«Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си". Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак» (Мат. 5:33–34).
Какво означават думите: „Изпълнявай пред Господа клетвите си“? Това означава, че когато се кълнеш, трябва да говориш истината. …
След това, за да отвърне слушателите Си още повече от обичая да се кълнат в Бога, Спасителят казва: не се кълнете „нито в небето, защото то е престол Божий; нито в земята, защото тя е подножие на нозете Му; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар“ (Мат. 5:34–35). Като говори тук с думите на пророците, Христос показва, че не противоречи на древните. Древните имали обичай да се кълнат ту в небето, ту в земята, ту в Йерусалим; а в края на Евангелието е посочен един случай на такава обичайна клетва.
По-нататък обърни внимание защо Господ възвеличава посочените предмети. Той ги възвеличава не заради собствената им природа, а заради особеното отношение на Самия Бог към тях, съобразно с нашето разбиране. Тъй като по онова време навсякъде господствало идолопоклонството, Спасителят посочва причината, за която вече говорихме, за да не изглеждат тези предмети сами по себе си достойни за почитание, тоест изтъква Божията слава. Той не казал: „Защото небето е хубаво и велико“, нито: „Защото земята е полезна“, а: „Защото небето е Божи престол, а земята — подножие на нозете Му“. И така, навсякъде подтиквал Своите слушатели да прославят Господа.
„Нито в главата си се кълни, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен“ (Мат. 5:36). И тук Христос забранява да се кълнем в главата си не от уважение към човека, защото в такъв случай и самият човек би бил достоен за поклонение, като си приписва слава, принадлежаща на Бога. Той показва, че не си господар на самия себе си и затова нямаш власт да се кълнеш в главата си. Ако никой не би се съгласил да отстъпи сина си на друг, то още по-малко Бог би отстъпил на теб Своето творение. Макар главата да е твоя, тя принадлежи на Друг, а ти си толкова безсилен спрямо нея, че не можеш да направиш за нея дори най-малкото. Христос не казал, че не можеш да отгледаш косъм, а че не можеш дори да промениш цвета му.
Но какво да прави човек, ще кажеш ти, ако някой изисква от него клетва и дори го принуждава към това? Нека страхът Божий бъде по-силен от всяко принуждение. Ако започнеш да изтъкваш подобни оправдания, няма да спазиш нито една заповед. Тогава и за жената си ще кажеш: „Ами ако тя е буйна и прахосница?“ Ще кажеш и за дясното око: „Ами ако го обичам и се разпалвам?“ Ще кажеш и за похотливия поглед: „Нима не мога дори да гледам?“ Също така можеш да кажеш и за гнева към брата си: „Ами ако съм избухлив и не мога да въздържам езика си?“ Така няма да ти бъде трудно да престъпиш всички посочени по-горе заповеди. В същото време, когато става дума за човешките закони, ти никога не смееш да изтъкваш подобни оправдания и да казваш: „Ами ако стане това или онова?“, а волю-неволю непременно се подчиняваш на предписанието.
Освен това, що се отнася до разглежданата заповед, може изобщо да не ти се наложи да се кълнеш. Който е приел учението за горепосочените блаженства и е устроил живота си така, както Христос е заповядал, ще бъде смятан от всички за достоен за почит и уважение и никой няма да го принуждава да се кълне.
„Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия“ (Мат. 5:37). И тъй, какво означава онова, което е повече от думите „да“ и „не“? Означава клетвата, а не клетвопрестъплението. На всекиго е известно и няма нужда никому да доказваме, че клетвопрестъплението произлиза от неприязънта и е не само излишно дело, но и богопротивно, докато клетвата е излишно дело, което се прибавя без нужда.
Тогава ще кажеш: нима клетвата е от лукавия? А щом е от лукавия, защо е била позволена от закона? Но същото можеш да кажеш и за жената: на какво основание днес се смята за прелюбодеяние онова, което преди е било позволено?
Какво можем да отговорим на това? Че тогава много неща били казани по снизхождение към онези, които приемали закона. Защото да почиташ Бога с тлъстината на жертвите е също толкова недостойно за Него, колкото е недостойно за философа да празнослови.
Днес, когато добродетелите са достигнали по-голямо съвършенство, отпращането на жената се вменява за прелюбодеяние, а клетвата се признава за дело, произлизащо от неприязънта. Ако пък законите относно развода и клетвата още отначало бяха закони на дявола, те нямаше да бъдат толкова полезни и действенни. От друга страна, ако тези закони не бяха предшествали Христовото учение, то и то нямаше да бъде прието толкова лесно.
И тъй, сега, когато необходимостта от тези закони е отпаднала, не търси вече в тях сила. Те били необходими при тогавашните обстоятелства, но, ако щеш, необходими са и днес. И днес тяхната сила се проявява, и то особено чрез самото обстоятелство, че те губят значението си за нас. Това, че днес те изглеждат такива, е най-голямата им похвала. Разбира се, те не биха ни се сторили такива, ако не ни бяха възпитали както подобава и не ни бяха направили способни да приемем по-висшите закони.
Когато гърдите изпълнят предназначението си и младенецът стане способен да приема по-съвършена храна, те вече стават ненужни. И родителите, които преди са смятали гърдите за необходими за своето дете, впоследствие ги превръщат в предмет на шеги. А мнозина не само се шегуват, но и намазват гърдите с някакво горчиво вещество, та ако не могат с думи да отучат младенеца от тях, поне с това действие да премахнат у него привързаността към майчините гърди.
Така и Христос, когато казал, че клетвата произлиза от неприязънта, не го казал, защото древният закон произхождал от дявола, а за да отвърне още по-силно слушателите Си от древното несъвършенство. Така Той говорел на Своите ученици.
А що се отнася до безчувствените иудеи, които нераскаяно пребъдвали в предишното си нечестие, то чрез страха от пленничество, като че ли с някаква горчивина, Той направил техния град Йерусалим недостъпен за тях. Но тъй като и това не могло да ги възпре и те отново, подобно на деца, устремени към майчините гърди, желаели да видят този град, Бог най-сетне го скрил от очите им, като го разрушил и отдалечил повечето от тях от него, подобно на това, както отдалечават телетата от майките им, за да ги накарат с времето да се откажат от предишния си навик към майчиното мляко.
Ако древният закон беше от дявола, той нямаше да отвръща хората от идолопоклонството, а напротив — щеше да ги въвежда в него и да ги хвърля в него, защото именно това желаел дяволът. Но виждаме, че древният закон вършел точно обратното. И самата клетва в Стария Завет била узаконена именно за да не се кълнат хората в идолите. „Кълнете се в истинния Бог“, казва пророкът (Иер. 4:2).
И тъй, древният закон за клетвата донесъл на хората не малко, а твърде голямо благо. Неговото предназначение било да ги доведе до твърдата храна. Значи, ще кажеш ти, клетвата не е от злото? Не! Тя действително е от злото, но само сега, когато ни е открита най-висшата мъдрост, а не тогава.
Но как е възможно, ще кажеш, едно и също нещо в един случай да бъде добро, а в друг — недобро? Аз пък ще кажа обратното: как е възможно едно и също нещо да не бъде добро в един случай и да бъде добро в друг, след като това неопровержимо се доказва от всички дела, изкуства, плодове и всичко останало?
Виж как това е възможно преди всичко по отношение на самите нас. Например: да бъдеш носен на ръце в ранна възраст е добре, но по-късно става вредно. Да се храниш с предварително сдъвкана храна в младенческа възраст е добре, но по-късно е отвратително. Да се храниш с мляко и да прибягваш до майчините гърди в началото е полезно и спасително, но по-късно става вредно и опасно.
Виждаш ли как едно и също нещо, в зависимост от времето, отначало е добро, а по-късно вече не се смята за такова? Да носиш детски дрехи в детска възраст е добре, но за един мъж е неприлично. Искаш ли да узнаеш и от обратната страна как онова, което е прилично за мъжа, е неприлично за детето? Облечи детето в дрехи за възрастен човек — ще бъде и смешно, и опасно за него да ходи с тях, защото често ще се спъва в тях. Възложи му да води обществени дела, повери му търговията, накарай го да сее и жъне — отново ще бъде твърде смешно.
И защо говоря за това? Самото убийство, което всички признават за изобретение на лукавия, когато било извършено в подходящо време, направило Финеес, който го извършил, достоен за свещенически сан (Числ. 25). А че убийството е дело на дявола, чуй какво казва Самият Спасител: „Вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той беше човекоубиец отначало“ (Ин. 8:41, 44). Но Финеес бил човекоубиец, а Писанието казва, че „това му се вмени за правда“ (Пс. 105:31). Авраам пък бил не само човекоубиец, но, което е още по-лошо — детеубиец, и именно с това най-много угодил на Бога. По същия начин и Петър извършил двойно убийство, но въпреки това то било духовно дело (Деян. 5 и сл.). И тъй, нека не съдим за делата повърхностно, а внимателно да вникваме във времето, причината, намерението, различието между лицата и всички останали обстоятелства, защото иначе не можем да достигнем до истината.
Ако искаме да достигнем Царството, трябва да се постараем да надминем нещо от заповедите на Стария Завет, защото иначе не можем да получим небесните блага. Ако достигнем само до мярата на старозаветните праведници, ще останем извън вратите на Царството: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите — казва Господ, — няма да влезете в Царството Небесно“ (Мат. 5:20).
И въпреки тази заплаха има хора, които не само не надминават древната правда, но дори и не я притежават. Те не само не се въздържат от клетви, но и ги престъпват; не само не се пазят от похотлив поглед, но извършват и самото гнусно деяние, и безумно потъпкват всички останали заповеди, очаквайки единствено деня на мъчението, за да понесат тогава най-жестокото наказание за своите престъпления. Такава може да бъде участта единствено на онези, които са завършили живота си в нечестие. Те трябва да се откажат от всякаква надежда за спасение и да не очакват нищо друго освен наказание, защото само онези, които все още са тук, могат лесно да влязат в борба, да победят и да получат венец.
И тъй, не отслабвай, човече, и не погубвай доброто си разположение! Това, което ти се заповядва, не е тежко. Кажи ми, какъв труд се изисква, за да се въздържаш от клетви? Нима са нужни пари? Нима се изискват големи усилия и изтощение? Достатъчно е само да пожелаеш — и всичко е изпълнено.
Ако някой ми изтъкне като оправдание навика си, ще му кажа, че именно поради това заповедта лесно може да бъде изпълнена. Ако си изградиш друг навик, с това ще сложиш край на всичко. Спомни си например за мнозина от елините: някои от тях, макар да заеквали, с големи усилия успели да поправят недостатъка в говора си; други пък се отучили от навика постоянно да повдигат и безразборно да потрепват раменете си, като поставяли отгоре им меч.
Ако не се убеждавате от Писанието, принуден съм, за ваш срам, да ви убеждавам с примера на езичниците. Така постъпвал и Бог с иудеите, като казвал: „Идете на островите Хитимски и вижте, и пратете в Кидар... и разгледайте: променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове?“ (Иер. 2:10–11). Често Той ги изпраща дори при безсловесните твари, например с думите: „Иди при мравката, ленивецо, виж действията ѝ и бъди мъдър“ и „иди при пчелата“ (Притч. 6:6, 8).
Така и аз сега ще ви кажа: погледнете езическите философи и тогава ще разберете какво наказание заслужават онези, които престъпват Божиите закони. Те полагали безброй усилия заради човешкото уважение, а вие не желаете да положите дори същото усърдие заради небесните блага. Ако и след това кажеш, че навикът е силен и може да подведе дори най-благоразумните, ще се съглася с теб, но същевременно ще кажа и това: навикът може също толкова лесно да бъде поправен, колкото лесно може да подвежда.
Ако си поставиш у дома много надзиратели — например жена си, слуга и приятел, — които да те подбуждат и насърчават, лесно ще се откажеш от лошия навик. И ако се заемеш с това дори само за десет дни, повече няма да ти е нужно: всичко ще се извърши и устрои благополучно и добрият навик отново ще се утвърди здраво в теб. И тъй, когато започнеш да поправяш лошия си навик, дори да престъпиш закона веднъж, два, три или дори двадесет пъти, не се отчайвай. Ставай и отново се залавяй със същия труд — и непременно ще излезеш победител.
Клетвопрестъплението е немалко зло. Щом и самата клетва произлиза от злото, то какво наказание ще заслужава клетвопрестъплението? … И тъй, за да не погубите и мен, и себе си, ви моля: послушайте наставлението ми и, като си поставите много надзиратели и съветници, оставете навика да се кълнете. Така, започвайки от това, ще можете с пълен успех да се упражнявате и в останалите добродетели и да се насладите на бъдещите блага. Нека всички ние се удостоим да ги получим по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобават слава и власт, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
Из Беседа 17 върху Евангелието според Матей
Няма коментари:
Публикуване на коментар