Втора неделя след Петдесетница - на всички преподобни отци от Света Гора Атон и на всички български светии

ВЕЛИКА ВЕЧЕРНЯ

На Господи возвах - 3 възкресни стихири на глас 1 и 3 на проподобните Атонски отци, глас 4:

Събрания на монасите и миряните, съберете се и празнувайте това светло тържество, защото преподобните отци, които тук се подвизаваха в пост, призоваха всички нас към духовна радост, предлагайки ни своите вътрешни борби, страдания и свръхестествени подвизи, които извършиха.

Нека облажаваме, както подобава съсловието на преподобните и монашеските ликове, които просияха на тази  планина и просветиха цялото творение - истински  благоухаещи цветя, прекрасни дървета от Атонската градина, неувяхващи и доброплодни, вечнотечащи реки на дарованията.

Нека  да  възхвалим  както  подобава  на  верни  синове  нашите всепочитани отци,  които  макар  и  в  човешки тела  бяха  като безплътни  ангели,  истински  Божи  човеци,  огнени  Атонски стълбове, стоящи с любов и радост около  Пречистата Божия Майка, както Я видяха в божествено видение.

И 4 стихири на българските светии, глас 2:

С  какви  похвални  венци  на  увенчаем  светиите,  които  сред българите просияха и чиито имена са  записани в Книгата на Живота? Те  израснаха  от  корена  на  дивата  маслина, но  се прилепиха  към благородното дърво на Божията Църква чрез светото Кръщение и поемайки предобрия подвиг на любовта Христова получиха изобилно елея на благодатта. С нея  те обилно помазват душите и на нас, които с  любов празнуваме тяхната светла памет.

С какви красиви песнопения да възпеем светиите, които сред българите просияха – Кирил с Методий, Наум и Климент, Сава с Горазд и Ангеларий? Защото те извършиха трудове, равни на апостолските, проповядвайки Евангелието на Царството и претърпявайки жестоки гонения  от враговете. Те просветиха славянския род, просвещават и нас, които възпяваме с любов тяхната светла памет.

С какви вдъхновени песнопения да възхвалим светиите, които сред българите просияха? Първият сред мъчениците княз Боян, Йоан - Владимир, славата на град София Николай и двамата Георгиевци, Злата Мъгленска, Игнатий, Дамаскин, Онуфрий и останалите,  очистили  с  кръв  съвестта  си  като  огледало  на образа Божи и пострадаха за Христа, Който пострада за всички, и получиха дръзновение да се молят за нас, които възхваляме с любов тяхната светла памет.

С  какви  благообразни слова  да  възвеличим светиите, които сред българите просияха? Йоан  Рилски и Гавриил, Йоаким и Прохор, Теодосий и Ромил, Козма и Пимен Зографски, сладкогласния Йоан Кукузел и останалите, които като небесни звезди просияха с пустиннически живот и чрез пост и молитва усъвършенстваха се според Божия образ и станаха подобни на Небесния Отец, придобивайки благодат да се молят за нас, които с любов възвеличаваме тяхната светла памет.

Слава, глас 6: Днес всепочитаното тържество на Атонските отци засия повече от многозвездно небе, озарявайки мислите на любителите на празниците. Затова елате, населници на Света Гора, да ги прославим с похвални песни, казвайки: „Радвайте се вие, които победихте безплътните демони и на земята подражавахте по живот на ангелите! Радвайте се, Атонски жители, най-силни молитвеници за целия свят! Радвайте се, наши застъпници пред Бога,      всестранни благодетели и ходатаи, молете се на Господа да помилва нашите души.”

И ныне, богородичен догматик, глас 1: Всемирную славу...

На литията, самогласни стихири, глас 1:

Весели се в Господа, светоименита Атонска планино, духовен и прекрасен Богородичен раю, защото в твоите подгория разцъфнаха вечноцъфтящи и благоуханни лилии, а в твоите долини и по бреговете ти израснаха добросенчести и разлистени дървета, принясящи безсмъртни духовни плодове. И като събереш при себе си заедно монаси и миряни, празнувай с веселие и викни с благодарност към твоята Владичица и Застъпница: „Величая Те, Богородице, защото Ти ме възвеличи и на моите чеда даде преподобни отци, които ги покриват винаги със своите молитви и от Твоя Син приемат велика милост.”

Глас 2: Елате, всички монашески събори, днес да почетем както подобава паметта на светите Атонски отци, защото те населиха това ненаселено преди място със свещени  обители и различни храмове, и своите учения и правила, като чадолюбиви отци, в наследство  ни  оставиха.  Затуй  да  съхраним,  о  братя,  като отцелюбиви синове, отеческото наследство неразрушимо, да не го оставим в запустение, като безплодни  смоковници, но като имаме пред очи как нашите наставници завършиха живота си, да им подражаваме във вярата и подвига им, та заедно с тях да получим вечните блага.

Отци богомъдри, вие подражавахте на Моисеевото и Илиевото пустинно житие и затова достойно получихте тяхното Боговидение, защото в Атонската планина, като на Синай и на Хорив  поживяхте и се удостоихте, доколкото е възможно по човешки, като Мойсей в огъня на тъмния облак и като Илия в гласа на лекия ветрец, да видите и да разберете не чрез виждане с очи, нито чрез познание на ума, невидимия и непознаваемия Бог. А сега не като в огледало, нито в неясни видения, но непосредствено съзерцавате Троицата в Единица и Единицата в Троица,  богоносни отци, затова непрестанно се молете за нашите души.

Веселят се небето и земята за светлата памет на светиите сред българите просияли! Небето, защото ги прие в жилищата  на блаженството, а земята, защото се освети с тяхната кръв, пролята за Христа и със сълзите на светото покаяние. Планините възсияха в благодат – Рилската заедно с Осоговската, защото в тях живяха заедно с Бога небесни граждани; Родопската с Пиринската, защото се поръсиха с кръвта  на  мъчениците, неприели  вярата на агаряните и пострадали за Христа, Който единствен знае имената им; и свещеният  Атон, в който се прегърнаха мъченичеството и монашеския подвиг. 

Глас 2: Сияй, сияй нов Йерусалиме, защото си изпълнен с Божията слава, пълен си и с първенствуващите светии от всеки народ и коляно, които преминаха през велики скърби и избелиха ризите си в кръвта на мъченията заради Христа и неосквернени с плътска похот се молят непрестанно на Светия Владика за мира на Църквата и на света.

Слава, глас 5: Христос ви облажава, светии от българския род, защото обедняхте заради Него по тяло и дух, но се обогатихте със съкровищата на Царството Небесно; плачейки с покайни сълзи,  вселихте в себе си Духа Утешител, научихте се на кротостта Христова и наследихте новата земя; жадувайки Божията правда, достойно й се наситихте; за милостта си бяхте помилвани; придобивайки мир, нарекохте се синове Божи; чрез чистотата на сърцата си съзряхте невидимия Бог; претърпявайки гонения, бързо влязохте в Царството. Радвайте се и се веселете и молете се за тия, които с любов празнуват светлата ви памет.

И  ныне:  Ти  си  Храм  и  Врата, Палат  и  царски  Престол, всепочитана Дево, чрез Която моят Избавител, Христос Господ, се  яви  на   спящите   в  тъмнина  като   Слънце  на   правдата, желаейки да просвети тези, които създаде с ръката Си по Свой образ; затова, Всевъзпявана, като имаш пред Него майчинско дръзновение, непрестанно моли да се спасят нашите души.

На стиховните, възкресни стихири на глас 1 от Октоиха.

Слава, глас 6: Верни и мъдри раби на своя Господ! Той ви постави над имението и като погледна през нощната стража на тоя живот, ви намери непрестанно бдящи и ви въведе в Чертога на Своята радост. Затова ви молим: не спирайте  да  дарявате вашите сродници навреме с храната на Божията благодат чрез вашите  ходатайства  и  молете  Господа  да  помилва  нашите души.

И ныне: Моят Творец и Избавител, Пречиста, Христос Господ произлезе от Твоята утроба, в мен – човека - Се облече и от древното проклятие освободи Адам; затова към Теб, Всечиста, като   към   Божия   Майка   и   истинска   Дева   „радвай   се” непрестанно зовем с ангелския поздрав: „Радвай се, Владичице, защита, покров, и спасение на нашите души!”.

Възкресен тропар, глас 1: Камени запечатану...

Тропар на Атонските отци, глас 1: Отците от Атонската пустиня, ангелите в плът, изповедниците заедно с преподобните, светителите и мъчениците да почетем с песни, като подражаваме на добродетелите им и в един глас да викнем: „Слава  на Прославилия  ви,  слава  на  Венчалия  ви,  слава  на Показалия ви нам като закрилници в бедите!”.

Слава, глас 1: Почитайки вашия честен събор и празнувайки светата ви памет, о светии, сред българите просияли, прилежно ви  молим:  молете  Господа  за  всички,  и  най-вече  за  вашите родственици, да се запази българската земя от всякакви беди и народът да  се  утвърди  навеки в  православната  вяра,  та  като поживеем  мирен  живот,  заедно  с  вас  да  получим  вечното Отечество в блаженото Царство на Христа Бога.

И ныне, Богородичен: Гавриилу вещавшу...

Утреня - тук