Интересна информация

На 30 юни жителите на Вилнюс проведоха акция по масов отказ от римокатоличеството. Младите хора, участници в акцията, предадоха на местния епископ заявления с мотивите за това решение. "Считаме за наш граждански дълг да ни зачеркнат от редовете на последователите на Римокатолическата църква, тъй като ние не сме практикуващи католици, и по такъв начин ще намалим политическото влияние на католическата "партия", заяви в интервю студентът Юстинас.

Според думите му е много важно да се подчертае, че участниците в акцията не са против религията. "Ние не оспорваме правото на вяра, не разсъждаваме на темата има ли Бог. Просто заявяваме, че моралният и политически монополизъм на Римокатолическата църква няма основания и не бива да продължава".

Участниците в отказа от членство в църквата смятат, че римокатолическите йерарси твърде често вместо да се занимават с душеспасителна дейност, регулират обществения и политически живот, въпреки че по Конституция в Литва Църквата е отделена от държавата.

Според данните от последното преброяване в Литва 79% от населението са католици, но едва 10% от тях редовно ходят на църква. По думите на Юстинас, Църквата манипулира от името на останалите 69% католици, представяйки ги като най-мащабната община в страната, която получава от държавата най-големите дотации и се обявява за морален авторитет, изразяващ мнението на голямата част от обществото.

Участниците в акцията твърдят, че Църквата спекулира с твърдението "Литва е католическа страна" и узурпира религиозно-духовния живот в училищата, вкарва щатни духовници към болниците и некомпетентно се намесва в сферата на психиатрията, сескологията и медицината.

Източник: Портал Кредо

И тъй, в задачата се пита: не е ли същото положението и у нас с огромно мнозинство номинални православни, които не стъпват в църква, камо ли да живеят като православни христяни? И какво ще стане с претенциите на официалната църква в България, ако тези хора направят същото като онези номинални католици в Литва?

Още един повод да се сетим, че принадлежността към Църквата не се състои само в някакво кръщелно свиделство на хартия, а е истинско свидетелство всеки ден и час от нашия живот, съгласуван с Преданието и живота на Православието.

В памет на св. Методий Константинополски

На 14 юни (27 юни по гражданския календар) честваме паметта на един велик изповедник на православието - светител Методий, патриарх Константинополски. Той бил патриарх само в последните години от живота си, от 843 до 847 г. до самата си кончина. А изповедник бил през целия си живот, защото почти през целия му съзнателен живот във Византия господствала ереста на иконоборството, а св. Методий разбира се не я признавал и макар тогава да не бил епископ, бил подложен на големи гонения – затворили го в пещера, изобщо много мъки претърпял, но никога не се отрекъл от православната вяра. А по негово време това означавало, че не се отрекъл от почитането на светите икони и затова останал непоколебим пред различните замисли на враговете – еретици. И затова, когато през 843 г. иконопочитанието било възстановено, той станал един от тези, на които се опряла Църквата и именно него избрали за патриарх, какъвто той останал до смъртта си.

Първото нещо, което направил св. Методий след избора му за патриарх, било лишаването на Империята и на самия него от почти целия църковен клир, защото почти всички свещеници по онова време или били ръкоположени от епископи – иконоборци или били от онези, които първоначално при патриарсите Тарасий и Никифор обещали да пазят православието, но после се отрекли от това изповедание и минали на страната на иконоборците. Св. Методий казал, че никой от тях не трябва да се приема в същия сан, нито епископи-еретици, нито ръкоположените от тях, нито отстъпниците от православието, дори и да се покаят за ереста си. И макар че почти всички бивши иконоборски епископи и клирици се покаяли, защото за хората е свойствено да се каят и изобщо да се колебаят заедно с „партийната линия”, покаянието им било прието, а сана – не. Тоест позволено им било да влязат в Църквата като миряни, но повече не било възможно да им се повери свещеното служение, въпреки че само около половин век по-рано, на Седмия Вселенски събор покаялите се тогава иконоброци били приети в Църквата в своите санове. Но вторият път вече не им признали сановете. Защо? 


Тази крайна мярка св. патриарх Методий и другите й поддръжници обяснявали така: при първото възстановяване на почитанието на св. икони иконоброството се считало за нова и неосъдена дотогава ерес и затова макар че не трябвало да се изпада в нея, но по човешки този грях бил извинителен, и можело да се повери свещенослужението на онези, които го осъзнавали и се каели за него. Но онези, които след всички обяснения, след решенията на Седмия Вселенски събор все пак отпаднали в същата тази ерес, не приели съвършено ясните разяснения на Църквата по този въпрос, не можело да се прояви повече снизхождение и поради предпазливост Църквата вече не могла да им повери свещеното служение. Те не били лишени от спасението в Църквата и можели да влязат в нея като миряни, но всяко църковно служение се получава по доверие, а такова особено доверие никой от еретиците не можел да има, макар и да се е покаял.

И така св. Методий Константинополски не се спрял пред огромния социален трус, който тази мярка предизвикала. Действително самата промяна на вероизповеданието от иконоборство в православие за Византийската империя вече означавало сериозно сътресение в обществения живот, защото се засегнати интересите на много църковници и държавници, но и не само това. Когато почти цялата Църква била лишена от духовенство, това засегнало почти всяко село и разбира се разбунило цялата Империя; и били необходими няколко години преди да се попълнят редиците на духовенството. Но въпреки всичко, св. Методий и неговите единомишленици се решили на тая мярка и тя се оказала правилна, защото способствала за очистването на Църквата, а социалното напрежение било преодоляно и Православието и Империята устояли, защото в такива случаи и Бог помага.

Какъв урок дава тази история за нашето време? Той е съвсем очевиден. Защото главната ерес, която господства днес е ереста на икуменизма. Разбира се, тя съдържа и нови неща, които е доста трудно да се разберат в какво точно се състоят. Но освен това, тя има в себе си и напълно понятно твърде старо съдържание, което ясно показва, че икуменизмът е ерес и нищо друго. Той учи, че ересите и разклоненията на християнството, които продължават да считат себе си за християнство, но в свое време са осъдени от светите отци като ереси и изповядват разни осъдени от Църквата учения, всъщност не са напълно отпаднали от Църквата. Това например се твърди за монофизитството, което е осъдено и анатемосано от Църквата преди много векове, също така за католичеството, а също и по-малко открито за несторианството и за някои части на протестантството. Ако започнем да обсъждаме самата възможност за това, че решенията, приети някога съборно от Църквата по повод на тази или онази ерес са били може би „твърде резки”, или че становищата на светите отци относно отсъствието на благодат в тайнствата на еретиците са „преувеличени” – ако започнем да обсъждаме тази идея, значи разсъждаваме върху възможността Църквата да е сгрешила в своето съждение. По-точно, започваме да разглеждаме възможността светите отци да не са виждали къде е Светият Дух и къде не е, за да изрекат окончателни присъди над ересите. А това означава просто, че влизайки с такива позиции в диалог с еретиците, ние се отказваме от православието. Още повече се отричаме от него, когато почваме да се молим с разни еретици. Тогава и ние самите ставаме такива. 


Затова не може да има никакво снизхождение към ереста на икуменизма, няма оправдание, че тя е нова и малко понятна. За съжаление, тази ерес макар и нова, включва в себе си наведнъж всички останали стари ереси. Именно наведнъж. Затова икуменизмът се нарича „всеерес”.

Цялата проповед тук

Спасението според св. Симеон Нови Богослов

Вярата е готовност да се умре за Христа и за Неговите заповеди, с убеждението, че такава смърт носи живот.

+ + +

Вярата в Христа е добро и търпеливо разположение на душата в понасянето на всички изкушения, било то скърби, нещастия или неприятности, докато Божието благоразположение  не ни споходи; така бихме се уподобили на Давид, който казва: "Търпеливо се уповавах на Господа и Той се наклони към мене и чу моите вопли." (Пс. 39:1)

+ + +

Няма нищо по-приятно за Бога от това да види, че бързаме да се покорим на Неговата воля.

+ + +

Нека се изправим и да се освободим от робството на страстите и да се втурнем към Христа, истинския Владика, за да придобием званието на Негови слуги. ... Нека не  държим спасението си в презрение, нито да се самозалъгваме и да извиняваме греховете си казвайки: "Невъзможно е за днешния човек да стане свят". Да не философстваме срещу собственото си спасение, нито срещу собствените си души. Защото наистина е възможно, ако пожелаем, свободната ни воля да ни изведе до такава висота. Както казва св. Василий, където има готовност на волята, там отпадат всякакви пречки.

4 - та Неделя след Петдесетница - проповед на владика Григорий

Първи опит за субтитри...

Св. Йоан Златоуст за приятелството:

Доколкото зависи от теб, никому не давай повод за вражда и кавга. Ако видиш, че се нарушава благочестието, не предпочитай съгласието пред истината, а я защити мъжествено, дори до смърт; но и в този случай не враждувай с другия, не отхвърляй доброто разположение към него, а се противопоставяй само на злите му постъпки.

...Ако дружбата и близостта с някого ти вреди и те влече към участие в нечестието, дори това да са родителите ти, отдели се от тях, ако пък е окото ти, извади го... И тъй, ако дружбата причинява вреда, трябва да я избягваме, а ако пък изобщо не вреди на нашето благочестие, то нека придобиваме повече приятели; ако пък самият ти не принасяш полза на приятеля си, а той ти вреди, то предпочети да останеш невредим в раздяла с него. Избягвай дружеските връзки, ако те вредят, но само ги избягвай, не се карай и не враждувай...

Историческа статия за Истинно-православната църква в Русия

Катакомбната Тихоновска Църква в 1974 г. Първо обществено оповестяване на Запад относно митрополит Теодосий, първойерарх на Руската Истинно-Православна Църква

Историческа статия на йером. Серафим Роуз за Истинно-православната църква, т.е. Катакомбната църква в Русия. Съдържа много важни църковни въпроси, касаещи и настоящето ни. Да се чете внимателно!

В памет на баба Младенка

Упокой, Господи, Твоята рабиня Младенка и й прости всяко волно и неволно прегрешение...

Помолете се за душата й...

Втора Неделя след Петдесетница,

на всички български светии и на всички преподобни отци, просияли на Света Гора - Атон

Стихири на "Господи воззвах":

С какви похвални венци на увенчаем светиите, които просияха из сред българите, и чиито имена са записани в книгата на живота? Те произраснаха от корена на дивата маслина, но се прилепиха към благородното дърво на Божията Църква чрез светото Кръщение и поемайки предобрия подвиг на любовта Христова получиха изобилно елея на благодатта. С нея те обилно помазват душите и на нас, които с любов празнуваме тяхната светла памет.

С какви красиви песнопения да възпеем светиите, които просияха из сред българите – Кирил с Методий, Наум и Климент, Сава с Горазд и Ангеларий? Защото те извършиха трудове, равни на апостолските, проповядвайки Евангелието на Царството и претърпявайки жестоки гонения от враговете. Те просветиха славянския род, просвещават и нас, които възпяваме с любов тяхната светла памет.

С какви вдъхновени песнопения да възхвалим светиите, които просияха из сред българите? Първият сред мъчениците княз Боян, Йоан Владимир, славата на град София Николай и двамата Георгиевци, Злата Мъгленска, Игнатий, Дамаскин, Онуфрий и останалите, умили с кръв съвестта си като огледало на образа Божи и пострадаха за Христа, Който пострада за всички, и получиха дръзновение да се молят за нас, които възхваляме с любов тяхната светла памет.

С какви благообразни слова да възвеличим светиите, които просияха из сред българите? Йоан Рилски и Гавриил, Йоаким и Прохор, Теодосий и Ромил, Козма и Пимен Зографски, сладкогласния Йоан Кукузел и останалите, които като небесни звезди просияха с пустиннически живот и чрез пост и молитва усъвършенстваха се според Божия образ и станаха подобни на Небесния Отец, придобивайки благодат да се молят за нас, които с любов възвеличаваме тяхната светла памет.

Монашествующих собори и мирстии, соберитеся и светлое торжество составите: се бо всех нас призваша к радости духовней, иже зде постничествоваша, вси преподобнии, своя борения предложивше, и страдания, и подвиги, яже паче естества подъяша.

Сословие преподобных, в Горе сей возсиявших и просветивших всю тварь, цветы воистинну благоуханная, древеса красная, неувядаемая и благоплодная, от вертограда Атонска, реки дарований приснотекущия, монашествующих лики по долгу да ублажим.

В телесех безплотныя и Божия сущия человеки, столпы Атонския огненныя, с любовию и радостию стоящия окрест Чистыя Богоматере, якоже узреша Ю в Божественнем видении, честныя наша отцы сынолепно да восхвалим.

Слава, глас 8: Вседържителю Господи, Земеделецо на духовното лозе, ето Ти прие начатъците от българския род, сладки плодове на благочестието и правдата, не проклинай смоковницата за неплодородието, нито заповядвай на рабите си да я отсекат, но я усъвършенствай с добро благословение за по-голямо плодородие, утвърждавайки в Православието Църквата на веки с техните молитви и посещавайки с милост и добросърдечие Твоя народ.

Литийни стихири:

Веселят се небето и земята за светлата памет на светиите, просияли из сред българите! Небето, защото ги прие в жилищата на блаженството, а земята, защото се освети с тяхната кръв, пролята за Христа и със сълзите на светото покаяние. Планините възсияха в благодат – Рилската заедно с Осоговската, защото в тях живяха заедно с Бога небесни граждани; Родопската с Пиринската, защото се поръсиха с кръвта на мъчениците, не приели вярата на агаряните и пострадали за Христа, Който единствен знае имената им; и свещеният Атон, в който се прегърнаха мъченичеството и монашеския подвиг.

Сияй, сияй нов Йерусалиме, защото си изпълнен с Божията слава, пълен си и с първенствуващите светии от всеки народ и коляно, които преминаха през велики скърби и избелиха ризите си в кръвта на мъченията заради Христа и неосквернени с плътска похот се молят непрестанно на Светия Владика за мира на Църквата и на света.

Отцы Богомудрии, вы Моисееву и Илиину пустынному житию подражаете, достойно и Боговидение оных получисте: ибо во Атонстей Горе, аки на Синаи и Хориве, пожисте и сподобистеся, елико мощно есть человеку, якоже Моисей во огни облака мрачна и Илия во гласе хлада тонка, видети и разумети, не видением очес и не познанием ума, невидимаго и неразумеваемаго Бога. Ныне же не в зерцале и в гадании видения, но несредственне созерцающе во Единице Троицу и в Троице Единицу, непрестанно молитеся о душах наших, отцы Богоноснии.

Четверострунную цевницу, Атонския отцы восхвалим, от преподобных, и святителей, и исповедников, и мучеников составленную, ибо заповеди страхом прещений, яко раби, сохраниша, любовию же обещаний, яко наемницы, добродетели исправиша, желанием же к Богу распалившеся, яко сынов е по благодати, Богу угодиша, и ныне на Небесех, наследницы Божии и снаследницы Христовы бывше, молятся о душах наших.

 

Слава, глас 5: Христос ви облажава, светии от българския род, защото обедняхте заради Него по тяло и дух, но се обогатихте със съкровищата на Царството Небесно; плачейки с покайни сълзи, вселихте в себе си Духа Утешител, научихте се на кротостта Христова и наследихте новата земя; жадувайки Божията правда, достойно й се наситихте; за милостта си бяхте помилвани; придобивайки мир, нарекохте се синове Божи; чрез чистотата на сърцата си съзряхте невидимия Бог; претърпявайки гонения, бързо влязохте в Царството. Радвайте си и се веселете и се молете за тия, които с любов празнуват светлата ви памет.

 

Стиховни стихири:

 

Радуйся, преподобных Атонских отец множество, Царицы Небесныя ополчение, иже вся начала тьмы и власти лютыя Божиим вспоможением победисте, плоть умертвисте и дух оживисте, пролиянии слезными углия страстей угасисте, благодать же приемше Божественнаго действия, Христа Господа молите душам нашим дати велию милость.

Стих: Восхвалятся преподобнии во славе и возрадуются на ложах своих.

Радуйся, преподобных множество, иже от Горы, яко светила, восходяще и вселенную даров сияньми идобродетельми Божественными озаряюще, звезды многосветлыя яве показастеся, место сие небо другое сотвористе и потребисте мрак весь демонский; человецы Небеснии и земнии Ангели, честное селение Пресвятыя Троицы, Отца и Сына и Духа Святаго, Христа Спаса молите душам нашим дати велию милость.

Стих: Воспойте Господеви песнь нову, хваление Его в церкви преподобных.

Радуйтеся, преподобных множество, добродетелей хранилища, смиреномудрия сокровища молитвы всегдашний делателища сладкая, кротости красная собрания, солнца разсуждения, источницы умиления, любовь сугубая к Богу и к ближнему, Христа молите душам нашим дати велию милость.

Слава: глас 6: Верни и мъдри раби на своя Господ! Той ви постави над имението и като погледна при нощната стража на тоя живот, ви намери непрестанно бдящи и ви въведе в Чертога на Своята радост. Затова ви молим: не спирайте да дарявате вашите сродници навреме с храната на Божията благодат чрез вашите ходатайства и молете Господа да помилва нашите души.

Тропари, глас 1:

Почитайки вашия честен събор и празнувайки светата ви памет, о светии, просияли из сред българите, прилежно ви молим: молете Господа за всички, и най-вече за вашите родственици, да се запази българската земя от всякакви беди и народът да се утвърди навеки в православната вяра, та като поживеем мирен живот, заедно с вас да получим вечното Отечество в блаженото Царство на Христа Бога.

Пустыни Атонския отцы, Ангелы во плоти, исповедники вкупе и преподобныя,  святители же и мученики в пениих почтим, подражающее добродетелем их, зовуще согласно и глаголюще: слава Прославльшему вы, слава Венчавшему вы, слава в бедах предстатели нам вы Показавшему.

Икуменизмът на практика

Докато някои се опитват да оправдаят беззаконието на официалното "православие",  като "разбиват" митовете на старостилните "разколници", самото официално "православие" за пореден път доказва отчуждеността си от Христовата Църква - в Кипър започва посещението на папа Бенедикт ХVІ, което става повод да се разкрие истинското отношение на висшето духовенство към еретиците, а то е, че те се отъждествяват с тях. Това е тъжната реалност...

Всички Православни Църкви признават Римската Църква за Църква-сестра, заяви Архиепископ Хризостом (Кипърски) в навечерието на визитата на Бенедикт XVI в Кипър

Посещението на римския папа в Кихър започва на 4 юни. То е по покана на президента Христофиас и на главата на официалната православна църква в Кипър Архиепископ Хризостом. Според висши католически представители, посещението е „много важно в много аспекти”. Съществено значение има, че папата ще посети страна, чието население в по-голямата си част изповядва православието. Икуменическият диалог между православни и католици бе възобновен след дълго прекъсване в Равена (2007) и Кипър (2009).

Според Архиепископ Хризостом визитата е също „много важна, защото ще укрепи връзките и диалога между двете Църкви”. „Всички православни църкви признават Римската църква за Църква – сестра, а римският папа е неин глава”. „Воля Божия е да обичаме враговете, а още повече братята си.”

Архиепископът е отправил предупреждение към двама архиереи от Кипърската архиепископия, които са се произнесли против посещението на папата в Кипър, заплашвайки ги с изключване от състава на Синода. „Призовах ги да се държат прилично и да уважават решенията на Синода, с които първоначално се съгласиха. Необходимите изводи ще бъдат направени края на посещението.”

http://portal-credo.ru/site/?act=news&id=78096&cf=

Съвременните суеверия

Окултизмът - основа на съвременните суеверия

Суеверието е понятие, чието съдържание е твърде шроко и не строго формулирано. То определено насочва към вяра в някакви извънрационални сили, но същността му е много по-дълбока и се корени в самия човек като психо-физическо същество. Той чувства необходимост от вяра в свръхестественото, разбира, че не е сам в разумното си битие и желае да влиза в досег с други разумни същества. Последните имат различни имена в зависимост от религиозната насоченост на отделния човек, от неговите религиозни представи. Това са божества, духове, извънземни, изобщо същества които имат личностни характеристики. Те са обект на човешките мисли и представи, които по-често са изопачени и неправилни поради липсата на всякъкъв критерий и авторитет по тези въпроси.

В това кратко изложение няма да се засягат някои повърхностни форми на суеверие (напр. фатални числа, петък 13-ти и др.), а ще се посочат твърде разпространените и претендиращи за сериозност прояви на вяра в свръхестественото, като астрология, хороскопи, посещаването на екстрасенси, гледането на карти, вярата в НЛО и окултните явления.

Преди всичко трябва да се уточни какво означава думата “суеверие”. Най-общо това е празна, неправилна, безсмислена вяра, която не носи спасение на човека, а го отклонява в неправилна насоченост на духовния живот. За съжаление, твърде често явление е смесването на вяра и суеверие. Лишеният от здравата опора в Бога човек счита повечето християнски догмати, обреди, тайнства за суеверия, които са канонизирани от Църквата. Това е доста повърхностен възглед, който трябва да бъде преодолян чрез ясно разграничаване на вяра и суеверие. За атеистическия мироглед разлика няма – дори вярата в Бога е предрасъдък, суеверие поради “липсата на правилно, научно обяснение на явленията в природата и обществото”.(1) Науката обяснява процесите в областта на естественото, докато в свръхестественото тя трудно би могла да съди правилно. Там на предно място в отношението на човека излиза неговата духовност, която може да се разграничи образно на болна и здрава. Здравата духовност има своята основа във вярата в единия Бог, осъществявана в Христовата църква. Вярващият е убеден, че единственият Уредник на творението е Бог и че без Неговата воля нищо не се случва. За всичко има Божи промисъл, който понякога е неразбираем за нас, но премъдро направлява събитията и явленията. Християнската вяра е насочена към Бог – Отец Вседържителя, към Бог Син – Спасителя и към Бог Дух Свети, Който животвори и освещава всичко.

Болната духовност, към която се числи и суеверието, също има насоченост към “висше” битие, към онова, което е невидимо за очите, но се усеща чрез душата. От православна гледна точка, нейния извор се състои в окончателоно отпадналото от Бога състояние на злите духове, които активно действат в живота на човека и непрестанно се опитват да го погубят и отклонят от неговото предназначение – богоуподобяването. Тези същества имат простор на действие в душите на хората, които са се самолишили от благодатния живот в Христовата църква, където единствено е възможно да се води истинска борба с тях. Спасителят разруши делата на дявола чрез Своите изкупителни страдания и даде на хората сили да се противопоставят на злото. Но там където Христос бива отхвърлян се развиват в действия всички внушения на злите духове. Основна тяхна цел е отклоняването от истинската спасителна вяра в Триединия Бог. Това се постига не само чрез директно богоборчество и отхвърляне съществуването на Бога, но и чрез заместители на вярата, каквито са суеверията. За съжаление съществуват безброй смесвания на вяра и суеверие. Вярващи, които наред с християнския си мироглед, приемат за истина и много суеверни постановки са често срещано явление. Разпространени са всевъзможни поверия, магии, гадаене, еретични представи за тайнствата и обредите в Църквата.(2) Много са и хората, които прибягват до методите на астрологията, нумерологията, до помощта на самозвани “природни” лечители и екстрасенси. Всички тези прояви на псевдодуховност са симптоматични за нашето време и се нуждаят от разглеждане и задълбочено осмисляне. В това изложение ще се посочат само някои аспекти на съвременните духовни заблуди, които тровят душата на човека и служат за угасването на истинската вяра.

Силно застъпена днес е вярата в зодиите, положението на звездите и тяхното влияние върху човешкия живот. Хората са склонни към възприемане данните на науката астрология, която се дефинира като изкуство за предсказване на бъдещето или тълкуване на събития от човешкия живот според позицията на небесните тела.(3) Тя има древен произход, който може да се открие в езическите култове към звездите (астролатрия, сабеизъм). Същевременно астрологията е тясно свързана с окултизма, съчетавайки в себе си древни и нови учения. (4) В наши дни се наблюдава изключително нарастнал интерес към астрологията в световен мащаб. Почти няма печатна или електронна медия, която да лишава своите читатели и зрители от подобна информация за тяхната зодия и какво казват звездите за всеки ден от живота им. Астрологическите рубрики са задължителни за всяко издание, което желае да постигне успех на пазара. Отделно от това се издават целогодишни хороскопи, които също се радват на голяма популярност. Съвременният човек, постоянно засипван с “познания” за зодиите и звездите, постепенно възприема всичко това за истина и като напълно нормално. Подменят се обектите на духовните му стремления и той загубва ясно понятие за свръхестественото. Човекът, който приема астрологията и всичко свързано с нея без съмнение е суеверен. Той всъщност приписва на творението (звезди, планети) божествени качества – тяхното съдействие в момента на раждането му определя неговата съдба, характер, щастие или нещастие в живота. Ако се вярва на астрологията, небесните тела са някакви властелини на вселената, от които зависи всичко.

Този основен постулат на астрологията влиза в директен конфликт с библейския възглед за Бога като Вседържител и Творец на всичко съществуващо. Бог е сътворил вселената и премъдро управлява творението Си. Той не е оставил на небесните тела ролята, която им се приписва от астрологията, роля на “сляпа съдба”, а е дал на човека свободна воля, за да изпълнява предназначението си. Как можем да примирим астрологията със свободата на човека? По никакъв начин. Защото, ако приемем, предопределеното от звездите не остава място за личен избор и свободна воля. Освен тези явни противоречия, които християнинът открива между религията и астрологията, в Свещеното Писание също могат да се посочат текстове, които потвърждават убедеността, че съществува абсолютна непримиримост между веровите християнски истини и заблудите на астрологията.(5) Бог чрез пророческото перо на Исайя, се обръща към Вавилон с думите: “Нека излязат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния, и да те спасят от онова, що трябва да ти се случи. Ето те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка”. /Ис. 47:13-14а/ В този текст ясно е указано отношението на Бога към хората, които са потънали в заблудите си и се осланят на звездите. Нито те, нито обожествяваните от тях творения могат да окажат някаква помощ на прибягващия до техните лъжемъдрувания.(6)

В основата си астрологията е гадаене.(7) В Свещеното Писание това действие се квалифицира като зло и не бива да се практикува от вярващите: “Не бива да се намира у тебе…предсказвач, гадател…, защото всеки, който върши това е гнусен пред Господа“ /Втор. 18:10-11/. Св. ап. Павел също предпазва християните от влиянието на езическия мироглед, отразен напълно в астрологията: “Гледайте, братя, да не ви увлече някой с философия и празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа”. /Кол. 2:8/.
Несъмнено всичко сътворено от Бога е полезно, има място във Вселената и свое предназначение. Творението е премъдро устроено, то е “космос”, т.е. “ред”, в който всяка частица има значение. Сътворените неща са в неразривна и постоянна връзка помежду си, влияят се едно от друго и така осъществяват и поддържат реда и законите в природата, определени от Бога. Човекът - венец на творението, изпитва върху себе си влиянието на времето, природните явления, космическите процеси и всички други обективни фактори, формиращи условията на неговия живот. Но те не определят нравствения му облик, не могат да предопределят неговия свободен избор.

Мнозина наши съвременници са увлечени от интригуващите предсказания на астрологията, съобразяват с тях личното и общественото си поведение и по този начин считат, че удовлетворяват духовните си търсения. Астрологията е мит, в който вярват милиони. Също както някога хората са вярвали, че небесните тела са божества, и днес вярват, че звездите влияят на съдбата им.(8) На това всеобщо явление християните са длъжни да дадат отпор, като не допускат да бъдат увлечени в астрологичните заблуди и където е възможно да разобличават това суеверие.
Друга форма на суеверие, илюстрираща още по-ярко духовната атмосфера на днешния ден, е “нашествието” на различни лечители, екстрасенси и врачки. Общото между тях е ”загрижеността” им за телесното и духовното здраве на човека, което те подпомагат със своите необикновени способности. Нашата страна е особено засегната от товя явление, което ясно проличава от безбройното множество на тази армия “доброжелатели”. Те запълниха част от духовния вакуум, създаден през изминалите десетилетия на атеизъм, и допитването до тях стана вид модерно увлечение.

Нерядко в живота се налага да се взимат трудни решения, да се реагира на неочаквани събития и човек има нужда от помощ в такива тежки моменти. На драго сърце тя му се оказва от тези лечители и екстрасенси, които претендират, че притежават свръхпознания в областта на духовните и телесните процеси. Те могат да демонстрират невероятни способности, граничещи с фокусничество и магия, които окончателно убеждават дошлия при тях човек в техните възможности да му помогнат. По този начин се злоупотребява с човешкото страдание и доверие, което се използва за трупане на пари, слава и известност. Мнозина от екстрасенсите парадират с християнската си вяра, в домовете им има икони, ходят на църква и т.н. Те твърдят, че са вярващи, но онова, което вършат съвсем не показва истинска православна църковност. Напротив, Църквата не приема техните действия за произтичащи от Божията благодат, а недвусмислено ги определя като имащи своя източник в друга духовна сила. Православният християнин не бива да се смущава от демонстрираната “духовна” мощ на тези самозвани лечители и да се подлъгва относно истинската им същност. Когато здравето му е застрашено той трябва да положи усилия, съчетавайки молитвите към Бога и светиите с търсенето на квалифицирана лекарска помощ. Ако медицината е безпомощна, утехата, която дава Църквата е незаменима. Св. тайнства са най-добрите лекарства за човека. Преди всичко те са спасителни за душата, но по Божията милост служат и за телесно изцеление. Посещаването на всякакви други психотерапевти, лечители и екстрасенси показва недоверие към единствения източник на живота – Бога, загърбване на изобилието от духовна благодат, която Той дарява в Църквата и в крайна сметка – неверие в Неговия промисъл.

Някои от екстрасенсите, гадателите и врачките (тук не говорим за обикновените шарлатани и измамници) имат необикновени способности да лекуват, да предсказват, да знаят миналото на конкретния човек, но почти никой не се пита кому дължат тези дарования. Редовна практика са гледането на карти, на кафе, на зърна и др. и лековерния човек е убеден, че наистина те показват съдбата му. Това всъщност не е вяра, а истинско суеверие, което заедно с убедеността в “богоизбраничеството” на гадателите и екстрасенсите се превръща в пълно отричане на всичко християнско. Вярата в Бога и принадлежността към Църквата са несъвместими с врачуването, баенето и други подобни дейности. Хората занимаващи се с тях нерядко изобщо не подозират кому служат с необкновения си талант. Други напълно осъзнават източника на своите способности и активно работят в това “хуманно” поприще.

Отношението на Църквата към този вид дейности е твърде ясно и недвусмислено: Тя забранява на своите членове да посещават гадатели и врачки, а още повече да извършват подобна дейност. Същността, която се крие зад тези практики застрашава духовното здраве, поради навлизането в твърде опасната окултна област. Именно в нея е източникът на сила и познание у естрасенси, гадатели, врачки. Те са инструменти на падналите духове в борбата им за човешките души. Липсата на достоверна информация за тях прави много хора лесни жертви на окултно влияние. Църквата винаги е предупреждавала за опасността от общуването с тъмните сили и техните представители сред хората. Св. Йоан Златоуст нарича гадателя “зъл демон”(9), а св. Ефрем Сириец определя като “душевни окови” врачуването и гадаенето. (10)

Вярата в НЛО също е твърде характерен белег на духовно – заболялото човечество. Наистина НЛО съществуват, но това не са някави представители на извънземни цивилизации и “наши космически братя”. Все повече от сериозните изследователи на този въпрос твърдо застават зад позицията, че явяванията на НЛО също имат окултен характер.(11) Тези учени считат, че проявите на НЛО са до голяма степен вариации на демоничния феномен.(12) За съжаление литературата по тази тема в по-голямата си част удовлетворява повърхностния интерес към сензацонното, отколкото търсенето на истината за тези странни явления. Въпреки това за православния християнин веднага става ясна приликата между тях и описаните в богатата църковна литература и особено в Житията на светиите, случаи на срещи с бесове – зли духове. (13) Контактите с НЛО са съвременна форма на окултните феномени, съществуващи векове наред. (14)

От изложеното до тук се налага извода, че голяма част от суеверията, в които изпада днешния човек, са свързани с окултизма. Той се дефинира най-общо като тайно, скрито учение, насочено към свръхестественото, мистичното и магичното.(15) Окултизмът може да бъде квалифициран  и като задълбочена форма на болна мистика, чиято същност е контактуването с паднали ангели. Неговите разнообразни прояви отразяват пълната му противоположност на благодатното общуване с Бога в Църквата. А съвременната псевдокултура възпитава положително отношение към всичко свързано с окултизма. Според нея няма нищо вредно, а още по-малко грешно, в спиритизма, астрологията, контактите с НЛО. Напротив, всичко това се схваща като откриване на непознати сили и същности, които помагат на хората. Това е една от големите заблуди на нашето време, когато човек лесно отдава своята безценна душа на всякакви окултни ”експерименти”. Той отчаяно се нуждае от превъзпитание по отношение на окултизма.(16) С него е призвана да се заеме Църквата, чиято духовна ограда е спасителна стена от демоничните влияния. Трудността произтича от факта, че хората все по-малко са склонни да разбират и намират истината, която им се предлага от Божията благодат в Църквата. Лъжеученията са много по-атрактивни и забавни; те предлагат изява на неподозирани човешки способности, но в крайна сметка имат една обща цел – отдалечаване на човека от Бога и общение със сатаната. (17)

Окултизмът е духовна болест, която се лекува само чрез синергията между човешката воля и Божията благодат. Човекът трябва ясно да осъзнае злата същност на всички суеверия и окултни практики и с цялата си душа да се противопостави на тяхното пагубно влияние. Църквата има сили чрез св. тайнства да разкрие пред търсещия човек необятната Божия любов и милосърдие.

БЕЛЕЖКИ:

1.     Енциклопедия А-Я, БАН, С., 1974, с. 796.

2.     Архим. Лазар, Грехът и покаянието в последните времена, С., 1998, с.14.

3.     Penguin Dictionary of Religions, ed. by John R. Hinnells, 1997,c. 52.

4.     Акенбърг, Дж. и Уелдън, Дж., Факти за астрологията, С., 1994, с. 23.

5.     Пак там, с. 39.

6.     Толковая Библия, т. 2, Сиб., 1911-13, с. 445.

7.     Акенбърг, . . . , пос. съч., с. 40.

8.     Пак там, с. 56.

9.     Православната Църква за окултизма, Сборник беседи, статии и разкази, 1998, с. 72.

10.  Пак там.

11. Йером. Серафим Роуз, Православие и религия будущего, Москва, 1992, с. 76 сл. сл.

12. Акенбърг, Дж. и Уелдън, Дж., Факти за окултизма, С., 1994, с.10.

13.  Роуз, . . . пос. съч., с. 108

14.  Пак там, с. 102.

15.  Акенбърг, пос. съч., с. 11.

16.  Пак там, с. 50.

17. Православната Църква за окултизма…, с. 184.