Постен Триод. В понеделник на втората седмица от Великия пост

 На утренята, след първата катизма - седални умилителни от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, глас 4, под. Удивися Иосиф:

Умъртвената от грехове моя душа оживотвори, Христе, чрез истински пост и покаяние, моля Те като щедър: дари ми винаги да ходя по правите и добри пътища на Твоите свети заповеди, за да достигна божествената Твоя слава и заедно с всички, които Те обичат, да възпявам Твоята благост, Иисусе.

Слава: същият. И ныне, Богородичен: Размятан от бурните вълни на страстите, безсъвестният аз прибягвам към Теб, Пречиста, и призовавам Те горещо: не ме оставяй, окаяния, да загина, Ти, Която си родила Бездната на милостта, защото освен Теб не придобих друга надежда. Да не стана радост и присмех за враговете, понеже на Тебе се уповавам; защото можеш всичко, що пожелаеш, като Майка на Бога на всички.

Седален след третата катизма, глас 6, под. Господи помилуй:

Господи, напътствай ни във втората седмица на поста, озари ни с освещение и ни просвети чрез Твоите заповеди; удостой ни да Ти принасяме благоприятна молитва, когато колене прекланяме. Защото Ти си наш Отец, а ние сме Твои синове, и с благоговение Те възпяваме и Твоето име призоваваме.

Слава: същият. И ныне, Богородичен: Началото на спасението бе приветът на Гавриил към Девата; защото тя чу „Радвай се“ и не отхвърли поздрава, нито се усъмни, както Сара в шатрата, а каза: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде според думата ти.“

Трипеснец, дело на преп. Йосиф Песнописец, глас 4:

Песен 1

Ирмос: Моля Теб, Родения от Девата, да потопиш в дълбините на безстрастието трисъставната ми душа, както потопи египетските колесници с по трима воини, та умъртвявайки телесните страсти да Те възпея като на тимпан с победна песен.

Единствен Благий, Изворе на милостта, Агънче Божий, Който като Бог вземаш греховете на света, спаси ме, потъващия в бурята на греховете, и ме насочи към пристанището на покаянието.

Чистият пост е отдалечаване от греха, отчуждаване от страстите, любов към Бога, усърдие в молитвата, сълзи със съкрушение и грижа за бедните, както Христос завеща в Писанията.

Поразен в душата от меча на греха и покрит с множество рани от злото, изцели ме като Благодетел, Лекарю на нашите души, полагайки върху ми лековете на Твоите мъдри заповеди, Човеколюбче.

Богородичен: Непорочна Скиния, Пресвета Дево, очисти ме, осквернения от тежките нападения на страстите чрез извора на Твоята милост, и ми дай потоци от сълзи на съкрушение, Владичице, които да запълнят бездната на моя грях.

Друг трипеснец, дело на преп. Теодор Студит, глас 6:

Ирмос: Помощник и покровител…

Нека след радостта на вчерашния празник с желание да влезем във втората седмица на озаряващите пости, братя, и развеселени духовно да възпеем Христа.

Намерили сега поста като време за умиление, горко да заплачем и въздъхнем и ръце към единствения Изкупител да издигнем, за да спаси нашите души.

Слава, Троичен: Триипостасна Единице, Отче безначални, Сине всевишни Господи на всичко и Пресвети Душе, Изворе на съвършенството, спаси ни.

И ныне, Богородичен: Кой Син е роден, бидейки заченат без баща, както е според природния закон? О, преславно чудо - Същият, Когото Бог Отец ражда без майка! А ти, Пречиста, Го роди като Бог и Човек.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Как ще понеса Твоя гняв, Христе мой, когато дойдеш на Съда? Какво слово ще изрека там, след като не съм изпълнил Твоята воля, Христе? Затова преди края дай ми прошка.

Ирмос: Помощник и покровител стана ми за спасение; Той е моят Бог и ще Го прославя, Бог на моя Отец, и ще Го превъзнеса, защото славно се прослави.

Песен 8

Ирмос: Всесилни Изкупителю на всички, Ти слезе сред пламъка при благочестивите юноши и ги научи да пеят: „Всички творения Господни, благославяйте и възпявайте Господа!”.

Преминавайки през тоя преходен живот, попаднах на разбойници - моите помисли и, ранен, лежа полумъртъв; затова, Лекарю на боледуващите, подай ми ръка по молитвите на всички Твои светии.

Бурята на тежкия грях смущава моя ум, Иисусе, но както Петър спаси мене, който Те възпявам: всички творения, благославяйте и възхвалявайте Господа.

Да умъртвим страстите чрез въздържанието, да окрилим духа чрез поста, да извикаме със съкрушение в сърцето: „Съгрешихме пред Тебе, Боже, но като милостив прости ни.“

Богородичен: Вселявайки Се в Твоята утроба, Дево, Всевишният Те яви по-широка от небесата и непобедима защитница за тия, които викат: всички творения, благославяйте и възхвалявайте Господа.

Друг трипеснец:

Ирмос: Онзи, Когото небесните войнства…

Господи, яви душата ми непоробена от тиранията на страстите, за да върша свободно Твоята воля и да се радвам и прославям Твоята сила във вечни векове.

Намрази, душо моя, Исавовото невъздържание и подражавай на добродетелите на Йаков; стъпчи Велиар чрез въздържанието, обогати се с божествените дарове и възпявай Бога във вечни векове.

Припев: Благославяме Отца, Сина и Светия Дух – Господа.

Троичен: Единият по същност Бог почитам и три Лица възпявам - различни, но не по естество, защото едно е Божеството и една е Силата на Троицата: Отец, Син и Свети Дух.

И ныне, Богородичен: От Твоята светла утроба, като Жених от чертог, възсия Христос - велико Светило за живеещите в тъмнина; защото като Слънце на правдата Той изгря и просвети света, Пречиста.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

От вода никой не се е опил, но Ной легна гол, изпитал силата на виното, а Лот от него зли семена роди; затова, душо моя, бягай от подобно подражание, възпявайки Христа.

Припев: Хвалим, благославяме и се покланяме…

Ирмос: Онзи, Когото небесните войнства прославят и пред Когото треперят херувимите и серафимите - нека всяко дихание и твар Го възпява, благославя и превъзнася във всички векове.

Песен 9

Ирмос: Ева въведе в света проклятието чрез болестта на непослушанието, а ти, Дево Богородице, чрез Плода на утробата си роди за света благословението; затова Те величаем всички.

Да постим от гнева на страстите, да се насладим на чистата любов, да нахраним бедните с хляб, сами отхранвани от божествената благодат; и със сълзи да угасим сълзите на бъдещия съд.

Окаяна душо, въздъхни, натъжи се, покажи дела на покаяние; денят е вече пред вратата - Съдията внезапно ще седне, въздавайки на всекиго според делата, както е писано.

Нямам добри дела, опетних одеждата, която облякох в кръщението божествено и ходя в тъмнината на невежеството; просвети ме с Твоя лик, Господи, и мен, отчаяния, изправи сега.

Богородичен: Марийо, Владичице на всичко, мен - поробения от многообразни грехове, освободи, Дево, чрез Освободителя на нашите души, защото Ти неизказано си заченала Този, Който единствен е благ по естество.

Друг трипеснец:

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие…

Сега да претърпим трудности като Христови вóйни, защото малко по малко времето минава; сплитат се венци за подвизаващите се и Христос ще ги възлага, кога дойде със слава на земята, за да съди цялата вселена.

Целият съм изпонаранен, целият съм в струпеи, Христе мой; изцели гнойните ми язви от греховните ухапвания на страстите, за да чуя и аз като прокажения светия Ти глас: «Искам — очисти се!».

Слава, Троичен: Отче, единствен Родителю на Единородния Син, и Сине, единствено Сияние на единствената Светлина, и единствен Свети Душе на единия Бог - истинно Вечносъществуващ Владико Господи, Свята Троице и Единице, спаси мене, който Те изповядвам.

И ныне, Богородичен: Чудото на Твоето раждане ме удивлява, Всенепорочна: как зачена безсеменно Непостижимия? Кажи как оставаш Дева, след като си родила като Майка? Приемам с вяра свръхестественото и се покланям на Родения, защото Той прави всичко, което поиска.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Постът направи Мойсей боговидец, Илия - огнен колесничар, а Павел - страшен възходител към небето. Затова и ние, душо моя, нека постим, като се отдалечаваме от злото, и ще бъдем въздигнати към висотата на безстрастието.

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб, като Богоневеста и Майка, православно величаем.

Стиховни стихири - самогласна, глас 5:

Дивно оръжие са молитвата и постът: те направиха Мойсей законодател, и Илия - ревнител в жертвите. Като се придържаме към тях, верни, да викнем към Спасителя: пред Теб Едничкия съгрешихме - помилвай ни.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Дивно оръжие…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.

Благословено е войнството на Царя небесен, защото макар и да бяха земнородни, страдалците се устремиха да постигнат ангелски сан, като презряха телата си и чрез страданията си се удостоиха с честта на безплътните. По техните молитви, Господи, спаси нашите души.

Слава, и ныне, Богородичен: Тебе умоляваме като Майка Божия, Благословена: моли се за спасението на нашите души.

В понеделник на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 5:

Като единствен Създател на нашите сърца, спомни Си, че сме пръст и не ни осъждай в най-долните места на земята, о, Безгрешни. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 4: Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Стих: Боже, Боже мой, чуй ме! Защо си ме оставил?

Из пророчеството на Исая чтение:

В оня ден младочката Господня ще се яви в хубост и чест, и плодът на страната – във величие и слава, за оцелелите синове Израилеви. Тогава останалите на Сион и оцелелите в Йерусалим – всички, записани като живеещи в Иерусалим, ще се наричат свети, кога Господ измие мръсотата на дъщерите сионски и очисти кръвта на Иерусалим из средата му с дух, който съди, и с дух, който пали. И ще направи Господ над всяко място на Сион планина и над събранията и денем – облак и дим, а нощем – блясък от пламнал огън; защото над всичко почитано ще има покрив. И ще има шатра за сянка денем от пек и за убежище и защита от лошо време и дъжд. Ще запея на моя Възлюбен Неговата песен за лозето Му. Моят Възлюбен имаше лозе навръх торна рътлина; Той го огради и го очисти от камъни, насади в него отбор лозови пръчки и съгради кула по средата му, изкопа в него лин и очакваше да роди добро грозде, а то роди диво грозде. И сега, жители иерусалимски и мъже Иудини, отсъдете между Мене и Моето лозе. Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо, докле очаквах да принесе добро грозде, то даде диво грозде? И тъй, ще ви кажа, какво ще направя с лозето Си: ще му махна оградата, и то ще бъде опустошавано; ще му разруша стените, и ще бъде тъпкано; и ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят, – и ще обрасне то с тръне и бодили, и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него. Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Иуда – обичан Негов сад.

Прокимен, глас 7: Твоят жезъл и Твоята палица бяха утеха за мен. Стих: Господ е пастир мой и от нищо не ще ме лиши.

В понеделник на вечернята

На Господи воззвах, 6 стихири – 3 от Триода: 2 - дело на преп. Йосиф Песнописец, глас 8, под. Что вас наречем:

На кого уподоби се, окаяна душо, ленейки се и не вършейки добро, а винаги обичаш да упорстваш в злото? Съдът е вече при вратата - покай се, очисти се с пост и молитва, и извикай към своя Владика: съгреших Ти, прости ми, като Добросърдечен, и ми дарувай опрощение.

Имайки море от благост, изсуши моретата на злите мои грехове, Христе, като безгрешен Бог, и дай ми на сърцето умиление, което да възпре потоците на беззаконието, за да възпявам и прославям Твоето неизказано добросърдечие, дълготърпелив Благодетелю на нашите души.

Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 8, под. Во Едеме рай:

Боже, Който сега ни доведе до времето на всепочитания пост и ни дари да влезем във втората седмица на светия подвиг, Сам ни удостой, Господи, да напредваме успешно и в това, което предстои, като ни изпълваш с благодат и укрепваш телата и душите, та завършвайки мъжествено пътя, да достигнем до великия ден на Твоето Възкресение и всички с радост и носейки венци непрестанно да Те хвалим.

И три от Минея. Слава, и ныне, Богородичен по гласа на стихирите от Минея.

Свете тихий…

Прокимен, глас 6: Крепък и силен е Господ, силен на война е Господ. Стих: Господня е земята и всичко, що я изпълва.

Из книга Битие чтение:

И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече.  И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет. И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота. Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа. Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец. След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове; и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи. И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти? Ако правиш добро, не по дигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.

Прокимен, глас 5: Погледни свише върху ми и ме помилвай. Стих: Към Тебе, Господи, възнесох душата си.

Из Притчи Соломонови чтение:

Над кощунници Бог се присмива, а на смирени дава благодат. Мъдрите ще наследят слава, а глупците – безславие. Слушайте, деца, бащина поука и внимавайте, та на разум да се научите, защото добро учение ви дадох. Не оставяйте моята заповед. Защото и аз бях син на баща си, нежно любим и едничък на майка си; и баща ми ме поучаваше и ми думаше: нека сърцето ти задържи думите ми; пази моите заповеди и живей. Придобивай мъдрост, придобивай разум; не забравяй това и не се отклонявай от думите на устата ми. Не я оставяй, – и тя ще те пази; обичай я, – и тя ще те варди. Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум. Високо я цени, и тя ще те въздигне; тя ще те прослави, ако се към нея прилепиш, ще възложи на главата ти красен венец, ще ти достави великолепна корона. Слушай, синко, и приеми думите ми, – и ще ти се умножат годините на живота. Соча ти пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки. Тръгнеш ли, ходът ти не ще бъде стеснен, и затечеш ли се, не ще се спънеш.

Стиховни стихири, самогласна, глас 3:

Да постим с пост духовен, всяка примка да разкъсаме и от греховните съблазни да побегнем; да опростим на братята си дълговете, за да бъдат опростени и нашите прегрешения. Така ще можем да извикаме: нека възлезе молитвата ни като тамянен дим пред Тебе, Господи.

Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си. Ето, както очите на раб са в ръцете на неговите господари, както очите на рабиня са в ръцете на нейната господарка, тъй и нашите очи са устремени към Господа нашия Бог, докато излее щедростта си върху нас.

Повтаря се: Да постим с пост духовен…

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, понеже се изпълнихме с премного унижение - душата ни се преизпълни. Нека укорът да падне върху живеещите в изобилие и унижението - върху гордите!

Пророците, Христовите апостоли и мъчениците се научиха да възпяват Единосъщната Троица, просветиха заблудените народи и направиха синовете човешки съ-общници на ангелите.

Слава, и ныне, Богородичен: Не забравяй Твоите бедни до край, Владичице, но чрез Твоите молитви освободи ни от бъдещото наказание и от настоящата вреда, и ни избави от гнева Господен, Богородице, като Твои раби.