Постен Триод. В сряда на втората седмица от Великия пост

 На утренята, след първата катизма - седални кръстни от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, глас 1, под. Гроб Твой, Спасе:

Като Се разпна на Кръста и умря, Христе, Ти умъртви врага и змията - началника на злото, оживявайки умрелите от нейното ухапване; затова Те моля: оживотвори, Спасителю, умъртвената моя душа, която към Тебе гледа в молитва и пост.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен: Като Те видя на Кръста, Агницата, която роди Тебе – Агнеца, висящ между злодеите, викаше през сълзи, горко ридаейки: „О, най‑възлюбено Чедо, какво е това чудо, което виждам?“ А Ти Й отвърна: „Пречиста Майко, то ще стане Живот за целия свят.“

Седален след третата катизма, глас 3, под. Красоте девства:

Нека с тръба песнопения да затръбим, прекарвайки времето на този важен ден във въздържание и да извикаме високо: чрез него разцъфтя животът ни в света, изсушавайки страстта на невъздържанието. Чрез силата на Твоя Кръст, Христе Слове, в него запази и Твоите раби.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен: Безславна смърт доброволно претърпя чрез разпятието, Щедри, и като го видя Тази, Която Те роди, Христе, наранена в сърцето, горко удряше се в гърди и майчински ридаеше. По Нейните молитви и заради добросърдечието на милостта Си помилвай и спаси света, Ти, Който вземаш греха на света.

Трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 1

Песен 3

Ирмос: Нека моето сърце се утвърди в Твоята воля, Христе Боже,  Който утвърди второто небе над водите и основа земята върху водите, Всемогъщи.

На Кръста длани разпростря, за да премахнеш греха на Адам, който някога ръце протегна към дървото на познанието, по милостта на Твоето добросърдечие, Преблаги Слове Божи.

Утвърди моя разум, разклащан от завистта на змията; възпирай нападенията на страстите чрез Твоето страдание, Ти, Който пострада и дари безстрастие на верните.

Благодатта на поста възсия, прогонвайки тъмнината на невъздържанието. Ето благоприятно време и ден на спасение; да покажем плодове на покаяние и да бъдем живи.

Богородичен: Изправление на падналите, изправи мене, тръгналия по нанадолнището на сластите и падналия в пропастта на тежки грехове, Пречиста, и напъти ме към Живота.

Друг трипеснец, от преп. Теодор Студит, глас 3:

Ирмос: Утвърди, Господи, сърцата ни…

Утвърди, Господи, сърцата ни чрез Твоя Кръст, за да не се отклоняваме от Теб към зли слова или към скверни дела.

Като почувстваха Твоето страдание, Владико, небето и земята явно се измениха, явявайки Те наистина като Цар на всичко.

Слава, Троичен: Равночестна, безначална, всесвета Троице, животворяща и светоначална Единице - Отче, Сине и Душе, спаси ме.

И ныне, Богородичен: Богомайко, Ти роди безмъжно Бога, без повреда на девствената Твоя чистота, но остана чиста, каквато бе и преди раждането.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Покланям се и възпявам Твоята багреница, гвоздеите и Кръста, гъбата и копието, Иисусе, които оживотвориха всичко.

Ирмос: Утвърди, Господи, сърцата ни и ни просвети, за да Те хвалим с песен и да Те славим, Спасителю, във всички векове.

Песен 8

Ирмос: Да възпеем Христа, Който спаси възпяващите Го отроци и ороси разпалената пещ, и да Го превъзнасяме във всички векове.

Ти, Който благоволи да бъдеш причислен към беззаконниците поради множеството Твои милости, загладú моите грехове, за да Те славя с вяра във всички векове.

Разкъсай списъка на греховете ми с копието Си, Господи, и изцели болките на моето сърце, наранено от злобните стрели на лукавите бесове.

Омий потъмнялото от греха мое сърце, Христе мой, чрез изкуплението и кръвта, изтекла от Твоите ребра, за да Те славя във всички векове.

Богородичен: От Теб безсеменно произлезе небесният Клас, Който с божествена сила храни вселената, Дево; насити гладуващата и смирена моя душа.

Друг трипеснец:

Ирмос: Господ, Който слезе…

Радвай се, Кръсте, чрез когото разбойникът в един миг стана богослов, възкликвайки: помени ме, Господи, в Твоето Царство; направи и нас негови причастници.

Прободен, Ти прибираш назад пламенния херувимски меч, Христе, и отново отваряш за човеците рая, в който, влизайки, винаги се наслаждаваме на Твоя безсмъртен живот.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: Покланяме се на Сина и на Светия Дух с Отца в една Същност, като непрестанно викаме с усти от земна пръст: слава на Троичния Бог във висините.

И ныне, Богородичен: Ти единствена, Богоблагодатна, раждаш Дете, оставайки девица; това е велико, страшно и чудно тайнство, защото роди въплътения Бог, Спасителя на света.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Кръсте Христов, упование на краищата на земята, направи ни да преминем спокойно морето на прекрасния пост под твоето окормление, като ни спасиш от бурите на прегрешенията.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Господ, Който слезе и се яви в огъня при еврейските отроци с божествената Своя сила - свещеници, благославяйте Го и превъзнасяйте Го във всички векове.

Песен 9

Ирмос: Живоносен Извор, светлоносен Светилник на благодатта, одушевен Храм и пречист Облак, по-широк от небесата и земята Ти си, Богородице; ние верните Те величаем.

Постейки, Елисей възкреси умрелия отрок, както е писано; и ние, постейки, да побързаме, верни, да умъртвим плътските помисли, за да достигнем тамошния живот.

Горко ми, душо! Страшно е съдилището и ужасно е решението на Съдията; побързай, покай се, примири се с Христа, Който заради теб бе прикован на Кръста и избáви верните от осъждане.

Отвори ми дверите на покаянието, затвори входовете на моите страсти, Ти, Който на разбойника показа отворен вход към рая чрез Твоето разпятие, Христе, за да славя Твоята благост.

Богородичен: Хвърлен в дълбините на злото и обуреваем от противни помисли, покорявам се на бесовете, поробван от страстите, но помогни ми, Чиста Дево и Майко, като ме насочваш към пътя на спасението.

Друг трипеснец:

Ирмос: На Синайската планина…

Доброволно предаден и Сам предал Се в ръцете на убийците, Ти застана на съд, бидейки удрян от ръце, които Сам създаде; бе разпнат, поруган, прободен и пострада по плът, милостиво претърпявайки всичко, за да ни спасиш, Господи.

Ангелските събори се ужасиха, като Те видяха на Кръста; светилата скриха светлината си и земята се разтресе, всичко се разклати от поруганието, което Ти понесе, Господи; но чрез Твоите божествени страдания Ти извърши спасение за нас, Боже.

Слава, Троичен: Пребожествената Троица по същност е Единица неразделна, единна по природа, но по Лица Се различава, без да Се разделя; и бидейки Една Се разтроява - Отец, Син и живият Дух, Който пази всичко.

И ныне, Богородичен: Кой е чувал девица дете да ражда и жена да става майка без мъж? Мария, в Тебе стана това чудо, но кажи ми как? „Не изследвай дълбините на Моето раждане; напълно истинно е то, но да се постигне, за човешкия ум е невъзможно.“

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

С Твоята рана всички се изцелихме от страстите на греха, защото, бидейки въздигнат на Кръста, Ти нарани злия първоначален враг. Но ни удостой да преминем неосъдно времето на поста и да достигнем Възкресението.

Ирмос: На Синайската планина Мойсей Те видя в къпината да приемаш огъня на Божеството без да изгаряш; Даниил Те видя като планина неразломима, а Исая Те нарече Жезъл, израснал от корена Давидов.

Стиховна стихира, самогласна, глас 7:

Ти, Който чрез Твоя Кръст разруши смъртта, внесена в света чрез вкусването от забраненото дърво в рая, Господи, избави ни чрез настоящия пост от всяка душепагубна наслада и ни удостой да придобием непреходната храна за живот вечен, за да получим венците на нетленната наслада, които си приготвил за истинските постници, молим се.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Чрез поста нека да поробим…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.

Като светила на вселената се явиха всехвалните страстотерпци, които зовяха към Христа: Господи, слава на Тебе.

Слава, и ныне, Кръсто-богородичен, под. Не ктому возбраняеми:

Когато Пречистата видя Те прикован доброволно на дървото, ридаейки възпяваше Твоята сила, Господи.

В сряда на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 6:

Всевишни, Който обитаваш небесата и всяко дихание Си сътворил, спаси ни, Боже, защото на Теб се уповаваме, Спасителю наш. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 5: Към Тебе, Господи, ще извикам и на моя Бог ще се помоля. Стих: Ще те превъзнасям, Господи, задето ме вдигна.

Из пророчеството на Исая чтение:

Господ Саваот ще се възвеличи в съд, и Бог Светии ще яви светостта Си в правда. И овците ще си пасат на воля, и чужди ще се хранят с оставените тлъсти пасбища на богатите. Горко на ония, които влекат подире си беззаконие с вървите на суетността и грях - като с колеснични ремъци; които казват: нека Той побърза и ускори делото Си, за да видим, и нека се приближи и се изпълни решението на Светия Израилев, за да узнаем! Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво! Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си! Горко на ония, които са храбри вино да пият и са в сила да приготвят силно питие, които за подаръци оправдават виновния и лишават праведните от законното! Затова, както огън пояжда слама, и пламък изтребя сено, тъй ще изгине коренът им, и цветът им ще се разнесе като прах; защото те отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха словото на Светия Израилев. Затова гневът на Господа ще се разпали против Неговия народ, и Той ще простре ръката Си против него и ще го порази тъй, че планините ще потреперят, и труповете им ще бъдат като смет по улиците. И при всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му ще бъде още простряна.

Прокимен, глас 6: На Тебе, Господи, се уповавах: да се не посрамя навеки. Стих: С Твоята правда ме избави и измъкни.

В сряда на вечернята

На Господи воззвах, 10 стихири – 6 от Триода, самогласна стихира, глас 8:

Като възприемем, братя, духовния пост, да не говорим с езика си коварни думи, нито да поставяме препъни‑камъни на брата за съблазън; но като просветлим със сълзи светилника на душата чрез покаяние, да викнем към Христа: прости ни прегрешенията, Човеколюбче. (2)

Всехвални мъченици, земята не ви скри, но небето ви прие; отвориха се за вас райските врати и, като влязохте вътре, наслаждавате се на Дървото на живота. Молете Христа да дари на нашите души мир и великата милост.

Стихири, дело на преп. Йосиф Песнописец, глас 3, под. Велия Креста:

По молитвите на Твоите божествени апостоли, Господи, удостой ни добре да завършим времето на поста; дарувай ни умиление на умовете, като благ, Добросърдечни, та спасявани всички да Те славим.

Велико и страшно е Твоето пришествие, Господи, когато седнеш да извършиш праведен съд! Затова не ме съди – осъдения, но като Бог се смили над мене по благоприятните молитви на Твоите апостоли.

Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 6, под. Всю отложивше:

Апостоли Христови, светилници на земнородните, на вселената богати съкровища от всепремъдрия разум на нашия Бог, чрез светите ви молитви избавете от изкушения нас, които ви възпяваме и ни преведете през времето на поста като млади борци, укрепявайки живота ни в мир, за да достигнем благоугодно до страданието Христово и с дръзновение да принесем песни на нашия Бог.

И 4 от Минея на чествания светия. Слава, и ныне, Богородичен от Минея.

Свете тихий…

Прокимен, глас 6: Веселете се в Господа и се радвайте, праведни. Стих: Блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити.

Из книга Битие чтение:

И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем. И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох. На Еноха се роди Гаидад; Гаидад роди Малелеила; Малелеила роди Матусала; Матусал роди Ламеха. Ламех си взема две жени; името на едната беше Ада, а името на втората Цила. Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри. Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки. Цила също роди Тувалкаина, ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема. И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило; ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха - седемдесет пъти по седем. Адам пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит; понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби. На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос; тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).

Прокимен, глас 1: Да бъде над нас, Господи, Твоята милост, според както на Тебе се уповаваме. Стих: Радвайте се, праведни, в Господа; на праведни подобава възхвала.

Дякон: Повелите.

Свещеник: Премудрость, прости. Светъ Христовъ просвещаетъ всехъ.

Из Притчи Соломонови чтение:

Синко, пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец. Нека се не разливат твоите извори по улицата, водните потоци - по стъгдите; нека те принадлежат само на тебе, а не и на чужди тебе. Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост, с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта й се наслаждай постоянно. И защо ти е, синко, да се увличаш от външна и да прегръщаш гърдите на чужда? Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки. Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат: той умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва. Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго, ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста. Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли.

И нататък по реда на Преждеосвещената литургия.

Ако поради някаква причина не се отслужва такава, на Господи воззвах се поставят 6 стихири – 3 подобни от Триода:

Стихири, дело на преп. Йосиф Песнописец, глас 3, под. Велия Креста:

По молитвите на Твоите божествени апостоли, Господи, удостой ни добре да завършим времето на поста; дарувай ни умиление на умовете, като благ, Добросърдечни, та спасявани всички да Те славим.

Велико и страшно е Твоето пришествие, Господи, когато седнеш да извършиш праведен съд! Затова не ме съди – осъдения, но като Бог се смили над мене по благоприятните молитви на Твоите апостоли.

Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 6, под. Всю отложивше:

Апостоли Христови, светилници на земнородните, на вселената богати съкровища от всепремъдрия разум на нашия Бог, чрез светите ви молитви избавете от изкушения нас, които ви възпяваме и ни преведете през времето на поста като млади борци, укрепявайки живота ни в мир, за да достигнем благоугодно до страданието Христово и с дръзновение да принесем песни на нашия Бог.

И 3 от Минея на чествания светия. Слава, и ныне, Богородичен от Минея.

След прокимените и паримиите, на стиховните, стихира самогласна, глас 8:

Като възприемем, братя, духовния пост, да не говорим с езика си коварни думи, нито да поставяме препъни‑камъни на брата за съблазън; но като просветлим със сълзи светилника на душата чрез покаяние, да викнем към Христа: прости ни прегрешенията, Човеколюбче.

Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си. Ето, както очите на раб са в ръцете на неговите господари, както очите на рабиня са в ръцете на нейната господарка, тъй и нашите очи са устремени към Господа нашия Бог, докато излее щедростта си върху нас.

Повтаря се: Като възприемем, братя…

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, понеже се изпълнихме с премного унижение - душата ни се преизпълни. Нека укорът да падне върху живеещите в изобилие и унижението - върху гордите!

Всехвални мъченици, земята не ви скри, но небето ви прие; отвориха се за вас райските врати и, като влязохте вътре, наслаждавате се на Дървото на живота. Молете Христа да дари на нашите души мир и великата милост.

Слава, и ныне, Богородичен на същия глас: Духовна двер на живота, Пречиста Богородице, избави от беди онези, които с вяра прибягват към Тебе, за да славим Твоето пресвято Детерождение за спасението на нашите души.