Постен Триод. В четвъртък на четвъртата седмица от Великия пост

 На утренята, след първата катизма - седални апостолски от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, от преп. Йосиф Песнописец глас 1, под. Лик ангельский:

Утвърдени със силата на Кръста, наистина разрушихте всяка измама на врага, славни апостоли, застъпници за нашите души. Затова днес, радвайки се на поклонението пред него, молете се за нас пред Единия Човеколюбец.

Слава: същият. И ныне, Богородичен: О, Марийо, пречиста Обител на Владиката, възкреси нас падналите в пропастта на страшното отчаяние, на прегрешенията и скърбите, защото Ти си за грешните спасение, помощ и крепка застъпница и Ти спасяваш своите раби.

Седален след третата катизма, от преп. Теодор Студит, глас 7, под. Господи, мы есмы:

Господи, виждайки Твоя Кръст, поставен днес пред нас, пристъпваме с вяра и с химни и песни го целуваме със страх и радост. Освети Твоите раби, дарувай мир на Твоя свят чрез явяването на Кръста, единствен Многомилостиви.

Слава: същият. И ныне, Богородичен: Господи, ние сме Твой народ и овци на Твоето пасбище; върни нас, заблудените в тлението, и събери като Пастир нас, разпръснатите. Помилвай Твоето стадо, Човеколюбче, смили се над нас по молитвите на Богородица, единствен Безгрешни.

Трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 1

Песен 4

Ирмос: На божествена стража да застане заедно с нас боговдъхновения пророк Авакум и да се покаже като светоносен ангел, който вика с ясен глас: „Днес дойде спасението на света, понеже Христос възкръсна като всесилен!”.

Свети Кръсте, опора и похвала на апостолите, дарявайки ни с благодат на освещение, поставен днес за поклонение пред цялата вселена, облекчаваш за нас времето на поста.

Ръце разпери Мойсей кръстообразно и Амалик обърна в бяг; така и ние, ръце протягайки в пост и моления, да победим бесовските множества, които непрестанно ни нападат завистливо.

С божествения плуг на Кръста вие разоравахте земята, божествени ученици, и плодородна я направихте, за да израсте от нея благочестие. Затова, като ви възхваляваме на глас, винаги прославяме Христа.

Богородичен: Майко на благия Бог, направи добра душата ми, която лукавият със зла привичка нарани, измамвайки ме жалко, за да мога винаги да Те възпявам като причина за моето спасение, Многовъзпявана.

Друг трипеснец от преп. Теодор Студит, глас 7:

Ирмос: Уверен в Твоето пришествие…

Пред нас поставен е всесветият Кръст, нека пристъпим и да го целунем, защото той е рог на нашето спасение.

Твоята благодат и Твоят образ идват и прогонват бесовското множество, Кръсте Христов, оръжие непобедимо.

Слава, Троичен: Като Единица по природа Те възпявам и почитам те като  Троица по Ипостаси - Отче, Сине и Всесвети Душе.

И ныне, Богородичен: Ти роди безмъжно Бога, Всенепорочна, Който държи в дланта Си краищата на вселената, бидейки предвечен.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Апостоли, застъпници за света, измолете спасение за нас, които Кръста Христов като оръжие държим.

Ирмос: Уверен в Твоето пришествие по плът, Христе, пророк Авакум викаше: слава на Твоята сила, Господи.

Песен 8

Ирмос: Това е определеният и свят Ден, първата Събота, цар и господар на дните, празник на празниците и тържество на тържествата, в него благославяме Христа во веки.

Радвай се, божествен и трисъставен Кръсте, върху който Се прикова Единият от Троицата, облечен в плът, избавяйки нас, потъналите в дълбината на нечестието, които Го превъзнасяме във вековете.

Придобили могъщата сила на Кръста, учениците на Словото освободиха поробените от жестокото господство на лукавия, възпявайки: Тебе превъзнасяме във всички векове.

Горко ми! Колко страшен е престолът, на който, Слове, седнал, ще откриеш тайните ми дела, изобличавайки моята безчувственост. Но бидейки по природа милостив, пощади ме тогава.

Богородичен: Без да отстъпиш от недрата на Отца, Ти Се приюти в недрата на Девицата заради възстановяването на рода човешки, чийто образ възприе; затова ние, човеците, Те възпяваме во веки.

Другият трипеснец:

Ирмос: Единствения безначален Цар…

Почитаме кръстопоклонната ти седмица, защото в нея те целуваме, о, Дърво пречисто, и възкликваме: свещеници, възпявайте; люде, превъзнасяйте го във всички векове.

О, велико чудо! Царю на вековете, Ти удостои нас, Твоите раби, да видим и да се поклоним на Дървото, на което Се разпъна; затова с трепет Те възпяваме во веки.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: О, единосъщна, о, Пресвета Троице - Отче, Сине и Пресвети Душе, прославям Твоята неразделна власт и възпявам едното Божество и Царство във всички векове.

И ныне, Богородичен: Възпявайте, свещеници, Онзи, Който сътвори Адам по Своя образ и произлезе от неговото естество, и прекрати древното проклятие; люде, превъзнасяйте Го във всички векове.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

О, дванадесетострунна лира на Църквата, мелодично пееща словото на Премъдростта! Измолете, апостоли, тия, които ви възпяват, да видят страданието Господне и да пеят во веки.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Единствения безначален Цар на славата, Когото благославят силите небесни и пред Когото треперят ангелските чинове, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове.

Песен 9

Ирмос: Сияй, сияй, нови Йерусалиме, славата Господня над тебе възсия; ликувай сега и се весели, Сионе, възсияй, чиста Богородице, за Възкресението на Родилия Се от Тебе.

Озари се и засияй, Църкво Божия, от лъчите на Кръста, който изнасяш за поклонение пред всички верни; а ти, бесовско множество, изпълнено с мрак, бягай надалеч.

Божественият Кръст е сила на въздържанието, помощник на бодърстващите, укрепление на постещите, защитник на нападнатите; затова, верни, като пристъпим с любов, радостно да му се поклоним.

Божествени основи на Христовата Църква, утвърдете всички в благочестието и ги поставете върху непоклатимия Камък Христос, Който ви избра, славни апостоли.

Богородичен: Приела някога радост чрез гласа на архангела, премахни сега от моето сърце тъгата, погубваща душата, и дай ми, Чиста, радостотворен плач, за да намеря в него божествена утеха.

Другият трипеснец:

Ирмос: Пречиста Майко и Дево…

Някога превърна горчивите води на Мера в сладки, о, Дърво всечестно; услади и моето въздържание, Кръсте Христов, защото днес на теб благоговейно се покланям.

Непобедимо оръжие на Царството, сила на войнството, крепост на управниците, Кръсте Христов, тебе всички с песни величаем.

Слава, Троичен: Безначални Отче и Владико, и съ-безначално Слово, и Свети Душе, Тебе, Боже, всички верни благочестиво величаем.

И ныне, Богородичен: Славна и единствена Богородице, Която вмести в утробата си невместимото Слово и Го роди по плът, Тебе с песни величаем.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

С огнените си слова, апостоли, изгорихте всяка заблуда и насадихте благочестието в света, затова ви величаем с песни.

Ирмос: Пречиста Майко и Дево, Която вмести в утробата си невместимото Слово и Го роди по плът, Тебе с песни величаем.

Стиховна стихира, самогласна, глас 7:

Да подражаваме, верни, на покаянието на митаря и да не се хвалим като фарисея, но от дълбините на сърцето да принесем въздишка Богу, Благодетеля на всички, защото Той ни заповяда, казвайки: всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат. Затова единомислено да Му извикаме: Боже, бъди милостив към нас, грешните, и ни спаси.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Да подражаваме, верни…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.

Мъченичен: Като дишаха в един дух и гледаха към една цел, страстоносните мъченици намериха единствения път към живота - смъртта за Христа, стремейки се да не изостанат един от друг. И о, чудо! Устремени към мъченията сякаш са съкровища, те говореха помежду си: ако и да не умрем сега, все пак ще умрем и ще отдадем дължимото на естеството; затова нека превърнем необходимостта в доблест, като сметнем общото за свое, и чрез смъртта да придобием живот. По техните молитви, Боже, помилвай ни.

Слава, и ныне, Богородичен: Умири живота ни по молитвите на Богородица, защото Ти зовем: Милостиви Господи, слава на Тебе.

В четвъртък на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 6:

На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и светото Твое Възкресение славим. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 4: Бог е нашият Цар преди вековете, Той извърши нашето спасение посред земята. Стих: Защо си ни, Боже, отхвърлил докрай?

Из пророчеството на Исая чтение:

Тъй говори Господ: Слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Йерусалим. Понеже говорите: "сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием", - затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами. И ще поставя съда за мерило и правдата за везни; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството. И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои. Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете отъпкани. Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас. Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея. Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие. И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтребване за цяла земя.

Прокимен, глас 4: Аз пък ще се радвам вечно, ще възпея Бога Иаковов. Стих: На Тебе ще благодарим, Боже, на Тебе ще благодарим, и ще призоваваме Твоето име.

В четвъртък на вечернята

На Господи воззвах, 6 стихири – 3 от Триода, глас 4, под. Дал еси знамение:

Удостоили се да целунем вечноблажения Твой Кръст, чрез който ни спаси, Господи, ние, верните, възпяваме Твоето добросърдечие и молим Те усърдно: дарувай на всички радост, Спасе, чрез Твоето спасение и дай ни в покаяние да видим Твоето Възкресение и всепочетните Ти страдания.

Разпънат на Кръста, умъртвяване претърпя Ти, Който умъртви смъртта и възкреси мъртвите с животворното Си слово; затова Те умолявам: оживотвори, Господи, моята душа, умъртвена от греха, като ми даруваш умиление и избавление от злото в светите дни на Твоя пост, Човеколюбче.

Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 4, под. Умнаго адаманта:

Като се сподобихме с радост да видим и прегърнем Твоя свети Кръст, молим Те, Боже, Спасителю наш, да достигнем и до Твоите пречисти страдания, укрепвани от поста, покланяйки се и възпявайки Твоето Разпятие, копието, гъбата и тръстта, чрез които безсмъртни ни направи и ни върна отново към древния живот на блаженството, като Човеколюбец; затова с благодарност сега Те славим.

И 3 от Минея на чествания светия. Слава, и ныне, Кръсто-богородичен от Минея.

Свете тихий…

Прокимен, глас 8: Помолете си и оброци въздайте на Господа нашия Бог. Стих: Знаен е в Иудея Бог, велико е името Му в Израил.

Из книга Битие чтение:

Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа. По цялата земя; имаше един език и един говор. Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там. И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар. И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя. Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града и кулата. Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.

Прокимен, глас 8: В деня на скръбта си Бога подирих, с ръце въздигани нощем пред Него - и не се излъгах. Стих: Гласом викнах към Господа, с гласа си към моя Бог, и Той ме послуша.

Из Притчи Соломонови чтение:

Желанията на благочестивите наслаждават душата, а делата на нечестивите са далеч от разума. Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати. Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде. Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния. Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица. Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство. Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение. Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си. Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него. В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват. Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба. Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи. Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.

Стиховна стихира, самогласна, глас 6:

От Господа, Който смири Себе Си дори до разпятие и смърт, научú се, душо моя, че след въздигането следва понизяване, а след смирението – въздигане; затова не се възгордявай заради добродетелите си, нито, мислейки себе си за праведна, осъждай ближния като самохвалния фарисей; но с дух съкрушен, като помниш само собствените си грехове, извикай като митаря: Боже, бъди милостив към мене, грешния, и ме спаси.

Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си. Ето, както очите на раб са в ръцете на неговите господари, както очите на рабиня са в ръцете на нейната господарка, тъй и нашите очи са устремени към Господа нашия Бог, докато излее щедростта си върху нас.

Повтаря се: От Господа, Който смири Себе Си…

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, понеже се изпълнихме с премного унижение - душата ни се преизпълни. Нека укорът да падне върху живеещите в изобилие и унижението - върху гордите!

Мъченичен: Мъчениците Твои, Господи, не се отрекоха от Тебе, нито отстъпиха от Твоите заповеди; по техните молитви помилвай ни.

Слава, и ныне, Кръсто-богородичен на същия глас, под. Тридневный:

Виждайки Те разпъван, Христе, Родилата Те викаше: какво странно тайнство виждам, Сине Мой? Как умираш повесен на дърво, Подателю на живота?