(1) Братя и приятели, богопризовани отци и чеда, склонете боголюбивите си сърца да чуят божествените догмати. И като чуете тези свети думи, братя, поставете ги в сърцата си и в съвестта на душите си и пред очите на умовете си и ги разберете.
(2) Най-милостивият и любящ Бог, имайки безмерна
милост към човешкия род, приклони небесата и слезе на земята, и чрез Своето
божествено домостроителство и доброволното понасяне на многобройните страдания
на Своето божествено тяло, просвети нашия род; и изпрати светите апостоли по
целия свят, казвайки им: „Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в
името на Отца и Сина и Светия Дух.“ Но тъй като самите те не дойдоха при нас,
нашите отци, като наистина чуха думите им, повярваха им. И преблагият Бог,
Който има безкрайна милост и не иска никой от нас да погине, според същата
първа заповед и по същия начин според учението и проповедта на светите апостоли,
ме въздигна до това светителство, желаейки чрез мен да „допълня недостатъците“
на нашите отци; и чрез Своя Свети Дух ми заповяда да ви възвестя това мое слово
за ваше спасение, което, като чуете с любов го запазете, за да можем и ние да станем
съ-общници на светиите.
(3) Затова, братя и чеда, първо ви моля, като
възлагаме цялата си надежда на Бога, да се придържаме преди всичко към Неговата
истинска вяра. Защото, както е казал Апостолът, „никой не може да положи друга основа,
освен онази, която е положена“ от Светия Дух чрез Светите апостоли и богоносните
отци, а именно – истинската вяра, която е била потвърдена и проповядвана на
седемте свети вселенски събора. И затова е необходимо да градим злато, сребро и
скъпоценни камъни върху тази основа на святата вяра, тоест добрите дела. Защото
няма полза от правилен живот без истинска и просветена вяра в Бога, нито пък
истинското изповядване [на вярата] без добри дела може да ни доведе пред
Господа, но трябва да имаме и двете, за да бъде „съвършен Божият човек“, а не
животът ни да куца поради липсата на [едно от двете]. Защото, както е казал
Апостолът: „Спасява вярата, която действа чрез любов“.
(4) И тъй, вярваме в Отца и Сина и Светия Дух,
възпявайки Божествената Троица, Причината и Създателя на всичко причинено,
видимо и невидимо. [Троицата], Която е от една същност, тоест природа, и в три
Лица, тоест говорим за Ипостаси и Личности, под които не разбираме различаване
на трима богове или три природи или същности, а изповядваме един Бог и една
проста и безплътна природа и същност, а с различаването на Лицата означаваме
разликата в Ипостасите, покланяйки се [по този начин] на Троицата в Единица и на
Единицата в Троица, на Триипостасното Единство и Троицата Единосъщна и единосилна
и съ-безначална. Познаваме Я единствена като вечна, безначална, несътворена,
безсмъртна, нетленна, безстрастна, всеподдържаща и всепромислителна.
(5) И единият от Троицата, не Отец, нито Свети Дух,
но роденият от Бога Отца Син и Бог, Логоса, надвременно и неразделно роден от
Неговия Родител, а не сътворен, единосъщен с Родителя и винаги съществуващ с
Него; Който [Логосът] по [Своята] благост приведе всичко от небитие в битие, Той
Същият в последните дни за нашето спасение слезе от небето и се всели в
утробата на Девата и се съедини с одушевено тяло, и по същество прие разумна и умна
душа от същата Пречиста Дева Мария (Богородица). Той, Който е от Бога Отца,
единосъщният с Него Бог Логос, поради [Своята] преголяма любов към
човечеството, благоволи, по волята на Отца и [Светия] Дух, да спаси Своето творение;
слизайки от лоното на Отца, от което не се отдели (и влизайки в утробата на
Пречистата Дева) и приемайки тяло, което преди това не е било заченато, одушевено
с разумна душа и ум, въплътеният Бог излезе [от Девата], раждайки се неизказано
и запазвайки невредимо девството на тази, която Го роди; без да претърпи нито
сливане, нито промяна, а остана това, което беше, и стана това, което не беше;
приел образ на раб, Той наистина, а не по вид, стана подобен на нас във всичко,
освен в греха.
(6) Ние Го познаваме като съвършен Бог и съвършен
Човек, не само Бог и не само човек, а един и същ преди въплъщението и след
въплъщението, една съставна Ипостас; един и същ в две съвършени природи и
свойства, и в две естествени воли и действия, и двете съединени неизменно чрез
Ипостаста. Изповядваме Го като един и същ доброволно вършещ божествени [дела]
като Бог, и доброволно вършещ човешки [дела] като човек. Защото Той не беше
подвластен на природна необходимост, а се роди по Своята собствена воля, доброволно
изпитваше глад, жажда, уморяваше се, страхуваше се и умря по Своя воля,
истински, а не привидно, изпита всички естествени и невинни човешки страсти. И
Той, Безгрешният, беше разпнат и вкуси смъртта, и на третия ден възкръсна в
тяло, без да види тление, и възкреси човешката Си същност невредима и
безсмъртна, и като я взе на небето, седна отдясно на Отца; и ще дойде отново да
съди живите и мъртвите; както се възнесе в тялото Си, така ще дойде и ще въздаде
на всекиго според делата му. Защото казва: „Мъртвите ще възкръснат, и онези,
които са в гробовете, ще излязат; онези, които са вършили добро“ с истинска
вяра, „ще отидат във вечен живот, а онези, които са вършили зло – ще възкръснат
за осъждане.“
(7) Освен това, ние се покланяме, почитаме и
целуваме свещената икона на човешкото въплъщение на Бога Слово, помазан с
Божествеността и останал непроменен, така че оня, който е помазан чрез вярата
мисли, че вижда Самия Бог, Който се е явил в плът и е живял с човеците.
Покланяме се също и на дървото на Светия Кръст и на светите честни съдове, и на
божествените църкви и свети места. Покланяме се и почитаме иконата на Пресвета
Богородица и иконите на светите Божии светии, като издигаме очите на душите си
към първообраза и въздигаме ума си към непостижимото.
(8) Това е, боголюбиви мои, догматът на преданията
на православните отци. Следвайки ги, ние тъй вярваме и тъй изповядваме, а
проклинаме всички еретици и всяка тяхна ерес.
(9) Приемаме всичките седем Вселенски събора:
първият, който беше в Никея, с 318 свети отци; вторият, в Константиновия град, със
150 свети отци; третият, в Ефес, с 200 свети отци; четвъртият в Халкидон, със 630
свети отци; петият, отново в Константиновия град със 164 свети отци; шестият,
отново там със 170 свети отци. А също и този, който стана малко по-късно в митрополията
Никея, седмият събор на 350-те свети отци, срещу онези, които се отричат от светите икони и не ги почитат и не
им се покланят, нечестиво клеветейки християните. И приемаме също всички свети
събори, които по Божията благодат, в различни времена и на различни места, са
се събирали с цел установяване на православното евангелско учение, което е
прието от Съборната Църква. И онези, от които тези свети отци са се отрекли,
ние също се отричаме; и това, което те проклинат, и ние проклинаме.
(10) Защото дяволът е измислил много ереси в
различни времена и епохи и е посял много плевели на злото във вселената чрез
своите слуги, водачите на ересите, с цел да поквари и смути истинската вяра, които
и проклинаме, а заедно с тях и онези, които са измислили зли догмати, и се
отвращаваме от всяка нечестива ерес.
(11) Но ние се стремим повече към всяко благочестие,
на което ни учат богоразумните Божии раби: пророците, апостолите и светителите,
както е казал самият Господ Иисус Христос, Синът Божий, когато е дошъл от Отца
на земята, въплъщавайки Се и приемайки второ раждане (по плът) от пречистата
Приснодева, и дивно изпълнявайки догматите на Отеческото и Своето собствено
домостроителство, и наистина неизразимо се разпна на кръста, и на третия ден
възкръсна, и след възкресението Си остана тук на земята четиридесет дни; и
когато трябваше да се възнесе на небето при Своя Отец, заповяда на учениците Си
и на апостолите Си, казвайки: „Идете и научете всички народи, като ги кръщавате
в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви
заповядал.“ И отново: „Проповядвайте Евангелието на всяка твар; който повярва и
се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.“ Това е
истинската вяра: да бъдеш кръстен в името на Отца и Сина и Светия Дух.
(12) И така, ние, християните, обещахме: да се молим
на нашия Бог винаги (да пазим Неговите заповеди и винаги да вършим Неговата
воля). Защото „вярата без дела е мъртва“, според думите на апостол Йаков. Но,
възлюбени братя и чеда мои, както казах по-рано, ние [трябва] да държим [и
пазим] и двете със страх и трепет. Дръжте (затова) словото Божие и святата вяра
Христова и призовавайте пресвятото Му име с чисто сърце и, без да бъдете лениви
в светите молитви, и падайте пред Него, като изповядвате греховете си, плачете
със сълзи пред Него, пейте и Го възпявайте в сърцата си винаги, денем и нощем,
непрестанно. Защото Бог, когато човеците Го изповядват и Му се молят, Самият
Той уверява людете и духовно влиза чрез вярата в сърцата на онези, които слушат
добре Неговото учение. Защото духовната наука не е игра, нито думи на глупост
от човешки мисли, а е проповядвана свята вяра Божия, върху която се основават
светите дела в Христа Иисуса, нашия Господ, за Когото пророците пророкуваха
чрез Светия Дух Божий, и апостолите поучаваха, и мъчениците изповядваха, и
всички светии запазиха, и преподобните отци поддържаха безупречно като неделим
крайъгълен Камък на Църквата - Христос, Който е Мъдростта и Силата на Отца, и опазвайки
това чрез Светия Дух мощно, и силно, и твърдо, и уверено във вярата; а Христос
и до днес убеждава и утвърждава мнозина и потвърждава Своята божествена вяра на
всички. Той, Преблагият Човеколюбец, също ни протяга ръка с изобилната Си
благодат, поправяйки нашите недостатъци, желаейки като истински Пастир да
събере нас, изгубените овце, в (Своята) небесна кошара. Достигайки до това с
очите на мисълта и душите ни, ние винаги Му се молим, падайки пред Него всеки час
и изповядвайки Му, както Той Сам ни дава да го изразим или помислим и запазим
неизказано. И ние, извършили Неговата воля, ще получим спасение от Него в този и
в бъдещия век, ако вярно пазим Неговите заповеди, които Сам Господ ни е
заповядал да пазим и ни е обещал небесна награда за това, казвайки: „Истина ви
казвам, който пази Моето слово, няма да види смърт довека.“
(13) Да, възлюбени мои чеда, какво е по-надеждно и
справедливо от това слово, за което самият Христос свидетелства и потвърждава с
истина? Какво е по-добро от това: да не вкусим смърт до века? Защото самото
това невкусване на смъртта вече е отдалечаване от греха, защото чрез вкусването
на греха вкусването на смъртта влезе в целия човешки род до Христа. Поради тази
причина Той, Който е безгрешен и безсмъртен чрез първото Си раждане от Отца,
вкуси смъртта, но я вкуси за нас и пострада, за да можем чрез вяра в Него и ние
да вкусим безсмъртието, както е казал Пророкът: „Вкусете и вижте, че Господ е благ.“
Затова [Господ] е много благ, праведен и верен във всичките Си слова и всичките
Му дела верни. Затова, възлюбени чеда, ние, които Го обичаме, трябва да вършим
дела на вяра в Христа Иисуса, нашия Господ, ние, които сме получили от Него
безсмъртна вяра, такъв дар – че никога да не умрем!
(14) И тъй, ако пазите това, ще бъдете благословени от
Бога завинаги, и благословени ще бъдат сърцата ви, и благословени ще бъдат
душите ви, и благословени ще бъдете вие, които сте приели Божията вяра и сте я
запазили в чистота. Гледайки към безсмъртния дар Христов, винаги вършете
безсмъртни дела в Христа: чиста вяра и честа молитва, имайки любов и надежда за
Него, и чиста съвест пред Бога и човеците, в пост и бдение, паднали ничком на
земята, истинни във всичко, в телесна чистота и душевно въздържание, опазвайки разбирането
на светото кръщение - просветлението от Бога, чрез което се отричаме от сатана
и всичките му дела. И винаги обичайте покаянието и изповедта на греховете си и
плача за тях; милост, смирение, правда, наставление, поправяне на живота,
омраза към греха; не пиянство, не блудство, а напротив, чист живот, който е
угоден в очите Божии.
(15) Защото Бог е един от началото и в безкрайните
векове. И това е първата заповед, дадена на онези, които Го обичат: всеки от
вас „да обича Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с всичкия си ум, с цялата
си душа и с всичката си сила“. И нека тези думи, които ви заповядвам днес,
бъдат написани на сърцата ви и на душите ви: да се боите от Господа Бога
Всемогъщия и само в Него да служите със страх и трепет, и само на Него да
служите със страх и трепет, и само на Него да отдавате почит и слава, и само на
Него да се прилепвате, и в Неговото име да не се кълнете, но нека словото ви
бъде според Апостола: да, да и не, не. И изобщо, да не се споменава между вас
друг Бог, освен Този, Който е създал небето и земята; на нищо „от това, което е
на небето горе, и това, което е на земята долу, и това, което е във водата под
земята, да не се покланяте, нито да служите“, освен на Господа, вашия Бог, в Когото
се кръстихте и повярвахте, и се отрекохте от тайния си срам, и станахте
участници в Неговата добра вяра и участници в Неговото безсмъртие. Само у Него
единствен се дръжте непоколебимо, защото „всичко е открито пред очите Му“,
както е казал Апостолът“, и „защото нашият Бог е огън пояждащ“; и „възмездява
за греховете на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение от онези,
които не Го обичат и не изпълняват волята Му, и показва милост към хиляди и
десетки хиляди от онези, които Го обичат и пазят заповедите Му“. Защото Той е
„Бог на боговете и Господ на господарите, Великият Бог и Могъщият и Страшен“.
Да „пазите заповедите Му и да изпълнявате пред очите Му всичките слова, които
съм ви заповядал“, „за да бъде добре на вас и на синовете ви след вас, и да
живеете вечно, ако вършите добро и сте угодни пред Господа, вашия Бог“, на
Когото да бъде безначалната слава във вечните векове, амин.
