Постен Триод. В четвъртък на третата седмица от Великия пост

 На утренята, след първата катизма - седални апостолски от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, от преп. Йосиф Песнописец глас 6, под. Надежде мира:

Непрестанни светилници на света, ученици Спасови, просветете душата ми, ослепяла от грехове, покажете ме на божествения ден причастник, пазещ спасителните заповеди, и от оная тъмнина, дето няма никаква светлина, ме избавете, за да ви прославям.

Слава: същият. И ныне, Богородичен: Свята Владичице Богородице, Майко на Христа, нашия Бог, Която неизказано роди Твореца на всичко, умолявай винаги Неговата благост, заедно със свещените апостоли, от страстите да ни избави и да ни дарува опрощение на греховете.

Седален след третата катизма, от преп. Теодор Студит, глас 6, под. Ангельския:

Озарени светила на света, божествени апостоли, просветете тия, дето ви възпяват и сега преминават през времето на поста, молейки се всички да бъдат удостоени да видят и целунат дървото на животворящия Кръст с нескверни очи и устни, като викат по псаломски: Господи, слава на Тебе.

Слава: същият. И ныне, Богородичен: Блага Надеждо на света, Богородице Дево, настоявайки на Твоето единствено страшно застъпничество, ние Те молим: умилостиви се над безпомощните люде и моли милостивия Бог да избави нашите души от всяка опасност, едничка Благословена.

Трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 6:

Песен 4

Ирмос: Христос е моята сила, Бог и Господ – така боговдъхновено пее светата Църква, зовейки с чист разум и празнувайки в Господа.

Пост, сълзи, молитви, милостиня, благомилостив нрав, правомислие и чистота на живота нека да покажем, верни, за да се насладим на славата.

Пресветло се явихте като светилници, сияещи върху небосклона на светата Църква, о, апостоли, затова просветете нашите сърца с божествения Дух.

Като божествени въглени, разпалени от невеществения огън, изгорете страстната привързаност към вещественото в сърцата ни, мъдри апостоли на нашия Бог.

Богородичен: Неугасим Светилник, всесветъл Чертог, превъзхождаща серафимите херувимска Колесница, Всенепорочна, от беди и тежки грехове ме освободи.

Друг трипеснец от преп. Теодор Студит, на същия глас:

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие…

Светилници на Божието явяване, явили се като апостоли Христови, вие разрушихте нощта на неведението и, просветлявайки Църквата, просвещавате вселената с пламенно проповядваните си учения.

Като обиколихте света, един - в една страна, друг - в друга, събрахте всички в едната вяра, о, апостоли; и като достигнахте небесните блага, ликувате, непрестанно молейки Христа всички да се спасим.

Слава, Троичен: Прославям Сина и Духа като Светлина и Лъч, произлизащи от Слънцето - Отца: Първият чрез раждане, защото е Роден; Вторият по произхождане, защото е Произхождащ - Една съ-безначална божествена Троица, на Която се покланя всяка твар.

И ныне, Богородичен: Чиста Дево, Която роди Младенеца и девството запази, Ти си почитана като родила Бога и Човека - един и същ в двете естества. Твоето чудо, Дево Майко, удивлява всеки слух и помисъл.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

По вашите свети молитви, апостоли Господни, нека се удостоим да почетем с чисти устни и очи животворящия Кръст, поставен за поклонение на всички в света.

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Девата да Се родиш и като човек да Се явиш; и рече: чух словата Ти и се смутих. Слава на Твоята сила, Господи.

Песен 8

Ирмос: От пламъка Ти източи роса за благочестивите и с вода изгори жертвата на праведника, защото Ти вършиш всичко по Своя воля, Боже, и Тебе превъзнасяме във всички векове.

Чрез поста Моисей стана боговидец, а Илия бе взет на колесница огнена. Потруди се, душо, въздържай се от вредни помисли, които влачат те надолу, за да се избавиш от измамата.

Като се подхлъзнах, паднах лошо и към раната прибавям струпей; изцели, Христе, ожесточението на моето окаменяло сърце по молитвите на апостолите, Щедри.

Богозарни светила на света, разпръснете облаците на нашите страсти и ни явете поклонници на светлото Възкресение, възпяващи Слънцето на славата.

Богородичен: От род в род си облажавана, Богоблажена, както Ти сама предрече, защото единствена роди за човеците блаженото Слово, неизказано въплътило Се от Тебе.

Другият трипеснец:

Ирмос: Твоите преподобни отроци…

С въдицата на вярата, апостоли, уловихте потъналите в дълбината на заблудата и ги приведохте при Господа, Когото благославят, възпяват и превъзнасят во веки. 

Велика е Твоята сила в апостолите, защото и сенките, и кърпите им изцеляват болящите, които благославят, възпяват и превъзнасят Господа во веки.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: Покланям се на безначалния и по раждане и по произхождане Отец, прославям родения Син, и възпявам съ-възсиялия с Отца и Сина Дух Свети.

И ныне, Богородичен: Дево, винаги моли Този, Когото неизказано роди, да спаси прибягващите към Тебе от беди, като Човеколюбец.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Дванадесетице от свети апостоли, удостойте ме неосъдно да се поклоня на честния Кръст, като Го благославям, възпявам и превъзнасям във всички векове.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Твоите преподобни отроци в пещта подражаваха на херувимите, възпявайки трисветата песен: благославяйте, пейте и превъзнасяйте Господа във всички векове.

Песен 9

Ирмос: За човеците е невъзможно да видят Бога, към Когото и ангелските ликове не дръзват да погледнат, но чрез Теб, Всечиста, въплътеното Слово стана видимо за човеците. Като Го величаем заедно с небесните войнства, ние и Тебе облажаваме.

Многомилостиви Господи и Боже, очисти язвите на моето сърце, като ми приложиш лечението на покаянието. Съгреших, съгреших пред Тебе, по молитвите на Твоите апостоли помилвай ме и ме спаси, като многомилостив.

С безумен устрем последвах помислите вредни и не съм на себе си, хранейки се с жестоки сласти и лишавайки се от храната на спасението, като блудния син. Христе, помилвай ме и ме спаси.

Душо, като не си се очистила от злобата и не си отстранила от себе си тленните сласти, защо се радваш преждевременно, че постиш? Защото не такъв пост избра Господ, Който единствен желае нашето поправяне.

Богородичен: Просвети ме с божествената светлина, Дево Богородице, Родителко на Светлината, и прогони мрака на душата ми, за да облажавам Тебе, Която облажават всички човешки родове, както си предрекла.

Другият трипеснец:

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие…

Проповядвайки с проста реч, но с премъдър разум, разкъсахте словоплетенията на мъдреците, многоречието на витиите и изчисленията на звездобройците. Затова, апостоли Христови, вие единствени станахте учители на цялата вселена.

Проповядва Петър - и замлъква Платон; Павел учителства - и Питагор се посрамява; а останалият апостолски богословесен събор мъртвото елинско говорене погребва и света възвежда към служба на Христа.

Слава, Троичен: Отче, единствен Родителю на Единородния Син, и Сине, единствено Сияние на единствената Светлина, и единствен Свети Душе на единия Бог - истинно Вечносъществуващ Владико Господи, Свята Троице и Единице, спаси мене, който Те изповядвам.

И ныне, Богородичен: Чудото на Твоето раждане ме удивлява, Всенепорочна: как зачена безсеменно Непостижимия? Кажи как оставаш Дева, след като си родила като Майка? Приемам с вяра свръхестественото и се покланям на Родения, защото Той прави всичко, което поиска.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Нека всички да се сподобим с чисти уста и с душа да видим и да се поклоним на всесвятото Дърво на всепочитания Кръст, от който разцъфтя спасението на света, по молитвите на всички вас, свети апостоли Христови.

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб като Богоневеста и Майка православно величаем.

Стиховна стихира, самогласна, глас 6:

Отпадайки от синовството, аз блудният със свините се хранех раболепно, но дори от тяхната храна не се насищах. Затова идвам при Тебе, добросърдечния Отец, оттам, откъдето зле излязох, но сега добре се връщам, викайки в покаяние: съгреших против небето и пред Тебе, Отче, дай ми при завръщането великата Си милост.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Отпадайки от синовството…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.

Мъченичен: Бог наш прослави чудно избраниците Си и Своите светии; радвайте се и се веселете всички Негови раби, защото Той за вас приготвил е венци и Своето Царство; но ви молим — не забравяйте и нас.

Слава, и ныне, Богородичен: Богородице, Ти си истинската лоза, от Която израсна за нас Плодът на живота. На Тебе се молим, Владичице, моли се с апостолите и с всички светии да бъдат помилвани душите ни.

В четвъртък на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 3:

Ако забелязваш беззаконията, Човеколюбче, каква надежда за спасение имаме? Но като Щедър, Господи, на Твоя народ свише помощта Си изпрати. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 4: Боже, спаси ме с Твоето име и с Твоята сила съдник бъди ми. Стих: Боже, чуй молитвата ми, вслушай се в думите на устата ми.

Из пророчеството на Исая чтение:

Тъй говори Господ: в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, и покоят му ще бъде слава. Тогава Господ пак ще простре ръката Си, за да Си възвърне остатъка от Своя народ, какъвто остана у Асура, и в Египет, и в Патрос, и у Хус, и у Елам, и в Сенаар, и в Емат, и по морските острови. И ще дигне знаме към езичниците и ще събере изгнаниците Израилеви, и разсеените иудеи ще свика от четирите земни краища. И ще се прекрати завистта Ефремова, и които враждуват против Иуда, ще бъдат изтребени. Ефрем няма да завижда на Иуда, и Иуда няма да притеснява Ефрема. И ще полетят върху плещите на филистимци към запад, ще ограбят всички деца на Изток; ще наложат ръка върху Едом и Моав, и децата Амонови ще им бъдат поданици. И ще изсуши Господ залива на Египетско море, ще простре ръката Си върху реката чрез силния Свой вятър и ще я разбие на седем ръкава, тъй че с обувки да могат да я минават. Тогава за остатъка от Неговия народ, който ще остане у Асура, ще има широк път, както това беше за Израиля, когато излизаше от Египетската земя. И в оня ден ще кажеш: ще Те славя, Господи! Ти ми беше гневен, но отвърна гнева Си и ме утеши. Ето, Бог е моето спасение; Нему се уповавам и се не боя; защото Господ е моя сила, и Господ е мое пение; и Той ми биде за спасение.

Прокимен, глас 7: Чуй, Боже, молитвата ми, и не пренебрегвай моето моление! Стих: Склони ухо към мен и чуй ме.

В четвъртък на вечернята

На Господи воззвах, 6 стихири – 3 от Триода, на преп. Йосиф Песнописец, глас 5, под. Радуйся постников:

Спасе, Който Си истинската Сладост, някога Ти услади горчивите води на Мера с дървото, предизобразило божествения Кръст, върху който благоволи да Се разпънеш, да вкусиш жлъчка и да Те прободат в ребрата, отгдето се изля за света водата на опрощението за обновяване на нашето земно естество; затова славословим Твоята неизказана сила и молим: Господи, дарувай ни през времето на поста страх пред Тебе, опрощение на греховете и велика милост.

Слове, Който разпростря ръце на Кръста, събирайки стоящите далеч от Тебе, въздигни помисъла ми от тинята на страстите, обогати ме с всяка добродетел, дай на сърцето ми чистия Твой страх и на душата ми съвършената любов, която отсича плътската любов, за да Ти угаждам през тези дни с въздържание, молитва и моление, и да видя Твоя светъл ден на Възкресението, приемайки велика милост.

Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 1, под. Облак тя светлый:

Преминали третата седмица на светия пост, Христе Слове, удостой ни да видим животворното дърво на Твоя Кръст и с чест да му се поклоним, достойно да пеем и да славим Твоята сила, да възпеем Твоите страдания и да предвкусим славното, чисто и свято Възкресение, тайнствената Пасха, чрез която Адам отново влезе в рая.

И 3 от Минея на чествания светия. Слава, и ныне, Кръсто-богородичен от Минея.

Свете тихий…

Прокимен, глас 6: Помилвай ме, Боже, понеже ме стъпка човек, цял ден ме измъчва, като ме напада. Стих: По цял ден ме тъпчат враговете ми, мнозина се борят срещу ми отвисоко.

Из книга Битие чтение:

В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха; и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи. В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях. Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати, влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа; и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега). И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята; а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата. И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе: водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха. И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци; всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря. Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега. А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена. И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха. И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето. А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.

Прокимен, глас 7: Помилвай ме, Боже, помилвай ме, понеже на Тебе се уповава душата ми. Стих: И на сянката на Твоите криле се надявам, докле премине беззаконието.

Из Притчи Соломонови чтение:

Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си. Неправедни съкровища не докарват полза, а правда от смърт избавя. Господ не ще допусне да гладува душата на праведника, а богатството на нечестивците ще изтръгне. Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежните обогатява. Който събира през лятото, е разумен син, а който спи през жетва, е безпътен син. Благословия почива върху главата на праведника, а насилие затваря устата на беззаконните. Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно. Мъдрият по сърце възприема заповеди, а глупавият на уста ще се препъне. Който ходи в непорочност, ходи безопасно; а който изкривява пътищата си, ще бъде наказан. Който намигна с очи, докарва беда, а глупавият на уста ще се препъне. Устата на праведника са извор на живот, а насилие затваря устата на беззаконните. Омразата повдига раздори, а любовта покрива всички грехове. В устата на разумния има мъдрост, а за гърба на глупеца - пръчка. Мъдрите спазват знанието, а устата на глупеца са близка гибел. Имотът на богатия е негов укрепен град, съсипия за бедните е тяхната немотия. Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца - към грях. Който пази поука, той е в пътя към живота; а който отхвърля изобличение, лута се. Който крие омраза, има лъжливи уста; а който разглася клевета, е глупав. При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен. Езикът на праведника е отбор сребро, а сърцето на нечестивите е нищожество. Устата на праведника упътват мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум. Благословението Господне - то обогатява, и не принася със себе си тъга.

Стиховна стихира, самогласна, глас 6:

На Кръстното дърво повесен, Животе на всички, Христе Боже, оживи моята душа, умъртвена от прегрешенията, и не ме оставяй да погина окончателно аз, Твоята овца, добри Пастирю. Отстъпих от Твоите заповеди и чрез грехолюбивата си воля разпилях богатството на безгрешността, което ми дарува, като се развратих и обезчестих в блудни начинания. Но обнови ме, привличайки ме към покаяние, единствен Многомилостиви.

Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си. Ето, както очите на раб са в ръцете на неговите господари, както очите на рабиня са в ръцете на нейната господарка, тъй и нашите очи са устремени към Господа нашия Бог, докато излее щедростта си върху нас.

Повтаря се: На Кръстното дърво повесен…

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, понеже се изпълнихме с премного унижение - душата ни се преизпълни. Нека укорът да падне върху живеещите в изобилие и унижението - върху гордите!

Мъченичен: Мъчениците Твои, Господи, не се отрекоха от Тебе, нито отстъпиха от Твоите заповеди; по техните молитви помилвай ни.

Слава, и ныне, Кръсто-богородичен на същия глас, под. Тридневный:

Виждайки Те разпъван, Христе, Родилата Те викаше: какво странно тайнство виждам, Сине Мой? Как умираш повесен на дърво, Подателю на живота?