Постен Триод. В петък на четвъртата седмица от Великия пост

 На утренята, след първата катизма - седални кръстни от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, от преп. Йосиф, глас 4, под. Вознесыйся на Крест:

Освещавайки времето на въздържанието, всепочитаният Кръст пред нас стои; покланяйки му се днес, нека да извикаме: Владико Човеколюбче, чрез неговото застъпничество дарувай ни да преминем и останалото време на поста в умиление и да видим животворните Ти страдания, чрез които получихме изкупление.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-Богородичен: Христе, роден от безначалния Отец, Тази, Която Те роди в последните времена, като Те видя висящ на Кръста, възклицаваше: горко ми, най-желан Иисусе! Как Ти, Когото ангелите славят като Бог, сега доброволно, Сине, разпъван Си от човеци беззаконни? Теб възпявам, Дълготърпеливи.

Седален след третата катизма, от преп. Теодор Студит, глас 4, под. Скоро предвари:

Съзерцавайки сега, Христе, светлината на нашите души - Твоя всепочитан Кръст, и покланяйки му се с радост, нека ясно да възкликнем: слава на Тебе, Който на него пожела да Се въздигнеш; слава на Тебе, Който чрез него просвети цялото творение и заради който непрестанно славим Те с песни.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен: Като Те видя въздигнат на Кръста, Твоята непознала мъж Майка, Слове Божи, оплаквайки Те майчински, говореше: какво е това ново и странно чудо, Сине мой? Как, Животе на всички, към смъртта се приобщаваш Ти, Който като Милосърден желаеш мъртвите да съживиш?

Канон на всепочитания Кръст с акростих в оригинала: Всички възпяваме покланяемото Дърво, глас 8:

Песен 1

Ирмос: Някога Моисеевият чудотворен жезъл с кръстообразен удар раздели морето и потопи колесниците на фараона, спасявайки беглеца Израил, който пеш премина и възпя с песен Бога.

Елате днес с чисти умове и благочестиви помисли към Кръста Господен да пристъпим и да му се поклоним, защото поставен е пред нас и дарява на онези, които му се покланят, спасително освещение, просветление, слава и милост.

Животворящият Кръст, изнесен пред очите ни, излъчва сияйната светлина на благодатта; да пристъпим и да получим просвещение, радост спасение и опрощение, принасяйки хвала на Господа.

Странно видение се разкрива пред очите ни - честният Кръст, който като извор излива духовни дарове, прекратява прегрешенията, лекува болестите и укрепява помислите на пристъпващите искрено към него.

Разсичайки морето, Моисеевият жезъл предизобразяваше победата на Кръста; чрез него и ние с вяра преминаваме без да потъваме през житейските бурни води, избягваме всички течения на греха и изпълваме се с тишина божествена.

Кръсто-Богородичен: Когато Те родих по неизказан начин, Чедо, родилни болки не изпитах, а как сега изпълнена съм цялата с мъка? Защото виждам Теб, поставилият земята да виси върху водите, на дървото да висиш като злодей - казваше, плачейки, Пречистата.

Песен 3

Ирмос: О, Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.

Кръстът, извор на всичките блага, изнася се за поклонение, и цялото творение празнува с радост, просветено от благодатта на нашия Бог, Който по Своя воля въздигна Се на него.

Озарени от светлината на Кръстовите лъчи в средата на светия пост, да избягаме от греховния мрак и да викнем: Просветителю на всички, милосърдни Господи, слава на Тебе.

Възпяваме те, Кръсте, и с вяра те прегръщаме, измолвайки чрез твоята сила избавление от вражеските примки и упътване към пристанището на спасението на всички нас, които Те почитаме.

Кръсто-Богородичен: Като видя Живота, умъртвен, да виси на Кръста, и неможейки да понесе болката в утробата си, чистата Дева, ридаейки, зовеше: горко ми, Сине мой! Какво Ти въздаде беззаконият народ?

Седални, глас 6:

Когато бе издигнат Твоя Кръст, Христе, разклатиха се основите на смъртта, Господи; и поглъщайки Те жадно, адът с трепет Те отпусна; Ти яви ни Твоето спасение, Светий, затова Те славословим, Сине Божи, помилвай ни.

Слава: Ти яви ни Твоето спасение, Светий, затова Те славословим, Сине Божи, помилвай ни.

И ныне: Днес изпълни се пророческото слово: ето, покланяме се на мястото, където стояха Твоите нозе, Господи; и вкусвайки от Дървото на спасението, получихме свобода от греховните страсти, по молитвите на Богородица, Човеколюбче.

Песен 4

Ирмос: Ти Си моя крепост, Господи, Ти Си и моя сила, Ти Си моя радост и мой Бог, Който без да остави недрата на Отца посети нашата нищета; затова заедно с пророк Авакум Ти викам: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!”.

Ето, явява се пред нас спасителният Кръст, могъщият покров и изправяне на човеците, непобедимото оръжие на вярата, и освещава и просвещава с благодат сърцата на всички, които към него с вяра пристъпват.

Поставен сред нас в преполовението на въздържанието, преблагият и всепочитан Кръст, върху който Ти доброволно въздигна Се насред земята, Човеколюбче, освещава света чрез поклонението към него и прогонва полковете на бесовете.

Веселят се заедно небето и цялата земя, а страдалците, мъчениците, апостолите и душите на праведните сега се радват, като виждат поставено сред нас богодаруваното Дърво, което освещава верните с благодат.

Като не опазих Твоите закони, Господи, безсъвестният аз ще бъда осъден, когато дойдеш от небето да съдиш делата на човеците; затова към Тебе викам: чрез силата на Твоя Кръст, обърни ме и ме спаси, дарувайки ми сълзи на покаяние.

Кръсто-Богородичен: От девствена утроба, Чедо, Те родих, и като Те виждам на Дървото да висиш, смущавам се и не проумявам висотата на тайнството и дълбината на Твоите съдби - викаше Пречистата, Която с незамълкващи гласове като Божия Майка ние облажаваме.

Песен 5

Ирмос: Защо отхвърли ме от Своето лице, Светлина неугасима, и покри ме – окаяния, чуждата тъма? Но моля се, обърни ме отново в светлината на Твоите заповеди и изправи моите пътища.

Възкликнете, народи, пейте и възпявайте; племена, ликувайте пред Бога, Който даде Кръста като непоколебима опора, и сега, във времето на въздържанието, му се наслаждаваме, хранейки душата и ума си.

Почитат те войнствата на всички небесни умове, всесвети Кръсте, а ние, земните човеци, докосвайки те днес с тленни устни, с любов черпим освещение и благословение, прославяйки Този, Който на теб Се прикова.

Изцели, добросърдечни Господи, отдавнашните страсти на моята душа и ме удостой да се поклоня на Твоите свети страдания; усъвършенствай ме чрез времето на поста и дай ми да се отдалеча от злото, о, Преблагий.

Кръсто-Богородичен: Като виждаше на Кръста Теб, Който поради благост неизказано Се роди от нея, Пречистата, пронизвана в утробата си, говореше: горко ми, божествено Чедо! Как търпиш страдание заради всички? Покланям се на Твоето добросърдечие, Господи.

Трипеснец, творение на преп. Йосиф Песнописец, глас 4

Песен 5

Ирмос: Изуми се всичко от Твоята божествена слава, защото Ти, не познала брак Дево, носú в утробата си Бога Всевишни и роди надвременния Син, Който дарява с мир всички, които Те възпяват.

Светилата скриха своята светлина, когато видяха Теб, Дълготърпеливи Спасе, единствения Праведник несправедливо на дървото прикован, изобличаващ мрачните власти на лукавия със Своята сила.

Да умием лицата си с водата на поста и да прегърнем Дървото, върху което единствен въздигна Се Христос, облечен в смъртна плът, за да умъртви онзи, който нас беше умъртвил.

Всепочитан Кръсте, похвала на апостолите, оръжие на страдалците, слава на свещениците, крепост на преподобните, ограждение и пазител на всички верни,  пази и освети тия, които с вяра ти се покланят.

Кръсто-Богородичен: Виждайки на Дървото да виси Грозда, произраснал от Нейната лоза, Девата зовеше: Чедо, източи сладко вино, премахващо пиянството на враговете, които напразно разпънаха Теб, Дълготърпеливия във всичко.

Друг трипеснец, от преп. Теодор Студит, глас 4

Ирмос: Кръсте Христов…

Днес изнася се за покланение Дървото на живота, и, прегръщайки Твоя Кръст, светът се радва на пришествието на Духа.

Като съзерцават положен Твоя Кръст, възпяват Те небесните служители, Господи, а не можейки да понесат Твоята сила, треперят бесовете.

Слава, Троичен: Троицата православно да прославим – Отца и Сина и Светия Дух, едното Божество, триипостасна Единица.

И ныне, Богородичен: Ние, верните, православно изповядваме Те като Майка и Дева, неизказано родила Христа, нашия Бог, единствения Многомилостив.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Разпънал Се на бор, кедър и кипарис, Сине Божи, освети всички нас и ни сподоби да видим Твоето живоносно страдание.

Ирмос: Кръсте Христов, Животворче, просвети нас, които от нощес ранобудно ставаме и с благоговение Ти се покланяме, и нека винаги за нас изгрява спасителният ден.

Песен 6

Ирмос: Очисти ме, Спасе, защото много са беззаконията ми и ме изведи от греховната дълбина; към Тебе викнах, чуй ме, Боже на моето спасение.

Когато Кръстът бе забит в земята, бесовете паднаха; а ние, като го виждаме сега преславно поставен и целувайки го, изправяме се от греховните падения.

Превъзнасяйки Те като Цар и Господ, дарил ни Кръста за стена непоколебима, ние го прегръщаме, Христе, радвайки се в преполовението на божественото въздържание.

Подавайки велики дарове на всички, пред нас стои Господния Кръст; човеци, да пристъпим и да почерпим просветление на сърцето и душата.

Богородичен: Укрепи ни, Пречиста, да постим от всяко зло и ни помагай винаги да се въздържаме от лоши и лукави дела, като Застъпница на всички човеци.

Кондак на Кръста, глас 7, самогласен:

Пламенният меч вече не пази Едемските врати, но те се отвориха от преславния възел на Кръстното Дърво; жилото на смъртта и победата на ада бяха прогонени, понеже Ти, Спасителю мой, дойде и викна към тия, които бяха в ада: „Влезте отново в рая!”.

Икос: Три кръста издигна Пилат на Голгота – два за разбойниците и един за Подателя на живота. Като Го видя, адът рече на тия, които бяха в него: „О, слуги мои и сили мои! Кой заби гвоздеи в сърцето ми и с дървено копие внезапно ме прободе? И болка разкъсва моята вътрешност, духът ми се смущава и съм принуден да отпусна Адам и неговото потомство. Дърво ги даде в моя власт, а сега това Дърво отново ги въвежда в рая!”.

Песен 7

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки, играейки сякаш на поляна, пееха: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Явява Се Този, Който е отвъд времената, но плът прие във времето, и поради Своята благост изцелява нашите отдавнашни страсти, и в благоприятното време на поста, когато пред нас е поставен божествения Кръст, Той ни освещава.

Възпяваме Те, прославяме Те, покланяме Ти се и величаем, Господи, Твоята сила, защото дари на нас, Твоите раби, божествения Кръст, неизчерпаема наслада и пазител на душите и телата ни.

Господи, в деня на съда не ме показвай като осъден сред злите; не ме отхвърляй посрамен от лицето Си, но се смили и ме спаси чрез Твоя всепочитан Кръст, като Бог преблаг.

Мойсей предизобрази твоята благодат, подслаждайки горчивите води с дърво, о, Кръсте, а чрез твоята сила ние се избавихме от горчивината на страстите. Затова услади нас, които те целуваме сега с душевно умиление.

Богородичен: Владичице, Която стесни всички коварства на врага, разшири теснотата на моя ум чрез Твоето застъпничество и ме напътствай по тясната пътека към широтата на живота, Майко Божия.

Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седмократно разпали силата на пещта за богопочитателите, но когато ги видя спасени от висшата сила, той викна към Твореца и Избавителя: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Някога божественият Елисей с дърво извади секирата от реката, предизобразявайки те отдалеч, всепочитан Кръсте. И ние, изведени чрез теб от дълбините на заблудата към твърда вяра, се удостояваме днес да видим този ден и с вяра да Ти се поклоним, пожънвайки спасение.

Тебе, всепочитан Кръсте, отдалеч предзнаменува ясно и благословението на Йаков; а ние, по благодат удостоени да Те видим всички, пристъпваме с непоколебима вяра и, докосвайки Те, пожънваме изобилно благословение, светлина, спасение и освобождение от прегрешенията.

Облечени в бяло чрез добродетелни дела, да пристъпим, радвайки се, в преполовението на поста и да прегърнем с вяра Кръста Господен, за да завършим пътя си с добра готовност, напътствани от неговата сила, и до страданието божествено да стигнем озарени.

Слава, Троичен: Съ-естествена, съ-безначална, съ-вечна и съ-престолна проста Същност, но различавана в Лицата - неродения Отец, Сина и Духа Свети, нетварното Естество и Божество, всички Те възпяваме и славословим: свещеници, благославяйте; люде, превъзнасяйте във всички векове.

Кръсто-Богородичен: Сега Те виждам като кротък Агнец да висиш на Кръста, прикован от беззаконници, Сине Мой пребезначални, и от ридания обхваната, разкъсвам се от болки майчински - викаше Пречистата, Която  с немлъкващи гласове възпяваме, както подобава, във всички векове.

Трипеснец, глас 4:

Ирмос: Благочестивите отроци в пещта бяха спасени от Отрока на Богородица; тогава в предобраз, а сега в действителен вид Той събира цялата вселена да Ти пее: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.

Гледайки Твоето страдание, Безстрастни, цялото творение Ти състрадаваше, Дълготърпеливи: слънцето помръкна, камъните се разпукаха, цялата земя разтърси се от страх и викна: Господа възпявайте, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Укроти, щедри Боже мой, свирепите зверове, които притискат ме отвътре, скрити сред тръстиките на моята душа; защото, Спасе, Ти понесе безчестни удари с тръст и прие да бъдеш оскърбяван, за да възстановиш честа на всички обезчестени от престъплението древно.

Когато си представя мислено Твоя страшен съд, о, най-праведни Съдия, треперя и се смущавам, ужасявам се и плача, като съзнавам делата си, достойни за осъждане; затова се моля, Спасе, да не бъде победена Твоята голяма милост от множеството ми злини.

Кръсто-Богородичен: Родих Те без родилни болки, но сега, поради Твоето разпятие, понасям болки; гори утробата Ми, Дълготърпеливи, защото с гвоздеи Си прикован и прободено с копие е Твоето ребро - викаше Пречистата Дева, Която единодушно като Богородица възпяваме.

Друг трипеснец, глас 4:

Ирмос: Всички Божии творения…

Нека планините духовно да източат правда и хълмовете да се веселят, виждайки Кръстното дърво да се почита, о, Христе; превъзнасяме го във всички векове.

Страшна е благодатта на Твоя Кръст, защото прогонва бесовските множества и дарява на човеците извори на изцеления; затова Те възпяваме, Христе, във всички векове.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: Да възпеем безначалния Отец, и Сина заедно със Светия Дух, единосъщната Троица, едно Начало и Бог, и благочестиво да Го славим во веки.

И ныне, Богородичен: Всеки земнороден език Те възпява, Дево, защото от Тебе възсия непристъпната Светлина, Която просвещава света - Христос Бог; Него превъзнасяме винаги во веки.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Радват се краищата земни на поклонението на Твоя Кръст, Човеколюбче, ангелите в небесата днес тържествуват заедно с нас, Теб възпявайки, Христе, во веки.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Всички Божии творения, праведни и смирени по сърце, благославяйте Господа; възпявайте Го, народи, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Песен 9

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог Се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества Тебе величаят.

Изцелил Си, Преблагий, моето падение, когато някога на Кръста бе прикован с гвоздеи в ръцете и нозете, Всецарю, и прободен в реброто, напоен с оцет и жлъчка, Радосте на всички, Сладосте, Славо и вечно Изкупление.

По-красив от сапфир и злато, сияещ като слънце си, божествен Кръсте; макар да си поставен на много места, навсякъде и винаги си обкръжен със страхопочитание от небесните сили и с лъчите на божествената Твоя мощ просвещаваш краищата на вселената.

Кръстът е пристан за попадналите в буря, наставник и опора на заблудените, слава на Христа, сила на апостолите и пророците, крепост на постниците, прибежище на всички човеци. Като го виждаме сред нас поставен, всички го прегръщаме чрез въздържанието.

Когато предстои да дойдеш на земята, за да съдиш света, който Си създал, Господи, и когато пред Теб вървят ангелските войнства, а Кръстът сияе по-ярко от слънчевите лъчи, тогава, чрез неговата сила, Се смили и спаси мене, съгрешилия повече от всички човеци.

Кръсто-Богородичен: Нетленно родих от утробата Си Теб, Когото Отец роди преди вековете, а как сега тление търпиш? Човеци Те разкъсват, Сине мой, пробождат Твоето ребро с копие и безчовечно приковават ръцете и нозете Ти – викаше Пречистата, Която достойно величаем.

Трипеснец, глас 4:

Ирмос: Нека всеки, роден на земята да ликува, просвещаван от Духа; да тържествува и естеството на безплътните умове, почитайки свещеното тържество на Богомайката и да зове: „Радвай се, Всеблажена Богородице, чиста Приснодево!”.

С дървото на Кръста Ти угаси пламъка на греха, Христе, а като простря ръце, освободи от ръцете на врага оня, който алчно ръка протегна към плода, чието вкусване единствено му забрани, Христе Многомилостиви.

Сподоби ни очистени да видим Твоето страдание, Христе, което излива безстрастие върху всички човеци, и да се покланяме в безстрастие на Твоя всепочитан Кръст, като презреш нашите грехове и ни направиш синове на истинското възкресение.

Чрез Твоето Възкресение Ти въздигна нас, падналите в смъртта, разруши враждата и ни примири с Твоя Отец, Благодетелю, проливайки за нас кръвта Си; затова Те славим като Бог всесилен и Избавител.

Богородичен: Моля Теб, Която единствена роди ипостасната Божия Премъдрост, дай ми мъдрост да избягвам съветите, примките и коварствата на лъжливо мъдрия в злото, Богородице Дево, непознала мъж, твърдо Прибежище на верните.

Друг трипеснец:

Ирмос: Христа, нашия Бог…

Покланяме се и величаем всепочитания Кръст, около който винаги кръжат ангелските войнства.

Ние, които по-рано бяхме мъртви, величаем Кръста на Спасителя, пречистото Дърво, чрез което се приобщихме към живота.

Слава, Троичен: Безначалния Отец, съ-безначалния Син и съ-престолния Дух, Светата Троица величаем.

И ныне, Богородичен: Всички Те възпяваме като непознала мъж Майка и Чиста Дева, защото роди безсеменно Създателя.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Сподобили се да те видим и да ти се поклоним, Христов Кръсте, дай ни благополучно да достигнем и пресветите страдания.

Ирмос: Христа, нашия Бог, Твоя безсеменен Плод, Чиста Богородице, с непрестанни песни величаем.

Стиховна стихира, самогласна, глас 4:

Господи, Който изпитваш истината и знаеш тайните, Ти осъди фарисея, победен от тщестлавието, който мислеше да се оправдае чрез дела, а оправда митаря, който с умиление се молеше, от фарисея бидейки осъждан. Затова и нас направи ревнители на митаревото покаяние и ни удостой с опрощение, разпнат Човеколюбче.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Господи, Който изпитваш истината…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.  

Мъченичен: Кой не би се удивил, свети мъченици, като види добрия подвиг, който извършихте? Как, бидейки в плът, безплътния враг победихте, изповядвайки Христа и въоръжени с Кръста? Затова справедливо се явихте като прогонители на бесовете и врагове на варварите; непрестанно се молете да бъдат спасени нашите души.

Слава, и ныне, самогласен, глас 8: Днес Владиката на творението и Господа на славата приковава Се на Кръста и в ребрата е прободен; жлъчка и оцет вкусва Този, Който е Насладата на Църквата; венец от тръни се възлага на Този, Който покрива небето с облаци; в одежда на поругание обличат и бият по лицето с тленна ръка Този, Който с ръката Си сътвори човека; по гърба бичуват Оня, Който облича небето в облаци; оплюване и рани, оскърбления и удари приема и всичко търпи заради мене, осъдения, моят Изкупител и Бог, за да спаси света от заблудата като Добросърдечен.

В петък на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 6:

На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и светото Твое Възкресение славим. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 6: Той пък е щедър и ще очисти греховете им. Стих: Вслушай се, народе Мой, в закона Ми.

Из пророчеството на Исая чтение:

Тъй говори Господ: този народ се приближава към Мене с устата си, и с езика си Ме почита, а сърцето му отстои далеч от Мене, и благоговението им пред Мене е да изучват човешки заповеди; но ето, Аз ще постъпя пак необикновено с този народ, чудно и дивно, тъй че мъдростта на мъдреците му ще загине, и разум у разумните му не ще има. Горко на ония, които мислят да се скрият в дълбочината, за да утаят кроежа си от Господа, които вършат делата си в мрак и казват: кой ще ни види? и кой ще ни узнае? Какво безразсъдство! Можем ли да смятаме грънчаря за глина? Ще каже ли изделието за оногова, който го е направил: той не ме е направил? и ще каже ли изделието за художника си: той не разбира? Още малко, твърде малко, и Ливан не ще ли се превърне в градина, а градината не ще ли я смятат за гора? И в оня ден глухите ще чуят думите на книгата, и очите на слепите ще прогледат из тъмнина и мрак. И страдащите повече и повече ще се радват у Господа, и бедните люде ще тържествуват у Светия Израилев; защото няма вече да има оскърбител, и хулникът ще изчезне, и ще бъдат изтребени всички поборници на неправдата, които объркват човека с думи и разпъват мрежи ономува, който търси съд при портите, и отблъсват правия. Затова тъй казва за Иакововия дом Господ, Който изкупи Авраама: тогава Иаков не ще бъде в срам, и лицето му вече не ще побледнее. Защото, кога види около себе си децата си, дело на Моите ръце, той свето ще почита името Ми и свето ще почита Светия Иаковов, и ще благоговее пред Бога Израилев.

Прокимен, глас 5: Помогни ни, Боже Спасителю наш, заради славата на Твоето име. Стих: Боже, езичници надойдоха в Твоето наследие и оскверниха Твоя свят храм. 

След последното Трисветое на 9-ия час отново се прави поклонение на Кръста по същия начин, както в неделята, с изпяване на стихирите, след което Кръстът се прибира в св. олтар.

В петък на вечернята

На Господи воззвах, 10 стихири. Самогласна стихира, глас 7:

Поробвайки достойнството на душата си чрез страстите, станах като безсловесен скот и към Теб не мога да погледна, о, Всевишни; но приведен като митаря се моля и Ти викам: Боже, очисти ме и ме спаси. (2)

4 мъченически стихири от Октоиха на текущия глас и 4 от Минея.

Слава: заупокойна стихира от преп. Йоан Дамаскин от Октоиха. И ныне, Богородичен догматик на гласа.

Вход. Свете тихий…

Прокимен, глас 4: Ти, Който пасеш Израиля: вслушай се; настави ни, Ти, Който водиш като овца Йосифа. Стих: Ти, Който седиш върху херувимите: яви се!

Из книга Битие чтение:

Рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си та иди в земята, която ще ти покажа;  и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена. И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан. И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя. Аврам премина надлъж тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море: в тая земя тогава живееха хананейци. И яви се Господ на Аврама и му рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там Аврам жертвеник на Господа, Който му се яви.

Прокимен, глас 4: Радвайте се на Бога, нашия Помощник, възклицавайте с веселие към Бога Иаковов. Стих: Вземете псалом и дайте тимпан, сладкогласен псалтир с гусли.

Из книга Притчи чтение:

Простодушният вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища. Мъдрият се бои и бяга от злото, а безумният е самонадеян и се обвързва с беззаконника. Сприхавият може да стори глупост, но мъдрият човек много претърпява. Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание. Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите - при вратата на праведника. Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели. Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.  Не заблуждават ли се, които кроят зло? Не знаят милост и вярност, които вършат зло; но милост и вярност има у добромислещите. От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда. Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост. Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи. В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище. Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.

И нататък по реда на Преждеосвещената Литургия.

Ако поради някаква причина не се отслужва такава, на Господи воззвах се поставят 6 стихири – 3 мъченични от Октоиха и 3 стихири от Минея.

Слава, и ныне, Богородичен от Минея.

След прокимените и паримиите, на стиховните, самогласната стихира от Триода, глас 7 (два пъти) и мъченичен от Октоиха.

Слава, и ныне, Богородичен от Октоиха.