Постен Триод. В събота на петата седмица от Великия пост - Похвала на Пресвета Богородица

 На утренята, на Бог Господ, тропар, глас 8:

Когато узна за тайното повеление, безплътният бързо отиде в жилището на Йосиф, казвайки на Непозналата брак: Преклонилият небесата при слизането Си Се вмества изцяло и непроменен в Тебе; и като Го гледам в Твоята утроба, приемащ образа на раб, в удивление Ти викам: радвай се, Невесто неневестна. (3)

16-та катизма от Псалтира. Малка ектения.

Кондак, глас 8:

На Тебе, Богородице, Поборницата воевода, ние Твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да Ти пеем: радвай се, Невесто неневестна!

И започваме четенето на Богородичния акатист до 4-ти кондак включително.

Първенствуващият Ангел бе пратен от небето да каже на Богородица: радвай се! - и виждайки, че Ти, Господи, едновременно при тоя безплътен глас, се въплъщаваш, стоеше ужасен и викаше към Нея така:

Радвай се Ти, чрез Която ще изгрее радостта; радвай се Ти, чрез Която клетвата ще изчезне!

Радвай се Ти, чрез Която падналият Адам бе възвърнат; радвай се Ти, чрез Която Ева се избавя от сълзи!

Радвай се, Висота, трудно достижима с човешки помисли; радвай се Глъбино, в която мъчно се прониква и с ангелски очи!

Радвай се, защото Ти си Царев Престол; радвай се, защото носиш Оногова, Който всичко държи!

Радвай се, Звездо, която явяваш Слънцето; радвай се, Утробо на божественото въплъщение!

Радвай се Ти, чрез Която се обновяват тварите; радвай се Ти, чрез Която се прекланяме на Твореца!

Радвай се, Невесто неневестна!    

Кондак 2

Светата, виждайки себе си чиста, с дръзновение казва на Гавриила: пречудното в твоите думи се показва на душата Ми трудно за приемане, защото, как при безсеменно зачатие говориш за рождение, като казваш: Алилуия!

Икос 2

Като искаше да разбере недостижимото за разума, Девата извика към Божия служител: кажи ми, как е възможно да се роди Син из чиста утроба? А той със страх се обърна и и каза така:

Радвай се, Таинице на неизказания Божи съвет; радвай се, тиха Вяра на молещите се!

Радвай се, Начало на Христовите чудеса; радвай се, Основа на Неговите истини!

Радвай се, Стълбо небесна, по която слезе Бог; радвай се, Мосте, който превеждаш човеците от земята на небето!

Радвай се, преславно Чудо на ангелите; радвай се, крайноплачевно Поражение на демоните!

Радвай се Ти, Която неизказно си родила Светлината; радвай се Ти, Която не си научила никого, как стана това!

Радвай се Ти, Която превъзхождаш знанието на мъдрите; радвай се Ти, Която озаряваш ума на верните!

Радвай се, Невесто неневестна!    

Кондак 3

Силата на Вишния осени тогава Непозналата брак да зачене, и Нейната благоплодна утроба показа като приятна нива на всички, които желаят да пожънат спасение, пеейки: Алилуия!

Икос 3

Като прие в утробата си Бога, Дева бързо отиде при Елисавета, младенецът на която, щом позна нейния поздрав, ре радваше и с играене, като с песни, викаше към Богородица:

Радвай се, Клонче на неувяхващата младочка; радвай се, Придобивко на безсмъртния плод!

Радвай се Ти, Която отглеждаш Човеколюбеца земеделец; радвай се Ти, Която си родила Насадителя на нашия живот!

Радвай се, Ниво, Която раждаш изобилни щедрости; радвай се, Трапезо, Която носиш обилно очищение!

Радвай се, защото Ти правиш да разцъфти раят на сладостите; радвай се, защото Ти приготвяш пристанище за душите!

Радвай се, приятно молитвено Кадило; радвай се, Очищение на целия свят!

Радвай се, Божие Благоволение към смъртните; радвай се, Дързновение на смъртните към Бога!

Радвай се, Невесто неневестна!

Кондак 4

Имайки в себе си буря от помисли на съмнения, целомъдреният Йосиф се смути, като гледаше към Тебе небрачната и Те мислеше, Непорочна, че си бракоукрадена. Но, като узна, че си заченала от Духа Свети, рече: Алилуия!

И пак кондака: Взбранной Воеводе…

Чете се 17-та катизма от Псалтира. Малка ектения.

Отново кондака: Взбранной Воеводе…

И продължаваме четенето на Акатиста до 7-ми кондак включително.

Икос 4

Чуха пастирите, как ангелите възпяват дохождането на Христа в плът и, затичвайки се като към пастир, виждат Го като непорочен Агнец, откърмен в утробата на Мария, Която възпяха и Й рекоха:

Радвай се, Майко на Агнеца и Пастиря; радвай се, Дворе на словесните овци!

Радвай се, Защитнице от невидимите врагове; радвай се Ти, чрез Която се отварят райските врати!

Радвай се, че небесните се радват заедно със земните; радвай се, че земните ликуват заедно с небесните!

Радвай се, немлъкваща Уста на апостолите; радвай се, непобедимо Дръзновение на мъчениците!

Радвай се, твърда Опоро на вярата; радвай се, светло Познание на благодатта!

Радвай се Ти, чрез Която адът биде оголен; радвай се Ти, чрез Която се облякохме в слава!

Радвай се, Невесто неневестна!

Кондак 5

Мъдреците, като видяха богопратената звезда, последваха нейните лъчи и, имайки я за светилник, с нея търсеха могъщия Цар, а като стигнаха при Непостижимия, възрадваха се и Му пееха: Алилуия! 

Икос 5

Синовете халдейски видяха в ръцете на Девата Този, Който с ръката Си създаде човеците и, като познаха в Него Владиката, макар и приел образ на раб, побързаха с дарове да Му послужат и да възпеят Благословената:

Радвай се, Майко на незалязващата Звезда; радвай се, Зора на тайнствения ден!

Радвай се Ти, Която си угасила пещта на заблудата; радвай се Ти, Която просвещаваш таиниците на Света Троица!

Радвай се Ти, Която изхвърли от власт безчовечния мъчител; радвай се Ти, Която показа Господа Човеколюбеца Христа!

Радвай се Ти, Която избавяш от дивото идолослужение; радвай се Ти, Която извличаш от делата на тинята!

Радвай се Ти, Която си прекратила огнепоклонството; радвай се Ти, Която освобождаваш от пламъка на страстите!

Радвай се, Наставнице на целомъдрие за верните; радвай се, Веселие на всички народи!

Радвай се, Невесто неневестна!

Кондак 6

Мъдреците, станали богоносни проповедници, върнаха се във Вавилон, изпълвайки предсказаното за Тебе; и като проповядваха на всички, че Ти Си Христос, оставиха Ирода като празнословец, който не знае да пее: Алилуия!

Икос 6

Като направи да възсияе в Египет светлината на истината, прогони мрака на лъжата; защото идолите му, Спасителю, като не можаха да понесат Твоята сила, паднаха, а избавилите се от тях викнаха към Богородица:

Радвай се Ти, Която изправяш човеците; радвай се Ти, Която погубваш бесовете!

Радвай се Ти, Която потьпка силата на заблудата; радвай се Ти, Която разобличи идолската измама!

Радвай се, Море, Което потопи духовния фараон; радвай се, Скало, Която напои жадуващите за живот!

Радвай се, огнени Стълбе, Който напътстваш намиращите се в тъмнина; радвай се Покров на света, по-широк от облак!

Радвай се Храна, заменила маната; радвай се, Служителко на светата наслада!

Радвай се, Обетована земьо; радвай се Ти, из Която тече мед и мляко!

Радвай се, Невесто неневестна!

Кондак 7

Когато Симеон клонеше да се пресели от настоящия лъжовен свят, Ти му бе връчен като Младенец, но бе познат от него и като Бог съвършен. Затова той се удиви на Твоята неизказана премъдрост, казвайки: Алилуия!

И пак кондака: Взбранной Воеводе…

50 псалом

Канон на храма и хвалебен канон към Пресвета Богородица, с акростих: Вместилище на радостта, на Теб едничка подобава да се радваш. Творение на преп. Йосиф Песнописец, глас 4.

Песен 1

Ирмос: Ще отворя устата си…

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Одушевена книга Христова от Духа запечатана, когато Те видя великият архангел, Чиста, към Теб възгласяше: радвай се, Приемнице на радостта, чрез Теб ще се разтури проклятието над нашата прамайка Ева.

Изправление на Адама, радвай се, Дево Богоневесто, Умъртвяване на ада, радвай се, всенепорочен Чертог на Царя на всички; радвай се, огнен Престоле на Вседържителя.

Неувяхващ Цвят, радвай се, единствено от Теб израсна благоухайна Ябълка; радвай се, Родителко на благоуханието на единия Цар; радвай се, Дево брак не познала, Спасение за света.

Съкровище на чистотата, радвай се - чрез Тебе се вдигнахме от нашето падение; радвай се, Владичице, сладкоухайна лилия, от Която верните поемат благоуханието, Кадило благовонно и драгоценно Миро!

Катавасия: Ще отворя устата си и тя ще се изпълни с Дух и ще изрека слово за Царицата Майка! Ще се явя светло тържествуващ и ще възпея с радост Нейните чудеса.

Песен 3

Ирмос: Богородице, жив и изобилен Изворе…

Радвай се Ти, от Която израсна божествения Клас несъмнено като от неорана нива, радвай се, одушевена Трапеза, побрала в себе си Хляба на живота, радвай се, неизчерпаем Извор на животворната Вода, Владичице.

Юнице, що роди Юнеца непорочен на верните, радвай се; радвай се, Агнице, родила Божия Агнец, Който взе върху Си греховете на света, радвай се, гореща Молитвенице за очистването на греховете ни.

Радвай се, Единствена, най-светло Утро, донесло Слънцето Христа; радвай се, Дом на светлината, радвай се Ти, Която унищожи тъмнината и напълно прогони мрачните бесове!

Радвай се, единствена Врата, през Която премина единият Бог Слово, Който чрез Твоето рождество съкруши ключалките и портите на ада, радвай се, божествен Вход за спасяваните, Богоневесто!

Катавасия: Богородице, жив и изобилен Изворе, Твоите певци, събрани в хор, духовно укрепи в божествената Твоя слава и ги удостой с венците на славата.

Малка ектения. И отново кондак, глас 8:

На Тебе, Богородице, Поборницата воевода, ние Твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да Ти пеем: радвай се, Невесто неневестна!

И продължаваме четенето на Акатиста до 10-ти кондак включително.

Икос 7

Явилият Се Създател показа на нас, създадените от Него, ново творение. Той изникна от безсеменната утроба и я запази нетленна, каквато си беше, та виждайки чудото, да Я възпеем и да викнем:

Радвай се, Цвете на нетлението; радвай се, Венецо на въздържанието!

Радвай се Ти, Която светло изобразяваш възкресението; радвай се Ти, Която откриваш ангелския живот!

Радвай се, светлоплодно Дърво, от което верните се хранят; радвай се, разлистнато добросенчесто Дърво, под което мнозина се подслоняват!

Радвай се Ти, Която си носила в утробата си Избавителя на пленените; радвай се Ти, Която си родила Наставника на заблудените!

Радвай се Ти, Която умоляваш праведния Съдия; радвай се Ти, чрез Която се прощават съгрешенията на мнозина!

Радвай се, Одеждо на лишените от смелост; радвай се, Любов, Която побеждаваш всяко желание!

Радвай се, Невесто неневестна!

Кондак 8

Като видяхме странното рождение, да се отдалечим от света, пренасяйки ума си на небето, защото високият Бог се яви на земята като смирен човек, за да привлече към висотата ония, които Му викат: Алилуия!

Икос 8

Неописуемото Слово изцяло бе на земята, без ни най-малко да отстъпи от небето; защото не бе промяна на място божественото слизане и раждането от богоприятната Дева, Която слуша това:

Радвай се, Вместилище на невместимия Бог; радвай се, Врата на пречестната тайна!

Радвай се Ти, за Която неверниците слушат със съмнение; радвай се Ти, твърда Похвало за верните!

Радвай се, Колеснице пресвета на Оня, Който седи на херувимите; радвай се, Жилище преславно на Оня, Който седи на серафимите!

Радвай се Ти, Която си събрала в едно противоположното; радвай се Ти, Която си съчетала девството и раждането!

Радвай се Ти, чрез Която се прости престъплението; радвай се Ти, чрез Която се отвори раят!

Радвай се, Ключе на Христовото царство; радвай се, Надеждо на вечните блага!

Радвай се, Невесто неневестна!

Кондак 9

Цялото ангелско естество се удиви на великото дело на Твоето въ-човечаване, защото в непристъпния като Бог виждаше пристъпен за всички Човек, Който с нас пребъдва, а от всички слуша: Алилуия!

Икос 9

Красноречивите витии ги виждаме като безгласни риби, щом е реч за Тебе, Богородице, защото те не са в състояние да обяснят как и Дева пребъдваш, а и да родиш си могла. А ние, като се удивляваме на тайната, с вяра викаме:

Радвай се, вместилище на Христа - Божията Премъдрост; радвай се, Съкровищнице на Неговия промисъл!

Радвай се Ти, Която любомъдрите показваш немъдри; радвай се Ти, Която изобличаваш в безразсъдност хитроумните ритори!

Радвай се, защото оглупяха ужасните разисквачи; радвай се, защото повехнаха баснотворците!

Радвай се Ти, Която разкъсваш хитросплетенията на философите; радвай се Ти, Която изпълняш мрежите на рибарите!

Радвай се Ти, Която извличаш от глъбината на неведението; радвай се Ти, Която просвещаваш мнозина със знание!

Радвай се, Корабе за ония, които искат да се спасят; радвай се, Пристанище на плаващите в живота!

Радвай се, Невесто неневестна!

Кондак 10

Създателят на всичко, искайки да спаси света, доброволно дойде в него и, бидейки пастир като Бог, заради нас се яви като нас човек. Затова след призоваване на подобното чрез подобно, като Бог слуша: Алилуия!

И пак кондака: Взбранной воеводе…

Седален, глас 1, под. Гроб Твой:

Великият началник на безтелесните ангели се явява в град Назарет и възвестява идването при Тебе, Чиста, на Царя на вековете и Господа, казвайки Ти: радвай се, благословена Марийо, непостижима и неизказана Глъбина и Възстановяване на човеците. Слава, и ныне, същия.

И продължава хвалебния канон на Пресвета Богородица, глас 4.

Песен 4

Ирмос: Седящ в славата на божествения престол…

Към Тебе, Дево всевъзпявана, с песенни гласове викаме: радвай се, Планина на изобилие, от Духа оплодотворена; радвай се, Свещник и Стомна, носеща Манната, Която услажда чувствата на всички благочестиви.

Умилостивение за света, радвай се, пречиста Владичице; радвай се, Стълба, Която чрез благодатта възвиси всички от земята; радвай се, Мост, Който наистина превежда от смърт към живот всички, които Те възпяват.

По-висока от небесата, радвай се Ти, Която без труд носú в утробата си Този, Който положи основите на земята; радвай се Ти, Която изтъка от кръвта си божествена багреница за Царя на небесните войнства.

Радвай се, Владичице, Която роди истинския Законодател, очистващ даром беззаконията на всички, неузнаваема Дълбина, неизразима Висота, о, Дево незнаеща брак, чрез Която всички приехме обожение.

Теб песнословим, Която изплете за света венец, от ръце неизплетен, на тебе, Дево, казваме: радвай се! — Подслон и Защита за всички, Укреплени, и свещено Прибежище.

Катавасия: Седящ в славата на божествения престол, на облак лек дойде Пребожественият Иисус, носен на нетленната длан - Богородица, и спаси ония, които викат: „Слава на Твоята сила, Христе!”.

Песен 5

Ирмос: Изуми се всичко от Твоята божествена слава…

Радвай се, Пренепорочна: Ти роди Пътя на живота, Ти спаси света от потопа на греха; радвай се, Богоневесто, вестта и словата за Която изпълват със страх, радвай се, Пребивалище на Господаря на всичко сътворено.

Крепкост и утвърждение на човеците, радвай се, Пречиста, преславно Място на освещение, Умъртвяване на ада, всесветъл Чертог; радвай се, Радост на ангелите, радвай се, Помощница на всички, които Ти се молят с вяра.

Огневидна Колесница на Словото, радвай се, Владичице, одушевен Рай, сред който пребъдва Дървото на живота, Господ - сладостта Му дава живот на поробените от тлението, които с вяра се причащават.

Укрепявани от силата Ти, с вяра Ти викаме: радвай се, Граде на Царя на всички, преславна и достойна за прогласа, за Която несъмнено говореха пророците, неразломима Планина; радвай се, неизмерима Дълбина.

Обширно селение на Словото, радвай се, Пречиста, съсъд, който приготви божествения Бисер, радвай се, Примирение с Бога, пречудно за всички, които винаги Те облажават, Богородице

Катавасия: Изуми се всичко от Твоята божествена слава, защото Ти, не познала брак Дево, носи в Твоята утроба Всевишния Бог и роди надвременния Син, Който дарява с мир всички, които Те възпяват.

Песен 6

Ирмос: Като извършваме това божествено и всечестно празненство на Богомайката, богомъдри, дойдете с ръце да запляскаме и Родилия Се от Нея Бог да славим.

Нескверен чертог на Словото, Причина за обожението на всички, радвай се, Пречиста, Проглас на пророците, радвай се, Украшение на апостолите.

От тебе капна Росата, Която угаси пламъка на многобожието, затова Ти викаме: радвай се, Дево, одушевено Руно, което Гедеон пророчески видя.

Ето, викаме Ти „радвай се“, Дево: бъди пристанище за нас, подхвърляните от вълни, и тихо спасение в бездната от скърби и съблазни на зложелателя на всички.

Извор на радостта, просвети с благодат мислите ни, за да Ти викаме: радвай се, неизгаряща Къпина, пресветъл Облак, Който непрестанно осенява верните.

И започва четирипеснеца на преп. Йосиф Песнописец с акростих в оригинала: Това е песен Йосифова. Глас 6

Ирмос: Като гледам морето на живота да се вълнува от бурите на изкушенията, аз прибягвам към Твоето тихо пристанище и Ти викам: „Изведи от тлението моя живот, Многомилостиви!”.

Припев: Светии мъченици, молете Бога за нас.

Пострадалите мъченици, търкалящи се по земята като избрани камъни, напълно разрушиха цялото здание на врага и станаха храмове живия Бог.

Молим ви, мъченици, които завършихте добрия път, да ни укрепите добре да преминем и ние пътя на поста и да просияем в съвършенството на добродетелите.

Припев: Упокой, Господи, душите на Твоите раби.

Преблагий Владико, направи Твоите раби, които преминаха при Тебе от земята, причастници на Твоето Царство по светите молитви на Твоите божествени мъченици, Многомилостиви.

Богородичен: Единствена Всевъзпявана, моли се на Всесвятото Слово за тези, които Те възпяват с вяра, да получат опрощение на греховете и божествени дарове, Майко и Дево.

Друг трипеснец, от преп. Теодор Студит, глас 5:

Ирмос: Пророка избáви от утробата…

Припев: Светии мъченици, молете Бога за нас.

Като извършваме паметта на мъчениците, нека днес с божествена радост да възнесем на Господа хвалебни песни.

Не се уплашихте от мечовете и от огъня, но укрепени във вярата, страдалци, вие мъчителите поразихте.

Слава, Троичен: Теб възпявам като Троица по Лица, на Тебе се покланям като Единица по Същност - Отче, Сине и Свети Душе.

И ныне, Богородичен: Ти си похвала на ангели и на човеци, Дево, защото роди Христа, Спасителя на нашите души.

Стих: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израйлев.

Приели чрез смъртта живот, ликувайте, небесни жители, преславни страдалци на Христа Бога.

Стих: Душите им ще бъдат настанено на добро място.

Христе, Който владееш над живота и смъртта, упокой с Твоите светии преминалите с вяра от този живот.

Катавасия: Пророка избáви от утробата на кита, а мен от дълбините на греховете изведи, Господи, и ме спаси.

Малка ектения. И отново кондака: Взбранной воеводе…

И продължаваме четенето на Акатиста до края.

Икос 10

Стена си за девиците, Богородице Дево, и за всички, които прибягват към Тебе, защото Творецът на небето и земята Те направи такава, Пречиста, като Се всели в Твоята утроба и научи всички да Ти пеят:

Радвай се, Стълбе на девството; радвай се, Врата на спасението!

Радвай се, Началнице на духовния градеж; радвай се, Подателко на божествената благост!

Радвай се, защото Ти си обновила заченатите в грях; радвай се, защото Ти си вразумила умствено ограбените!

Радвай се Ти, Която премахваш разложителя на умовете; радвай се Ти, Която си родила Сеяча на чистотата!

Радвай се Ти, Която си чертог на безсеменно оневестяване; радвай се Ти, Която присъединяваш верните към Господа!

Радвай се, добра Кърмачко на девиците; радвай се Невестоукрасителко на светите души!

Радвай се, Невесто неневестна!

Кондак 11

Безсилна е всяка песен, която се напряга да обхване голямото множество Твои щедрости, защото, и да Ти принесем, Царю Свети, песни, по брой равни на морския песък, не вършим нищо достойно за всичко, що си дал на нас, които Ти викаме: Алилуия!      

Икос 11

В светата Дева виждаме светлоносна Свещ, Която се яви на намиращите се в тъмнина, защото, запалвайки невеществения Огън, Тя води всички към божествено познание, като просветлява ума със зари, а се почита с такъв зов:

Радвай се, Лъч на духовното Слънце; радвай се, Светило на незалязващата Светлина!

Радвай се, Мълнийо, Която просветляваш душите; радвай се Ти, Която като гръм плашиш враговете!

Радвай се, защото от Тебе изгрява многоводната просвета; радвай се, защото от Тебе изтича многоводната река!

Радвай се Ти, Която живо изобразяваш купела; радвай се Ти, Която премахваш греховната сквернота;

Радвай се, Баня, Която умива съвестта; радвай се, Чашо, Която черпи радост!

Радвай се, Дъх на Христовото благоухание; радвай се, Животе на тайнственото веселие!

Радвай се, Невесто неневестна!

Кондак 12

Онзи, Който опрощава дълговете на всички човеци, като пожела да даде милост за древните дългове, Сам дойде при отдалечилите се от Неговата благодат и, като разкъса ръкописанието, от всички слуша: Алилуия!

Икос 12

Възпявайки Твоето раждане, Богородице, всички Те хвалим като одушевен Храм, защото Господ, Който държи всичко в ръката Си, като Се всели в Твоята утроба, освети, прослави и научи всички да Ти викат:

Радвай се, Скиния на Бог-Слово; радвай се Ти, Която си по-голяма от Светая-Светих!

Радвай се, Ковчеже, позлатен от Духа; радвай се, неизтощимо Съкровище на живота!

Радвай се, драгоценни Венецо на благочестивите царе; радвай се, пречестна Похвало на благоговейните иереи!

Радвай се, непоколибими Стълбе на Църквата; радвай се, неразрушима Стена на Царството!

Радвай се Ти, чрез Която се издигат знамена на победи; радвай се Ти, чрез Която падат враговете!

Радвай се, Изцерение на моето тяло; радвай се, Спасение на моята душа!

Радвай се, Невесто неневестна!

Кондак 13

О, всевъзпявана Майко, родила най-святото от всички светии Слово! Като приемаш сегашното приношение, избави от всяка напаст и изтръгни от бъдещата мъка всички, които Ти викат: Алилуия!

Този кондак се казва три пъти и отново се чете първия икос:

Първенствуващият Ангел бе пратен от небето да каже на Богородица: радвай се! - и виждайки, че Ти, Господи, едновременно при тоя безплътен глас, се въплъщаваш, стоеше ужасен и викаше към Нея така:

Радвай се Ти, чрез Която ще изгрее радостта; радвай се Ти, чрез Която клетвата ще изчезне!

Радвай се Ти, чрез Която падналият Адам бе възвърнат; радвай се Ти, чрез Която Ева се избавя от сълзи!

Радвай се, Висота, трудно достижима с човешки помисли; радвай се Глъбино, в която мъчно се прониква и с ангелски очи!

Радвай се, защото Ти си Царев Престол; радвай се, защото носиш Оногова, Който всичко държи!

Радвай се, Звездо, която явяваш Слънцето; радвай се, Утробо на божественото въплъщение!

Радвай се Ти, чрез Която се обновяват тварите; радвай се Ти, чрез Която се прекланяме на Твореца!

Радвай се, Невесто неневестна!    

И отново кондак, глас 8:

На Тебе, Богородице, Поборницата воевода, ние Твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да Ти пеем: радвай се, Невесто неневестна!

Синаксар в петата събота на Великия Пост, Похвала на Пресвета Богородица (Акатистна събота)

Стих: С песни непрестанни благодарно Градът възпява винаги бдящата Предводителка,  Която го опазва в битките.

В този ден празнуваме Акатиста (неседалната песен) към нашата Владичица Богородица поради следната причина: когато над ромеите властваше самодържецът Ираклий (610 - 641 г.), персийският цар Хозрой, виждайки, че ромейските сили са изтощени до крайност от предишния император Фока Тиранина (602 - 610 г.), изпрати един от своите вождове, на име Сарвар, с многохилядна войска да покори целия Изток. Преди това Хозрой успя да унищожи и около сто хиляди християни, които бе пленил и някои от които продаваше на евреите, за да ги умъртвяват.

И тъй, главният сатрап Сарвар, като завладя целия Изток, стигна до самия Хризополис, днешният Юскюдар, предградие на Цариград. Тогава император Ираклий, изпитвайки недоимък на държавни средства, претопи свещените съсъди в монети, с намерението да върне впоследствие на Църквата взетото умножено и още по-прекрасно. И нахлу през Черно море в пределите на Персия и я опустоши, а Хозрой с останалите си войски претърпя от него пълно поражение. След известно време Сирой, син Хозроев, като се разбунтува срещу баща си, го уби и завзе властта, сключвайки мир с цар Ираклий. В това време, хаганът на аварите, като узна, че императорът по море е отишъл срещу персите, наруши мирния си договор с ромеите и като вдигна многохилядна войска от запад срещу Константинопол, нападна го, изричайки хулни слова против Бога. И ето, морето внезапно се напълни с кораби, а сушата – с пехота и конници безброй.

А Константинополският патриарх Сергий много утешаваше народа и го увещаваше да не отстъпва и да не пада духом, а цялото си упование от душа да възложи на Бога и на Неговата Майка, Пречистата Богородица. Също така и патрицият Вонос, който тогава управляваше Града, правеше всичко възможно за отблъскването на врага, понеже редно е и ние да правим когато каквото е необходимо, подпомагани свише. Носейки светите икони на Богомайката, патриархът с цялото множество народ обикаляше по стените на града и така им осигуряваше защита. Когато пък Сарвар от изток, а хаганът от запад започнаха да опожаряват градските околности, патриархът извършваше кръстен ход с Неръкотворния образ на Христа, с Честния Животворящ Кръст и с всепочитаната Риза на Богомайката. И ето скитския хаган нападна стените на Константинопол по суша с неизброимо множество отлично въоръжени воини, така че един ромей се сражаваше с десетима скити. Но Непреборимата Поборница, чрез ръцете на съвсем малък брой воини, които се оказаха в Нейния храм Животворен Източник, изтреби огромно множество неприятели. И от тогава ободрени и възрадвани ромеите, под водителството на Непобедимата Воевода, Майката Божия, винаги ги разбиваха докрай. Но макар да желаеха мир, гражданите на Константинопол не можаха да го постигнат, защото хаганът им рече: „Не се надявайте напразно на Бога, в Когото вярвате, защото още утре непременно ще завладея вашия град!“. Като чуха това, жителите на столицата простираха ръце към Бога.

И така, съюзявайки се помежду си каганът и Сарвар отново настъпиха по суша и море, опитвайки се да превземат Града с помощта на обсадни оръдия, но претърпяха такова поражение от ромеите, че оцелелите не смогваха да изгорят своите мъртви. Лодките им, пълни с тежковъоръжени войници, които през залива наречен Златен рог, се насочиха към храма на Божията Майка във Влахерна, пък бяха унищожени заедно със всички вражески кораби от силна буря, която внезапно връхлетя от морето и го раздели на две. И за всеки бе ясно, че това е преславно и превъзходно дело на Пречистата Богомайка, защото така Тя изхвърли на брега край Влахерна нападателите, а народът, като отвори бързо градските порти, поголовно ги изби, и даже децата и жените проявиха своето мъжество срещу тях. Предводителите им пък се върнаха със срам, плачейки и ридаейки.

Тогава боголюбивият народ на Константиновия Град, въздавайки благодарение на Божията Майка, запя всенощна и неседална песен и Я възпя като незаспиваща Закрилница, Която със свръхестествена сила им дарува победа над неприятелите. Оттогава и до днес за спомен на това толкова велико и свръхестествено чудо, Църквата възприе обичая, при настъпването на деня, когато чрез Божията Майка бе одържана тази победа, да Й се посвещава този особен празник. А „неседално“ или акатистно нарекли това пение затова, щото именно така го изпълнило тогава градското духовенство заедно с целия народ.

Като минаха 36 години, при царуването на император Константин Погонат (668-685 г.), агаряните с безчислена войска отново нападнаха Константинопол и го обсаждаха в продължение на седем години. И като ги хвана зимата в пределите Кизически, немалко от собствените им воини погинаха. Когато пък тръгнаха да се връщат обезсилени с флота си назад и достигнаха Силея, то отново, чрез застъпничеството на Пречистата Богомайка, бяха потопени в морето.

И за трети път, вече при император Лъв Исавър (717–741 г.), неизброимо множество араби-мюсюлмани разори първо Персийското царство, после Египет с Ливия, и като нападна също земите на Индия, Етиопия и Испания, тръгна накрая и срещу самия царствен Град, заедно с флотилия от 1800 кораба. И като обкръжиха столицата, останаха там, очаквайки скоро да я разграбят. Градското духовенство обхождаше стените, носейки светото Дърво на Честния и Животворящ Кръст със светата икона на Божията Майка Одигитрия и със сълзи умилостивяваше Бога.

В това време агаряните намислиха да се разделят на две части и едните се отправиха да воюват срещу българите, като там паднаха повече от 20 хиляди, а другите останаха, за да превземат Града, но удържани от веригата, която се простира от Галата до градските врати, отплуваха на разстояние и попаднаха на мястото, наречено Состен. А там ги налетя северен вятър и много от корабите им претърпяха крушение и потънаха. Оцелелите войници пък така страдаха от глад, че стигнаха до там да ядат човешка плът, смесена с нечистотии. А когато побягнаха оттам и достигнаха до Егейското море, те потънаха заедно с всичките им останали съдове в дълбината, защото от небето падна силен град, от който морето закипя, та чак корабната смола се разтопи. Така погина безчисленият флот и само три кораба се спасиха, за да разказват за това.

Заради всички тези свръхестествени чудеса на Пречистата Богородица празнуваме настоящия празник, който се нарича Акатистна (Неседална) събота,  защото в онази нощ целият народ възпя песен на Майката на Словото, стоейки прав без да сяда. И ако при всички други служби сядането е позволено, то на тази, посветена на  Богомайката, се молим винаги изправени.

По молитвите на всепобеждаващата и непобедима Твоя Майка, Христе Боже, избави и нас от обкръжаващите ни напасти и ни помилвай, защото само Ти Си Човеколюбец.

Песен 7

Ирмос: Богомъдрите отроци не почетоха творението повече от Твореца, но като потъпкаха мъжествено застрашаващия ги огън, радостно възпяха: „Благословен Си Ти, преславният Господ и Бог на нашите отци!”.

Възпяваме Те и Ти казваме: радвай се, Колесница на духовното Слънце, истинска Лоза, отгледала зрелия Грозд, от Който тече Виното, веселящо душите, които с вяра Те славят.

Богоневесто, родила Изцелителя на всички човеци, радвай се, тайнствен Жезъл, разцъфнал неувяхващ Цвят, радвай се, Владичице, чрез Тебе се изпълваме с радост и наследяваме живот.

Езикът на ритора не може да Те песнослови, Владичице, защото Ти се възвиси над серафимите, като роди Царя Христа; моли Го да се избавят от всяко зло ония, които с вяра Ти се покланят.

От край до край земя Те облажават и Те хвалят всички и с любов Ти викат: радвай се, Свитък, в Който пръстът на Отца написа Словото, Чиста, моли Го в книгата на живота да запише Твоите раби, Богородице.

Ние, Твоите раби, Те молим и коленичим мислено в сърцата си: наклони ухото си, Чиста, и спаси нас, които скърбите потапят винаги, и запази Твоя град, Богородице, от всеки вражески плен.

Четверопеснец, глас 6

Ирмос: Ангелът направи росоносна пещта за благочестивите отроци, но Божието повеление, изгарящо халдеите, накара мъчителя да вика: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Припев: Светии мъченици, молете Бога за нас.

Пресветлото множество на Твоите божествени мъченици, Многомилостиви, сега пребивава в Твоята незалязваща светлина; по техните молитви дарувай на всички ни просвещение и очистване на греховете, Христе.

Колко прекрасно е времето на въздържанието, което Си ни дал, Господи; в него, като Благ, помилвай нашите души чрез молитвите на светите страдалци, които възлюбиха Твоите прекрасни и свети страдания.

Припев: Упокой, Господи, душите на Твоите раби.

Преминалите през многоболезнената буря на живота Твои раби, Владико, упокой в пристанището на живота, за да викат заедно с всички избрани: благословен Си, Господи, Боже на нашите отци.

Богородичен: Родила Законодателя, Приснодево, моли Го да премахне в настоящето време всички беззакония на тия, които искрено желаят да се упражняват в божествения пост с усърдие.

Друг канон, глас 5

Ирмос: Благословен Си…

Благословен Си, превъзпяван и препрославен Боже, Който показа мъчениците като храбри страдалци за Тебе.

Благословен Си, превъзпяван и препрославен Боже, Който ни даряваш страдалците като наши застъпници пред Тебе.

Слава, Троичен: Благословен Си, превъзпяван и препрославен Боже, един по Естество, но познаван в три Лица.

И ныне, Богородичен: Благословен Си, превъзпяван и препрославен Боже, Който Се роди безсеменно и показа Родилата Те като най-пречиста.

Стих: В светиите, които обитават Неговата земя - в тях Господ яви дивно всички Свои желания.

Благословен Си, превъзпяван и препрославен Боже, Който затвори устите на зверовете и угаси огъня за слава на Твоите светии.

Стих: Блажени са, които Си избрал и приел, Господи.

Благословен Си, Боже, Който пренасяш от смърт към безкраен живот ония, които Ти служиха с вяра в земния си живот.

Катавасия: Благословен Си, превъзпяван и препрославен Боже, Който съзерцаваш бездните и седиш на Престола на славата.

Песен 8

Ирмос: Благочестивите отроци в пещта бяха спасени от Отрока на Богородица; тогава в предобраз, а сега в действителен вид Той събира цялата вселена да Ти пее: възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове.

В недрата си Ти прие Бог Слово, Ти носеше Държащия всичко, Ти, Чиста, с мляко откърми Този, Който храни цялата вселена мигом; на Него пеем: Господа възпявайте, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове.

В къпината Мойсей разбра великото тайнство на Твоето рождество; момците пък тайнствено го предизобразиха, стоейки посред пламъците, без да изгарят, нетленна и света Дево, затова Те възпяваме във всички векове!

Някога измамата ни лиши от дрехата на благодатта, а сега чрез рождеството Ти се облякохме в дрехата на нетлението; някога седяхме в мрака на незнанието, ала сега видяхме светлината, о, Девице, Обител на Светлината! Затова Те възпяваме във всички векове.

Чрез Тебе мъртвите се съживяват, защото роди Ипостасния Живот; немите някога сега говорят хубаво, прокажените се очистват, недъзите се прогонват, множествата въздушни духове биват победени, Дево, Спасение за човеците.

Радвай се, Всеблагословена, Която роди Спасението на света и чрез Която бяхме издигнати от земята на небето, Покров и Сила, Твърдина и Укрепление на пеещите, Чиста: Господа възпявайте, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Четверопеснец, глас 6:

Ирмос: От пламъка Ти източи роса за благочестивите и с вода изгори жертвата на праведника, защото Ти вършиш всичко по Своя воля, Боже, и Тебе превъзнасяме във всички векове.

Припев: Светии мъченици, молете Бога за нас.

Делата на светите мъченици небесните сили удивиха; по техните молитви, Владико щедри, изобилно прояви към нас Твоите милости.

Достойни за удивление страдалци Господни, които потъпкахте огъня с божествена роса, избавете ни от огъня на мъчението чрез вашите горещи молитви към Владиката.

Припев: Упокой, Господи, душите на Твоите раби.

Преблагий Слове, удостой отминалите от нас православни да наследят живота на небесата и светлата святост, по молитвите на Твоите добропобедни мъченици.

Богородичен: По молитвите на Родилата Те, Щедри, както и на Твоите свети мъченици и апостоли, просвети душите ни, за да Те славят с душевно веселие во веки.

Друг канон, глас 5:

Ирмос: Твореца на творението…

Припев: Светии мъченици, молете Бога за нас.

Святи хорове на мъчениците, поменете тия, които ви възпяват с любов и превъзнасят Христа во веки.

Посичани с мечове, мъчениците се радваха, възпявайки Христа и превъзнасяйки Го във всички векове.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Слава, Троичен: Непонятно Троицата се разделя по Лица, но остава неразделна като Бог, Когото превъзнасяме във всички векове.

И ныне, Богородичен: Девата роди Младенеца, защото Бог Се въплъти от Нея; нека Го възпява всяка твар во веки.

Стих: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израйлев.

Като стълбове на мъжеството се явиха мъчениците, тържествувайки над падението на дявола, възпявайки и превъзнасяйки Христа во веки.

Стих: Душите им ще бъдат настанено на добро място.

Сподоби, Господи, в лоното на Авраам да се вселят Твоите раби, които с вяра и надежда преминаха при Тебе.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Катавасия: Твореца на творението, пред Когото благоговеят ангелите, възпявайте, народи, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Песен 9

Ирмос: Нека всеки роден на земята да ликува, просвещаван от Духа; да тържествува и естеството на безплътните умове, почитайки свещеното тържество на Богомайката и да зове: „Радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево!”.

За да Ти викаме „радвай се!“ ние верните, след като станахме чрез Теб участници във вечната радост, Девице, избави ни от напасти, от варварски плен и всякакви други страдания, които сполетяват грешните човеци заради многото им грехове.

Ти се яви наше просвещение и утвърждение, затова Ти викаме: радвай се, Звезда незалязваща, Която въведе в света великото Слънце, радвай се Ти, Която отвори рая заключен, Чиста, радвай се, Съсъд, Който прие неизчерпаемото Миро, излято в Тебе.

Да застанем благоговейно в дома на нашия Бог и да възкликнем: радвай се, Владичице на света, радвай се, Марийо Господарке на всички ни, радвай се, единствена по хубост и непорочност сред жените, радвай се, Стълб огнен, Който въведе човечеството в небесния живот.

Гълъбице, Която роди Милостивия, радвай се, Приснодево, радвай се, Похвала на всички преподобни, Увенчаване на страдащите, радвай се, божествено Украшение на всички преподобни и Спасение за нас верните.

Пощади, Боже, Твоето наследие, като презреш сега всички наши грехове, понеже за това Те моли Родилата безсеменно на земята Теб, Христе, Който по велика милост поиска да приемеш човешки образ.

Четверопеснец, глас 6:

Ирмос: За човеците е невъзможно да видят Бога, към Когото и ангелските ликове не дръзват да погледнат, но чрез Теб, Всечиста, въплътеното Слово стана видимо за човеците. Като Го величаем заедно с небесните войнства, ние и Тебе облажаваме.

Припев: Светии мъченици, молете Бога за нас.

Като светлина, като слънце изгряха мъчениците и осветиха цялата земя с лъчите на благочестието, със светилниците на чудесата просияха и унищожиха мрака на многобожието. По техните молитви, Боже, помилвай ни.

Непобедимо войнство на мъчениците, укрепете всички нас да се подвизаваме добре и да завършим подвига на поста, та, като вършим дела на богоугоден живот, с веселие да станем причастници на живота.

Припев: Упокой, Господи, душите на Твоите раби.

Нека Твоята благост да покрие онези, които си заминаха от нас по Твоята страшна повеля, Господи; нека Твоята милост ги обкръжи и ги упъти към небесните селения, озарени от светлината на Твоето лице.

Богородичен: При ангелския глас, Богородице, Ти зачена неизказано Ангела на Отеческия Съвет; затова приеми гласовете на Твоите раби, които Ти принасяме в това време на поста, и ги възнеси към Бога като благоуханно кадило.

Друг трипеснец, глас 5:

Ирмос: Исая, ликувай…

Извършвайки днес празника на мъчениците, народи, да се възрадваме с песни, възпявайки Христа, Който им даде силата да се подвизават и им дарува победите над враговете; Него величаем с песни.

Разкъсвани от нокти и с посечени от меч телесни членове, вие се съединихте с Христа в любов, всехвални мъченици; затова и сега, радвайки се на небесата, молете се за всички.

Слава, Троичен: Като единосъщна Те възпявам, безначална Троице, свята, живоначална и неразделна Единице: нероден Отче, роден Слове и Сине, и Свети Душе - спаси нас, които Те възпяваме.

И ныне, Богородичен: Свръхразумно е Твоето раждане, Богородице, защото зачатието в Тебе бе без мъж, и раждането - девствено; понеже роденият е Бог, Когото величаейки, ние Тебе, Дево, облажаваме.

Стих: В светиите, които обитават Неговата земя - в тях Господ яви дивно всички Свои желания.

Да увенчаем с песни храброто войнство на Царя и Бога - мъчениците, защото те явно победиха демонските пълчища; възпявайки тях, ние Владиката величаем.

Стих: Блажени са, които Си избрал и приел, Господи.

Когато възкресиш цялото Твое творение, за да бъде съдено, Христе, помилвай и сега приетите от Тебе Твои верни раби; прости им прегрешенията, извършени в живота, и ги упокой с Твоите светии во веки.

Катавасия: Исая, ликувай! Девата зачена в утробата и роди Син Емануил, Бог, но и Човек, Изток е името Му; Него величаейки, Девата облажаваме.

Ексапостиларий, под. Жени услышите:

Скритата от века Божия тайна днес се открива: Бог-Слово става Син на Дева Мария по милосърдието Си и Гавриил провъзгласява радостното благовестие. С него нека да Я призовем: „Радвай се, Майко Господня!”.

Хвалитни стихири на 4, глас 4, под. Яко добля:

Съкровената Тайна, непозната дори за ангелите, днес се поверява на Архангел Гавриил; и той ще дойде при Теб, едничка нетленна и прекрасна Гълъбице - възстановяване на рода човешки, и ще Ти възгласи, Пресвята: радвай се, приготви се да приемеш чрез словото ми в утробата си Божието Слово. (2)

Светлоносен Палат приготви се за Теб, Владико - непорочната утроба на Божията Отроковица; слез сега в Нея, като се смилиш над Твоето творение, което завистливо бе нападнато и държано в робство от лукавия, загубило предишната си красота и очакващо Твоето спасително снизхождане.

Гавриил Архангел при Теб ще дойде явно, о, Пречиста, и ще Ти речé: радвай се, Избавление от проклятието, Въздигане на падналите; радвай се, единствена от Бога Избрана; радвай се, Колеснице на Слънцето на славата и приеми в утробата си Безплътния, Който пожела да Се всели в Тебе.

Слава, и ныне, самогласен, глас 4: Богородица чу език, който не познаваше, защото архангелът Й говореше словата на благовестието, и щом прие поздрава му с вяра, Тя зачена Тебе, предвечния Бог; затова и ние, радвайки се, Ти зовем: Боже, Който неизменно Се въплъти от Нея, дай мир на света и на душите ни - велика милост.

Велико славословие и отпуст.

На литургията, блаженства - 3-та и 6-та песен от Богородичния канон.

След Апостола:

Алилуя, глас 8: Възкресни, Господи, в Твоя покой - Ти и ковчегът на Твоята светиня. Стих: Спомни си, Господи, Давида и всичката му кротост.