Постен Триод. В петък на третата седмица от Великия пост

 На утренята, след първата катизма - седални кръстни от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, от преп. Йосиф, глас 5, под. Собезначальное:

Някога човеците умряха, ядейки от дървото, а чрез Твоя Кръст, о, Щедри, ние оживяхме; с неговата сила, Благи, укрепи ни, за да преминем времето на въздържанието с умиление, вършейки Твоята воля и да видим деня на светлоносното Ти Възкресение.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен: Като Те виждаше на Кръста доброволно висящ между разбойници, Христе, Твоята Майка се удряше по майчинските си гърди и казваше: безгрешни Сине, как като злодей неправедно Си прикован на Кръста - Ти, Който искаш да оживотвориш човешкия род, бидейки Милосърден?

Седален след третата катизма, от преп. Теодор Студит, глас 1, под. Камени запечатану:

Очистили плътта си чрез въздържанието и просветили душите си с молитви, Господи, сподоби ни да видим Твоя свят и всепочитан Кръст и със страх да му се поклоним, възпявайки го в песни и казвайки: слава на животворящия Кръст, слава на Твоето божествено копие, чрез което оживяхме, единствен Човеколюбче.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен: Виждайки Теб, Словото и Агнеца, разпъван дълготърпеливо на дървото между разбойници и с копие пробождан в ребрата, Агницата - Твоята Майка ридаеше и майчински зовеше: какво странно и ужасно тайнство е това, Иисусе Мой? Как в гроб полага се непостижимият Бог? Неизказано е това, което се извършва, но не оставяй сама Мен, Която Те родих, пресладкий Мой Иисусе.

Трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 5:

Песен 5

Ирмос: Към Теб, Облечения в светлина като в дреха, от рано устремен съм и зова: „Христе, просвети помрачената ми душа, като единствен добросърдечен!”.

Изцели ме, Господи, и чрез Твоята рана ще бъда изцелен; очисти раните на моята душа, Христе, Който прие да пострадаш по плът.

Когато слънцето видя Те да висиш по плът на Дървото, Христе, то превърна светлината си в тъмнина, земята се разтресе и камъните се разпукаха.  

Очистú душата ми, обрасла с тръни и от всевъзможни страсти вкочанена, Господи, Който заради крайната Си благост с венец от тръни беше бе увенчан.

Богородичен: Ти, Всечиста, по нов начин роди като Младенец моя Създател; моли Го, Владичице, да обнови мен, остарелия в многото злини.

Друг трипеснец, от преп. Теодор Студит, глас 1:

Ирмос: Помилвай, Христе…

Иудеите Те разпнаха, Христе, на Лобното място, като клатеха глави, присмиваха се и се ругаеха; а Ти търпеше всичко, за да ни спасиш.

Надписа Твоя Кръст Пилат на три езика и така показа, че Ти, Който доброволно пострада за спасението на всички, Си Единият от Троицата.

Слава, Троичен: Нека да възпеем, верни, пресветлата Троица, трислънчевата Светлина, почитайки Светлината на Отца, славейки Светлината на Сина и възвестявайки Светлината на Духа.

И ныне, Богородичен: Чрез Теб роди Се Този, Който по-горе е от ангелите, Чиста; пред Него те треперят, гледайки Го като Бог, но Ти Го носиш на ръце като Свой Син.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Всепочитан и спасителен Кръсте, пазителю на света, запази мен постещия и ме направи достоен за поклонението пред тебе.

Ирмос: От нощта рано Те възпяваме, Христе Боже, Който заради нас обедня и претърпя Кръст и смърт по плът.

Песен 8

Ирмос: Теб, Създателя на всичко, младежите в пещта възпяха с песен: всички творения Господни, превъзнасяйте Господа във всички векове.

Ти, Христе, простря на Кръста Своите длани, за да заличиш невъздържанието на праотеца и чрез кръстното Дърво изцели проклятието, дошло чрез дървото на познанието. Затова Те възпяваме във всички векове.

Към Тебе, Слове, Който желаеш моето спасение, прибягвам - скоро прекрати в сърцето ми желанията зли, Ти, Който доброволно претърпя Кръста и страданието.

Като пожелах блуден живот и осквернено съществуване, аз, блудният, се помрачих; озари ме със сиянието на обръщането, Слове, Ти, Който в страданието Си помрачи сиянието на слънцето.

Богородичен: Прекрати цялата многоболезнена злоба в сърцето ми, Майко на Христа Бога, и строши стрелите и лъковете на бесовете, които воюват против моята смирена душа.

Друг трипеснец:

Ирмос: Възпявайте Христа Бога…

Какво да принесем, Владико на всичко, ние окаяните, на Тебе, Който пострада за нас? Защото заради нас, Христе, Ти Кръст претърпя. Затова възпяваме благодатта на безмерните Твои милости.

Иудеите издигнаха Те на дървото, Христе, убивайки Те от завист, но беззаконниците не можаха да намалят силата на Твоята слава, защото Ти, Владико на всички, пострада доброволно.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: Почитам трите Лица на надсъщностното Божество - безначалния Отец, Сина и Светия Дух; и възпявам едното, неразделно по природа Същество во веки.

И ныне, Богородичен: Възпяваме по-висшата от небесата и превъзхождаща херувимите, първата по святост и непорочност Отроковица, Която роди Бога на всички, и Я превъзнасяме във всички векове.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Преблажени Кръсте Христов, изписана на небесата победо, но израснала за нас от земята; всички нас, които сме се очистили чрез поста, удостой за поклонението пред тебе.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Възпявайте Христа Бога, Който спаси младежите в пещта и превърна буйния пламък в роса, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Песен 9

Ирмос: Исая, ликувай! Девата зачена в утробата и роди Син Емануил, Бог, но и Човек, Изток е името Му; Него величаейки, Девата облажаваме.

Окаменялото ожесточение на моята душа умий, Милостиви Спасе, и извор на божествено умиление ми дай, Благий, Който от ребрата Си изтóчи ми живот, унищожаващ потоците на моите беззакония.

Аз сам хвърлих себе си в дълбините на греховете, като оставих висотата на добродетелите; но привлечи ме и ме спаси, Ти, Който на Кръста възлезе и привлече към Себе Си човешкия род, Господи.

Бидейки сладост и наслаждение като Създател, Господи, Ти вкуси жлъчка, за да поправиш отпадането от райската наслада заради Адам; затова Те възпяваме, спасени чрез Твоите страдания.

Богородичен: Всечиста Владичице, мое упование и прибежище, изцели раните на моята душа и умири ума ми, за да мога и аз, радвайки се, да възпявам Твоите величия, Приснодево Богородице.

Друг трипеснец:

Ирмос: Чиста Майко, Която Моисей видя…

О, Христе, Когото беззаконниците облякоха подигравателно в багреница и като цар Те увенчаха, присмивайки се, удряйки Твоята глава с тръст и разпъвайки Те от завист, и с жлъчка напоиха - всички верни Теб възвеличаваме с песни.

Виждайки Те да страдаш на Кръста, слънцето скри своята светлина, а цялото творение се преклони пред Господственото Ти страдание и камъните се разпукаха; затова, Христе Спасе, Теб възвеличаваме с песни.

Слава, Троичен: Светлината, Живота и Всесъздателя, трислънчевото Единство, Бог и Господ, Който сияе с една светлина и съ-излъчва три Образа в едното Божество - Него всички верни величаем. 

И ныне, Богородичен: Чиста Майко, Която певецът Давид проповядваше като Сион, в Която Се всели Невместимият от небесата и от Твоята утроба сътвори очистване за света – Тебе с песни величаем.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Сподоби ни, Господи, чрез въздържанието да посрещнем Твоя спасителен Кръст, който просвещава верните, да го видим и да му се поклоним за наше освещение, та чрез него да Те величаем.

Ирмос: Чиста Майко, Която Моисей видя като неопалима къпина, а Йаков - като одушевена стълба, небесна Двер, през Която премина Христос, нашият Бог - Тебе с песни величаем.

Стиховна стихира, самогласна, глас 6:

Пропилявайки богатството на Отеческия дар, разпилях живота си в блудство и съединих се с греха чрез лукави помисли; наслаждавайки се на насладата на страстите, станах подобен на безумните животни чрез престъпването на спасителните заповеди. Но Ти, Христе Боже, Който на Кръста благоволи заради мен да Се повесиш, не ме отхвърляй от Твоето осиновление, а приеми ме, който се обръщам, като блудния син и ме спаси.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Пропилявайки богатството на Отеческия дар…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.  

Мъченичен: Господи, паметта на Твоите светии цялото творение празнува: небесата радват се с ангелите и весели се земята с човеците. Помилвай ни по техните молитви.

Слава, и ныне, Кръсто-богородичен, на същия глас, под. Тридневен:

Когато Те видя висящ на Кръста, Всечистата, плачейки, майчински извика: Сине Мой и Боже Мой, най‑сладко Мое Чедо, как търпиш позорното страдание?

В петък на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 8:

Със Своята сила, Боже, Ти всичко сътвори чрез Словото и ни приведе от небитие в битие; не ни предавай на нашите беззакония, безгрешен Господи, молим се. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 6: Ще се развесели праведникът, кога види отмъщението. Стих: Ако наистина за правда говорите, то по правда и съдете, синове човешки.

Из пророчеството на Исая чтение:

Тъй говори Господ: дигнете знаме на гола планина, издигнете глас, махнете им с ръка, да навлязат през княжеските порти. Аз дадох повеля на Моите избраници и призовах да изпълнят гнева Ми Моите юнаци, които тържествуват във величието Ми. Голям шум е по планините, като че от многолюден народ, бунтовен шум на царства и народи, събрани заедно: Господ Саваот преглежда готовата за бой войска. Идат от далечна страна, открай небе, Господ и оръдията на Неговия гняв, за да съкрушат цяла земя. Ридайте, защото денят Господен е близък, - иде като разрушителна сила от Всемогъщия. Затова ръцете у всички отпаднаха, и сърцето на всеки човек се стопи. Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха. Ето, денят Господен иде лют, с гняв и пламнала ярост, за да обърне земята в пустиня и да изтреби от нея грешниците й. Звездите небесни и светилата не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си. Аз ще накажа света за злото, и нечестивците - за техните беззакония; ще премахна високоумието на горделивите и ще унижа надутостта на притеснителите; ще направя тъй, че людете ще бъдат по-скъпи от чисто злато, и мъжете - по-скъпи от офирско злато. Затова ще потреса небето, и земята ще се мръдне от мястото си поради яростта на Господа Саваота, в деня на пламналия Му гняв.

Прокимен, глас 7: Боже, застъпник Си ми Ти и Твоята милост ще ме изпревари. Стих: Отнеми ме от враговете ми, Боже, и от въставащите против мене избави ме. 

В петък на вечернята

На Господи воззвах, 10 стихири. Самогласна стихира, глас 7:

Като блудния син от Твоята благодат отдалечих се, Господи, и разпилях богатството на Твоята доброта, но към Теб прибягнах, Добросърдечни, и зова Те, Боже: съгреших, помилвай ме. (2)

4 мъченични стихири от Октоиха на текущия глас и 4 от Минея.

Слава: заупокойна стихира от преп. Йоан Дамаскин от Октоиха. И ныне, Богородичен догматик на гласа.

Вход. Свете тихий…

Прокимен, глас 4: Дай ни избава от скръбта, понеже суетно е човешкото избавление. Стих: Ти ни отхвърли, Боже, и ни събори.

Из книга Битие чтение:

В седмия месец, на двадесет и седмия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини. Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове. След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега, и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата. После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята; но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега. И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега. Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята. Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него. В шестстотин и първата година на Ноевия живот, в първия ден на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало. А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна. И рече Господ Бог на Ноя: излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове; изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът - птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята. Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му; всички зверове, и всичкият добитък и всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега. И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника. И помириса Господ приятно благоухание.

Прокимен, глас 6: Чуй, Боже, моето моление, вслушай се в молитвата ми. Стих: От край-земя към Тебе викнах.

Из книга Притчи чтение:

От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното. Неверни везни са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна. Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. Правдата на непорочния изравнява неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакването на беззаконниците загива. Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада е нея нечестивецът. Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

И нататък по реда на Преждеосвещената Литургия.

Ако поради някаква причина не се отслужва такава, на Господи воззвах се поставят 6 стихири – 3 мъченични от Октоиха и 3 стихири от Минея.

Слава, и ныне, Богородичен от Минея.

След прокимените и паримиите, на стиховните, самогласната стихира от Триода, глас 7 (два пъти) и мъченичен от Октоиха.

Слава, и ныне, Богородичен от Октоиха.

Постен Триод. В четвъртък на третата седмица от Великия пост

 На утренята, след първата катизма - седални апостолски от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, от преп. Йосиф Песнописец глас 6, под. Надежде мира:

Непрестанни светилници на света, ученици Спасови, просветете душата ми, ослепяла от грехове, покажете ме на божествения ден причастник, пазещ спасителните заповеди, и от оная тъмнина, дето няма никаква светлина, ме избавете, за да ви прославям.

Слава: същият. И ныне, Богородичен: Свята Владичице Богородице, Майко на Христа, нашия Бог, Която неизказано роди Твореца на всичко, умолявай винаги Неговата благост, заедно със свещените апостоли, от страстите да ни избави и да ни дарува опрощение на греховете.

Седален след третата катизма, от преп. Теодор Студит, глас 6, под. Ангельския:

Озарени светила на света, божествени апостоли, просветете тия, дето ви възпяват и сега преминават през времето на поста, молейки се всички да бъдат удостоени да видят и целунат дървото на животворящия Кръст с нескверни очи и устни, като викат по псаломски: Господи, слава на Тебе.

Слава: същият. И ныне, Богородичен: Блага Надеждо на света, Богородице Дево, настоявайки на Твоето единствено страшно застъпничество, ние Те молим: умилостиви се над безпомощните люде и моли милостивия Бог да избави нашите души от всяка опасност, едничка Благословена.

Трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 6:

Песен 4

Ирмос: Христос е моята сила, Бог и Господ – така боговдъхновено пее светата Църква, зовейки с чист разум и празнувайки в Господа.

Пост, сълзи, молитви, милостиня, благомилостив нрав, правомислие и чистота на живота нека да покажем, верни, за да се насладим на славата.

Пресветло се явихте като светилници, сияещи върху небосклона на светата Църква, о, апостоли, затова просветете нашите сърца с божествения Дух.

Като божествени въглени, разпалени от невеществения огън, изгорете страстната привързаност към вещественото в сърцата ни, мъдри апостоли на нашия Бог.

Богородичен: Неугасим Светилник, всесветъл Чертог, превъзхождаща серафимите херувимска Колесница, Всенепорочна, от беди и тежки грехове ме освободи.

Друг трипеснец от преп. Теодор Студит, на същия глас:

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие…

Светилници на Божието явяване, явили се като апостоли Христови, вие разрушихте нощта на неведението и, просветлявайки Църквата, просвещавате вселената с пламенно проповядваните си учения.

Като обиколихте света, един - в една страна, друг - в друга, събрахте всички в едната вяра, о, апостоли; и като достигнахте небесните блага, ликувате, непрестанно молейки Христа всички да се спасим.

Слава, Троичен: Прославям Сина и Духа като Светлина и Лъч, произлизащи от Слънцето - Отца: Първият чрез раждане, защото е Роден; Вторият по произхождане, защото е Произхождащ - Една съ-безначална божествена Троица, на Която се покланя всяка твар.

И ныне, Богородичен: Чиста Дево, Която роди Младенеца и девството запази, Ти си почитана като родила Бога и Човека - един и същ в двете естества. Твоето чудо, Дево Майко, удивлява всеки слух и помисъл.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

По вашите свети молитви, апостоли Господни, нека се удостоим да почетем с чисти устни и очи животворящия Кръст, поставен за поклонение на всички в света.

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Девата да Се родиш и като човек да Се явиш; и рече: чух словата Ти и се смутих. Слава на Твоята сила, Господи.

Песен 8

Ирмос: От пламъка Ти източи роса за благочестивите и с вода изгори жертвата на праведника, защото Ти вършиш всичко по Своя воля, Боже, и Тебе превъзнасяме във всички векове.

Чрез поста Моисей стана боговидец, а Илия бе взет на колесница огнена. Потруди се, душо, въздържай се от вредни помисли, които влачат те надолу, за да се избавиш от измамата.

Като се подхлъзнах, паднах лошо и към раната прибавям струпей; изцели, Христе, ожесточението на моето окаменяло сърце по молитвите на апостолите, Щедри.

Богозарни светила на света, разпръснете облаците на нашите страсти и ни явете поклонници на светлото Възкресение, възпяващи Слънцето на славата.

Богородичен: От род в род си облажавана, Богоблажена, както Ти сама предрече, защото единствена роди за човеците блаженото Слово, неизказано въплътило Се от Тебе.

Другият трипеснец:

Ирмос: Твоите преподобни отроци…

С въдицата на вярата, апостоли, уловихте потъналите в дълбината на заблудата и ги приведохте при Господа, Когото благославят, възпяват и превъзнасят во веки. 

Велика е Твоята сила в апостолите, защото и сенките, и кърпите им изцеляват болящите, които благославят, възпяват и превъзнасят Господа во веки.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: Покланям се на безначалния и по раждане и по произхождане Отец, прославям родения Син, и възпявам съ-възсиялия с Отца и Сина Дух Свети.

И ныне, Богородичен: Дево, винаги моли Този, Когото неизказано роди, да спаси прибягващите към Тебе от беди, като Човеколюбец.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Дванадесетице от свети апостоли, удостойте ме неосъдно да се поклоня на честния Кръст, като Го благославям, възпявам и превъзнасям във всички векове.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Твоите преподобни отроци в пещта подражаваха на херувимите, възпявайки трисветата песен: благославяйте, пейте и превъзнасяйте Господа във всички векове.

Песен 9

Ирмос: За човеците е невъзможно да видят Бога, към Когото и ангелските ликове не дръзват да погледнат, но чрез Теб, Всечиста, въплътеното Слово стана видимо за човеците. Като Го величаем заедно с небесните войнства, ние и Тебе облажаваме.

Многомилостиви Господи и Боже, очисти язвите на моето сърце, като ми приложиш лечението на покаянието. Съгреших, съгреших пред Тебе, по молитвите на Твоите апостоли помилвай ме и ме спаси, като многомилостив.

С безумен устрем последвах помислите вредни и не съм на себе си, хранейки се с жестоки сласти и лишавайки се от храната на спасението, като блудния син. Христе, помилвай ме и ме спаси.

Душо, като не си се очистила от злобата и не си отстранила от себе си тленните сласти, защо се радваш преждевременно, че постиш? Защото не такъв пост избра Господ, Който единствен желае нашето поправяне.

Богородичен: Просвети ме с божествената светлина, Дево Богородице, Родителко на Светлината, и прогони мрака на душата ми, за да облажавам Тебе, Която облажават всички човешки родове, както си предрекла.

Другият трипеснец:

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие…

Проповядвайки с проста реч, но с премъдър разум, разкъсахте словоплетенията на мъдреците, многоречието на витиите и изчисленията на звездобройците. Затова, апостоли Христови, вие единствени станахте учители на цялата вселена.

Проповядва Петър - и замлъква Платон; Павел учителства - и Питагор се посрамява; а останалият апостолски богословесен събор мъртвото елинско говорене погребва и света възвежда към служба на Христа.

Слава, Троичен: Отче, единствен Родителю на Единородния Син, и Сине, единствено Сияние на единствената Светлина, и единствен Свети Душе на единия Бог - истинно Вечносъществуващ Владико Господи, Свята Троице и Единице, спаси мене, който Те изповядвам.

И ныне, Богородичен: Чудото на Твоето раждане ме удивлява, Всенепорочна: как зачена безсеменно Непостижимия? Кажи как оставаш Дева, след като си родила като Майка? Приемам с вяра свръхестественото и се покланям на Родения, защото Той прави всичко, което поиска.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Нека всички да се сподобим с чисти уста и с душа да видим и да се поклоним на всесвятото Дърво на всепочитания Кръст, от който разцъфтя спасението на света, по молитвите на всички вас, свети апостоли Христови.

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб като Богоневеста и Майка православно величаем.

Стиховна стихира, самогласна, глас 6:

Отпадайки от синовството, аз блудният със свините се хранех раболепно, но дори от тяхната храна не се насищах. Затова идвам при Тебе, добросърдечния Отец, оттам, откъдето зле излязох, но сега добре се връщам, викайки в покаяние: съгреших против небето и пред Тебе, Отче, дай ми при завръщането великата Си милост.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Отпадайки от синовството…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.

Мъченичен: Бог наш прослави чудно избраниците Си и Своите светии; радвайте се и се веселете всички Негови раби, защото Той за вас приготвил е венци и Своето Царство; но ви молим — не забравяйте и нас.

Слава, и ныне, Богородичен: Богородице, Ти си истинската лоза, от Която израсна за нас Плодът на живота. На Тебе се молим, Владичице, моли се с апостолите и с всички светии да бъдат помилвани душите ни.

В четвъртък на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 3:

Ако забелязваш беззаконията, Човеколюбче, каква надежда за спасение имаме? Но като Щедър, Господи, на Твоя народ свише помощта Си изпрати. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 4: Боже, спаси ме с Твоето име и с Твоята сила съдник бъди ми. Стих: Боже, чуй молитвата ми, вслушай се в думите на устата ми.

Из пророчеството на Исая чтение:

Тъй говори Господ: в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, и покоят му ще бъде слава. Тогава Господ пак ще простре ръката Си, за да Си възвърне остатъка от Своя народ, какъвто остана у Асура, и в Египет, и в Патрос, и у Хус, и у Елам, и в Сенаар, и в Емат, и по морските острови. И ще дигне знаме към езичниците и ще събере изгнаниците Израилеви, и разсеените иудеи ще свика от четирите земни краища. И ще се прекрати завистта Ефремова, и които враждуват против Иуда, ще бъдат изтребени. Ефрем няма да завижда на Иуда, и Иуда няма да притеснява Ефрема. И ще полетят върху плещите на филистимци към запад, ще ограбят всички деца на Изток; ще наложат ръка върху Едом и Моав, и децата Амонови ще им бъдат поданици. И ще изсуши Господ залива на Египетско море, ще простре ръката Си върху реката чрез силния Свой вятър и ще я разбие на седем ръкава, тъй че с обувки да могат да я минават. Тогава за остатъка от Неговия народ, който ще остане у Асура, ще има широк път, както това беше за Израиля, когато излизаше от Египетската земя. И в оня ден ще кажеш: ще Те славя, Господи! Ти ми беше гневен, но отвърна гнева Си и ме утеши. Ето, Бог е моето спасение; Нему се уповавам и се не боя; защото Господ е моя сила, и Господ е мое пение; и Той ми биде за спасение.

Прокимен, глас 7: Чуй, Боже, молитвата ми, и не пренебрегвай моето моление! Стих: Склони ухо към мен и чуй ме.

В четвъртък на вечернята

На Господи воззвах, 6 стихири – 3 от Триода, на преп. Йосиф Песнописец, глас 5, под. Радуйся постников:

Спасе, Който Си истинската Сладост, някога Ти услади горчивите води на Мера с дървото, предизобразило божествения Кръст, върху който благоволи да Се разпънеш, да вкусиш жлъчка и да Те прободат в ребрата, отгдето се изля за света водата на опрощението за обновяване на нашето земно естество; затова славословим Твоята неизказана сила и молим: Господи, дарувай ни през времето на поста страх пред Тебе, опрощение на греховете и велика милост.

Слове, Който разпростря ръце на Кръста, събирайки стоящите далеч от Тебе, въздигни помисъла ми от тинята на страстите, обогати ме с всяка добродетел, дай на сърцето ми чистия Твой страх и на душата ми съвършената любов, която отсича плътската любов, за да Ти угаждам през тези дни с въздържание, молитва и моление, и да видя Твоя светъл ден на Възкресението, приемайки велика милост.

Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 1, под. Облак тя светлый:

Преминали третата седмица на светия пост, Христе Слове, удостой ни да видим животворното дърво на Твоя Кръст и с чест да му се поклоним, достойно да пеем и да славим Твоята сила, да възпеем Твоите страдания и да предвкусим славното, чисто и свято Възкресение, тайнствената Пасха, чрез която Адам отново влезе в рая.

И 3 от Минея на чествания светия. Слава, и ныне, Кръсто-богородичен от Минея.

Свете тихий…

Прокимен, глас 6: Помилвай ме, Боже, понеже ме стъпка човек, цял ден ме измъчва, като ме напада. Стих: По цял ден ме тъпчат враговете ми, мнозина се борят срещу ми отвисоко.

Из книга Битие чтение:

В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха; и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи. В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях. Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати, влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа; и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега). И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята; а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата. И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе: водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха. И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци; всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря. Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега. А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена. И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха. И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето. А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.

Прокимен, глас 7: Помилвай ме, Боже, помилвай ме, понеже на Тебе се уповава душата ми. Стих: И на сянката на Твоите криле се надявам, докле премине беззаконието.

Из Притчи Соломонови чтение:

Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си. Неправедни съкровища не докарват полза, а правда от смърт избавя. Господ не ще допусне да гладува душата на праведника, а богатството на нечестивците ще изтръгне. Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежните обогатява. Който събира през лятото, е разумен син, а който спи през жетва, е безпътен син. Благословия почива върху главата на праведника, а насилие затваря устата на беззаконните. Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно. Мъдрият по сърце възприема заповеди, а глупавият на уста ще се препъне. Който ходи в непорочност, ходи безопасно; а който изкривява пътищата си, ще бъде наказан. Който намигна с очи, докарва беда, а глупавият на уста ще се препъне. Устата на праведника са извор на живот, а насилие затваря устата на беззаконните. Омразата повдига раздори, а любовта покрива всички грехове. В устата на разумния има мъдрост, а за гърба на глупеца - пръчка. Мъдрите спазват знанието, а устата на глупеца са близка гибел. Имотът на богатия е негов укрепен град, съсипия за бедните е тяхната немотия. Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца - към грях. Който пази поука, той е в пътя към живота; а който отхвърля изобличение, лута се. Който крие омраза, има лъжливи уста; а който разглася клевета, е глупав. При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен. Езикът на праведника е отбор сребро, а сърцето на нечестивите е нищожество. Устата на праведника упътват мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум. Благословението Господне - то обогатява, и не принася със себе си тъга.

Стиховна стихира, самогласна, глас 6:

На Кръстното дърво повесен, Животе на всички, Христе Боже, оживи моята душа, умъртвена от прегрешенията, и не ме оставяй да погина окончателно аз, Твоята овца, добри Пастирю. Отстъпих от Твоите заповеди и чрез грехолюбивата си воля разпилях богатството на безгрешността, което ми дарува, като се развратих и обезчестих в блудни начинания. Но обнови ме, привличайки ме към покаяние, единствен Многомилостиви.

Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си. Ето, както очите на раб са в ръцете на неговите господари, както очите на рабиня са в ръцете на нейната господарка, тъй и нашите очи са устремени към Господа нашия Бог, докато излее щедростта си върху нас.

Повтаря се: На Кръстното дърво повесен…

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, понеже се изпълнихме с премного унижение - душата ни се преизпълни. Нека укорът да падне върху живеещите в изобилие и унижението - върху гордите!

Мъченичен: Мъчениците Твои, Господи, не се отрекоха от Тебе, нито отстъпиха от Твоите заповеди; по техните молитви помилвай ни.

Слава, и ныне, Кръсто-богородичен на същия глас, под. Тридневный:

Виждайки Те разпъван, Христе, Родилата Те викаше: какво странно тайнство виждам, Сине Мой? Как умираш повесен на дърво, Подателю на живота? 

Постен Триод. В сряда на третата седмица от Великия пост

На утренята, след първата катизма - кръстни седални от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, от преп. Йосиф Песнописец, глас 3, под. Красоте девства:

Въздигнат на Кръста, Владико, Ти угаси чрез Дървото пламъка на престъплението и умъртви врага, като Сам доброволно смърт прие. Затова Те моля: умъртви желанията на моят плът и оживи окаяното мое сърце чрез поста, убиеца на страстите, и очисти ме от всяка нечистота, като Добросърдечен.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен: Позорна смърт доброволно претърпя чрез разпятието, Щедри, а Тази, Която Те роди, като Те гледаше, Христе, страдаше и в сърдечно терзание, майчински ридаеше. По нейните молитви умножи към нас милосърдието на Твоята милост и спаси света, вземайки неговия грях.

Седален след третата катизма, глас 2, под. Воскрес от гроба:

Като преминаваме през светлата трапеза на поста, викаме: запази всички нас в мир, Господи, избавяйки ни от всяко коварство на врага, и ни удостой, Преблаги, с любов да целунем Твоя честен Кръст, чрез който даряваш милост на цялата вселена, единствен Многомилостиви.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен, на същия глас, под. Милосердия:

Девата, Твоята Майка, Христе, като Те видя прострян мъртъв на Дървото, горко плачейки възкликваше: какво е това страшно тайнство? Ти, Който на всички даряваш вечен живот, как доброволно умираш на Кръста с позорна смърт?

Трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 3

Песен 3

Ирмос: Господи, твърда опора на онези, които възлагат упованието си в Тебе, утвърди Църквата, която придоби със скъпоценната Си кръв.

Съ-разпъвайки се с Разпъналия Се заради нас, нека умъртвим всички плътски членове в пост, молитви и моления.

Господи, Който изкорени тръните на греха чрез Твоя Кръст, изтръгни и подобните на тръни помисли на моя ум.

Като въоръжим мислите си с пост, побеждаваме чуждите бесовски войнства, ограждайки се със силата на Кръста.

Богородичен: Словото, Което Се въплъти от Теб, Пречиста, поправи падението на праотците заради милосърдието на Своите щедрости.

Друг трипеснец, от преп. Теодор Студит, глас 2:

Ирмос: Утвърди ни в Тебе, Господи...

Твоят животворящ Кръст, Господи, печат е за моето спасение; защото чрез него упражнявам себе си срещу противника и Теб възпявам като Бог Всесилен.

Кръстното дърво принесе на света плод на вечно съществуващо оживление; като вкусваме от него, о, Христе, избавяме се от смъртта.

Слава, Троичен: Прославям трите Лица на едната божествена Природа: Отца, Сина и Духа - едната божествена Сила, защото царува единоначално като Бог.

И ныне, Богородичен: Твоето раждане, Пречиста, бе дивно и страшно, защото Бог, Който безначално Се ражда от Отца, в последните времена от Тебе Се роди без мъж и стана Човек.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Възсиявайки за света, благодатта на Кръста предхожда Твоите божествени страдания, Всещедри, и призовава всички нас; удостой ни да му се поклоним с вяра.

Ирмос: Утвърди ни в Тебе, Господи, Който чрез дървото на Кръста умъртви греха, и насади Твоя страх в сърцата на нас, които Те възпяваме.

Песен 8

Ирмос: Юношите, хвърлени в непоносим огън заради своето благочестие, останаха невредими от пламъците и пееха божествената песен: „Благославяйте, всички дела Господни, Господа и Го превъзнасяйте во веки!”.

Светодавче, Който чрез Кръста победи началствата и тъмните власти, когато дойдеш с власт да съдиш целия свят, не разкривай, Слове, моите тайни, за да възпявам Твоето велико добросърдечие.

Бидейки Съдията, Който ще съди всички, Ти застана пред съдилището, дълготърпеливи Правосъдни Боже, осъждайки враждата чрез Твоя Кръст. Затова избавú от вечното осъждане тия, които със страх Те призовават и превъзнасят Твоето човеколюбие.

Укрепени от поста като с огън, младежите някога наистина угасиха високия пламък с божествена роса. И ние, постейки, да угасим пещта на всички страсти, та пламъка геенски да избегнем.

Богородичен: От Теб, Отроковице непознала брак, Божията Премъдрост храм за Себе Си създаде и чрез неизказано снизхождане Се въплъти; защото Ти единствена от всички родове си нетленна и избрана Обител на нетленното Слово.

Друг трипеснец:

Ирмос: Възпявайте Този, Който някога…

Ти, Който носиш всичко със словото Си, заради мен всичко претърпя: удари, оплювания и разпятие, Христе; възпявам величието на Твоето човеколюбие във всички векове.

Заколваш Се, Христе, като Агнец, прободен в ребрата, за да спасиш от мрежите на дявола мене, заблудената овца, и да ме причислиш във вечността към Твоята добра ограда.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: Едно Божество, Троице, неразделна по Естество, но разделна по Лица вечносъществуваща Сила - Отче, Сине и Свети Душе, Теб възпяваме във всички векове.

И ныне, Богородичен: Чиста Богородителко, небесна Двер, спасителна Врата, приеми молитвата на всички християни, които Те облажават във всички векове.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

С Твоя Кръст, Христе, хвалят се свещениците, монасите се укрепяват и се просвещава всеки верен; удостой ме да го видя, да му се поклоня и да Те възпявам во веки.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Възпявайте Този, Който някога на Синайската планина в чудото с къпината даде на Мойсей предобраза на Девата, благославяйте Го и Го превъзнасяйте във всички векове.

Песен 9

Ирмос: В сянката и буквата на Закона ние виждаме образ, верни: всяко същество от мъжки пол, което отваря майчина утроба е посветено Богу; затова първородното Слово, Сина на безначалния Отец, първороден и на непозналата мъж Майка, ние величаем.

Моисей въздигна змия върху дървото, предизобразявайки Теб, Иисусе, Който доброволно на Кръста Се въздигна и изгони отровната злоба на лукавия, привличайки към Себе Си човеците, Човеколюбче.

С огъня на Твоя страх ме очисти, възпламенявайки в душата ми Твоята божествена любов, и ме огради с Твоя Кръст, защото древният прелъстител помрачава със сладострастия помислите ми, Христе.

Да се въздържаме, о, братя, от скверни помисли и зли дела; сърцата да очистим, да се устремим към божествените добродетели и да се отклоним от стремленията на яростната злоба, за да видим светлоносната велика Пасха.

Богородичен: От Тебе, Дево, Богатият по естество пожела да се облече в нашата нищета и видим за нас стана Невидимият, възпяван от горните сили, обновявайки падналия образ със Своята благост.

Друг трипеснец:

Ирмос: На Синайската планина…

Четирите посоки на света прегърна, разпростирайки ръце на Кръста, Сине Божи, чрез който намерихме входа към Отца, затова всички Тебе величаем.

Беззаконниците Те увенчаха с тръни, биха Те и Те разпнаха, Христе, и разтърси се цялата вселена, а ние, спасените, Тебе величаем.

Слава, Троичен: Трисветлото и свято Божество, Което всичко винаги държи и съхранява,  Отца, Сина и Животворящия Дух, с непрестанни песни величаем.

И ныне, Богородичен: Светлия Облак на Духа, от Който възсия за нас непристъпната светлина Христос, великото Слънце на правдата – Тебе, Богородице, с песни величаем.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Ти си наша светлина, свято съчетание, победоносна сила, Кръсте Христов; ослади ни въздържанието и удостой ни да се поклоним на тебе.

Ирмос: Мислената и одушевена Стълба, върху Която Се утвърди нашият Бог и чрез Която намерихме възхождане към небесата – Тебе, Богородице, с песни величаем.

Стиховна стихира, самогласна, глас 2:

Бидейки почетен със синовството на благия Отец, неразумният аз не го разбрах, но лиших се от славата и зле пропилях богатството на благодатта. Лишен от божествената храна, станах ласкател на скверния гражданин, който ме изпрати в неговото душепагубно село и живеейки блудно, ядях заедно със скотовете и служейки на страстите, не се насищах. Но обръщайки се, викам към добросърдечния и милостив Отец: съгреших пред небето и пред Тебе, помилвай ме.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Бидейки почетен със синовството…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.

Мъченичен: Множествата на Твоите светии Те молят, Христе: помилвай ни, като Човеколюбец.

Слава, и ныне, Кръсто-богородичен, под. Егда от Древа:

Ти, Пречиста, много болки претърпя при разпятието на Твоя Син и Бог; и плачейки въздишаше и жално викаше: горко Ми, пресладко Чедо! Как търпиш неправедно страдание, желаейки да избавиш земнородните, произлезли от Адам? Затова, Всесвета Дево, Тебе молим с вяра: умилостиви Го към нас.

В сряда на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 8:

Нямаме в себе си дела достойни, Господи; но Ти Си милостив, Човеколюбче; не презирай делата на Твоите ръце, Безгрешни. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 4: Принеси на Бога жертва от възхвала и въздай на Всевишния молитвите си. Стих: Бог на боговете Господ проговори и призова земята от изток-слънце до запад.

Из пророчеството на Исая чтение:

Тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Йерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски и пустославието на високо дигнатите му очи. Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин, и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна. Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече? Гордее ли се трионът пред оногова, който го движи? Като че тояга въстава против оногова, който я дига! Като че пръчка се вдига против оногова, който не е дърво! Затова Господ, Господ Саваот, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън. Светлината на Израиля ще бъде огън, и неговият Светия - пламък, който ще изгори и пояде тръните му и бодилите му в един ден; и ще изтреби славната му гора и градината му, от душа до плът, и той ще бъде като немощен, който умира. И останалите дървета от гората му ще бъдат толкова малобройни, че едно дете ще може да им направи опис. И ето, в него ден Израилевият остатък и спасилите се от дома на Иакова не ще се вече осланят на оногова, който ги порази, но чистосърдечно ще възложат упование на Господа, Светия Израилев.

Прокимен, глас 6: Помилвай ме, Боже, по великата Си милост и по многото си щедрости очисти моето беззаконие. Стих: Сърце чисто създай в мене, Боже, и дух прав обнови вътре в мен.

В сряда на вечернята

На Господи воззвах, 10 стихири – 6 от Триода, самогласна стихира, глас 4:

Блудно разпилях бащиното си богатство, опустях и се заселих в страната на лукавите граждани, уподобих се на неразумните безсловесни животни и оголях от всяка божествена благодат. Затова, обръщайки се, викам към Тебе, добросърдечния и щедър Отец: съгреших, приеми ме каещия се, Боже, и ме помилвай. (2)

Мъченичен: Живи жертви, словесни всесъжения, мъченици Господни, съвършени Божии приноси, овци, познаващи Бога и от Бога познавани, чиято ограда за вълците е недостъпна, молете се и ние да бъдем отхранени заедно с вас при водите на покоя.

Стихири, дело на преп. Йосиф Песнописец, глас 6, под. Всю отложивше:

Боговидци апостоли, явили зората на духовното Слънце, изпросете просвещение за нашите души и избавяне от мрачната тъмнина на страстите; молете се да видим спасителния ден, очистили с пост и молитви сърцата си, уязвени от лукавия, за да почитаме винаги с вяра вас, които с всемъдрата си проповед спасихте света.

Като заминах аз, блудният, в страната злобата, зле пропилях богатството, което Ти ми даде, добросърдечни Отче; гладувам поради липса на добри дела и студувам, облечен в престъплението, оголвайки се от Божията благодат; а сега Ти викам: съгреших, но зная Твоята благост - като един от Твоите наемници ме приеми, Щедри Христе, по молитвите на апостолите, които Те възлюбиха.

Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 6, под. Одесную Спаса:

Апостоли на Спасителя, светила на вселената, благодетели и спасители, възвестили като небесата Божията слава, украсени със звездите на чудесата и знаменията на изцеленията, прилежно принесете за нас молитви към Господа като чисто благоухание; приемете нашите молитви и удостойте всички да видим, да целунем и със страх да се поклоним на Кръста животворен. Чрез поклонението пред него, дай ни свише милостите Си, Спасе, като Човеколюбец.

И 4 от Минея на чествания светия. Слава, и ныне, Богородичен от Минея.

Свете тихий…

Прокимен, глас 4: Уповавах се навеки и во веки на Божията милост. Стих: Какво се хвалиш със зло, силний?

Из книга Битие чтение:

Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп на земята. И поради водата от потопа влезе в ковчега Ной и синовете му, и с него жена му и жените на синовете му. И (от чистите птици и от нечистите птици, и) от чистия добитък и от нечистия добитък (и от зверовете) и от всички влечуги по земята влязоха при Ноя в ковчега по две, от мъжки и женски пол, както (Господ) Бог бе заповядал на Ноя.

Прокимен, глас 4: Когато Бог възвърне от плен Своя народ, тогава Иаков ще се зарадва и ще се развесели Израил. Стих: Рече безумец в сърцето си: „Няма Бог”, развратиха се, гнусни станаха в беззаконията си.

Дякон: Повелите.

Свещеник: Премудрость, прости. Светъ Христовъ просвещаетъ всехъ.

Из Притчи Соломонови чтение:

Синко, ако си мъдър, мъдър си за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. (Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици: защото той е оставил пътя към своето лозе и се лута по пътечките на нивата си; преминава през безводна пустиня и земя, обречена да жадува, с ръце събира безплодие.) Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира, сяда при къщните си врата на стол, по високите места на града, за да вика минувачите, които си вървят право по пътя: "който е глупав, да свърне тука", н на малоумния казва: "крадена вода е сладка, и укрит хляб - приятен". И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са в дън преизподнята. (Но ти се отдръпни, недей се бави на мястото, не спирай погледа си върху нея; защото по тоя начин ще минеш през чужда вода. Бягай от чужда вода и не пий от чужди извор, за да поживееш много време и да ти се прибавят години живот.)

И нататък по реда на Преждеосвещената литургия.

Ако поради някаква причина не се отслужва такава, на Господи воззвах се поставят 6 стихири – 3 подобни от Триода:

Стихири, дело на преп. Йосиф Песнописец, глас 6, под. Всю отложивше:

Боговидци апостоли, явили зората на духовното Слънце, изпросете просвещение за нашите души и избавяне от мрачната тъмнина на страстите; молете се да видим спасителния ден, очистили с пост и молитви сърцата си, уязвени от лукавия, за да почитаме винаги с вяра вас, които с всемъдрата си проповед спасихте света.

Като заминах аз, блудният, в страната злобата, зле пропилях богатството, което Ти ми даде, добросърдечни Отче; гладувам поради липса на добри дела и студувам, облечен в престъплението, оголвайки се от Божията благодат; а сега Ти викам: съгреших, но зная Твоята благост - приеми ме като един от Твоите наемници, Щедри Христе, по молитвите на апостолите, които Те възлюбиха.

Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 6, под. Одесную Спаса:

Апостоли на Спасителя, светила на вселената, благодетели и спасители, възвестили като небесата Божията слава, украсени със звездите на чудесата и знаменията на изцеленията, прилежно принесете за нас молитви към Господа като чисто благоухание; приемете нашите молитви и удостойте всички да видим, да целунем и със страх да се поклоним на Кръста животворен. Чрез поклонението пред него, дай ни свише милостите Си, Спасе, като Човеколюбец.

И 3 от Минея на чествания светия. Слава, и ныне, Богородичен от Минея.

След прокимените и паримиите, на стиховните, стихира самогласна, глас 4:

Блудно разпилях бащиното си богатство, опустях и се заселих в страната на лукавите граждани, уподобих се на неразумните безсловесни животни и оголях от всяка божествена благодат. Затова, обръщайки се, викам към Тебе, добросърдечния и щедър Отец: съгреших, приеми ме каещия се, Боже, и ме помилвай.

Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си. Ето, както очите на раб са в ръцете на неговите господари, както очите на рабиня са в ръцете на нейната господарка, тъй и нашите очи са устремени към Господа нашия Бог, докато излее щедростта си върху нас.

Повтаря се: Блудно разпилях…

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, понеже се изпълнихме с премного унижение - душата ни се преизпълни. Нека укорът да падне върху живеещите в изобилие и унижението - върху гордите!

Мъченичен: Живи жертви, словесни всесъжения, мъченици Господни, съвършени Божии приноси, овци, познаващи Бога и от Бога познавани, чиято ограда за вълците е недостъпна, молете се и ние да бъдем отхранени заедно с вас при водите на покоя.

Слава, и ныне, Богородичен на същия глас: Ние, верните, Те облажаваме и славим, както подобава, Дево Богородице, Граде непоколебими, Стена непобедима, твърда Застъпница и Прибежище на нашите души.