Постен Триод. В четвъртък на втората седмица от Великия пост

На утренята, след първата катизма - седални умилителни от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, глас 3, под. Красоте девства:

Христос е Лозата, Която ви роди като красиви гроздове, изливащи върху земята спасителното вино, боговдъхновени апостоли; затова ви моля, избавете ме от опиянението на страстните наслади, като дарите на душата ми потоци умиление в божествените дни на поста, та спасявайки се да получа вечния живот.

Слава: същият. И ныне, Богородичен: Като осъзнах неизмеримото богатство на Твоето милосърдие и непобедимата сила на Твоето могъщество, под Твоя покров прибягнах, притиснат от скръб и в голямо недоумение; и от дълбините на сърцето си с плач зова: Дево Богородице, помагай ми, единствено Прибежище за света.

Седален след третата катизма, глас 6, под. Господи предстояше:

Господи, бъди милостив към нас в това божествено време и ни удостой винаги да проливаме към Теб сълзи от сърце за измиване на душевните скверноти и за покълване на светите Твои заповеди, та така, постейки, достойно да Ти бъдем угодни; и благоволи всички да видим Твоето всечестно Страдание, по молитвите на Твоите светоспасителни апостоли; слава на Тебе.

Слава: същият. И ныне, Богородичен: Пречиста и почитана Богородице Дево, излей обилно върху нас извора на състраданието и дарувай ни опрощение на прегрешенията, Чиста; защото Ти си наша Застъпница и божествен Покров.

Трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 3:

Песен 4

Ирмос: Нима против реките, Господи, е пламнал Твоят гняв? Нима против реките е Твоето негодуване, или против морето е Твоята ярост?

Като угасим опиянението от душепагубните сласти, нека чрез поста се напием с питието на умилението.

Постú, душо, от невъздържано ядене; наслади се на добри съзерцания, за да се удостоиш с горната трапеза.

Като въглени на невеществения Огън, изгорете веществото на моите страсти, божествени апостоли на Спасителя.

Богородичен: Като дала плът на Христа, умъртви страстите на моята плът, Родителко на Живота, Чиста Дево.

Друг трипеснец от преп. Теодор Студит, глас 6:

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие…

О, дванадесет апостоли Христови - Петре, Павле, Йакове и Йоане, Андрее, Вартоломее, Филипе, Тома и Матее, и ти, Йакове, заедно със Симон и Иуда, принесете молитви към Христа да ни спаси.

Хвърляйки някога по чуден начин мрежите на догматите в морето на живота, вие уловихте тайнствено народите като риби на брой сто петдесет и три, и ги приведохте при Господа, свети апостоли. 

Слава, Троичен: Прославям Сина и Духа като Светлина и Лъч, произлизащи от Слънцето - Отца: Първият чрез раждане, защото е Роден; Вторият по произхождане, защото е Произхождащ - Една съ-безначална божествена Троица, на Която се покланя всяка твар.

И ныне, Богородичен: Чиста Дево, Която роди Младенеца и девството запази, Ти си почитана като родила Бога и Човека - един и същ в двете естества. Твоето чудо, Дево Майко, удивлява всеки слух и помисъл.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Вие сте светлината на света, както рече ви Христос, чрез сиянието на вашите слова, но молете се, апостоли, да преминем дръзновено подвига на въздържанието и да се удостоим да се поклоним на Неговото Възкресение.

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Дева да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”.

Песен 8

Ирмос: По Своето божествено могъщество Господ слезе в пламъците и бе видян да ходи с еврейските отроци; свещеници, благославяйте Го и превъзнасяйте Го във всички векове.

Умъртвен от многото си грехове, живея, носейки душа умъртвена; затова смилете се над мене чрез вашите животворни молитви, боговидци, ученици на Спасителя.

Обгърнат от мъглата на греха, приближих се към ада, изпадайки наистина в отчаяние; затова ме просветете, боговидци, тайнствени лъчи на Слънцето на славата.

Въздържай се от страстите и се спасявай, душо страстна, защото въздържанието от храна е неприемлив пост, ако не търсим и искрено поправяне на грешките.

Богородичен: Мойсей Те предвидя като горяща, но неизгаряща къпина, Дево Богомайко, затова угаси пещите на моите страсти, избави ме от геенския огън и ме спаси.

Другият трипеснец:

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят…

Както от Йаков произлязоха дванадесетте колена Израилеви, така от Теб, Христе, в света яви се друга дванадесетица - апостолите, чрез които всеки верен се възражда в словото, възпявайки Те във вечни векове.

Като потопихте тайнствено колесниците на духовния фараон, както стана някога в Червеното море, апостоли, вие доведохте Господния народ до земята на богопознанието, за да възпява Бога.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: Един по същност Бог почитам и три Лица възпявам - различаващи се, но не и разноприродни, понеже една е Божествеността в трите Ипостаси: Отец, Син и божествения Дух.

И ныне, Богородичен: От Твоята светозарна утроба като от чертог излезе Женихът Христос и засия като велико Светило за живеещите в тъмнина; защото блестейки като Слънце на правдата, Той просвети света, Пречиста.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Тайнозрители и съ-престолници Христови, които усърдно винаги се молите за нас, грешните, и сега молете се да завършим чисто целия ни пост.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове.

Песен 9

Ирмос: На Синайската планина Мойсей Те видя в къпината да приемаш огъня на Божеството без да изгаряш; Даниил Те видя като планина неразломима, а Исая Те нарече Жезъл, израснал от корена Давидов.

Станали реки на духовния Извор, изливащи живата вода от чисто сърце, апостоли, чрез вашите молитви пресушете струите на моя грях и ме насочете към пътищата на спасението

Бурята на греха залива моята окаяна душа; но както на Петър протегни ми, благ Кормчийо, Своята десница, за да не ме покрие бездната на отчаянието, нито да стана плячка на душепагубния кит, Христе многомилостиви.

Хорът на апостолите Те умолява, Иисусе, Царю на всичко; също молят Те и ангелските чинове - заради множеството Твои щедрости дарувай на Твоя народ от злините избавление, поправяне на живота и приобщаване към Твоето Царство.

Богородичен: Девство и раждане се съчетаха свръхестествено в Тебе, Кивоте на пресвятото освещение, Чиста Майко - Дево; затова с вяра Ти викам: целия ме освети и целия ме избави от всяко действие на страстите, които ме измъчват.

Другият трипеснец:

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие…

В света като безплътни и в плът - като ангели, носейки в сърцето си единствено Словото, привлякохте към едната вяра Христова народите, изобличавайки като безумни мъдреците и риторите чрез познанието, всеблажени апостоли.

Петре, камък и основа на вярата! Павле, проповедниче и учителю на народите; синове Зеведееви заедно с останалите осмина, усърдно молете Христа да ни укрепи попрището на поста дръзновено да преминем.

Слава, Троичен: Отче, единствен Родителю на Единородния Син, и Сине, единствено Сияние на единствената Светлина, и единствен Свети Душе на единия Бог - истинно Вечносъществуващ Владико Господи, Свята Троице и Единице, спаси мене, който Те изповядвам.

И ныне, Богородичен: Чудото на Твоето раждане ме удивлява, Всенепорочна: как зачена безсеменно Непостижимия? Кажи как оставаш Дева, след като си родила като Майка? Приемам с вяра свръхестественото и се покланям на Родения, защото Той прави всичко, което поиска.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Силата на Духа ви изведе пред царе и управници, без никак да се уплашите; нито огън, ни меч ви разколебаха, но всяка заблуда победихте и спасявате човеците, бидейки Господни воеводи, всеблажени апостоли.

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб като Богоневеста и Майка православно величаем.

Стиховна стихира, самогласна, глас 8:

Време за покаяние и ходатай за вечния живот за нас е подвигът на поста, ако прострем ръце към добротворство; защото нищо не спасява душата така, както даването на нуждаещите се - милостиня, съединена с пост, избавя човека от смърт. Нека я прегърнем, нищо не може да се сравни с нея, защото тя е достатъчна да спаси нашите души.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Време за покаяние…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.

Облечени добре в бронята на вярата и въоръжили себе си с образа на Кръста, мъченици, вие се явихте като силни вóини; смело се възпротивихте на мъчителите, потъпкахте измамата на дявола и станали победители, бяхте удостоени с венци. Молете Христа за нас, да се спасят нашите души.

Слава, и ныне, Богородичен: Дево свята, Богородице, аз прибягвам под Твоя покров и зная, че ще получа спасение, защото Ти можеш да ми помогнеш, Чиста.

В четвъртък на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 1:

Вдигни нас - падналите; нас – отвърналите се, върни към Тебе, Боже, като Човеколюбец, Който държиш краищата на земята. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 6: Потърсих Господа и Той ме чу и от всичките ми скърби ме избави. Стих: Ще благославям Господа по всяко време.

Из пророчеството на Исая чтение:

В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше. И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава! И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим. И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, - и очите ми видяха Царя, Господа Саваота. Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти. И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене. Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря. И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее. И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.

Прокимен, глас 6: Вдигни се, Господи, и изслушай моя съд. Стих: Съди, Господи, постъпващите с мен неправо.

В четвъртък на вечернята

На Господи воззвах, 6 стихири – 3 от Триода, на преп. Йосиф Песнописец, глас 4, под. Дал еси знамение:

Прободен в реброто и повесен на Дървото, живот изтóчи Ти за мене, умъртвения от злобата на змията чрез яденето от дървото; затова Те славя, о, Христе, и умолявам Твоето добросърдечие: дай ми да се поклоня на Твоите страдания и на Възкресението Ти, след като завърша с умиление подвига на поста.

Първосъздаденият пожъна болка от дървото и изгонен бе от рая, но Ти, приковавайки Се на Дървото, Спасе, отново го въвеждаш там; затова към Тебе викам, Изкупителю: изтръгни ме сега от моите болки, очиствайки ме чрез пост, покаяние и сълзи, Преблагий Иисусе, Спасителю на нашите души.

Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 5, под. Господи, при Моисей:

Господи, възпяваме Твоя животворен Кръст, защото от него разцъфтя живот в света, умъртвявайки смъртта; и сега го принасяме пред Теб като застъпничество. В светите дни укрепи нас, които постим, и ни дарувай сила срещу страстите и победа на мира, поради множеството Твои милости, Човеколюбче.

И 3 от Минея на чествания светия. Слава, и ныне, Кръсто-богородичен от Минея.

Свете тихий…

Прокимен, глас 4: Господи, Твоята милост е на небесата и Твоята истина е до облаците. Стих: Твоята правда е като планините Божии, Твоите съдби са като бездна безмерни.

Из книга Битие чтение:

Това е родословието на Адама. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие, мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение. Адам живя двеста и трийсет години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит. Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха още седемстотин години, и той роди синове и дъщери. А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря. Сит живя двеста и пет години и роди Еноса. След рождението на Еноса Сит живя седемстотин и седем години и роди синове и дъщери. А всички дни Ситови бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря. Енос живя сто и деветдесет години и роди Каинана. След рождението на Каинана Енос живя седемстотин и петнайсет години и роди синове и дъщери. А всички дни Еносови бяха деветстотин и пет години; и той умря. Каинан живя сто и седемдесет години и роди Малелеила. След рождението на Малелеила Каинан живя седемстотин и четирийсет години и роди синове и дъщери. А всички дни Каинанови бяха деветстотин и десет години; и той умря. Малелеил живя сто шестдесет и пет години и роди Иареда. След Иаредовото рождение Малелеил живя седемстотин и трийсет години и роди синове и дъщери. А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря. Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха. След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери. А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години;; и той умря. Енох живя сто шестдесет и пет години и роди Матусала. И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога двеста години и роди синове и дъщери. А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години. И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.

Прокимен, глас 4: Надявай се на Господа и опази пътя Му. Стих: Не подражавай на постъпващите лукаво, нито завиждай на вършещите беззаконие.

Из Притчи Соломонови чтение:

Стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли; не давай сън на очите си и дрямка на клепките си, спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец. Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър. Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник; но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена. Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш? Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш: и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскъдицата ще избяга далеч от тебе. Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста, намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти; в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори. Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан - без изцеление. Ето шест неща, които Господ мрази - дори седем, които са гнусота за душата Му: очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв, сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство, лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя. Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си.

Стиховна стихира, самогласна, глас 5:

Понеже първосъздадените не постиха според заповедта на Твореца и вкусиха от дървото на познанието, те пожънаха смъртта, родена от непослушанието, и тъй бяха отстранени от Дървото на живота и от сладостния рай. Затова да постим, верни, въздържайки се от тленни храни и от всепагубните страсти, та да пожънем живота, произлизащ от божествения Кръст, и заедно с благоразумния разбойник да се върнем в древната родина, приемайки от Христа Бога велика милост.

Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си. Ето, както очите на раб са в ръцете на неговите господари, както очите на рабиня са в ръцете на нейната господарка, тъй и нашите очи са устремени към Господа нашия Бог, докато излее щедростта си върху нас.

Повтаря се: Понеже първосъздадените не постиха…

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, понеже се изпълнихме с премного унижение - душата ни се преизпълни. Нека укорът да падне върху живеещите в изобилие и унижението - върху гордите!

Като презряхте всичко земно и мъжествено понесохте мъченията, вие не се излъгахте в блажените надежди, а станахте наследници на Царството небесно, всехвални мъченици. Имайки дръзновение пред човеколюбивия Бог, измолете мир за света и велика милост за нашите души.

Слава, и ныне, Кръсто-богородичен на същия глас, под. Радуйся постником:

Когато Агницата гледаше Своя Агнец към заколението доброволно да се устремява, Тя усърдно следваше подире Му и викаше към Него: „Къде отиваш, най‑сладко Мое Чедо, о, Христе? Защо с готовност бързаш, Дълготърпеливи, по този кратък път? Иисусе, най‑желани, безгрешни, многомилостиви Господи, кажи дума на Твоята рабиня. Сине Мой възлюбени, не пренебрегвай, Милостиви, с мълчание Мен, Която Те родих, всещедри Боже, Който даряваш на света великата милост.“