По времето на персийския цар Сапор, в четвърти век, близо до мястото Адза живееше един богат свещеник на име Павел. С него бяха и пет монахини‑девици, украсени със сиянието на добродетелите. Той служеше, а те четяха и пееха. Но дяволът, мразещ доброто, не можейки да гледа как тези монахини напредват в Господа и всеки ден се стремят все повече към съвършенство, какво измисли? Чрез един персиец на име Нирса той предаде на царския архимаг следното известие: има един богат християнски свещеник, и ако искаш да присвоиш богатството му, извикай го на съд заедно с петте девици, които са при него; и понеже те няма да се отрекат от вярата си, ти ще се докопаш до цялото им имущество.
Архимагът веднага заповяда да му доведат монахините‑девици и свещеника с цялото му богатство. Тогава сатаната влезе в сърцето на свещеника Павел, и той каза на архимага:
— Защо ми взе парите, когато нищо лошо не съм ти сторил?
Архимагът му отговори:
— Защото си християнин и не изпълняваш царската заповед.
Павел го попита:
— А какво ми заповядваш да направя?
Архимагът каза:
— Ако се поклониш на слънцето като на бог и ядеш жертвена кръв, ще получиш обратно парите си и ще си идеш у дома.
Нещастният Павел се разклати, и като погледна парите, които лежаха на земята, сърцето му се прилепи към тях, и той отговори:
— Всичко, което кажеш, господарю, ще направя.
И тогава окаянникът се поклони на слънцето като на бог, яде от жертвеното месо и пи от жертвената кръв.
Но понеже архимагът не успя да присвои богатството на Павел, той му каза:
— Уговори тези девици да направят същото, което направи ти, и да се омъжат; тогава ще получите обратно богатството си и ще си вървите, където искате.
Павел отиде при девиците и им каза:
— Архимагът взе нашите пари, изведе ме на съд и ме принуди да изпълня царската заповед. Затова се поклоних на слънцето и огъня като на бог, ядох от жертвеното месо и пих от жертвената кръв. А сега ви вика чрез мен да направите същото, за да си получим обратно парите и вещите и да си идем у дома.
Като чуха това, всички девици единодушно му плюха в лицето и му казаха:
— Окаяннико, ти си се осмелил да извършиш такъв голям грях, а сега и нас искаш да увлечеш в него? О, ти си втори Юда предател! Както той за пари предаде на смърт нашия Учител и Господ Иисус Христос, и не се възползва от парите, защото след предателството се обеси, така и ти, нещастнико, като втори Юда, загуби душата си заради пари. Не помниш ли, клетнико, онзи богаташ, който имаше много блага и казваше на душата си: „Душо, имаш много блага; яж, пий, весели се!“ — и чу в отговор: „Безумнико! тази нощ ще ти поискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?“ Казваме ти това пред Бога, и ти привеждаме тези два примера — на Юда и на богаташа.
Като казаха това, те отново му плюха в лицето като на отстъпник от Христовата вяра.
Тогава по заповед на архимага девиците бяха безмилостно бити много часове. А когато ги биеха, блажените мъченици казваха:
— Ние се покланяме на нашия Господ Иисус Христос, а царските заповеди не слушаме; прави с нас каквото искаш!
А архимагът непрестанно кроеше как да се докопа до Павловите пари. Затова постанови Павел със собствената си ръка да отсече честните глави на девиците. Той направи това с цел: ако Павел не се съгласи да ги посече, това да бъде повод да му вземе парите и да го погуби заедно с девиците.
А бедният Павел, като чу тази заповед, погледна към парите си и, победен от любовта и жаждата към тях, каза на архимага:
— Каквото заповядаш, всичко ще направя.
И той, триклетият, заслепен от сребролюбие, взе меч и се приближи към девиците, за да им отсече главите. А светите девици, като го видяха да идва с меч, се ужасиха и му извикаха:
— Окаяннико и проклетнико! Ти, който беше пастир, идваш като див вълк да погубиш нас — своето стадо. Това ли е Честното Тяло и Светата Кръв Господня, които приемахме от твоите нечисти ръце? О, какво ослепение! Знай, беззаконнико, че мечът и смъртта, които днес приемаме от теб, ще ни бъдат за вечен живот. Ние отиваме при нашия Господ Иисус Христос, а ти, най‑нещастни от всички хора, ще загубиш заедно с парите си и душата си, и скоро ще се обесиш с въже и ще отидеш при своя другар и единомишленик — Юда, за да се мъчиш с него вечно.
Като казаха това и много други подобни думи, светите девици се помолиха на Бога, и Павел им отсече главите.
Тогава архимагът лукаво каза на Христоотстъпника Павел:
— Знай, Павле, че в никой друг човек не съм видял дарби и способности като твоите; затова ще те отведа при царя и той ще те удостои с голяма чест. Сега да се повеселим заедно, остани при мен, а утре сутринта ще докладвам на царя за теб.
А окаянникът отговори:
— Нека бъде, както заповядваш.
Същата нощ архимагът изпрати при Павел двама свои слуги, които му сложиха примка на шията и го удушиха. А когато архимагът дойде сутринта, го намери обесен и обяви на другите, че сам се е обесил. След това заповяда да го свалят и хвърлят на кучетата да го изядат. Така този окаянник загуби душата си, а архимагът получи всичките му пари. И се изпълни пророчеството на светите девици‑монахини: бедният Павел бе обесен и прие двойна смърт — смърт на душата и смърт на тялото.
Превод от: Ава Jустин. Житиjа светих за jун
Няма коментари:
Публикуване на коментар