Постен Триод. В петък на третата седмица от Великия пост

 На утренята, след първата катизма - седални кръстни от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, от преп. Йосиф, глас 5, под. Собезначальное:

Някога човеците умряха, ядейки от дървото, а чрез Твоя Кръст, о, Щедри, ние оживяхме; с неговата сила, Благи, укрепи ни, за да преминем времето на въздържанието с умиление, вършейки Твоята воля и да видим деня на светлоносното Ти Възкресение.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен: Като Те виждаше на Кръста доброволно висящ между разбойници, Христе, Твоята Майка се удряше по майчинските си гърди и казваше: безгрешни Сине, как като злодей неправедно Си прикован на Кръста - Ти, Който искаш да оживотвориш човешкия род, бидейки Милосърден?

Седален след третата катизма, от преп. Теодор Студит, глас 1, под. Камени запечатану:

Очистили плътта си чрез въздържанието и просветили душите си с молитви, Господи, сподоби ни да видим Твоя свят и всепочитан Кръст и със страх да му се поклоним, възпявайки го в песни и казвайки: слава на животворящия Кръст, слава на Твоето божествено копие, чрез което оживяхме, единствен Човеколюбче.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен: Виждайки Теб, Словото и Агнеца, разпъван дълготърпеливо на дървото между разбойници и с копие пробождан в ребрата, Агницата - Твоята Майка ридаеше и майчински зовеше: какво странно и ужасно тайнство е това, Иисусе Мой? Как в гроб полага се непостижимият Бог? Неизказано е това, което се извършва, но не оставяй сама Мен, Която Те родих, пресладкий Мой Иисусе.

Трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 5:

Песен 5

Ирмос: Към Теб, Облечения в светлина като в дреха, от рано устремен съм и зова: „Христе, просвети помрачената ми душа, като единствен добросърдечен!”.

Изцели ме, Господи, и чрез Твоята рана ще бъда изцелен; очисти раните на моята душа, Христе, Който прие да пострадаш по плът.

Когато слънцето видя Те да висиш по плът на Дървото, Христе, то превърна светлината си в тъмнина, земята се разтресе и камъните се разпукаха.  

Очистú душата ми, обрасла с тръни и от всевъзможни страсти вкочанена, Господи, Който заради крайната Си благост с венец от тръни беше бе увенчан.

Богородичен: Ти, Всечиста, по нов начин роди като Младенец моя Създател; моли Го, Владичице, да обнови мен, остарелия в многото злини.

Друг трипеснец, от преп. Теодор Студит, глас 1:

Ирмос: Помилвай, Христе…

Иудеите Те разпнаха, Христе, на Лобното място, като клатеха глави, присмиваха се и се ругаеха; а Ти търпеше всичко, за да ни спасиш.

Надписа Твоя Кръст Пилат на три езика и така показа, че Ти, Който доброволно пострада за спасението на всички, Си Единият от Троицата.

Слава, Троичен: Нека да възпеем, верни, пресветлата Троица, трислънчевата Светлина, почитайки Светлината на Отца, славейки Светлината на Сина и възвестявайки Светлината на Духа.

И ныне, Богородичен: Чрез Теб роди Се Този, Който по-горе е от ангелите, Чиста; пред Него те треперят, гледайки Го като Бог, но Ти Го носиш на ръце като Свой Син.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Всепочитан и спасителен Кръсте, пазителю на света, запази мен постещия и ме направи достоен за поклонението пред тебе.

Ирмос: От нощта рано Те възпяваме, Христе Боже, Който заради нас обедня и претърпя Кръст и смърт по плът.

Песен 8

Ирмос: Теб, Създателя на всичко, младежите в пещта възпяха с песен: всички творения Господни, превъзнасяйте Господа във всички векове.

Ти, Христе, простря на Кръста Своите длани, за да заличиш невъздържанието на праотеца и чрез кръстното Дърво изцели проклятието, дошло чрез дървото на познанието. Затова Те възпяваме във всички векове.

Към Тебе, Слове, Който желаеш моето спасение, прибягвам - скоро прекрати в сърцето ми желанията зли, Ти, Който доброволно претърпя Кръста и страданието.

Като пожелах блуден живот и осквернено съществуване, аз, блудният, се помрачих; озари ме със сиянието на обръщането, Слове, Ти, Който в страданието Си помрачи сиянието на слънцето.

Богородичен: Прекрати цялата многоболезнена злоба в сърцето ми, Майко на Христа Бога, и строши стрелите и лъковете на бесовете, които воюват против моята смирена душа.

Друг трипеснец:

Ирмос: Възпявайте Христа Бога…

Какво да принесем, Владико на всичко, ние окаяните, на Тебе, Който пострада за нас? Защото заради нас, Христе, Ти Кръст претърпя. Затова възпяваме благодатта на безмерните Твои милости.

Иудеите издигнаха Те на дървото, Христе, убивайки Те от завист, но беззаконниците не можаха да намалят силата на Твоята слава, защото Ти, Владико на всички, пострада доброволно.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: Почитам трите Лица на надсъщностното Божество - безначалния Отец, Сина и Светия Дух; и възпявам едното, неразделно по природа Същество во веки.

И ныне, Богородичен: Възпяваме по-висшата от небесата и превъзхождаща херувимите, първата по святост и непорочност Отроковица, Която роди Бога на всички, и Я превъзнасяме във всички векове.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Преблажени Кръсте Христов, изписана на небесата победо, но израснала за нас от земята; всички нас, които сме се очистили чрез поста, удостой за поклонението пред тебе.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Възпявайте Христа Бога, Който спаси младежите в пещта и превърна буйния пламък в роса, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Песен 9

Ирмос: Исая, ликувай! Девата зачена в утробата и роди Син Емануил, Бог, но и Човек, Изток е името Му; Него величаейки, Девата облажаваме.

Окаменялото ожесточение на моята душа умий, Милостиви Спасе, и извор на божествено умиление ми дай, Благий, Който от ребрата Си изтóчи ми живот, унищожаващ потоците на моите беззакония.

Аз сам хвърлих себе си в дълбините на греховете, като оставих висотата на добродетелите; но привлечи ме и ме спаси, Ти, Който на Кръста възлезе и привлече към Себе Си човешкия род, Господи.

Бидейки сладост и наслаждение като Създател, Господи, Ти вкуси жлъчка, за да поправиш отпадането от райската наслада заради Адам; затова Те възпяваме, спасени чрез Твоите страдания.

Богородичен: Всечиста Владичице, мое упование и прибежище, изцели раните на моята душа и умири ума ми, за да мога и аз, радвайки се, да възпявам Твоите величия, Приснодево Богородице.

Друг трипеснец:

Ирмос: Чиста Майко, Която Моисей видя…

О, Христе, Когото беззаконниците облякоха подигравателно в багреница и като цар Те увенчаха, присмивайки се, удряйки Твоята глава с тръст и разпъвайки Те от завист, и с жлъчка напоиха - всички верни Теб възвеличаваме с песни.

Виждайки Те да страдаш на Кръста, слънцето скри своята светлина, а цялото творение се преклони пред Господственото Ти страдание и камъните се разпукаха; затова, Христе Спасе, Теб възвеличаваме с песни.

Слава, Троичен: Светлината, Живота и Всесъздателя, трислънчевото Единство, Бог и Господ, Който сияе с една светлина и съ-излъчва три Образа в едното Божество - Него всички верни величаем. 

И ныне, Богородичен: Чиста Майко, Която певецът Давид проповядваше като Сион, в Която Се всели Невместимият от небесата и от Твоята утроба сътвори очистване за света – Тебе с песни величаем.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Сподоби ни, Господи, чрез въздържанието да посрещнем Твоя спасителен Кръст, който просвещава верните, да го видим и да му се поклоним за наше освещение, та чрез него да Те величаем.

Ирмос: Чиста Майко, Която Моисей видя като неопалима къпина, а Йаков - като одушевена стълба, небесна Двер, през Която премина Христос, нашият Бог - Тебе с песни величаем.

Стиховна стихира, самогласна, глас 6:

Пропилявайки богатството на Отеческия дар, разпилях живота си в блудство и съединих се с греха чрез лукави помисли; наслаждавайки се на насладата на страстите, станах подобен на безумните животни чрез престъпването на спасителните заповеди. Но Ти, Христе Боже, Който на Кръста благоволи заради мен да Се повесиш, не ме отхвърляй от Твоето осиновление, а приеми ме, който се обръщам, като блудния син и ме спаси.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Пропилявайки богатството на Отеческия дар…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.  

Мъченичен: Господи, паметта на Твоите светии цялото творение празнува: небесата радват се с ангелите и весели се земята с човеците. Помилвай ни по техните молитви.

Слава, и ныне, Кръсто-богородичен, на същия глас, под. Тридневен:

Когато Те видя висящ на Кръста, Всечистата, плачейки, майчински извика: Сине Мой и Боже Мой, най‑сладко Мое Чедо, как търпиш позорното страдание?

В петък на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 8:

Със Своята сила, Боже, Ти всичко сътвори чрез Словото и ни приведе от небитие в битие; не ни предавай на нашите беззакония, безгрешен Господи, молим се. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 6: Ще се развесели праведникът, кога види отмъщението. Стих: Ако наистина за правда говорите, то по правда и съдете, синове човешки.

Из пророчеството на Исая чтение:

Тъй говори Господ: дигнете знаме на гола планина, издигнете глас, махнете им с ръка, да навлязат през княжеските порти. Аз дадох повеля на Моите избраници и призовах да изпълнят гнева Ми Моите юнаци, които тържествуват във величието Ми. Голям шум е по планините, като че от многолюден народ, бунтовен шум на царства и народи, събрани заедно: Господ Саваот преглежда готовата за бой войска. Идат от далечна страна, открай небе, Господ и оръдията на Неговия гняв, за да съкрушат цяла земя. Ридайте, защото денят Господен е близък, - иде като разрушителна сила от Всемогъщия. Затова ръцете у всички отпаднаха, и сърцето на всеки човек се стопи. Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха. Ето, денят Господен иде лют, с гняв и пламнала ярост, за да обърне земята в пустиня и да изтреби от нея грешниците й. Звездите небесни и светилата не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си. Аз ще накажа света за злото, и нечестивците - за техните беззакония; ще премахна високоумието на горделивите и ще унижа надутостта на притеснителите; ще направя тъй, че людете ще бъдат по-скъпи от чисто злато, и мъжете - по-скъпи от офирско злато. Затова ще потреса небето, и земята ще се мръдне от мястото си поради яростта на Господа Саваота, в деня на пламналия Му гняв.

Прокимен, глас 7: Боже, застъпник Си ми Ти и Твоята милост ще ме изпревари. Стих: Отнеми ме от враговете ми, Боже, и от въставащите против мене избави ме. 

В петък на вечернята

На Господи воззвах, 10 стихири. Самогласна стихира, глас 7:

Като блудния син от Твоята благодат отдалечих се, Господи, и разпилях богатството на Твоята доброта, но към Теб прибягнах, Добросърдечни, и зова Те, Боже: съгреших, помилвай ме. (2)

4 мъченични стихири от Октоиха на текущия глас и 4 от Минея.

Слава: заупокойна стихира от преп. Йоан Дамаскин от Октоиха. И ныне, Богородичен догматик на гласа.

Вход. Свете тихий…

Прокимен, глас 4: Дай ни избава от скръбта, понеже суетно е човешкото избавление. Стих: Ти ни отхвърли, Боже, и ни събори.

Из книга Битие чтение:

В седмия месец, на двадесет и седмия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини. Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове. След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега, и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата. После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята; но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега. И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега. Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята. Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него. В шестстотин и първата година на Ноевия живот, в първия ден на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало. А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна. И рече Господ Бог на Ноя: излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове; изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът - птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята. Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му; всички зверове, и всичкият добитък и всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега. И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника. И помириса Господ приятно благоухание.

Прокимен, глас 6: Чуй, Боже, моето моление, вслушай се в молитвата ми. Стих: От край-земя към Тебе викнах.

Из книга Притчи чтение:

От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното. Неверни везни са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна. Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. Правдата на непорочния изравнява неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакването на беззаконниците загива. Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада е нея нечестивецът. Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

И нататък по реда на Преждеосвещената Литургия.

Ако поради някаква причина не се отслужва такава, на Господи воззвах се поставят 6 стихири – 3 мъченични от Октоиха и 3 стихири от Минея.

Слава, и ныне, Богородичен от Минея.

След прокимените и паримиите, на стиховните, самогласната стихира от Триода, глас 7 (два пъти) и мъченичен от Октоиха.

Слава, и ныне, Богородичен от Октоиха.