Постен Триод. В сряда на четвъртата седмица от Великия пост - Средопост

На утренята, след първата катизма - кръстни седални от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, от преп. Йосиф Песнописец, глас 6, под. Упование мира:

Божественият и всепочитан Кръст, освещавайки времето на въздържанието, положен е пред нас за поклонение; да пристъпим с чиста съвест, да почерпим освещение и просвещение и да извикаме със страх: Човеколюбче, Спасе наш, слава на Твоето добросърдечие.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен: Застанала при Кръста, непозналата мъж Майка викаше към Родения безсеменно от Нея: меч прониза, Сине, Моето сърце, понеже не понасям да Те гледам на дърво повесен - Теб, Създателя и Бога, пред Когото треперят всички твари; Дълготърпеливи, слава на Тебе.

Седален след третата катизма, от преп. Теодор Студит, глас 1, под. Отчаянная:

Да пристъпим засияли с добродетели и чистотата на въздържанието придобили, и да се поклоним, възкликвайки, на всепочитания Кръст: освети душите и телата ни, удостой ни да се поклоним и на пречистото Твое страдание, единствен Боже на всички, дарявайки ни и Твоите милости.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен, на същия глас, под. Гроб Твой:

Гледайки Те мъртъв и прострян на Кръста, о, Христе, всенепорочната Майка викаше: Сине мой, съ-безначален на Отца и на Духа, какъв е този неизказан промисъл, чрез който спаси създанието на пречистите Твои ръце, Милостиви?

Канон на Кръста от преп. Теофан Изповедник с акростих в оригинала: Да се поклоним на всепочитаното Дърво. Глас 4.

Песен 1

Ирмос: Ще отворя устата си и тя ще се изпълни с Дух и ще изрека слово за Царицата Майка! Ще се явя светло тържествуващ и ще възпея с радост Нейните чудеса.

На святото Дърво, върху което Христос длани разпростря, побеждавайки началствата на врага, нека да се поклоним от поста просветлени, в слава и хвала на Вседържителя.

Пред нас изложен е спасителният Кръст, който дарява освещение; към него да пристъпим, очистили тяло и сърце, и да получим спасителната благодат.

Очисти ме с огъня на Твоите заповеди, Човеколюбче, и ми дарувай да видя Твоите спасителни страдания, и с любов да се поклоня на Кръста, който ме огражда  и запазва.

Кръсто-Богородичен: Като гледаше Твоето издигане на Кръста, Човеколюбче, Тази, Която Те роди, викаше с ридания: как Господ на славата, Който ще съди всички, сега е провесен на дърво като осъден?

Песен 3

Ирмос: Богородице, жив и изобилен Изворе, Твоите певци, събрани в хор, духовно укрепи в божествената Твоя слава и ги удостой с венците на славата.

С водата на поста очистили сърцата, да прегърнем с вяра кръстното Дърво; на него разпнат Христос за нас източи водата на опрощението, като Благодетел.

Събрани в спасителния кораб, движен от Кръстното платно, ето че достигнахме преполовението на поста; о, Месия Иисусе, Боже, чрез него до пристанището на Твоите страдания ни доведи.

Мойсей те предизобрази на планината, Кръсте, за унищожение на враговете, а ние те изобразяваме в сърцата си и съзерцавайки те, покланяме Ти се и безплътните врагове чрез твоята сила побеждаваме.

Кръсто-Богородичен: По Твоя воля Ти стана човек, макар да Си Бог и Творец на всичко; а сега Те виждам, Сине Мой, Христе, висящ на Кръста, и пронизва се сърцето Ми - говореше Тази, Която Те роди.

Трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 6

Ирмос: Бидейки Господ на всичко…

Бидейки Господ на всичко и Бог Творец, Ти бе въздигнат на Кръста насред земята, въздигайки към Себе Си падналото човешко естество, повалено от злия вражески съвет; затова Те славим с вяра, укрепявани от Твоето страдание.

Очистили сетивата си със светлината на поста, верни, нека изобилно да се озарим от духовните лъчи на Кръста и като го виждаме пред нас поставен днес, да го целуваме с чисти устни, с уста и със сърце.

Да се поклоним на божествения Кръст, на мястото, където стояха Христовите нозе, просейки чрез божествената благодат нозете ни да стъпят здраво върху камъка на Божиите заповеди и да се насочат стъпките на нашите души по пътя на мира.

Кръсто-Богородичен: От безмъжна Девица произлезе, Христе, приемайки от Нея плът разумна и одушевена; и като унищожи врага чрез Кръста, Ти обнови отново повреденото човешко естество; затова славим Твоето добросърдечие.

Друг трипеснец, от преп. Теодор Студит, глас 1

Ирмос: Утвърди, Господи...

Запляскайте и заиграйте с песни, всички земни краища, виждайки как се почита с поклонение Дървото, върху което Христос бе повесен и дяволът бе наранен.

Днес поставя се пред нас живоносната радост; елате всички да се поклоним със страх на всепочитания Кръст Христов, за да приемем и Духа Светий.

Слава, Троичен: Трилъчно Слънце, трисияйна Светлина, Боже - Отче, Сине и Свети Душе, безначално Естество и Слава, избави от беди тия, които Те възпяват.

И ныне, Богородичен: Теб възпяват ангелските чинове, благословена Богородице и всевъзпявана Дево; заедно с тях сега и човешкият род Те славослови като Невеста, непознала мъж.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Пристъпвайки, до теб да се докосна, животворни Кръсте, трепери в мен език и ум, спомняйки си, че върху теб проля се божествената Кръв на моя Господ.

Катавасия: Утвърди, Господи, Твоята Църква, която придоби чрез силата на Твоя Кръст; чрез него Ти победи врага и просвети вселената.

Седални, глас 6, самогласни:

Днес изпълни се пророческото слово: ето, покланяме се на мястото, където стояха Твоите нозе, Господи; и вкусвайки от Дървото на спасението, получихме свобода от греховните страсти, по молитвите на Богородица, Човеколюбче.

Слава: Свят е Твоят Кръст, Господи, понеже Той носи изцеление на боледуващите от греха; като му се покланяме, ние падаме пред Теб; помилвай ни.

И ныне: Когато се издигна Твоя Кръст, Христе, разклатиха се основите на смъртта, Господи; и поглъщайки Те жадно, адът с трепет Те отпусна; Ти ни яви Твоето спасение, Светий, затова Тебе славословим, Сине Божи, помилвай ни.

Песен 4

Ирмос: Седящ в славата на божествения престол, на облак лек дойде Пребожественият Иисус, носен на нетленната длан - Богородица, и спаси ония, които викат: „Слава на Твоята сила, Христе!”.

Изобразявайки знамението на Кръста, славният Йаков над внуците си някога ръце кръстоса, благославяйки ги и предвъзвестявайки спасителното благословение, което преминава върху всички нас.

Опазвани от кръстното знамение и виждайки го сега поставено пред нас, нека го прегърнем с радост на духа и да тръгнем към спасителните страдания, умъртвявайки пагубните страсти на плътта.

Теб прегръщаме, спасително оръжие, непобедим трофей, знак на радостта, чрез който умъртвена бе смъртта, и се обкичваме със славата на Този, Който на тебе беше прикован, всепочитан Кръсте.

Кръсто-Богородичен: Непристъпен Си за ангелите, Сине мой, Иисусе, но видим стана за очите Ми, като взе от Мене плът; а сега ридая, виждайки Те на дървото прикован - говореше Майката Христова.

Песен 5

Ирмос: Изуми се всичко от Твоята божествена слава, защото Ти, не познала брак Дево, носи в Твоята утроба Всевишния Бог и роди надвременния Син, Който дарява с мир всички, които Те възпяват.

Ти бе умъртвен, когато беше прикован на Кръста, о, Живот и Спасение на всички; но дай ни с очистени души да го прегърнем и радостно да съзерцаваме Твоите спасителни страдания.

Пред теб стоят в трепет чиновете на безплътните, живоносно Дърво, защото на теб Христос проля светата Своя кръв, прекратявайки гибелните за творението скверни бесовски кръвопролития.

Наранен от меча на врага, изцели ме, Слове, с Твоята кръв, с копието бързо разкъсай, Спасе, списъка на моите грехове и впиши ме в книгата на спасените, като Добросърдечен.

Кръсто-Богородичен: Как на дърво висиш, о, Грозд узрял? Как издигна се на него, помрачавайки със Своето страдание сиянието на слънцето, Спасителю и Слънце на славата? – викаше някога с майчински ридания Агницата, Която Те роди.

Песен 6

Ирмос: Предизобразявайки тридневното погребение, пророк Йона викна, молейки се в утробата на кита: избави ме от тлението, Иисусе, Царю на силите.

Издигнат и забит в земята, ти срути крепостта на ада, а за верните стана непоколебимо укрепление и явна защита, всепочитан Кръсте Господен.

Ставайки плодоносни в добродетелите, нека прегърнем божествените плодове на животворящото Дърво, които израснаха, когато върху него разпъна се Иисус, плодоносната Лоза.

Възпяваме Твоята многолика благост, Иисусе, покланяйки се на Твоя Кръст, копието и тръста, Щедри, защото чрез тях Ти преградата на враждата разруши.

Кръсто-Богородичен: Теб възпяваме, Всечиста, защото роди Реката на животворните води - Онзи, Който се простря на Кръста и източи капките на спасението, Извора на нашето обновление.

Катавасия: Предизобразявайки тридневното погребение…

Кондак на Кръста, глас 7, самогласен:

Пламенният меч вече не пази Едемските врати, но те се отвориха от преславния възел на Кръстното Дърво; жилото на смъртта и победата на ада бяха прогонени, понеже Ти, Спасителю мой, дойде и викна към тия, които бяха в ада: „Влезте отново в рая!”.

Икос: Три кръста издигна Пилат на Голгота – два за разбойниците и един за Подателя на живота. Като Го видя, адът рече на тия, които бяха в него: „О, слуги мои и сили мои! Кой заби гвоздеи в сърцето ми и с дървено копие внезапно ме прободе? И болка разкъсва моята вътрешност, духът ми се смущава и съм принуден да отпусна Адам и неговото потомство. Дърво ги даде в моя власт, а сега това Дърво отново ги въвежда в рая!”.

Песен 7

Ирмос: Богомъдрите отроци не почетоха творението повече от Твореца, но като потъпкаха мъжествено застрашаващия ги огън, радостно възпяха: „Благословен Си Ти, преславният Господ и Бог на нашите отци!”.

Секирата, която Елисей извади от Йордан, Христе, предизобразяваше Кръста, чрез който Ти извлече народите от дълбините на суетата, за да Те възпяват: благословен Си, Господи, Боже на нашите отци.

Небесните сили се радват заедно със земните при поклонението пред Твоя Кръст, защото чрез него, Всемогъщи, стана съединението между ангели и човеци, които викат: Господи, Боже, благословен Си.

Принасяйки състраданието като кипарис, благоуханната вяра като кедър и истинската любов като бор, да се поклоним на Кръста Господен, прославяйки Изкупителя, на него прикован.

Кръсто-Богородичен: Без да разклати небесата, Бог Се всели в Твоята утроба, избран от Бога Граде, а висейки на Кръста, Той разклати цялото творение; моли Го да ме утвърди върху непоклатимата Негова скалá.

Песен 8

Ирмос: Благочестивите отроци в пещта бяха спасени от Отрока на Богородица; тогава в предобраз, а сега в действителен вид Той събира цялата вселена да Ти пее: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.

Простря ръцете Си върху дървото, освобождавайки ни от греха, извършен с протегната ръка и бе прободен, Господи, с копие, с което нарани врага. И жлъчка вкуси, премахвайки сладострастната злина, и пи оцет Ти, Който си веселие на всички.

С чист ум и светла съвест да пристъпим и да се поклоним, защото пред нас е поставено достопочтеното и святото Дърво, чрез което Христос претърпя безчестна смърт, въздигайки до най-висока чест онези, които чрез престъплението бяха страшно обезчестени.

Чрез дървото на греха се умъртвих и заради сладострастното вкусване до гроба стигнах; оживотвори ме, Господи, въздигни мен, поваления, и ме направи поклонник на Твоите страдания, участник в божественото Възкресение и съ-наследник на тия, които Те възлюбиха.

Кръсто-Богородичен: Виждам Те въздигнат и красотата Ти - обезобразена от страданието; Теб, Когото познах въплътен като най-прекрасен от синовете човешки, единородни Сине - викаше Пречистата Дева; покажи славата Си, о, Спасение на всички.

Трипеснец, глас 6:

Ирмос: За законите отечески…

Когато по пладне доброволно насред земята бе разпънат, Ти изтръгна от зъбите на дракона краищата на света; затова в седмицата средна на божествените пости, покланяйки се славим Твоя честен Кръст и викаме: възпявайте Господа и Го превъзнасяйте во веки.

Знамение на радостта, оръжие неразрушимо, стена на Църквата, похвала на мъчениците, на апостолите украшение, сила на архиереите, укрепи изнемогналата ми душа и ме удостой да ти се поклоня и да те възпявам, викайки: възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Плача и ридая, когато си помисля за неподкупното Съдилище, където ще стоя осъден; затова пощади ме, Дълготърпеливи, и облекчи надвисналото бреме над душата ми, за да мога с радост да зова: възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Кръсто-Богородичен: Къпината предизобразяваше тайната на свръхразумното Ти раждане, всенепорочна Дево, защото, както тя остана неопалима, така и Ти роди невредимо огъня - Спасителя Христа, Който на Кръста бе въздигнат. Моли Го да ме избави от вечния огън, за да пея: възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Друг трипеснец, глас 1:

Ирмос: Това е определеният и свят Ден, първата Събота, цар и господар на дните, празник на празниците и тържество на тържествата, в него благославяме Христа во веки.

Елате, очистили се с пост, да прегърнем с любов изнесения Кръст Господен, защото той за нас е съкровище на освещение и сила; затова възпяваме Христа во веки.

На вид макар и малък, този велик и трисъставен Кръст е по-широк от небесата и чрез силата си винаги въздига човеците към Бога; затова благославяме Христа во веки.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: Едната Същност в три Лица прославям - Отца, и Сина, и Светия Дух, без да ги сливам в едно Лице, нито да разделям Естеството, защото Бог в Троица единствен е над всички.

И ныне, Богородичен: Ти единствена стана майка, Дево Богоневесто Мария, родила без мъж Спасителя Христа, като запази печата на девството. Теб, човеците облажаваме во веки.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Нека да се почете това всесвято Дърво, за което пророкът някога възкликна, че върху него ще бъде хвърлен хляба Христов от израилтяните, които Го разпънаха; Него ние превъзнасяме във всички векове.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Хвърлен някога в рова на лъвовете, великият сред пророците Даниил протегна ръцете си кръстообразно и остана невредим, спасен от зъбите им, благославяйки Христа Бога во веки.

Песен 9

Ирмос: Нека всеки, роден на земята да ликува, просвещаван от Духа; да тържествува и естеството на безплътните умове, почитайки свещеното тържество на Богомайката и да зове: „Радвай се, Всеблажена Богородице, чиста Приснодево!”.

С копието в Твоето ребро, Ти за мен разтваряш извор на опрощение, а като се прикова посред земята на Дървото, премахна осъждането заради другото дърво, Човеколюбче. Затова сега, в преполовението на поста, Кръста целуваме, възпявайки Твоята благост.

Планини, излейте сладост; хълмове, възкликнете с радост; горски дървета и кедри ливански, ликувайте днес за поклонението пред животворящия Кръст; пророци, мъченици, апостоли и души на праведните, възрадвайте се.

Погледни към народа и наследието Си, Господи, които със страх възпяват Тебе, претърпелия доброволна смърт заради тях; да не надделее над Твоето безмерно благоволение множеството на нашите злини, но спаси всички нас, Преблаги, чрез Твоя Кръст, като Човеколюбец.

Кръсто-Богородичен: С едно движение на волята Си Ти разклащаш видимия свят, но разпънат оставаш да висиш на Кръста, о, Христе - говореше Богородица с плач - защото така Ти пожела да унищожиш страстните помисли на първосъздадения човек и да изцелиш неговото падение чрез благостта Си.

Трипеснец, глас 6:

Ирмос: Никой човешки език…

Елисей някога извади от реката брадвата чрез хвърлено дърво и с това предизобрази теб, животворни Кръсте, защото чрез теб Христос извади народите от бездната на идолското безумие, като Се прикова на тебе. Затова, покланяйки ти се, прославяме Неговата сила.

Слънчевите лъчи се превърнаха в тъмнина при Твоето разпятие, Спасителю, на луната сиянието угасна и всички стихии измениха се от страх; затова Ти викам: преобрази с Твоята десница помрачените от страстите мои помисли, Слове, просвети ме и ме спаси.

С Твоята рана изцели страстите на моята душа; с прободеното Твое ребро прекрати болезнените пробождания, които бесовете ми нанасят; с Твоите гвоздеи, Христе, изтръгни от мен сладострастните и страстни движения, дарявайки ми да се поклоня безстрастно на Твоите свети страдания и на Възкресението.

Кръсто-Богородичен: Прекрасната Дева роди Теб, Най-прекрасния по хубост, но като Те видя, Спасителю, обезобразен и изгубил вида си от страданието, Тя плачейки говореше: удивлявам се на Твоето неизказано смирение, Сине Мой, чрез което спасяваш унизеното човешко естество.

Друг трипеснец, глас 1:

Ирмос: Сияй, сияй, нови Йерусалиме, славата Господня над тебе възсия; ликувай сега и се весели, Сионе, възсияй, чиста Богородице, за Възкресението на Родилия Се от Тебе.

Излезте, просветлете се, всички люде Божии, и като виждате Кръстното дърво пред себе си, целувайте го с трепет и приемете радост; и винаги прославяйте Господа на славата, въздигнал Се на него.

О, Кръсте, божествено оръжие, ти си животът на моята душа; възкачвайки се върху теб, Владиката ме спаси; прободен в реброто, Той ми източи кръв и вода, и като се причастявам от тях, радвам се и Го прославям.

Слава, Троичен: Покланям се на Тебе, свято Божество, Троица по Лица и Единица по Природа – Отец, Син и Свети Дух, едно Начало, едно Царство, което владичества над всичко.

И ныне, Богородичен: Дево, Ти си великата Планина, в Която се посели Христос, както възкликна божественият Давид; чрез Теб въздигнахме се към небето, осиновени чрез Духа, Всеблажена.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

О, Кръсте, божествен скиптър на Царя, мъжество на войнството, уповавайки се на тебе, враговете побеждаваме; дарувай винаги на нас, които ти се кланяме, победи над варварите.

Ирмос: О, Майко Дево и истинска Богородице, родила безсеменно Христа, нашия Бог, въздигнал се по плът на Кръста, всички верни, заедно с Него, и Тебе сега достойно величаем.

Светилен на гласа и следния ексапостиларий, под. Духом во святилище:

В преполовението на поста всепочитаното Дърво призовава всички към поклонение - тия, които достойно приобщават своите страдания към страданията Христови. Елате, всички верни, да се поклоним на Дървото на страшното тайнство.

Кръсто-Богородичен: Непозналата мъж Невеста и всесвята Майка на Бога Слово, плачейки викаше с ридания: за такива ли радости ми говореше Гавриил при благовестието, о, Чедо? Но иди да изпълниш тайнствения Божий съвет и божественото домостроителство.

Стиховна стихира, самогласна, глас 8:

Преминали половината от пътя на поста и достигнали до Твоя всепочитания Кръст, удостой ни да видим Твоя ден, който Авраам видя и се зарадва, когато прие като жив от гроба Исаак на планината. Благоволи и нас да избавиш от врага чрез вярата и ни сподоби да се причастим на Тайната Вечеря, зовейки в мир: Просвещение и Спасителю наш, слава на Тебе!

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Преминали половината от пътя…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.

Мъченичен: Непобедими Христови мъченици, победили заблудата чрез силата на Кръста и приели благодатта на вечния живот, вие не се уплашихте от заплахите на мъчителите, но бидейки измъчвани, се радвахте; и сега вашата кръв за душите ни стана изцеление. Молете се да бъдат спасени нашите души.

Слава, глас 8: Преполовили морето на въздържанието, очакваме пристанището на спасението - времето на Твоите доброволни страдания, Господи. Но като Милостив и Щедър, удостой ни в мир да видим и деня на Твоето славно Възкресение, Човеколюбче.

И ныне, същият.

На първия час – поклонение на кръста, както в неделя при изнасянето, със същите стихири.

В сряда на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 6:

На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и светото Твое Възкресение славим. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 6: Да се зарадват и развеселят за Тебе всички, които Тебе търсят, Боже. Стих: Да се върнат назад и засрамят ония, които зло ми желаят.

Из пророчеството на Исая чтение:

Ето, Господ излиза от жилището Си да накаже жителите земни за тяхното беззаконие, и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма да скрие своите убити. В оня ден Господ ще порази със Своя тежък, голям и як меч левиатана - право бягащия змей, и левиатана - лъкатушния змей, и ще убие морското чудовище. В оня ден запейте за него - за обичното лозе: Аз, Господ, съм негов пазач, и всеки миг го напоявам; нощем и денем го вардя, да се не вмъкне някой в него. Гняв няма в Мене. Но ако някой Ми покаже е него тръни и бодили, ще дигна против него война, ще го изгоря съвсем, - освен ако прибегне към защитата Ми и сключи мир с Мене. Тогава нека сключи мир с Мене. В бъдните дни Иаков ще се укорени; Израил ще даде издънка и ще се разцъфти; и вселената ще се изпълни с плодове. Тъй ли го Той поразяваше, както поразяваше ония, които него поразяваха? Тъй ли го убиваше, както са убити ония, които него убиваха? С мярка го наказваше Ти, кога го отхвърляше; изхвърли го със силното Си духване, като в ден на източен вятър. И чрез това ще се заглади беззаконието на Йакова; и плодът от това ще бъде, че ще се снеме грехът от него, кога всички камъни от жертвениците превърне в буци вар, и няма вече да стърчат дъбрави и истукани на слънцето.

Прокимен, глас 6: На Тебе, Господи, се надявам, да не се посрамя навеки. Стих: С Твоята правда ме избави и измъкни.

В сряда на вечернята

На Господи воззвах, 10 стихири – 6 от Триода, самогласна стихира, глас 4:

Постът, който е причината за всички блага, сега достигна своята среда, след като в изминалите дни направи ни угодни Богу, а с предстоящите предлага ни още по-голяма полза; защото усилването на добродетелите умножава благодеянието. Затова, като благоугаждаме на Христа, Подателя на всички блага, викаме: Ти, Който заради нас постú и претърпя разпятие, удостой ни неосъдно да се причастим и с Твоята божествена Пасха, като живеем в мир и достойно Те славим заедно с Отца и с Духа.

Глас 5: Онези, които скришом вършат добродетели, очаквайки духовните награди, не ги изнасят на показ по широките улици, а ги принасят вътре в своите сърца; и Този, Който вижда всичко, що върши се на тайно, ни дава наградата за въздържанието. Нека извършим поста, без да помрачаваме лицата си, а като се молим в тайниците на душите си, и непрестанно да зовем: Отче наш, Който Си на небесата, не ни въвеждай в изкушение, молим се, но избави ни от лукавия.

Мъченическа: С ненаситна решимост на душата, свети мъченици, не се отрекохте от Христа, като претърпяхте различни рани и мъчения и потъпкахте на мъчителите дързостта, запазвайки вярата непоколебима и невредима; и на небесата се преселихте, където получихте дръзновение пред Него, затова молете Го да дари мир на света и на душите ни велика милост.

Други стихири, глас 1, под. Прехвальнии мученици:

Нека всички във водите на поста душите да умием и като пристъпим към всепочитания и животворящ Господен Кръст, да му се поклоним с вяра, черпейки от него божествено просвещение и придобивайки сега вечно спасение, мир и велика милост.

О, Кръсте, похвала на апостолите, около когото стоят начала, сили и архангели, спасявай от всяка вреда тия, които ти се покланят, и ни удостой да преминем добре божественото поприще на въздържанието, за да достигнем спасителния ден, чрез който се спасяваме.

Друга стихира, глас 7, под. Днес бдит:

Днес, покланяйки се на Кръста Господен, да възкликнем: радвай се, Дърво на живота, разрушителю на ада; радвай се, радост на света, унищожителю на тлението; радвай се, ти, който разпръскваш демоните; опора и непобедимо оръжие на вярващите. Пази и освещавай тия, които те целуват, молим се.

И 4 от Минея на чествания светия.

Слава, и ныне, самогласен, глас 8:

Днес Непристъпният по естество става достъпен за мен и търпи страдания моят Освободител от страстите. Даряващият светлина за слепите е оплюван от беззаконни уста и за пленниците подлага гърба си на рани. Като Го видя на Кръста, чистата Дева и Майка с болка викаше: „Горко Ми, Чедо Мое, защо стори това? Най-прекрасен от всички човеци, сега Си бездиханен и обезобразен, нямаш нито вид, ни красота. Горко Ми, Моя Светлина не мога тъй да Те гледам, терзае се утробата Ми и жесток меч пронизва Моето сърце. Възпявам Твоите страдания, покланям се на Твоето милосърдие, дълготърпеливи Господи, слава на Тебе!”.

Вход. Свете тихий…

Прокимен, глас 4: Благословен е Господ Бог на Израиля, Който едничък твори чудеса. Стих: Боже, Твоето правосъдие дай на царя и Твоята справедливост на царския син.

Из книга Битие чтение:

Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаан. Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя. Ной почна да обработва земята и насади лозе; и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си. И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя. А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си. Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син, рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си. После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб; да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб. И живя Ной след потопа триста и петдесет години. А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря. Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.

Прокимен, глас 4: А за мене е добро да се прилепям ò Бога, да полагам в Господа моето упование. Стих: Колко благ е Бог към Израиля, към правите по сърце!

Дякон: Повелите.

Свещеник: Премудрость, прости. Светъ Христовъ просвещаетъ всехъ.

Из Притчи Соломонови чтение:

Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост. Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък. Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява. Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда. Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен. В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт. Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша. От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло. Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему. Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити. Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си. Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника. Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства. С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша. Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.

И нататък по реда на Преждеосвещената литургия.