Постен Триод, в понеделник на първата седмица от Великия пост

На утренята, след първата катизма - седални умилителни от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, от преп. Йосиф Песнописец, глас 2, под. Милосердия сущи:

Като започваме божествения пост, нека придобием съкрушение и от душа да призовем: Владико Христе, приеми нашата молитва като избран тамян и молим се да ни избавиш от зловонното тление и от страшните мъчения, защото единствен Ти Си милостив.

Слава: същият. И ныне, Богородичен: Бидейки Източник на милосърдието, удостой ни с милостите си, Богородице. Погледни на съгрешилите люде и покажи, както всякога, силата си, защото, надявайки се на Тебе, Ти зовем: „Радвай се“, както някога Гавриил, Архистратигът на безплътните.

Седален след третата катизма, от преп. Теодор Студит, глас 2, под. Пречистому Твоему образу:

Да започнем ведро всесветото въздържание, озарени от лъчите на светите заповеди на Христа, нашия Бог; със светлината на любовта и сиянието на молитвата, с чистотата на целомъдрието и силата на доброто мъжество, за да достигнем като светлоносци до светото и тридневно Възкресение, което озарява с нетление света.

Слава: същият. И ныне, Богородичен: Като придобих Твоето непобедимо застъпничество, по чуден начин и отвъд всяка надежда се избавям от онези, които ме притесняват, Майко Божия, защото Ти винаги предваряш на помощ на онези, които Те призовават с вяра, разпръсвайки мрака на многото им грехове. Затова с благодарност Ти зова: приеми, Владичице, тези кратки благодарствени дарове и заради тях бъди ми помощница във всичко.

Трипеснец, дело на преп. Йосиф Песнописец, глас 2:

Песен 1

Ирмос: Дойдете, люде…

Как сега да оплача моето падение? Какво начало да положа за моето спасение, аз, който блудно живях? Но както Ти е угодно, спаси ме, Щедри.

Ето време за покаяние, ето ден спасителен - входът на поста. Душо, бдителна бъди и затвори входовете на страстите, обръщайки взора си към Господа.

Бурята на греховете ме размята и повлича към дълбините на отчаянието, но аз прибягвам към морето на Твоята милост. Спаси ме, Господи.

Аз единствен съм поробен от греха, аз сам отворих дверите на страстите. Милостиви Слове, обърни ме и ме спаси по Твоето добросърдечие.

Богородичен: Ти, Която роди Извора на безстрастието, Отроковице, изцели мене, наранения от страстите, и ме избави от вечния огън, едничка Богоблагодатна.

Друг трипеснец, дело на преп. Теодор Студит, глас 2:

Същия ирмос.

Дойдете, народи, днес да посрещнем дара на постите, като дарувано от Бога време за покаяние; чрез него ще умилостивим Спасителя.

Сега дойде и настъпи времето на подвизите - арената на поста. Нека всички с готовност да започнем, принасяйки добродетели като дарове на Господа.

Слава: Единице проста, трисияйна и най-първоначална, всемогъща и всеживотворяща - Боже и Господи, Отче Вседържителю, Сине и Душе, спасявай тия, които Те почитат.

И ныне, Богородичен: Да възпеем Божията свята планина, непорочната Мария, от Която, за седящите в тъмнина изгря Слънцето на правдата - Христос, Животът на всички.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Колесница огнена грабна чудния Илия, въоръжен с пост; Мойсей чрез поста стана зрител на неизказаните тайни; и ние, като го приемем, ще видим Христа.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Адам яде забранената храна и невъздържанието прогони го от рая; а нас, Господи, като приемеш поста ни, покажи ни достойни за покаяние, Човеколюбче.

Ирмос: Дойдете, люде, да възпеем песен на Христа Бога, Който раздели морето и поведе народа, избавяйки го от египетското робство, защото Се прослави.

Песен 8

Ирмос: Бога, Който слезе в огнената пещ при еврейските отроци и превърна пламъка в роса, възпявайте, всички творения, и Го превъзнасяйте като Господ през всички векове.

Запален от страстите и помрачен в духовното си зрение, обнови ме, Христе, с огъня на Твоя страх и ме озари със светлината на спасението, за да Те славя във всички векове.

Отвратила се от пресищането на страстите, душо моя, наслади се на доброто, подправено с духовна благодат, и се възрадвай повече на насладата, която идва от поста, отбягвайки горчивината на плътските удоволствия - и живей во веки.

Окаменял душевно и помрачен от опиянението на страстите, никак не мога да погледна към Тебе, единствения Бог. Затова се смили над мене, просвети ме и отвори ми вратите на покаянието.

Богородичен: Ти, Която въздигна нашата земна и тленна природа към небесното, Пречиста, с горещото си застъпничество насочи нашите молби и прошения към Твоя Бог и Цар на всички.

Друг трипеснец:

Ирмос: Да възпеем Господа…

Да посрещнем радостно входа на поста, верни, и да не помрачаваме лицата си, а да ги умием с водата на безстрастието, благославяйки и превъзнасяйки Христа във всички векове.

Като помажем главата на душата с елея на състраданието, да не празнословим, а да възнасяме молитви към нашия Отец, Който е на небесата, благославяйки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Да възпеем, верни, вечносъществуващия и безначален Отец, събезначалния Син и Духа, съ-просиял от Отца - единосъщните Лица на едното всемогъщо Начало и Сила.

И ныне, Богородичен: Призована от Бога Мария, Ти си истинско очистилище на верните, защото от Тебе щедро се излива опрощение за всички; не преставай да умилостивяваш Твоя Син и Господ към тия, които Те възпяват.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Господ пости четиридесет дни, а сега освети и тези дни, в които навлязохме, о, братя, и зовем: благославяйте и превъзнасяйте Христа във всички векове.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Да възпеем Господа, Който някога ороси еврейските отроци в пламъка и по чуден начин изгори халдейците в него, казвайки: благославяйте и превъзнасяйте Го във всички векове.

Песен 9

Ирмос: Бог Слово, Бог от Бога, Който с неизказана премъдрост дойде да претвори Адам след тежкото му падане в тлението чрез яденето, и Който заради нас неизказано прие плът от светата Дева, Него ние верните единодушно величаем с песен.

Денят на поста нека да ти бъде, душо, въздържание от грях и заедно с това обръщане и приближаване към Бога, за да избегнеш бездните на злото и да пожелаеш единствено пътищата, които водят към всегдашния покой.

Като се подхлъзнах в помислите и съгреших с плътта, плача, стена и викам: спаси ме, Господи, спаси ме, едничък Дълготърпеливи, и не осъждай в огъня на оная геена мене, който съм достоен за осъждане.

Облечени в светлия хитон на поста, нека съблечем тъмната и тежка дреха на разпътството и станали светли чрез божествените добродетели, ще видим с вяра страданията на Спасителя.

Богородичен: Изцели изнемогналата ми от всички нападения на злите бесове душа, Пречиста Владичице, Която роди Лекаря Христа, Изкупление за нас, които Те познаваме като чиста Отроковица и нетленна Дева.

Друг трипеснец:

Ирмос: Онази, Която…

Сега настъпи времето на светите пости; нека го започнем с добри дела, защото Писанието казва: не постете за караници и разпри.

На планината Хорив Илия, очистен чрез пост, видя Бога; нека се очистим и ние чрез поста на сърцето, и ще видим Христа.

Слава: Покланям се на едното Естество и трите Лица възпявам - единия Бог на всичко: Отец, Син и Свети Дух, вечносъществуващо Начало.

И ныне, Богородичен: Чиста, Ти раждаш Дете; Дево, Ти Го кърмиш. Как съчетаваш и двете – раждайки, оставаш девица? Бог е Този, Който извърши това - не изследвай как.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Казва се, че животът на всеки човек минава като ден, но за онези, които се трудят от любов, четиридесет са на поста дните; затова нека ги завършим с радост.

Ирмос: Онази, Която свръхестествено зачена в утробата си по плът Словото, предвечно възсияло от Отца, нека с непрестанни песни да Я величаем, верни.

Стиховни стихири, самогласни, глас 5:

Дойде постът, майката на целомъдрието, изобличителят на греховете, проповедникът на покаянието, ангелски живот и спасение на човеците. Да викнем, верни: Боже, помилвай ни.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Дойде постът…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.

Благословено е войнството на Царя небесен, защото макар и да бяха земнородни, страдалците се устремиха да постигнат ангелски сан, като презряха телата си и чрез страданията си се удостоиха с честта на безплътните. По техните молитви, Господи, спаси нашите души.

Слава, и ныне, Богородичен: Тебе, Божията Майка, чистата Дева и по‑святата от херувимите, величаем с мелодични гласове, защото с душа и тяло Те изповядваме като Богородица, понеже наистина роди въплътения Бог. Моли се, Пречиста, за нашите души.

В понеделник на шестия час:

Тропар на пророчеството, глас 5:

Господи, Господи, пред Чиято сила всичко трепери и се ужасява, пред Тебе ничком падаме, Безсмъртни, и Тебе молим, Свети: спаси нашите души по молитвите на Твоите светии. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 4: Господ знае пътя на праведните и пътят на нечестивите ще погине. Стих: Блажен е човекът, който не е ходил в съвета на нечестивите и не е стъпвал на пътя на грешните.

Из пророчеството на Исая чтение:

Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия. Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене. Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира. Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад. Де да ви бият още вас, които все още упорствате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало. От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей. Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло - като след разорение от чужденци. И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град. Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора. Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски! За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам. Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми? Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване! Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни. Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защитавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; ако пък се отречете и упорствате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.

Прокимен, глас 7: Работете за Господа със страх и радвайте Му се с трепет. Стих: Защо вилнеят езичниците, защо народите замислят суетни дела?

В понеделник на вечернята

На Господи воззвах, 6 стихири – 3 от Триода: 2 - дело на преп. Йосиф Песнописец, глас 2, под. Вся прейду:

Всякакъв грях извърших, надминах всички в разпътството; дори да поискам да се покая, нямам потоци от сълзи. И понеже сега живея в леност, осъден съм на мъка, но дай ми изцеление, единствен Благий Боже, и се смили над мене.

Дарувай ми, Христе, порой от сълзи в прекрасния ден на поста, за да оплача и отмия сквернотата от сластите и да Те съзерцавам очистен, когато от небето дойдеш, Въздаятелю Господи, човеците да съдиш като единствен праведен Съдия.

Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 5, под. Преподобне отче:

Да пристъпим усърдно, верни, държейки като щит твърдото оръжие на поста и да отблъснем всяка хитрост на вражата заблуда; да не изгорим от сладостта на страстите, нито да се уплашим от огъня на изкушенията, чрез които Христос, Човеколюбецът, ще ни увенчае с почестите на търпението. Затова нека с дръзновение се молим и падайки пред Него да викнем и изпросим мир и велика милост за нашите души.

И три от Минея. Слава, и ныне, Богородичен по гласа на стихирите от Минея.

Свете тихий…

Прокимен, глас 6: От Господа е спасението и върху Твоя народ е Твоето благословение. Стих: Господи, защо се умножиха гонителите ми?

Из книга Битие чтение:

В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.) И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро - ден трети.

Прокимен, глас 5: Господ ще ме чуе, колчем викна към Него. Стих: Когато глас издигнах, чу ме Бог на моята правда.

Из Притчи Соломонови чтение:

Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски, за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума; за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота; да се даде на прости разумност, на юноша - знание и разсъдливост. Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети, за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки. Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука.  Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си, защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти. Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй; ако кажат: "дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина, жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб; да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка; ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни", - синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им, защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат: не напразно се разпъва мрежа пред птици. Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си. Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил. Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите.

Стиховни стихири, самогласни, глас 3:

Да постим с пост приятен и благоугоден Господу: истинският пост е от злото отчуждаване, на езика въздържание, на гнева възпиране, отделяне от похоти, от клевета, лъжа и клетвопрестъпление; оскъдняването на тези неща е пост истински и благоприятен.

Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си. Ето, както очите на раб са в ръцете на неговите господари, както очите на рабиня са в ръцете на нейната господарка, тъй и нашите очи са устремени към Господа нашия Бог, докато излее щедростта си върху нас.

Повтаря се: Да постим с пост приятен...

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, понеже се изпълнихме с премного унижение - душата ни се преизпълни. Нека укорът да падне върху живеещите в изобилие и унижението - върху гордите!

Велика е силата на Твоите мъченици, Христе, защото макар да лежат в гробове, те прогонват злите духове; те унищожиха властта на врага, като се подвизаваха за благочестието с вярата в Светата Троица.

Слава, и ныне, Богородичен: Богородице, Застъпнице на всички, които прибягват към Тебе, на Тебе се уповаваме, с Тебе се хвалим, в Теб е цялата ни надежда. Моли Родилия се от Тебе за негодните Твои раби.