Тропар на предпразненството, глас 4: Някога, заедно със стареца Йосиф, като произхождаща от семето Давидово Мариам се записа във Витлеем, носейки в утробата си безсеменния Плод; настана й време да роди и нямаше място в страноприемницата; но пещерата се оказа като приятен чертог за Царицата. Христос се ражда, за да възкреси падналия образ.
Тропари на Първия час, творение на св. Софроний Йерусалимски, глас 8:
Витлееме, приготви се, благоукрасете се, ясли; и ти, пещера, приемай: Истината дойде; сянката премина и Бог сред човеците се яви от Девата, приемайки нашия образ и обожвайки това, в което се облече. Така Адам се обновява, зовейки заедно с Ева: „Благоволение на земята се яви, за да спаси нашия род!”. (2)
Сега бърза да се изпълни пророческото предсказание, което тайнствено гласи: „И ти, Витлееме, земьо Иудина, никак няма да се наречеш най-малък сред воеводствата, като приготвящ пещерата; защото от тебе ще ми излезе Предводител на народите в плът от Девата Отроковица - Христос Бог, Който ще пасе Своя народ, новия Израил.” Нека всички да Му въздадем величие!
Слава и ныне: Тъй казва Йосиф на Девата: „Марийо, какво е това нещо, което виждам в тебе? Недоумявам и се удивявам, и умът ми е поразен. Затова скрий се веднага от мене. Марийо, какво е това нещо, което виждам в тебе? За честта – срам, за веселието – скръб, вместо да се хваля, ти укор ми донесе. Затова вече не мога да търпя присмеха на човеците; защото от свещениците на Господния храм аз те приех непорочна, а що за гледка е това?”
Кондак на предпразненството, глас 3: Девата днес идва, за да роди неизказано Предвечното Слово в пещерата; ликувай, вселено, чувайки за това и прослави с ангелите и пастирите Този, Който заради нас пожела да се яви като Отроче младо - Предвечния Бог.
Тропари на Третия час, глас 6: Този е нашият Бог и никой не ще се сравни с Него, роден от Девата и живял с човеците; в бедни ясли Синът Единороден лежи като човек и с пелени се повива Господа на Славата; и звездата насочва мъдреците да Му се поклонят, а ние пеем: „Троице Свята, спаси нашите души.”
Глас 8: Преди Твоето раждане, Господи, невеществените войнства се удивяваха, съзерцавайки с трепет Твоето тайнство; защото като Младенец благоволи да се родиш Ти, Който със звезди небето украси; и в ясли на безсловесни легна Ти, Който държиш в ръка всички земни краища. Чрез този Твой промисъл стана известно милосърдието Ти, Христе. Велика е Твоята милост, слава Тебе!
Слава и ныне: Йосифе, кажи ни как Девата, Която взе от Светилището, сега непразна водиш във Вифлеем? „Аз - казва – пророците изследвах и като приех вест от ангела се уверих, че Мария ще роди неизказано Бога; Нему на поклонение мъдреци от Изток ще дойдат и ще Му послужат с драгоценни дарове.” Господи, Който се въплъти заради нас, слава Тебе!
Тропари на Шестия час, глас 1: Елате, верни, да се възвисим и да съзрем Божественото слизане свише, явено ни във Витлеем и очиствайки ума, нека чрез живота си да принесем вместо миро добродетели, подготвяйки с вяра настъпването на Рождеството от съкровищата на душите и зовейки: „Слава във висините на Троичния Бог, чрез Когото сред човеците се яви благоволението, избавяйки Адам от първородното проклятие, като Човеколюбец!” (2)
Тропар, глас 4: Слушай, небе, и внимавай, земя, да се раздвижат основите й и преизподнята да се обземе с трепет, защото Бог Творец се облече във вещество от плът, Създалият с могъща ръка цялото творение сега се съзерцава в сътворена утроба. О, каква дълбина на богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими са пътищата Му!
Слава и ныне, същият, глас 5: Елате, христоносни люде, да видим чудото, което поразява и пленява всеки разум и благоговейно възпявайки го, верни, да се поклоним. Днес във Витлеем Девата непразна идва, за да роди Господа, а пред Нея бързат хорове от ангели. И като видя това, Йосиф Обручник зовеше: „Що за необикновено тайнство в Тебе, Дево, става? И как ще раждаш, Ти, неизпитала хомот Телице?”
Тропари на Деветия час, глас 7: Удиви се Ирод, виждайки благочестието на мъдреците, но победен от гняв, разпитваше за времето на станалото; майки се лишаваха от децата си и незрелите по възраст младенци горко бяха пожънати, гърди пресъхваха и млечни извори преставаха, велико беше бедствието! А ние, верни, събирайки се благоговейно, нека да се поклоним на Христовото Рождество.
Глас 2: Когато Йосиф, Дево, отивайки към Витлеем, бе покрусен от мъка, Ти към него викна: „Защо си тъй унил и се смущаваш, като ме виждаш непразна, а не знаеш страшното тайнство, което е в мене? Сега освободи се от всякакъв страх, като проумееш преславното събитие, защото Бог поради милостта Си слиза на земята сега, като приема плът в моята утроба. Ще Го видиш да се ражда, както Той благоволи, и изпълнен с радост ще Му се поклониш като на твой Създател, Когото ангелите възпяват непрестанно и Го славословят заедно с Отца и Светия Дух.
Слава и ныне, глас 6: Днес от Девата се ражда Този, Който в ръката Си държи цялото творение; с пелени, като смъртен се повива Този, Който е неосезаем по природа; в ясли ляга Бог, Който в началото утвърди със слово небесата; с мляко от гърди се храни Този, Който в пустинята изля като дъжд манна за народа; мъдреците призовава Женихът на Църквата; даровете им приема Синът на Девата. Покланяме се на Твоето Рождение, Христе; покланяме се на Твоето Рождение, Христе; покланяме се на Твоето Рождение, Христе! Покажи ни и Божественото Твое Богоявление!
Няма коментари:
Публикуване на коментар