Постен Триод. Във вторник на петата седмица от Великия пост

На утренята:

Четат се 11-та, 12-та и 13-та катизма. След първата - седални умилителни от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, от преп. Йосиф Песнописец, глас 3, под. Божественныя веры:

С гореща вяра нека изгорим страстите на невъздържанието чрез въздържание, да избегнем студа на греха и с потоци от сълзи да угасим вечния пламък, зовейки: съгрешихме пред Тебе, Преблагий, очисти ни и ни дай великата Си милост.

Слава: същият. И ныне, Богородичен: Ти стана божествена Скиния на Словото, единствена всечиста Майко ‑ Дево, и с чистотата си надмина ангелите. Очисти чрез божествените струи на Твоите молитви, Чиста, мен, който станах пръст, омърсена от плътски прегрешения, дарявайки ми велика милост.

Седален след третата катизма, от преп. Теодор, глас 2, под. Преблагословенна еси:

Препрославена е благодатта на всечестния пост: чрез него пророк Илия намери огнената колесница, Мойсей прие скрижалите, Даниил стана дивен, Елисей възкреси мъртвеца, а отроците угасиха огъня, и всеки човек с Бога се сродява. Нека, наслаждавайки се с него, да извикаме: благословен е Христос, нашият Бог, Който така благоволи. Слава на Тебе!

Слава: същият. И ныне, Богородичен, под. Пречистому: Придобил Твоето непобедимо застъпничество, избавям се чудно и свръх всяка надежда от притеснителите ми, о, Майко Божия; защото Ти винаги предваряш на помощ на тия, които с вяра Те призовават, и освобождаваш обзетите от изкушения. Затова с благодарност Ти зова: приеми, Владичице, тези кратки благодарствени дарове и бъди ми Помощница във всичко, Дево.

Трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 3

Песен 2

Ирмос: Внимавайте, земьо и небе, и чуйте думите ми, защото ще разкажа на живеещите на земята за Божиите чудеса.

С непрестанни молитви, с въздържание и съзерцание да окрилим душите си към божествената любов.

Избегнали леда на невъздържанието, нека всички да се стоплим от светлината на въздържанието в божествения Дух.

Със солта на божествените добродетели, душо, отхвърли гниенето на греха и се прилепи към Бога.

Богородичен: Христос дойде, за да се посели в Теб, единствена Благословена, и Своята плът от Теб прие.

Друг трипеснец, от преп. Теодор Студит, глас 2:

Ирмос: Внимавайте, народи…

Съчетавайки поста с чистота, молитви, сълзи, с размисъл за божествените неща и с всяка друга добродетел, нека и сега ги принесем на Владиката Христа.

Ева бе уловена чрез плода; гледай и ти, душо моя, да не бъдеш прелъстена, ако някога змията ти предложи да вкусиш плодовете на сластите.

Слава, Троичен: Прославям трите Лица на едната Същност - Отца, Сина и Духа,  едната Власт на Божеството, Царството на всичко и Сиянието на славата.

И ныне, Богородичен: Твоето раждане, Чиста, беше дивно, защото Бог, Който безначално е роден от Отца, Се въ-човечи и в последните времена от Тебе Се роди без участие на мъж.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Както изцели кръвоточивата, докоснала се до края на дрехата Ти, мой Христе, така и мене, който с вяра се докосвам до Твоята милост, възстанови ме здрав от страстите.

Ирмос: Внимавайте, народи, за великите дела на Моята божествена сила и чрез тях познайте, че единствен Аз Съм Бог на всичко.

Песен 8

Ирмос: Небеса на небесата, земьо, планини, хълмове и бездни и цял човешки роде, с песни всички благославяйте като ваш Създател и Избавител непрестанно славения от ангелите във висините Бог, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Тайно вселукавият ме дебне всеки ден и търси да ме улови и да ме направи своя плячка; но избави ме от неговата злоба, Спасе, Който спаси и Йона от утробата на кита.

Очистили се с пост, нека да се изкачим на планината на добродетелите и ясно да чуем какво ще заговори Бог в нас; защото Той ще изкаже мир, просвещение и изцеление на душевните ни съкрушения.

Всекидневно ослепяван от греховно помрачение, не мога да разбера Твоите чудеса, Господи; затова отвори очите на сърцето ми, Иисусе, Подателю на светлината.

Богородичен: С капките на Твоите милости, Приснодево непорочна, отмий страстните скверноти на моето сърце; дарувай ми потоци от сълзи, които да ми станат извор на очистване духовно.

Друг трипеснец:

Ирмос: Да възпеем Господа…

Рече Господ, че там огънят не угасва и червеят не умира; страхувай се от заплахата, душо моя, и на Христа служи, за да намериш наслада там, където е жилището на всички, които се веселят. 

Вдигни, моля Те, душата ми, която гори от треската на страстните желания, чрез Твоето докосване, както въздигна тъщата на Петър, за да намеря сила да Ти служа благоугодно, въздавайки Ти благодарение във всички векове.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: Да възпеем, верни, вечносъществуващия и безначален Отец, съ-безначалния Син и Духа, съ-просиял от Отца - единосъщните Лица на едното всемогъщо Начало и Сила.

И ныне, Богородичен: Призована от Бога Мария, Ти си истинско очистилище на верните, защото от Тебе щедро се излива опрощение за всички; не преставай да умилостивяваш Твоя Син и Господ към тия, които Те възпяват.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Отвори оглушалите уши на моята душа, Христе, и направи езика ми ясен, както някога на глухонемия, за да слушам Твоите слова и с езика си да Те възпявам и славя във вечни векове.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Да възпеем Господа, Който някога ороси еврейските отроци в пламъка и по чуден начин изгори халдейците в него, казвайки: благославяйте и превъзнасяйте Го във всички векове.

Песен 9

Ирмос: Теб - неопалимата Къпина и свята Дева, Майката на Светлината и Богородица, надеждата на всички нас, ние величаем.

Имайки в ума си пламъка на неугасимия огън, нека с най‑горещи помисли покайни да пристъпим към огъня, та страстите да изгорим.

Когато някога устата постеха, ревностно изреченото слово излезе като огън и стихиите разклати; и ти на това подражавай, душо, и живей достойно.

Като размисляш за страшния Съд, всеокаяна моя душо, винаги насочвай пътищата си към изпълнение на волята на Изкупителя.

Богородичен: Чиста, Която роди Светлината, просвети помрачената ми от наслади и страсти душа, та винаги със страх и вяра да Те величая.

Друг трипеснец:

Ирмос: Онази, Която свръхестествено…

Да представим на Христа всички членове на нашата плът като оръжия на правдата, въздигайки свети ръце без гняв и помисли.

Мой Христе, Ти някога изправи се в кораба с учениците и запрети на бурното море; така и моите душевни вълнения и бурите на помислите укроти.

Слава: Покланям се на едното Естество и трите Лица възпявам - единия Бог на всичко: Отец, Син и Свети Дух, вечносъществуващо Начало.

И ныне, Богородичен: Чиста, Ти раждаш Дете; Дево, Ти Го кърмиш. Как съчетаваш и двете – раждайки, оставаш девица? Бог е Този, Който извърши това - не изследвай как.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Изцели, Христе мой, душата ми, осквернена от разбойнически страсти, изливайки Твоята милост, както стори и на падналия в ръцете на разбойници.

Ирмос: Онази, Която свръхестествено зачена в утробата си по плът Словото, предвечно възсияло от Отца, нека с непрестанни песни да Я величаем, верни.

Стиховни стихири, самогласни, глас 7:

Посети, Господи, моята наранена и унизена душа, Лекарю на болните и тихо Пристанище на попадналите в буря, защото Ти Си дошлият Изкупител на света; изправú от тлението падналия и мене, който пред Тебе ничком падам, въздигни заради великата Си милост.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Посети, Господи…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.

Твоите мъченици, Господи, посред законопрестъпните съдилища радостно зовяха: Господи, слава на Тебе.

Слава, и ныне, Богородичен: Възпяваме Те, Пречиста Богородице, и славим Бога Слово, Когото роди, зовейки: слава на Тебе.

На първия час – 14-та катизма, на третия – 15-та.

Във вторник на шестия час, 16-та катизма.

Тропар на пророчеството, глас 3:

Нашият Помощник е Бог Йаковов, и Той е наш Защитник в ден на скръб. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 4: Беден съм аз и в трудове от младини. Стих: Господи Боже на моето спасение, денем и нощем виках пред Тебе.

Из пророчеството на Исая чтение:

Тъй говори Господ: кому ще уподобите Бога и какво подобие ще Му намерите? Художник излива идола, и златар го покрива със злато и принажда сребърни верижки. А който е беден за такъв принос, избира дърво, що не гние, намира се изкусен художник да направи идол, който да стои твърдо. Нима не знаете? Нима не сте слушали? Нима не ви е говорено отначало? Нима не сте разумели това по основите на земята? Той е Оня, Който седи над кръга на земята, и живеещите по нея са като скакалци пред Него; Той е разпрострял небесата като тънко платно и ги е разпънал като шатра за живеене. Той обръща князете в нищо, съдиите земни прави като нищожни. Едва посадени, едва посеяни, едва се укоренил в земята стволът им, щом Той духне върху тях, те са изсъхнали, и вихърът ги отнася като плява. Кому прочее ще Ме уподобите и с кого ще Ме сравните? - казва Светият. Подигнете очите си към висините небесни и погледайте, кой ги е сътворил! Кой изчисля броя на войнството им? Той всички тях ги нарича по име: поради голямото могъщество и велика сила у Него нищо не липсва. А как говориш ти, Иакове, и казваш, Израилю: "пътят ми е скрит от Господа, и делото ми е забравено у моя Бог"? Нима не знаеш? нима не си слушал, че вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим. Той дава сила на уморения и дарува якост на изнемощелия. Уморяват се и момци и ослабват, и млади люде падат, а които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят.

Прокимен, глас 6: Блажени людете, които знаят да пеят победно. Стих: Господи, в светлината на лицето Ти ще ходят.

Във вторник на вечернята

Катизма 19-та. На Господи воззвах, 6 стихири – 3 от Триода, от св. Йосиф Песнописец, глас 8, под. Что вы наречем:

Хранейки се с любовта, нека, верни, страстите да удържим чрез въздържанието и благоугодно да живеем за Бога, Който заради нас въздигна Се на Кръста и претърпя пробождане с копие в ребрата, за да се насладим на вечната и по‑добра храна, прославяйки Спасителя на нашите души.

Чрез дървото някога намерихме смъртта, а сега отново чрез Кръстното дърво намираме живот; затова да умъртвим страстните стремежи, верни, и да молим да достигнем спасителното Възкресение на Благодетеля на всички, сияещи с божествени дела и украсени с добродетели, прославяйки Спасителя на нашите души.

Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 2, под. Паче ума благих:

Господи, възпяваме животворящия Ти Кръст и светите страдания на Твоето тяло, които понесе заради нас: копието, пробождането, подигравките и оплюванията, плесниците и ударите, заедно с багреницата и венецa, сплетен от тръни, чрез които, избавяйки всички от проклятието, Ти ни спаси. Затова Те молим: дай ни да завършим времето на постите в мир.

И 3 от Минея. Слава, и ныне, Кръсто-богородичен по гласа на стихирите от Минея.

Свете тихий…

Прокимен, глас 4: Господи, Ти Си ни бил прибежище от рода в род.  Стих: Даже преди да ги има планините, преди да бъдат създадени земя и вселена.

Из книга Битие чтение:

Биде слово Господне към Аврама във видение нощем, и казваше: не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда ще бъде твърде голяма. Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? Аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск. И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми. И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник. Па го изведе навън и му рече: по-гледани към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци. Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание. И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя. Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея? Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб. Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече. И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше. По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак. И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години; но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат за насам с голям имот; а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост.

Прокимен, глас 4: Който живее чрез помощта на Всевишния, ще се всели под покрова на Бога небесен. Стих: Ще каже на Господа: Ти Си ми застъпник и мое прибежище.

Из Притчи Соломонови чтение:

На мъдри устата знание разнасят, но сърцето на глупавите не върши това. На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему. На нечестивец пътят е гнусота пред Господа, а който ходи по пътя на правдата, него Той обича. Лошо е наказанието за оногова, който се отклонява от пътя, и който мрази изобличение, ще погине. Преизподнята и Авадон са открити пред Господа, още повече - сърцата на синовете човешки. Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите. Весело сърце прави лицето весело, а при сърдечна скръб духът отпада. На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят. На злочестника всички дни са тъжни; а комуто сърце е весело, у него е винаги пир. По-добре малко, но със страх Господен, нежели голямо съкровище, и с него тревоги. По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, нежели угоен вол, и с него омраза. Сприхав човек раздори вдига, а търпелив разпри уталожва. Пътят на мързеливия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък.

Стиховни стихири, самогласна, глас 5:

Отклонявайки се от правия Ти път, окаяният аз, поради страстите се строполих в ров, а левитът и свещеникът, като ме видяха, ме отминаха; но Ти, Христе, се смили над мене и разкъсвайки списъка на греховете ми с оръжието на Кръста, озари ме с безстрастие и постáви ме в общение с Отца. Затова Ти викам: Непостижимий Господи, слава на Тебе.

Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си. Ето, както очите на раб са в ръцете на неговите господари, както очите на рабиня са в ръцете на нейната господарка, тъй и нашите очи са устремени към Господа нашия Бог, докато излее щедростта си върху нас.

Глас 8: Слязох от Йерусалим, отпадайки от Твоите заповеди, записани в него за народите, и поех към Йерихон, ставайки подражател на неговите жители, които някога поради злобата и непослушанието си бяха предадени от Теб на гибел чрез Твоя народ, и тъй попаднах на душепагубните страсти като на разбойници, които ме нараниха и полумъртъв ме оставиха. Но Ти, Който заради греховете човешки доброволно по плът бе наранен с гвоздеи и копие и извърши всеобщото спасение чрез Кръста в Йерусалим, изцели ме, Господи, и ме спаси.

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, понеже се изпълнихме с премного унижение - душата ни се преизпълни. Нека укорът да падне върху живеещите в изобилие и унижението - върху гордите!

Мъченичен: Твоите мъченици, Господи, като забравиха онова, що е в живота, и като презряха и самите мъчения заради бъдещия живот, станаха негови наследници; затова заедно с ангелите сега се радват. По техните молитви дарувай на Твоя народ великата Си милост.

Слава, и ныне, Кръсто-богородичен: Господи, когато слънцето видя на Дървото да висиш Ти - Слънцето на правдата, скри своите лъчи и луната превърна светлината си в тъмнина, а Твоята пречиста Майка от сърдечна болка беше наранена.