Постен Триод. Вторник на първата седмица от Великия пост

На утренята, след първата катизма - седални умилителни от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, глас 2, под. Преблагословенна:

Преблагословена е благодатта на всечестния пост, защото чрез него Мойсей се прослави и прие Закона, написан върху плочи; чрез него и юношите се явиха по‑силни от огъня. Затова в него и ние да угасим пламтящите страсти на плътта, като викаме към Спасителя Христа: дарувай на всички ни обръщане и от геената ни избави.

Друг, на същия глас, под.: Милосердия сущи:

Слава: Настъпи времето за покаяние, покажи плодовете на въздържанието, душо моя. Погледни към онези, които преди са се покаяли, и извикай към Христа: съгреших, спаси ме, както спаси стенещия от дълбините на сърцето си митар, Владико благий, като единствен многомилостив.

И ныне, Богородичен: Гореща застъпнице на християните, Богородице, непрестанно моли Твоя Син да ни избави от всяко зло и от нападките на врага, и на сторените от нас грехове да даде прошка поради милосърдното Му добросърдечие, по Твоите молитви, Майко и Дево.

Седален след третата катизма, глас 5, под. Господи, чашу муки:

Господи, преминавайки през двата първи дни на спасителното въздържание, викаме към Тебе: смегчи сърцата на Твоите раби и приеми нашите молитви, произнасяни със страх; дарувай ни благополучно преминаване през подвига на поста, очистване и великата милост.

Слава: същият. И ныне, Богородичен, под. Собезначальное Слово:

О, Корен, от който покълна божественият Цвят, Ковчеже, Светилниче и златна Стомно, свята Трапезо, носеща Хляба на живота като Свой Син и Бог - умоли Го заедно със светия Предтеча, да се смили и спаси онези, които Те изповядват като Богородица.

Трипеснец, глас 2:

Песен 2

Ирмос: Вижте, вижте, че Аз Съм Този, Който спасих народа на Израил в морето и го наситих в пустинята, Който направих вода да изтече от камъка за човеците, за да привлека към Себе Си онзи, който някога падна в тлението, като Се облякох в неговото естество по неизказаната Своя милост.

Бъди трезва, бодърствай, въздъхни и пролей сълзи, душо, и чрез поста отхвърли цялото бреме на греха. С горещо покаяние избегни огъня и чрез плач за страстите разкъсай дрехата на скръбта, за да облечеш одеждата божествена.

Нека всички чрез поста да се възкачим на планината на добродетелите, като оставим долу набезите на сластните помисли; и като навлезем в облака на свещените съзерцания, да видим единствено възлюбената красота на Христа, обожвани тайнствено чрез божествени възхождания.

Горко ми! Какво ще стане с мен? Какво да сторя? Върша грях и не треперя пред Владиката, бидейки безсъвестен; затова още преди съда, вече съм осъден. О, благ и праведен Съдия, обърни и спаси мен, който Те огорчих повече от всички човеци.

Богородичен: Незасята Ниво, от Която израсна Хранителя на всичко, Този, Който отваря ръката Си и по благоволението Си насища всяко живо същество с божествена сила, укрепи изнемощелите поради тежестта на прегрешенията наши сърца, като ги наситиш с животворния Хляб.

Друг трипеснец, глас 5:

Ирмос: Вижте, вижте, че Аз Съм Бог…

Елате да се съберем във вътрешната стаичка на душата, като принасяме на Господа нашите молитви и викаме: Отче наш, Който Си на небесата, прости и отмени нашите дългове, понеже само Ти Си многомилостив.

Показвайки душевна веселост в поста, да не униваме заради промяната, която носят тези тъй желани дни, защото тя ни озарява с подвизи на благочестие.

Слава, Троичен: Безначална, несътворена, триипостасна Единице, Владетелю и Царю на вековете, Теб - Отца, и Сина, и Светия Дух прославя множеството ангели и цялото човешко естество.

И ныне, Богородичен: Теб, най-добродетелната Слава на нашия род, възпяваме, защото чрез Теб се обожихме, Дево; понеже Ти роди за нас Спасителя и Бога Христа, Който ни освободи от проклятието.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Кой угаси огъня? Кой затвори устата на зверовете? Постът - той избави отроците от пещта и пророк Даниил от лъвовете. Нека и ние, братя, го прегърнем.

Ирмос: Вижте, вижте, че Аз Съм Бог, Който доброволно Се облякох в плът, за да спася Адам, паднал в заблуда чрез престъплението, внушено от змията.

Песен 8

Ирмос: Да възпеем Този, Който някога предобрази чудото на Девата, като Се яви на Моисей в горящата, но неизгаряща къпина на Синай; нека да Го благославяме и превъзнасяме във всички векове.

Отхвърли съня, душо, и тежката леност, и бодърствай усърдно към божествените заповеди; защото Женихът приближава, побързай със запален светилник да Го срещнеш.

Бидейки жестоко наранен от меча на удоволствията, изцели ме, Слове, чрез щедростите на добросърдечния Ти порив, за да Те славя с благодарност през всички векове.

От вредните страсти, от завист и ненавист, от всякаква злина, душо, се въздържай, хранейки се с духовните храни, които невеществено водят към горната наслада.

Богородичен: О, Чиста Богородице, изцели раните на моята душа, страстите на сърцето и отклоненията на моя ум, защото само Ти си Помощница на грешниците и Стена за нападнатите.

Друг трипеснец:

Ирмос: Възпявайте Твореца на творенията…

Като окрилим душите си чрез въздържанието, нека всички принесем благоприятни молитви към Господа в небесата.

Като приемем дух на умиление, нека проливаме сълзи за спасението на нашите души и да възпяваме Христа през всички векове.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Единосъщна Троице, несътворена Единице, Боже на всички, Тебе превъзнасяме през всички векове.

И ныне, Богородичен: Сторú застъпничество за онези, които Те възпяват, о, Пречиста, за да се избавят от всякакви беди и изкушения.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Като се отвратим от разкошните блюда на богаташа, елате заедно с Лазаря да постим, за да се утешим и ние в лоното Авраамово.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Възпявайте Твореца на творенията, от Когото ангелите се боят, и Го превъзнасяйте през всички векове.

Песен 9

Ирмос: Кой от родените на земята е чул или видял някога Дева да зачене чудно в утробата си и безболезнено да роди Младенец? Затова Те величаем, Пречиста Дево.

Кой от земнородните някога е паднал така, че да е прогневил Бога като мен и кой е последвал злите си пориви, ставайки жилище на греха, както окаяният аз? Но, Боже, Който желаеш милост, смили се над мене.

Богообразни ангелски сили, умолете благосклонния Бог да спаси душата, която се мята в морето на житейските сласти, в бурите на страстите, и бедства от нападенията на противните духове.

Ела, душо, като се олекотиш на крилете на добродетелите чрез поста, издигни се над теглещата надолу злоба и се наслаждавай на най‑ясни съзерцания, които раждат добродетелна наслада; и стани богоподобна чрез вярата.

Богородичен: Кой може достойно да Ти принесе похвали, Чиста, родила свръхразумно възхвалявания Владика, Когото превъзнасят ангелските чинове? Затова моли Го за съгрешилия народ, Дево не познала брак.

Друг трипеснец:

Ирмос: Исая, ликувай…

Настъпи благоприятно време и ден на спасение, нека принесем на Бога дарове от добродетели. Като отхвърлим делата на мрака, братя, да се облечем в оръжията на светлината, както Павел ни зове.

Елате! Както Господ победи врага чрез пост, така и ние да строшим неговите капани и стрели. “Махни се от мене, сатана!” - да казва всеки, когато той се опитва да ни изкушава.

Слава: Като единосъщна Те възпявам, безначална Троице, свята, живоначална и неразделна Единице: нероден Отче, роден Слове и Сине, и Свети Душе - спаси нас, които Те възпяваме.

И ныне, Богородичен: Свръхразумно е Твоето раждане, Богородице, защото зачатието в Тебе бе без мъж, и раждането - девствено; понеже роденият е Бог, Когото величаейки, ние Тебе, Дево, облажаваме.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Чрез поста нека вдигнем взор към Бога, докато се възкачваме на молитвената планина и с очистено сърце като Моисей да приемем в себе си скрижалите с Неговите заповеди, озарени от славата, струяща от лицето на Неговата любов.

Ирмос: Исая, ликувай! Девата зачена в утробата и роди Син Емануил, Бог, но и Човек, Изток е името Му; Него величаейки, Девата облажаваме.

Стиховни стихири, самогласни, глас 3:

Да започнем, люде, непорочния пост, който за душите е спасение. Да послужим на Господа със страх, главите си да помажем с елея на добродетелите и с водата на чистотата да умием нашите лица. Да не пълним с празнословия молитвите си, а както сме научени, да викаме така: Отче наш, Който Си на небесата, прости ни прегрешенията, понеже си Човеколюбец.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Да започнем, люде…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.

Вóйните на Христа отхвърлиха страха от царе и от тирани и дръзновено и мъжествено Го изповядаха като Господ Бог и Цар на всичко; и се молят за нашите души.

Слава, и ныне, Богородичен: Богородице, Застъпнице на всички, които прибягват към Тебе, на Теб се уповаваме, с Тебе се хвалим, в Теб е цялата ни надежда. Моли Родилия се от Тебе за негодните Твои раби.

Във вторник на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 1:

Пришълци сме ние на земята, както всички наши отци; запази, Спасителю наш, краткия ни живот неосквернен и помилвай ни като Човеколюбец. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 4: Обърни внимание на гласа на моето моление, Царю мой и Боже мой. Стих: Чуй внимателно думите ми, Господи, вникни в моя зов.

Из пророчеството на Исая чтение:

Тъй казва Господ: ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; ако пък се отречете и упорствате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят. Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега - убийци. Среброто ти стана на сгурия, виното ти е с вода смесено; твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях. Затова говори Господ, Господ Саваот: горко на силните мъже на Израил, защото Моят гняв няма да престане против Моите противници, и ще извърша съд над Моите врагове. И ще простра ръката Си върху тебе и напълно ще те очистя, и ще унищожа бунтовниците, и ще премахна от тебе всички престъпници; и пак ще ти поставям съдии, както отпреди, и съветници, както изпървом; тогава ще говорят за тебе: град на правда, вярна столица. Сион ще се спаси чрез правосъдие, и обърналите се негови синове - чрез правда; а за всички отстъпници и грешници - гибел, и ония, които са оставили Господа, ще бъдат изтребени. Те ще бъдат посрамени зарад дъбравите, тъй многожелани от вас, и ще се червят от срам зарад градините, които сте си избрали; защото вие ще бъдете като дъб, чийто лист е опадал, и като градина, в която няма вода. И силният ще бъде отрепка, а делото му искра; и ще горят заедно, - и никой не ще угаси. Слово, открито във видение на Амосовия син Исаия, за Иудея и Йерусалим. И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи. И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Йерусалим - словото Господне.

Прокимен, глас 4: Господи, в яростта Си не ме изобличавай, нито ме наказвай в гнева Си. Стих: Помилуй ме, Господи, понеже съм немощен.

Във вторник на вечернята

На Господи воззвах, 6 стихири – 3 от Триода, глас 2, под. Яко явися:

Поради горчивата храна някога бяхме изгонени от рая, затова да побързаме чрез въздържание от страстите да се върнем в него, като викаме към нашия Бог: Ти, Който на Кръста длани разпъна, пи оцет и вкуси жлъчка, и претърпя болките от гвоздеите, изкорени от душите ни всички най‑горчиви сласти и поради милосърдното Си добросърдечие спаси Твоите раби.

Поради яденето от дървото някога бяхме изселени от рая, но чрез Твоя Кръст отново бяхме въведени в него. Принасяме Ти го като застъпничество, Многомилостиви, и всички вярно Ти се молим: изпрати ни сега, във времето на въздържанието, извори на сълзи, за да очистят всяка нечистота на страстите и прегрешенията ни, та всички усърдно да Ти викаме: Господи, слава на Тебе.

Друга стихира, глас 2, под. Содеянных ми:

Дарувай ми, Слове, насладата на въздържанието, както някога на Адам дарува рая, за да вкусвам от всяка Твоя заповед, Боже наш, и винаги да се въздържам от забранения плод на греха, та с радост да посрещна животворното Твое страдание на Кръста.

И 3 от Минея. Слава, и ныне, Кръсто-богородичен по гласа на стихирите от Минея.

Свете тихий…

Прокимен, глас 6: Господи Боже мой, на Тебе се уповавах, спаси ме. Стих: От всички, които ме гонят, и ме избави.

Из книга Битие чтение:

И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години; да бъдат те светила; на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана. И създаде Бог двете големи светила: по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите; и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята, да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро - ден четвърти. И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.) И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни - влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро. След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята. Биде вечер, биде утро - ден пети.

Прокимен, глас 5: Господи, Господи наш! Как чудно е името Ти по цялата земя. Стих: Понеже Твоето великолепие се извиси над небесата.

Из Притчи Соломонови чтение:

Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите; проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч: "докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието? Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си. Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава; и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте. Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне, кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение. Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят. Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен; задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения, затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли. Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност; но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло."

Стиховни стихири, самогласни, глас 8:

Да бъде постът ни не само въздържание от храни, но и отчуждение от всяка плътска страст, за да поробим плътта, която ни измъчва, и да станем достойни за причастието с Агнеца, Божия Син, доброволно заклан за света. И нека духовно да празнуваме Възкресението от мъртвите на Спасителя, въздигнати високо в светлината на добродетелите чрез нашите праведни дела, за да радваме Човеколюбеца.

Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си. Ето, както очите на раб са в ръцете на неговите господари, както очите на рабиня са в ръцете на нейната господарка, тъй и нашите очи са устремени към Господа нашия Бог, докато излее щедростта си върху нас.

Повтаря се: Да бъде постът ни…

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, понеже се изпълнихме с премного унижение - душата ни се преизпълни. Нека укорът да падне върху живеещите в изобилие и унижението - върху гордите!

Твоите мъченици, Господи, като забравиха онова, що е в живота, и като презряха и самите мъчения заради бъдещия живот, станаха негови наследници; затова заедно с ангелите сега се радват. По техните молитви дарувай на Твоя народ великата Си милост.

Слава, и ныне, Богородичен: О, преславно чудо! О, ново тайнство! О, страшно дело! – говореше Девата, когато видя на Кръста, висящ между двамата разбойници Теб, Когото безболезнено и дивно бе носила в утробата си; и плачеше, думайки: „Горко ми, най‑възлюбено Чедо! Как този жесток и неблагодарен народ на кръст Те прикова?“.