В двехилядолетната история на християнството дяволът-враг е направил много опити да унищожи Църквата чрез лъжливо езичество и синкретизъм по време на езическата и синкретична Римска империя, а по-късно и чрез различни ереси и разколи в християнската Римската империя (Византия). Това се случва и до днес. Дяволът се опитва да унищожи светата ни Църква, да научи християните на "друго Евангелие" и да обърне всичко с главата надолу с лъжите и триковете на своите служители.
Въпреки това Светата православна Църква - единствената Христова църква, за която се говори в Символа на вярата - остава и ще остане непобедима според известното обещание на Господ: "И портите адови няма да й надделеят". Самият Господ е обещал да бъде с вярващите до края на историята: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света". Основата на непобедимостта на Църквата е неразрушима според великия мъченик и изповедник на истината свети Йоан Златоуст, който умира в изгнание и страдания, защото се обявява срещу злите думи и дела на силното политическо и църковно ръководство на тогавашния царски град Константинопол. В речта си, произнесена малко преди заточението му, светецът се обръща към своите преследвачи, както и към политическите и църковните власти в света, като ги съветва да прекратят войната си срещу Църквата, защото са обречени на поражение. Ако някой се впусне в борба, той или ще спечели, или ще бъде победен, но във войната срещу Църквата победата е невъзможна, защото Църквата е основана и пазена от Самия Бог и никой не може да бъде по-силен от Бога.
Така че, познавайки Божията сила, дяволът очаква и се надява, че Бог ще спре да защитава Църквата, когато ние, християните, се окажем недостойни за Неговата защита, когато изоставим Евангелието и последваме лъжеепископи, лъжесвещеници и лъжеучители, когато вместо грозде раждаме тръни. Според свети Йоан Златоуст Бог "отнема благодатта на Духа, когато ни се разгневи”. За съжаление западният свят, който е отпаднал от Едната, Свята, Католична и Апостолска Църква (т.е. Православната църква), през цялото второ хилядолетие след Рождество Христово все повече изопачава Евангелието и църковното Предание - първо чрез папизма, а след това и чрез протестантството. Западният свят е престанал да смята Христос за глава на Църквата и Го е заменил с папата; той е възвеличил рационализма и науката и се е преклонил пред тях, противопоставяйки на Богочовека Христос и благодатта на Светия Дух един свръхчовек на науката и техниката, силата на човешкия разум и човешката логика. Западът се е дехристиянизирал и е изгубил благодатта на Светия Дух, поради което се намира в плен на сатанинските и антихристиянски сили, които през ХХ век развиха и пуснаха в ход против християнството, неговата изключителност, синкретичния масонски икуменизъм, който отрича уникалността на Православната църква. Според това учение спасението се постига не само в християнството, но и в други религии, а православните трябва да се разделят с "нарцисизма", когато признават за Църква само нашата Православна църква, докато наричат другите "църкви" еретически общности. Това е фалшивото мнение, възприето от критския псевдосъбор през 2016 г., а по същия начин мисли и действа вселенския патриарх Вартоломей през цялото си патриаршество.
Наред с този религиозен икуменизъм, който премахва различията между религиите и християнските деноминации, за да ги доведе до всеобщата религия на Антихриста, се разгръща и политически универсализъм, който използва нови методи за смесване и асимилиране на народи, култури и държави в мирно време. Хората умишлено налагат култ към консуматорството и опорочават здравия патриотизъм, като го наричат "расизъм". И тук се насърчава мултикултурализмът, за да може новите поколения да забравят историята, да се унищожи културният и етническият имунитет на хората срещу въвежданите беззакония и да се предадат на глобализацията, Новия световен ред и Новата епоха, налагани от сатанинското масонство. Сега те вярват, че съзнанието на хората най-накрая е "узряло" и готово да приеме както панрелигията, така и новото световно правителство, "Великия рестарт" на ерата на религиозния и политическия икуменизъм, която преобръща изцяло евангелското и църковното предание.
Появата и разпространението на коронавирусната инфекция са изцяло в полза на тези, които насърчават глобализацията и икуменизма, за да проверят реакцията на хората и тяхната готовност да се подчинят на една глобална диктатура и тирания в рамките на един глобален проект за управление. Те са издигнали нови идоли - здравето и науката - и са ги поставили над самия Бог. Те сплашват хората със страх от смърт, потъпкват и оскърбяват учението на Църквата, литургичните събрания и светите тайнства. Маскираното духовенство около Светия престол, както и миряните, стоящи с маски по време на службите в църквата, не прилича на образа на ангелите, възпят в Херувимската песен: "Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите", а по-скоро прилича на карнавално шествие от маскирани хора на Сирни заговезни, където според свети Никодим Светогорец, танцува Сатаната. И те се интересуват най-вече от това да подчинят Църквата - Светата православна Църква, защото западните християнски деноминации отдавна са им подчинени и са изцяло въвлечени в политически и религиозен икуменизъм.
Най-очевидното и неоспоримо доказателство, че коронавирусът се използва за налагане на глобализацията и икуменизма, е фактът, че най-изтъкнатите икуменически йерарси побързаха да се ваксинират по телевизията, за да покажат на другите модел и пример за подчинение на властта. Това личи и от факта, че те подкрепят всички мерки, дори и тези, които са предприети срещу Църквата: затварянето на църкви, носенето на маски в храма, забраната на литиите, промяната на времето за празнуване на Великден и много други. Колко много от скръбните викове "Горко!", произнесени от пророците, Свети Йоан Кръстител и Самия Христос, се отнасят и за нас!
Духовната болест на западния свят, в който властват рационализмът и сциентизмът - е преклонението пред науката: те изтласкват Бога от всички сфери на човешката дейност и Го умъртвяват в човешката душа; нагло въздигат свръхчовека; премахват теоцентризма и поставят на негово място антропоцентризма.
Тази склонност на западните папи да разчитат прекомерно на философията и науката е пренесена в Солун и Константинопол през XIV в. от западния монах Варлаам от Калабрия, предшественик на Просвещението, който се отличавал с особена арогантност и гордост. Но свети Григорий Палама, чието учение е потвърдено от Църквата на Константинополските събори през 1341 и 1351 г., които осъждат варлаамизма като ерес, успешно се противопоставя на заблудата му. Тези събори са от такова изключително значение за православието, че православните ги смятат за IX Вселенски събор. А VIII Вселенски събор обикновено се нарича Съборът от 879 г. под ръководството на Св. Фотий Велики, който осъжда папската ерес за Филиокве и, в перспектива, протестантите, напуснали папизма през XVI век.
Църквата не е против медицинската наука, нито срещу която и да е наука или изкуство. Но те могат да бъдат оценени положително само когато се използват за доброто на хората, по правилния начин, като се признава фактът, че Бог е не само Дарител на всички лекарства и вещества, използвани от лекарите, но и ги просвещава, за да могат да вършат работата си. Когато лекарите надценяват възможностите на медицинската наука и се опитват да променят и изопачат делото на Твореца, когато вместо полза причиняват вреда, когато медицинските грижи зависят от финансовите възможности на пациентите, когато дори оправдават убийството на едни хора, за да помогнат на други да оцелеят (аборти, трансплантации), когато прилагат опасни ваксини и лекарства, които не са тествани и могат да доведат до болести и смърт, тогава медицинското изкуство се превръща в престъпление (злонамереност), а употребата на медицински препарати - в злоупотреба и беззаконие. На първо място, добрият и благоразумен лекар е наясно с границите на своите възможности. Той е наясно, че има случаи на заболявания при пациенти, при които медицината няма сила. След това вдига ръце в молитва и се доверява единствено на силата и намесата на Господ, Всемогъщия лекар на душите и телата, на небесната и божествена медицинска помощ. В продължение на цели дванадесет години кръвоточивата жена от Евангелието се консултирала с различни лекари и похарчила цялото си състояние, за да спрат кръвотечението ѝ, но нито един от тях не успял да я излекува. Но заболяването изчезва веднага щом тя докосва дрехата на Христос чрез изцеляващата Божия благодат. Дори в Стария завет се казва: "Почитай лекаря според нуждите му, защото Господ го е създал.” (Премъдрост на Иисус, син Сирахов 38:1). И веднага след това се пояснява, че медицинската наука не трябва да бъде самодостатъчна и самовъзхваляваща се, а да работи за славата на Бога: "За тази цел Той (Бог) даде на хората знание, за да Го прославят в чудните Му дела" (38:6).
Но всички мерки, предприети от самото начало на епидемията, и за съжаление със съгласието на повечето епископи, бяха насочени срещу славата Божия. Някои духовници и богослови злонамерено твърдят, че всички предприети мерки "принадлежат само към областта на медицината" и че "не бива да се превръщат в предмет на богословието". Напротив, "Премъдростта на Исус, Сина Сирахов" - за да не се възхвалява единствено лекарското изкуство и да не се забравя Бог като най-висш лекар - настоятелно съветва: когато сме болни, не бива да забравяме лечебната, изцелителна благодат на Бога, а да прибягваме към нашия Създател с молитва. "Сине мой, в болестта си не бъди небрежен, а се моли на Господа и Той ще те изцели." (Премъдрост на Иисуса, син Сирахов 38:9)
Свети Василий Велики, който е имал медицинско образование и е бил практикуващ лекар, е имал същото относително, но не и абсолютно доверие в медицинската наука. След като дава подробен отговор на въпроса дали благочестието позволява използването на медицинските постижения, той заключава, че не бива нито да избягваме напълно помощта на лекарите, нито безусловно да възлагаме всичките си надежди на тях: "Както не е съвсем редно да бягаме от медицинското изкуство, така не е редно да възлагаме всичките си надежди на него. Както при всички изкуства, всичко зависи от тяхната добра или лоша употреба. Въпреки това той смята, че е “скотска неразумност” да се разчита само на силата на лекарите, и нарича "жалки" онези, които наричат лекарите свои спасители: "Би било скотска неразумност да се надяваме да получим здраве само от ръцете на лекар, както виждаме, че правят някои други жалки люде, които не се срамуват да наричат лекарите свои спасители".
Превод и обработка на на фрагменти от: прот. Теодор Зисис, Опровержение окружного послания Священного Синода по вопросу вакцинации (Введение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар