Постен Триод. В сряда на петата седмица от Великия пост

 На утренята, четат се 20-та, 1-ва и 2-ра катизма. След първата катизма - седални кръстни от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, глас 8, под. Повеленное тайно:

Като вкуси от дървото не както подобаваше, Адам горчиво пожъна плодовете на невъздържанието; но Ти, Милостиви, въздигайки Се на Дървото, избави го от тежкото осъждане. Затова към Теб зовем: дарувай ни, Владико, да се въздържаме от причиняващия тление плод и да вършим Твоята воля, за да намерим милост.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен: Като видя сред злодеите на Дървото да виси Този, Който от Твоите чисти кърви Се въплъти и свръхразумно от Тебе Се роди, Пречиста, заболя Те утробата и Ти майчински извика: горко ми, Чедо Мое! Какъв е Твоят божествен и неизказан промисъл, с който Си оживил Твоето творение? Възпявам Твоето добросърдечие.

Седален след третата катизма, от преп. Теодор Студит, глас 2, под. Пречистому Твоему образу:

Възпявайки всесвятото дърво на Кръста, винаги се покланяме на Твоята безкрайна благост, Христе Боже, защото чрез него обезсили вражеските сили и даде знамение на вярващите в Тебе. Затова с благодарност Ти зовем: удостой всички да пребиваваме в мир и с охота да завършим времето на поста.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен: Като гледаше Тебе, Непорочния Пастир издигнат на Дървото, Агницата майчински ридаейки възкликваше: на смърт Те осъди, Сине мой, неблагодарният народ, над когото Ти разпростря облака докато преминаваше пустинята; горко ми, без Чедо оставам, Аз, Която нямам мъж! Но стани и възсияй, о, Слънце, и ще бъда прославена сред синовете земнородни.

Трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 8

Песен 3

Ирмос: О, Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.

Осъдил враждата, Ти на Кръста ръцете Си простря, о, праведий Съдия, а сега,  когато съм осъден от собствените си прегрешения, Създателю, спаси мен блудния, който огорчих Тебе дълготърпеливия.

Като пожелах изпълнен със страсти скотски живот, отдалечих се от Твоите заповеди, всеблагий Спасителю, и станах роб на чужди и нечисти граждани, но сега се връщам; приеми ме и ме спаси.

Както някога отвори слуха на глухия и заекливия, така отвори ушите на душата ми, оглушала по разум, и ме удостой, Иисусе, да чуя Твоето спасително слово, единствен Човеколюбче.

Богородичен: Спасителна Врата, Мост към Бога, Защитнице на християните, Пречиста Владичице, насочвай ме, Девице, когато обкръжен съм от житейските беди и разклащан от бурите на този живот.

Друг трипеснец от преп. Теодор Студит, глас 2:

Ирмос: Боже, Земеделецо на добрините…

Поради щедростта на Твоите милости, като се възкачи на Кръста, Ти ме изтегли от бездните на страстите и ме въздигна, Христе, към небесата.

Като простря на Кръста дланите Си, о, Христе, отдалечените от Теб народи Ти прегърна, за да ги приближиш към Твоето Царство.

Слава, Троичен: Триипостасна Единице, надсъщностна Троице, една Божественост, Отче, Сине, и Душе праведни, спасявай тия, които Те почитат.

И ныне, Богородичен: Кой от земнородните е способен достойно да Те възхвали, Богородице? Защото между всички жени само Ти се яви избрана и всеблажена.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Издигна Се на Кръста, прободен бе реброто и вкуси жлъчка заради мен, Иисусе, който чрез непослушанието си Те огорчих.

Ирмос: Боже, Земеделецо на добрините, по Твоето добросърдечие направи плодоносен безплодния ми ум, о, Насадителю на благата.

Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седмократно разпали силата на пещта за богопочитателите, но когато ги видя спасени от висшата сила, той викна към Твореца и Избавителя: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

С Твоето незаспиващо око погледни и се смили над мене, овладения от дрямката на леността, потънал в сластен сън на одъра на страстите. Издъхвайки, Ти на Кръста доброволно главата Си склони, но ме събýди и разпръсна тъмата на греха, Христе, о, Светлина на правдата.

Пред изобилните богати дарове, с които украсих се чрез Кръщението, предпочетох на злините бедността и станах чужд на добродетелите, окаяният аз, заминавайки в далечната и зла страна. Затова, като ме обърнеш, Спасе, приеми ме, укрепявайки ме с Твоя Кръст през всички векове.

Отхвърлú пиянството на страстите и чрез поста потърсú очистителното вино на сълзите, душо, което е радост за сърцето, пресушава сластите и превръща в пепел плътските неща. И побързай към Оня, Който на Дървото заради тебе беше прикован, за да се съ-разпнеш с Христа и во веки да живееш.

Богородичен: Богородителко всечиста, изцели раните на моята душа и очисти струпеите на греха, като ги измиеш с изворите, които потекоха от реброто на Родилия се от Тебе и ме очистиш със струите, изтичащи от Него; защото към Тебе викам, към Теб прибягвам и Тебе призовавам, Благодатна.

Другия трипеснец:

Ирмос: Да възхвалим…

Иисус разпънат бе по плът, но по божество не претърпя страдание; ангелите Го възпяват заедно с нас, земнородните, през всички векове.

Чрез Твоето разпятие, Христе, приемайки позорната проклета смърт, Ти ни спаси и избави ни от тлението.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: Херувимски Те възпявам, Троице: Свят, Свят, Свят - една Божественост, безначална, проста и непостижима за всички.

И ныне, Богородичен: С похвали Те почитат, Чиста, всички родове, защото родила си Създателя; о, дивно и страшно чудо, и дело всеблажено!

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Всичко понесе да изстрадаш, о, Христе, с единствената цел - да ме спасиш; затова възпявам Твоето Разпятие, гвоздеите и заколението Ти през всички векове.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Да възхвалим, земнородни, Бога, прославян на небесата с гласовете ангелски, през всички векове.

Песен 9

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог Се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова Тебе, Богородице, ангелските войнства и човешките множества величаят.

Гледайки Те разпрострян на Кръста, слънцето скриваше лъчите си и тресеше се в страх цялата земя, Всецарю, виждайки да страдаш доброволно Ти, Който по природа Си безстрастен. Затова Те моля като Лекар изцели страстите на моята душа, Христе.

Изоставих спасителните пътища и вървях по тия, дето водят в ада, обкръжен от дълбоката тъмнина на греховните наслади, подхлъзванията на страстите и от бурята на изкушенията. Затова Те моля да ме спасиш със Твоя Кръст, Христе, като единствен Многомилостив.

Мръзнещ в зимата на изкушенията, люшкан от вълните на страстите и тежко разтърсван от бурята на греховните наслади, достигнах до спокойното и тихо море на поста; напътствай ме през него, Щедри, и със Твоя Кръст до пристанището на спасението ме доведи.

Богородичен: Дево, Ти зачена безсемено Божието Слово, Което сътвори вселената и Го роди без плътско желание, без тление и без родилни болки; затова, като Те изповядваме за Богородица с езици и сърца, Те величаем.

Друг трипеснец:

Ирмос: Богородице нескверна…

Доброволно претърпя да бъдеш разпнат, Спасе наш, за да дариш живот на всички, избавяйки ни от смъртта.

Чрез дърво умрях, но чрез Кръстното дърво отново оживях - на него моят Христос Се прикова и врага ми умъртви.

Слава, Троичен: На Сина съ-вечно съществуващ с Отца и на Светия Дух като Нему съ-същностен, да се поклоним единомислено.

И ныне, Богородичен: Чудо преславно и удивително за слушане! Как като Майка раждаш, Пречиста, и като Дева не си познала тление?

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Възпявам копието, възхвалявам и гвоздеите Твои, гъбата с оцет, тръста и Твоя  Кръст, с които ме спаси, Иисусе Боже.

Ирмос: Богородице нескверна, Твоето девство, което Божественият Огън не изгори, ние величаем.

Стиховна стихира, самогласна, глас 3:

Изоставяйки на добродетелите висотата, душо моя, ти слезе в дълбината на греха, и там попаднала сред зли разбойници, изпълни се със струпеи смърдящи, та сега захвърлена лежиш, безпомощна. Затова извикай към Христа Бога, Който заради тебе Се разпъна и доброволно раните прие: погрижи се за мене, Господи, и ме спаси.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Глас 8: Наранен от разбойнически помисли, окаяният аз, останах полумъртъв, Господи; видя ме хорът на пророците, че едва съм жив, но ме отмина като неизцерим с човешки сили. Затова, тежко страдайки, със смирено сърце към Тебе викам: Христе Боже, излей като добросърдечен върху мене Твоята велика милост.

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.

Мъченичен на същия глас: Христови непобедими мъченици, които победихте заблудата чрез силата на Кръста и приехте благодатта на вечния живот, вие не се уплашихте от заплахите на мъчителите, но бидейки измъчвани, се радвахте. И сега вашата кръв стана изцеление за душите ни; молете се да бъдат спасени нашите души.

Слава, и ныне, Кръсто-богородичен: Когато Пречистата Те видя по плът разпънат на Дървото, с пронизано сърце викаше през сълзи: Слове, къде Се скри, възлюбени Иисусе, Сине мой и Господи! Не оставяй Мен, Която Те родих, сама, Христе.

На първия час – 3-та катизма, на третия – 4-та, на шестия – 5-та.

В сряда на шестия час:

Тропар на пророчеството, глас 1:

Заради страданията на Твоите светии, с които те пострадаха за Тебе, Господи, бъди умилостивен и изцели всички наши немощи, Човеколюбче, молим Те. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 4: Благо е да възхваляваме Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишни. Стих: В ранни зори да разгласяме Твоята милост и всяка нощ.

Из пророчеството на Исая чтение:

Тъй говори Господ: Кой направи и извърши това? Оня, Който отначало извика родовете; Аз, Господ, съм първият, и между последните Аз съм същият. Островите видяха и се ужасиха, краищата земни затрепериха. Те се сближиха и събраха; всякой помага на другаря си и казва на брата си: дръж се! Ковачът ободрява леяра; който разплесква с чук листовете, ободрява оногова, който кове на наковалня, думайки за спойката: "добра е"; и я заякчава с гвоздеи, за да бъде твърда. А ти, ти, Израилю, рабе Мой, Иакове, когото Аз избрах, семе на Авраама, Моя приятел, - ти, когото взех от краищата на земята и повиках от краищата й, и ти рекох: ти си Мой раб, Аз те избрах и не ще те отхвърля, не бой се, защото Аз съм с тебе, не се смущавай, защото Аз съм Бог твой; Аз ще те укрепя и ще ти помогна, и ще те поддържа с десницата на Моята правда. Ето, в стид и срам ще останат всички, които са наежени против тебе, - ще бъдат като нищо и ще погинат, които се с тебе препират. Ще ги търсиш, и няма да ги намериш, тях, които враждуват против тебе; които се борят с тебе, ще бъдат като нищо, съвършено нищо; защото Аз съм Господ, Бог твой; държа те за твоята дясна ръка, казвам ти: "не бой се, Аз ти помагам". Не бой се, червей Иакове, малолюдни Израилю, - Аз ти помагам, казва Господ и твоят Изкупител, Светият Израилев.

Прокимен, глас 6: Господ царува, в благолепие Той Се облече. Стих: Облече Се Господ в сила и Се препаса.

На деветия час – 6-та катизма.

В сряда на вечернята

Катизма 7-ма. На Господи воззвах, самогласна стихира на деня, глас 8:

Стих: Ще паднат в своята си мрежа грешниците - аз пък съм сам, докле премина.

Попаднал на разбойниците - моите помисли, окаяният аз ограбен бях в ума си и тежко наранен; цялата си душа изпораних и лишен от добродетели лежа на пътя на живота. А свещеникът, като видя, че страдам неизцелимо от моите рани, отмина без да ме погледне. Левитът също, неспособен да понесе душепагубната моя болка, като ме видя и той премина покрай мен. Но Ти, Който благоволи не от Самария, а от Мария да Се въплътиш, Христе Боже, изцеление дарувай ми по Твоето човеколюбие, изливайки върху ми Твоята велика милост.

Стих: С гласа си викнах към Господа, с моя глас на Господа се помолих.

Повтаря се: Попаднал на разбойниците…

Стих: Ще излея пред Него моето моление, ще Му разкажа за моята печал.

Мъченичен: Ако има добродетел и ако има някаква похвала, те подобават на светиите, защото те склониха шии под мечовете заради Тебе, Който склони небесата и слезе на земята; проливаха кръвта си заради Тебе, Който Себе Си унизи и прие образа на раб; смириха се дори до смърт, подражавайки на Твоята нищета. По техните молитви и по множеството на Твоите щедрости, Боже, помилвай ни.

Стих: Кога духът ми изнемогваше в мен, тогава Ти позна стъпките ми.

Стихири, дело на преп. Йосиф Песнописец, глас 8, под. Господи, аще и на судищи:

Господи, Ти показа Твоите свети ученици като разумни небеса; по техните свети застъпничества избави ме от земните злини, въздигайки винаги ума ми чрез въздържанието към съзерцаване на Твоите страдания, понеже Си Щедър и Човеколюбец.

Стих: На тоя път, по който ходех, скриха ми примка.

Като имаме всички времето на поста за сътрудник на божествените дела, от все сърце да плачем и към Спасителя да викнем: чрез Твоите ученици, Господи многомилостиви, спаси тия, които Те възпяват с любов като Щедър и Човеколюбец.

Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 8, под. Славную и пречистую:

Стих: Аз гледах на дясно и видях и никой не ме познаваше.

Апостоли всехвални, застъпници на света, лекари на немощните и пазители на здравите, опазете ни отвсякъде, докато преминаваме времето на поста, за да пребъдем в божествен мир един с друг и опазвайки ума си несмутен от страстите, да възпеем всички Христа, Който възкръсна като Победител.

Други подобни по азбучен ред, творение на Симеон Метафраст, глас 4, под.: Хотех слезами. На всяка – по три поклона.

Стих: За мене не остана бягство и никой не се грижи за душата ми.

Α * Целият си живот изживях сред блудници и митари; ще мога ли поне в старостта да се покая за това, в което съгреших? Създателю на всичко и Лекарю на боледуващите, Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

Стих: Викнах към Тебе, Господи, и рекох: Ти си моето упование, Ти Си моят дял в земята на живите.

Β * От теглото на небрежността притиснат съм и в тинята се валям, пробождан от стрелите на Велиар, и осквернявам образа, по който съм създаден. Господи, Който обръщаш нерадивите и избавяш съгрешилите, преди съвсем да загина, спаси ме.

Стих: Чуй молението ми, понеже съм стъпкан докрай.

Γ * Станах съблазън за човеците - като земнороден обработвах земното и встъпил в брак, наруших Твоята заповед и ложето си оскверних. Господи, Който от земя създаде творението Си, не пренебрегвай делото на Твоите ръце и преди съвсем да загина, спаси ме.

Стих: Избави ме от гонителите ми, понеже са по-силни от мене.

Δ * Станах палач на собствената си душа, като се грижех само за плътта си; на бесовете в играчка се превърнах, служейки на беззакония и страсти. Пощади ме по Твоето добросърдечие, Господи, Който прогонваш бесовете и преди съвсем да загина, спаси ме.

Стих: Изведи от тъмницата душата ми, за да възхвалям Твоето име!

Ε * Доброволно съгреших повече от всички и затова съм изоставен; имам противник на душата си - плътското мъдруване, и то ме помрачава. Господи, Светлина на онези, които са в тъмнина и Наставниче на заблудените, преди съвсем да загина, спаси ме.

Стих: Очакват ме праведниците, докле ми дадеш въздаяние.

Ζ * Ще живее душата ми, казваше пророкът, и ще Те възхвалява, Господи. Потърси ме като заблудената овца и ме причисли към Твоето стадо; дай ми време за покаяние, та стенейки да Те зова: Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

Стих: От дълбините викнах към Тебе, Господи: Господи, чуй моя глас.

Η * Съгреших, съгреших, като престъпих Твоите заповеди, Христе Боже; бъди ми милостив, Благодетелю, за да прогледам с вътрешните си очи, да избегна тъмнината и със страх да викна: Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбата ми.

Θ * Диви зверове ме обкръжиха, но от тях ме избави, Владико, защото като Създател Ти желаеш всички човеци да се спасят и да достигнат до познание на истината; спаси и мене заедно с всички. Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

Стих: Ако на беззаконията Ти обърнеш внимание, Господи, Господи, то кой би устоял? Защото у Тебе е очищението.

Ι * Стани ми изцеление, Благодетелю, Изкупителю и Спасе мой, и не ме отхвърляй; виж ме как лежа повален от беззакония и ме въздигни като Всесилен, за да възвестявам и аз делата си и да Ти викам: Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

Стих: Заради Твоето име твърдо се надявах на Тебе, Господи, надяваше се душата ми на словото Ти - уповаваше душата ми на Господа.

Κ * Скрих дадения ми талант и като неверен раб зарових го в земята; и наистина като безполезен бях осъден, и не дръзвам вече да Те моля. Но Ти, Който Си великодушен, над мене се смили, та и аз да викна: Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

Стих: От ранна утрин до среднощ, от ранна утрин нека Израил се уповава на Господа.

Λ * Пресуши езерото на страстите у мене, както кръвоточивата жена получи изцеление, докосвайки се до края на одеждата Ти; към Теб пристъпвам с непоколебима вяра, че ще получа опрощение на съгрешенията. Приеми и мене като нея и болката ми изцели. Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

Стих: Понеже у Господа има милост и много начини за спасение и Той ще спаси Израил от всичките му беззакония.

Μ * Ще седнеш да съдиш на престола, Ти, Който със слово сътвори небето и земята, а ние всички пред Тебе ще застанем, изповядвайки Ти нашите грехове. Преди да настъпи онзи ден, приеми ме в покаяние, Господи, и преди съвсем да загина, спаси ме.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, хвалете Го, всички племена.

Ν * Склони към мен добросърдечния Си поглед и бъди ми милостив, Спасителю едничък; подари на окаяната ми и страдаща душа извори на изцеления, отмий ме от сквернотата на делата ми, за да мога да Ти пея: Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

Стих: Понеже милостта Му към нас е непоклатима и истината Господня пребъдва навеки.

Ξ * Мечове приготви Велиар, бързайки да улови смирената ми душа и ме напрáви чужд на просветлението от познанието на Твоето лице, о, Щедри. Господи, Който Си силен в мощта Си, изтръгни ме от неговите примки и преди съвсем да загина, спаси ме.

Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си. Ето, както очите на раб са в ръцете на неговите господари, както очите на рабиня са в ръцете на нейната господарка, тъй и нашите очи са устремени към Господа нашия Бог, докато излее щедростта си върху нас.

О * Целият поробих се на страстите, като изоставих закона и Писанията божествени, но целия ме изцели, Благодетелю благий, Който заради мен стана подобен на мене; обърни ме, щедри Съкрушителю на страстите. Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, понеже се изпълнихме с премного унижение - душата ни се преизпълни. Нека укорът да падне върху живеещите в изобилие и унижението - върху гордите!

П * Блудницата със сълзи оросява Твоите пречисти и честни нозе, увещавайки всички към Тебе да прибягват и да получават опрощение на греховете си. Нейната вяра и на мен дарувай, Спасе, за да Ти зова: Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

Припев към останалите стихири: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Р * Очисти сквернотата на моята душа, Ти, Който заради мене обедня и стана младенец по плът; изпрати капка от Твоята милост върху немощния и съкрушения, Христе, умий ме от нечистотата и изцели боледуващия. Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

С * Укрепи, Владико, душата ми да прибягва към Тебе и винаги да Ти служи, защото Ти си мой Покров и Пазител, моя Опора и Помощ; удостой ме, Слове Божи, да Ти викам с дръзновение: Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

Т * Стани за нас непревземаема стена, Иисусе Спасе, милостиви Боже, защото чрез измамни пътища и дела паднахме, но въздигни като Благодетел създанието Си и Се примири с нас като Милостив. Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

Υ * Станах като блудния син, разпилявайки богатството и чезна сега от глад. Под Твоя покров прибягвам, приеми ме, както него, Отче благий, и ме удостой да бъда причастник на Твоята трапеза, та да Ти викам: Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

Ф * Със завист първият злодей праотеца ни лиши от рая, но разбойникът на кръста рече „помени ме“ и отново бе приет в него. И аз с вяра и трепет Ти зова: помени ме, Господи, и преди съвсем да загина, спаси ме.

Х * Протегни ми ръка, както на Петър, и от бездната ме, Боже, изведи; благодат и милост ми дарувай по молитвите на Твоята пречиста Майка, Която Те роди безсеменно, и на всички Твои светии. Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

Ψ * Приеми ме да Те възпявам всеки ден, Агънче, Който пое моя грях; предавам изцяло душата и тялото си в Твоите ръце, и както подобава, денем и нощем към Тебе викам: Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

Ώ * Слава: О, неизказано е Твоето добросърдечие, Преблагий и Дълготърпеливи Господи! О, Безгрешни и Щедри, не ме отхвърляй от Твоето лице, за да мога и аз с благодарност да Ти пея радостно и да зова: Господи, преди съвсем да загина, спаси ме.

Ώ * И ныне: О, неизразимо снизхождение! О, дивно и пречудно Рождество! Как Девата Те носи в обятията си като Младенец, Творче и Боже! Благодетелю Господи, Който благоволи да Се въплътиш от Нея, преди съвсем да загина, спаси ме.

Вход. Свете тихий…

Прокимен, глас 4: Бог, Който въздава, Бог на въздаянието не постъпи уклончиво. Стих: Стани, Съднико на земята, въздай на горделивците въздаяние.

Из книга Битие чтение:

Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен; и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа. Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече: Аз съм - и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи, и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе. И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе. И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странстваш, цялата Ханаанска земя за вечно владение; и ще им бъда Бог. И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.

Прокимен, глас 4: Възпейте Господа с песен нова, възпявай Господа, цяла земьо. Стих: Възпявайте Господа, благославяйте името Му.

Дякон: Повелите.

Свещеник: Премудрость, прости. Светъ Христовъ просвещаетъ всехъ.

Из Притчи Соломонови чтение:

Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си. За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път. Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват. Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана овреме! За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу. Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи. Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему. Користолюбивият ще разсипе своя Дом, а който мрази подаръци, ще живее. Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели. Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните. Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои. Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва. Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива. Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение. Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа. Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите. Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят. Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден. Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. Начало на добрия път е - да се върши правда; това е по-угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир. С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява. Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него. По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда. Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.

И нататък по реда на Преждеосвещената литургия.

Ако поради някаква причина не се отслужва такава, на Господи воззвах се пеят 3-те подобни от Триода на глас 8: Господи, Ти показа…, Като имаме всички…, Апостоли всехвални… и 24-те азбучни стихири, на глас 4.

След прокимените и паримиите, на стиховните – самогласната стихира на деня, глас 8: Попаднал на разбойниците… (два пъти) и мъченичния: Ако има добродетел…

Слава, и ныне, Богородичен на същия глас: Духовна двер на живота, Пречиста Богородице, избави от беди онези, които с вяра прибягват към Тебе, за да славим Твоето пресвято Детерождение за спасението на нашите души.