Неделя на митаря и фарисея

В събота на Великата вечерня на Господи воззвахъ: поставяме 3 възкресни и 4 Анатолиеви стихири от Октоиха и 2 самогласни от Триода, повтаряйки първата, глас 1:

Нека не се молим фарисейски, братя, защото който превъзнася себе си ще бъде унизен. Чрез поста нека се смирим пред Бога, зовейки като митаря: „Боже, очисти нас, грешните!”

Фарисеят, обхванат от тщеславие и митарят, изпълнен с покаяние пристъпиха към Тебе - едничкия Владика; но единият, като се хвалеше, лиши се от блага, а другият без многословие се удостои с дарове. В такива покайни въздишки укрепи и мене, Христе Боже, като Човеколюбец.

Слава, глас 8: Вседержителю Господи, зная колко ценни са сълзите, защото те въздигнаха Езекия от вратите на смъртта, избавиха грешницата от многолетни съгрешения и оправдаха митаря повече от фарисея. Затова се моля: „Причисли ме към тях и ме помилуй!”.

И ныне, Богородичен догматик на редовия глас.

На литията - стирхира на храма.

Слава, глас 3: Като разбереш различието между митаря и фарисея, душо моя; отвърни се от горделивите слова на единия и възлюби съкрушената молитва на другия и призови: „Боже, очисти мен - грешния и ме помилуй!”.

И ныне, глас 3: Безсеменно от божествения Дух, по волята на Отца Ти зачена Сина Божи, Който предвечно съществува, раждайки Се от Отца без майка; Ти по плът роди и с мляко като Младенец откърми Този, Който заради нас от Тебе произлезе без баща; затова непрестанно се моли от беди да се избавят нашите души.

На стиховните, възкресни стихири на редовия глас.

Слава, глас 5: Очите ми са обременени от беззаконията ми и да вдигна взор не мога, за да видя небесната висота, но приеми ме в покаяние като митаря, Спасителю, и ме помилуй.

И ныне, глас 5: Ти си Храм и Врата, Палат и царски Престол, Дево всечестна, чрез Която моят Избавител, Христос Господ, се яви на спящите в тъмнина като Слънце на правдата, желаейки да просвети тези, които създаде с ръката Си по Свой образ; затова, Всевъзпявана, като имаш пред Него майчинско дръзновение, непрестанно се моли да се спасят нашите души.

Канон на утренята, глас 6

Песен 1

Ирмос: Когато преминаваше пеша през морето като по суша и виждайки потъващ своя гонител фараона, Израил извика: „Да възпеем Бога с победна песен!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Привеждайки чрез притчи всички към изправление на живота, Христос въздига митаря за смирението му и унизява фарисея за неговото самопревъзнасяне.

Виждайки възвишената чест, която се дава за смирението и страшното падение, което следва от гордостта, нека подражаваме на добродетелта на митаря и да възненавидим фарисейската порочност.

Безрасъдната гордост прави всяко добро дело напразно, а всяко зло се очиства чрез смирението; нека го възлюбим, верни, отвращавайки се искрено от пътя на тщеславието.

Желаейки да види Своите ученици смиреномъдри, Царят на всичко ги научи да подражават на митаревите въздишки и смирението му.

Слава: Аз плача като митаря и с неспирни ридания падам сега пред Твоето милосърдие, Господи; смили се и над мене, защото искам за напред да изживея дните си в смирение!

И ныне: Разума, волята, надеждата, тялото, душата и духа си, Владичице, поверявам на Тебе; избави ме от опасните врагове, от изкушенията и от бъдещото наказание и ме спаси.

Песен 3

Ирмос: Никой не е свят като Тебе, Господи Боже мой, Който въздигаш силата на Твоите верни, Благий, и ни утвърждаваш върху камъка на Твоето изповедание.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Смиреният се издига от нечистотата на страстите, а оня, който е с горделиво сърце претърпява страшно падение от висотата на добродетелите; нека се отклоним от порочния му път!

Тщеславието разпръсва богатството на праведността, а смирението прогонва множеството на страстите; затова като подражаваме на митаря, Спасителю, яви ни съ-наследници на неговата награда.

Удряйки се в гърдите, в съкрушение да викнем като митаря: „Бъди милостив, Боже, към нас грешните!”, за да получим неговото опрощение.

Нека, верни, ревността да умножим, изпълнени с кротост и живеейки в смирение, в сърдечно съкрушение и молитвен плач да придобием от Бога опрощение.

Слава: Нека да отхвърлим, верни, надменното самохвалство и безмерното самопревъзнасяне, мерзкото високомерие и най-порочното и богопротивно жестокосърдие на фарисея.

И ныне: Надявайки се на Тебе, Чиста – единствено прибежище, нека не се лиша от моята добра надежда, но да получа Твоята помощ, избавяйки се от всякакви беди.

Седални, глас 4: 

Смирението възвиси осквернения със зли дела митар, който с покайни въздишки зовеше към Създателя: „Смили се!”, а самопревъзнасянето лиши от праведност жалкия фарисей, говорещ с горделив език; затова нека имаме ревност към вършене на добри дела, избягвайки злините.

Слава: Смирението възвиси някога митаря, който викаше с плач: „Смили се!” и беше оправдан. Да му подражаваме и ние, паднали в бездната на злините и да призовем Спасителя от дълбината на сърцето си: „Съгрешихме, смили се, единствен Човеколюбче!”.

И ныне: Приеми скоро, Владичице, нашите молитви и ги принеси на Твоя Син и Бог, всенепорочна Царице. Избави от беди тия, които прибягват към Тебе, съкруши козните и дързостта на безбожниците, които воюват против Твоите раби, Пречиста.

Песен 4

Ирмос: „Христос е моя Сила, Бог и Господ” – благоговейно пее светата Църква с чист разум, празнувайки в Господа.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като се смири дори до образ на раб Словото показа, че смирението е превъзходен път към възвисяване, затова подражавайки Му, в смирението всеки се възнася.

Фарисеят падна, самопревъзнасяйки се в своята праведност, а митарят, обременен с множество пороци се смири, но бе въздигнат и без да се надява получи оправдание.

Безсърдечието на фарисея му донесе нищета, въпреки изобилието на добродетелите, а напротив, макар лишен от тях, митарят получи оправдание чрез своето смирение, което нека и ние придобием!

Владико, Ти рече, че всячески Се противиш на горделивите, а на смирените даваш благодат, затова сега и на нас, които се смирихме, Спасителю, дари я.

Слава: Въздигайки ни всякога към божествената висота, нашият Спасител и Владика прояви възвисяващо смирение, като с ръцете Си уми нозете на Своите ученици.

И ныне: Ти роди непристъпната Светлина, о Дево, затова разпръсни тъмнината на душата ми със светло сияние и насочи живота ми по спасителния път.

Песен 5

Ирмос: Моля Те, Благий, да просветиш с Твоята божествена светлина душите на тези, които на ранина Те призовават, Слове Божи, та да Те познават като истински Бог, призоваващ ги от греховния мрак.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Нека се стараем да подражаваме на фарисеевите добродетели и да възлюбим смирението на митаря, отхвърляйки недоброто и от двамата: безразсъдната гордост на единия и греховната сквернота на другия.

Голямата праведност бе изобличена като непотребна, защото фарисеят я съчета със самомнението, а митарят, напротив, за спътник имаше смирението - най-възвишената добродетел.

Фарисеят мислеше, че бързо кара колесницата на добродетелите, но митарят пешком успя да го превари, прибавяйки към милостта смирение.

Като размислим всички върху притчата за митаря, нека последваме със сълзи неговия пример и принесем на Бога дух съкрушен, просейки опрощение на греховете.

Слава: Горделивият, порочен, самохвален, дързък и страшно високомерен нрав на фарисея нека далече да отхвърлим, мъдри, за да не се лишим от божествената благодат.

И ныне: О, Блага, дарувай със силен жезъл нас, които прибягваме към Тебе, за удържим победа над всички врагове и ни избави от всякакви беди.

Песен 6

Ирмос: Като гледам морето на живота да се вълнува от бурите на изкушенията, аз прибягвам към Твоето тихо пристанище и Ти викам: „Изведи от тлението моя живот, Многомилостиви!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Митарят и фарисеят заедно преминаха житейския си път, но единият обхванат от високоумие претърпя падение позорно, а другият чрез смирението наследи спасение.

Изменяйки към праведност живота си, нека подражаваме на ревностното благоразумие на митаря, отбягвайки мерзката самонадеяност на фарисея и ще бъдем живи.

Ревностно да следваме нрава на Спасителя Иисус и Неговото смирение, желаейки да стигнем до обителта на непрестанната радост в страната на живите.

Показал Си, Владико, на Своите ученици възвисяващо смирение, като препаса чреслата Си с кърпа и уми нозете им, и им заповяда да подражават на Твоя пример.

Слава: Различен бе животът на фарисея и митаря: единият живееше в добродетели, а другият - в грехове. Но първият поради безумна гордост отстъпи от смирението, а вторият се въздигна, бидейки смирен по сърце.

И ныне: Аз бях сътворен гол за живот в простота и невинност, но врагът ме облече в одеждата на престъплението и плътта ми натежа от страсти; но сега се спасявам чрез Твоето ходатайство, Отроковице.

Кондак, глас 4: Да отхвърлим високомерното говорене на фарисея и да се научим на смирените, но въздигащи слова на митаря, като в покаяние възкликнем: „Спасителю на света, смили Се над Твоите раби!”.

Втори кондак, глас 3: Нека и ние принесем на Господа въздишки като митаря и да пристъпим към Него, като към Владика, грешници, защото Той желае спасение за всички човеци, дарявайки прощение на каещите се, понеже заради нас Се въплъти, бидейки Бог, съ-безначален на Отца.

Икос: Нека, братя, всички смирим себе си и чрез въздишки и ридания да събудим съвестта си, та на вечния Съд да се причислим, верни, към невинните и получилите прошка. Нека сега се помолим да видим истинската радост и да пребъдем там гдето няма болка, ни печал, ни въздишка - в дивния Едем, Творец на който е Христос Бог, съ-безначален на Отца.

Синаксар - тук

Песен 7

Ирмос: Ангелът направи росоносна пещта за благочестивите отроци, но Божието повеление, изгарящо халдеите, накара мъчителя да вика: „Благословен Си, Боже, на нашите отци!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Безмерно хвалейки се с делата на оправданието, фарисеят падна пагубно оплетен в мрежите на тщеславието, а митарят се вдигна на леките криле на смирението и се приближи към Бога.

Митарят употреби смирението като стълба и се възкачи в небесните висоти, а превъзнасяйки се с празнословие и самохвалство окаяният фарисей падна до дъното на ада.

Лукавият улавя праведните, като ги ограбва чрез делата на тщеславието, а грешните оплита в мрежите на отчаянието; но нека се потрудим да избегнем тия две злини, ревностно подражавайки на митаря.

Нека със сълзи и горещи въздихания паднем в молитва пред нашия Бог, верни, подражавайки на възвисяващото смирение на митаря и да възпеем: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Слава: Наставлявайки учениците Си, Владико, Ти им заповяда да отблъскват горделивите помисли, но ги научи да подражават на смирените, Спасителю. Затова и ние, верните, зовем към Теб: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

И ныне: Ти, Пречиста, си украшение на Иаков и божествената Лествица, която в древност той видя издигната към висините, за да сведе свише въплътилия Се Бог и да възведе човеците отново на небето.

Песен 8

Ирмос: От пламъка Ти източи роса за благочестивите и с вода изгори жертвата на праведника, защото Ти вършиш всичко по Своя воля, Боже, и Тебе превъзнасяме във всички векове.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Въздишайки със смиреномъдрен нрав, митарят намери милостивия Господ и се спаси, но чрез неправдата на гордите слова фарисеят отпадна от праведността.

От надменността на фарисея и от неговата привидна чистота нека да страним, о верни, подражавайки на смирението и нрава на митаря, които му донесоха помилване.

Нека, верни, в светия храм да изречем покайния вопъл на митаря: „Боже, бъди милостив към мене, грешния!”, за да получим заедно с него прошка, избавяйки се от гибелта на самохвалния фарисей.

Да последваме въздишките на митаря и беседвайки с Бога, с горещи сълзи да възкликнем: „Човеколюбче, съгрешихме! Милосърдни и добросърдечни Боже, очисти и ни спаси!”.

Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.

Бог прие стенанието на митаря и го оправда, научавайки всички в съкрушение, с въздишки и сълзи, винаги да просят опрощение на съгрешенията.

И ныне: Освен Тебе друга Застъпница не зная и затова Те моля за закрила и ходатайство пред Родилия Се от теб Христос, за да ме освободиш от всяка скръб.

Песен 9

Ирмос: За човеците е невъзможно да видят Бога, към Когото и ангелските чинове не дръзват да погледнат, но чрез Теб, Всечиста, въплътеното Слово стана видимо за човеците. Като Го възвеличаваме, заедно с небесните войнства ние и Тебе облажаваме.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Христос ни посочи смирението на митаря като път към възвисяване и пример за спасение; затова нека да му подражаваме, отхвърляйки далеч горделивото превъзнасяне и в смиреномъдрен ум милост от Бога да получим.

Душевната гордост да отхвърлим и правия дух да придобием в смиреномъдрие; да не се стремим към самооправдаване, но да възненавидим самохвалното тщеславие и заедно с митаря милост от Бога да получим.

Молби за милост като митаря да принесем на Твореца и да загърбим неблагодарните молитви и самохвалните слова на фарисея, които произнасят съд над ближния, за да привлечем над себе си Божията светлина и милост.

Обременен с голямо множество съгрешения аз надминах митаря в преизобилието от пороци и придобих горделивото високомерие на фарисея, оказвайки се напълно лишен от добродетели; Господи, пощади ме!

Сподоби с Твоето блаженство тези, които заради Тебе придобиват духовната нищета, защото те Ти принасят основата на Твоето учение - дух съкрушен; приемайки ги благос-клонно, Спасителю, спаси и тия, които Те почитат.

Слава: Митарят някога влезе в храма с вяра, помоли се на Бога и беше оправдан, защото дойде с въздишки, сълзи и със съкрушено сърце и очистен сне от себе си цялото греховно бреме.

И ныне: Дай ни да Те възпяваме, славим и превъзнасяме ние, които достойно Те почитаме, Пречиста, и величаем Родилия Се от Теб Христос, едничка Благословена, защото Ти си похвала на християните и благоприятна Застъпница пред Бога.

Светилен: 

Да отхвърлим позорните и високомерни слова на фарисея и да се научим на съвършеното смирение на митаря, за да се въздигнем с него, зовейки към Бога: „Бъди милостив към Твоите раби, Христе Спасителю, Който Се роди от Девата по Своя воля и претърпявайки Кръст, въздигна със Себе Си Твоя свят чрез божественото Свое всемогъщество!”.

Хвалитни стихири:

Глас 1: Нека не се молим фарисейски, братя, защото който превъзнася себе си ще бъде унизен. Чрез поста нека се смирим пред Бога, зовейки като митаря: „Боже, очисти нас, грешните!”.

Фарисеят, обхванат от тщеславие и митарят, изпълнен с покаяние пристъпиха към Тебе - едничкия Владика; но единият, като се хвалеше, лиши се от блага, а другият без многословие се удостои с дарове. В такива покайни въздишки укрепи и мене, Христе Боже, като Човеколюбец.

Глас 3: Като разбереш различието между митаря и фарисея, душо моя, отвърни се от горделивите слова на единия, но възлюби съкрушената молитва на другия и призови: „Боже, очисти мен - грешния и ме помилуй!”.

Самохвалните слова на фарисея да възненавидим, верни, но да подражаваме на съкрушената молитва на митаря и да не бъдем горделиви, но смирявайки себе си в съкрушение да призовем: „Боже, очисти греховете ни!”.

Слава, глас 8: Самооправдаващия се с дела похвални фарисей Ти осъди, Господи, и оправда смирилия се митар, който просеше с въздишки милост, защото отхвърляш високомерните помисли, но не презираш съкрушените сърца. Затова и ние падаме в смирение пред Тебе, Който пострада заради нас; подай ни опрощение и велика милост!