ВЕЛИК ПОКАЕН КАНОН НА СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ, ГЛАС 6 (1-ва част)

 Чете се на части в първите четири дни на Великия пост, а целия текст - в четвъртък на петата седмица от Поста (чете се в сряда вечерта)

Ирмосите по два пъти и на всеки тропар 3 поклона с припева:

Помилвай мe, Боже, помилвай мe.

 

В ПОНЕДЕЛНИК НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА

ОТ ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Песeн 1

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение - Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на моя баща и ще Го превъзнеса, задето славно се прослави. (2)

Припев: Помилвай мe, Боже, помилвай мe.

Отгде да започна да плача над своя окаян живот? Какво ли начало да сложа, Христе, на моето скръбно ридание? Но по Твоето добросърдечие, дай ми опрощение на греховете.

Ела, нещастна душо, заедно с твоята плът, изповядай се пред Твореца; за напред отхвърли греховния живот и принеси на Бога покайни сълзи.

Като последвах Адамовото престъпление, осъзнах себе си лишен от Бога, от вечното Царство и благодатната наслада поради многото ми грехове.

Горко ми, окаяна душо, защо се уподоби на първата Ева? Ти погледна с похот и се уязви жестоко; докосна се до дървото и дръзко вкуси от измамния му плод.

Вместо чувствената Ева в мен се надигна мислената Ева във вид на страстен плътски помисъл, който ми обещава наслада, но винаги когато вкуся ме изпълва с горчивина.

Адам бе заслужено изгонен от Едем, понеже не опази, Спасителю, Твоята единствена заповед; какво ли заслужавам аз, който винаги нарушавам Твоите животворни слова?

Слава: Свръх-същностна Троице, на Която се покланяме като на Бог Един, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.

И ныне: Богородице, надежда и защита на тия, които Те възпяват, вземи от мене тежкото греховно бреме и като пречиста Владичица приеми ме каещия се.

Песен 2

Ирмос: Чуй, небе, и ще заговоря и ще възпея Христа, Който по плът се роди от Девата.(2)

Чуй, небе, и ще заговоря; чуй, земьо, гласът на каещия се пред Бога, който Го възпява.

Погледни към мене с милостиви очи, Спасителю мой, и приеми моята гореща изповед.

Единствен аз съгреших пред Тебе повече от всички човеци; но като Бог, Спасителю, смили Се над Твоето създание.

Чрез стремежа към чувствени наслади се уподобих на безобразността на моите страсти и погубих красотата на ума си.

Бушува в мен бурята на страстите, добросърдечни Господи; но както на Петър и на мене подай ми ръка.

Оскверних одеждата на моята плът и окалях онова, което бе по Твой образ и подобие, Спасителю.

Помрачих душевната си красота със страстните наслади и целия си ум сведох до пръста.

Разкъсах първата одежда, която в началото ми изтъка Творецът и затова сега гол лежа.

Облякох се в разкъсаната риза, която змията изтъка ми чрез коварния съвет и се срамя.

Сълзите на блудницата, Всещедри, и аз проливам; очисти ме, Спасе, по добросърдечието Си.

Погледнах красотата на дървото и прелъсти се моят ум; затова сега гол лежа и се срамувам.

По моя гръб ораха всички демононачалници на страстите и дълго продължи над мене беззаконието им.

Слава: Тебе - Единия Бог на всичко в три Лица възпявам: Отец и Син и Дух Свети.

И ныне: Пречиста Богородице Дево, единствена всевъзпявана, усърдно се моли да се спасим.

Песен 3

Ирмос: Върху непоклатимия камък на Твоите заповеди, Христе, утвърди моя помисъл.(2)

Изсипа се някога огън от Господа, който изпепели Содомската земя.

Спасявай се като Лот в планината, душо, и намери прибежище в Сигор.

Бягай от пламъка, душо, бягай от горящия Содом, бягай от разрушението на божествения огън.

Единствен аз съгреших повече от всички човеци, Христе Спасителю, но Ти не ме отхвърляй.

Ти Си добрият Пастир, потърси мене – заблудената овца и не ме отхвърляй.

Ти Си пресладкият Иисус, Ти Си моят Създател; с Тебе, Спасителю, ще се оправдая.

Изповядвам се пред Теб, Спасителю; съгреших, съгреших Ти, но разреши и прости ми като милосърден.

Слава: О, Троице, Единице, Боже! Спаси ни от заблуди, изкушения и беди.

И ныне: Радвай се, Утробо, вместила Бога; радвай се, Престоле Господен, радвай се, Майко на нашия Живот.

Песен 4

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Девата да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”. (2)

Правосъдни и човеколюбиви Боже! Не презирай Твоите дела и не оставяй създанието Си, макар сам едничък аз да съгреших повече от всеки човек, но като Господ на всичко Ти имаш власт да прощаваш на човеците греховете.

Приближава се, душо, краят, приближава се, но теб нито те е грижа, нито се подготвяш; съкращава се времето, стани, Съдията е близо, пред вратата; времето на живота преминава като сън, като цвят, за какво все напразно се суетим?

Събуди се, душо моя! Размисли за сторените от теб дела, вгледай се в тях и пролей своите покайни сълзи; изповядай пред Христа без страх делата и помислите си и приеми оправдание.

Няма грях, нито дело, ни зло, в което да не се провиних през моя живот, Спасителю, чрез слово и желание, преднамерено и с мисъл и с действие съгреших, както никой друг.

Затова съм осъден окаяният аз и ме изобличава съвестта, от която нямам нищо по-нужно на света; о, мой Съдия и Изкупител, Който знаеш моето сърце, пощади, избави и спаси мене, Твоя раб.

Стълбата, която в древност видя великият сред патриарсите Йаков, душо моя, е образ на деятелното изкачване и въздигането на ума; ако искаш да заживееш деятелно, разумно и съзерцателно, обнови се!

Поради нужда древният патриарх Йаков търпеше дневния зной и понасяше нощния студ, като пасеше стадата, трудеше се и усърдно работеше, събирайки ежедневно печалбата, та две жени да събере.

Под две жени разбирай деятелността и съзерцателното познание; Лия е деятелността, понеже е многодетна, а Рахил – познанието, постигнато с много труд; защото без усилие, душо, нито деятелността, нито съзерцанието ще достигнат съвършенство.

Слава: Като неразделно по същност и неслитно по Лица богословствам за Тебе, Троично едно Божество, съ-царствено и съ-престолно; възпявам Те с небесната трисвета песен.

И ныне: Ти роди и остана девица, пребъдвайки Дева по естество; Роденият от Тебе обновява природните закони: девствената утроба ражда, понеже когато Бог пожелае, изменя се порядъкът на естеството, защото Той твори по Своя воля.

Песен 5

Ирмос: Нощем бодърствам, Човеколюбче, и Те моля просвети ме и води ме чрез Твоите заповеди и научи ме, Спасе, да върша Твоята воля. (2)

Прекарах постоянно в тъмнина своя живот, защото мрак и гъста мъгла за мене беше нощта на греха; но покажи ме, Спасе, като син на деня.

Подобно на Рувим, нещастният аз извърших престъпно и беззаконно деяние пред Всевишния Бог – оскверних своето ложе, както той – бащиното си.

Изповядвам се пред Тебе, Христе Царю, съгреших, съгреших както някога братята, които продадоха Йосиф – този плод на чистотата и целомъдрието.

Предадена от сродници бе праведната душа – продаден в робство бе възлюбеният Йосиф като предобраз на Христа, а ти, душо, цялата сама себе си продаде на твоите пороци.

Подражавайки на праведния Йосиф и на неговия целомъдрен ум, нещастна и непотребна душо, не се осквернявай постоянно с неразумни пожелания и беззаконие.

Макар Йосиф да беше хвърлен някога в ров, Владико Господи, той бе предобраз на Твоето погребение и възкресение; а аз кога подобно нещо ще ти принеса?

Слава: Тебе, Единия Бог - Троица, славим: свят, свят, свят Си Отче, Сине и Душе, проста Същност, Единице вечно покланяема.

И ныне: От Тебе, нетленна и безмъжна Майко – Дево, моя състав прие Оня, Който сътвори вековете и Се съедини с човешката природа.

Песен 6

Ирмос: От цялото си сърце призовах милосърдния Бог и Той ме чу как викам от преизподния ад и изведе от тлението моя живот. (2)

Искрено принасям Ти, Спасителю, сълзите на моите очи и въздишките от дълбината на сърцето си и викам: съгреших Ти, очисти ме.

Отклони се ти, душо, от твоя Господ, подобно на Датан и Авирон; но извикай от преизподния ад: „Боже, пощади ме!”, за да не те погълне земята.

Като неукротима телица ти, душо, се уподоби на Ефрем; но като сърна от примката спасявай своя живот, окриляйки ума си с деятелност и съзерцание.

Нека Моисеевата ръка ни увери, душо, как Бог може да избели и очисти прокажения живот; затова не се отчайвай, макар да си прокажена.

Слава: Троица Съм проста и Единица неразделна, съединена по Естество, разделна по Лица, казва Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне: Твоята утроба ни роди Бога, приел нашия образ; Него, като Творец на всичко, моли, Богородице, да получим оправдание с Твоите молитви.

Господи, помилвай (3). Слава... И ныне...

Кондак, глас 6:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят приближава и ти ще се смутиш, но събуди се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Песен 7

Ирмос: Съгрешихме, постъпвахме беззаконно и неправедно пред Тебе, нито опазихме, нито вършихме това, което Си ни заповядал; но не ни оставяй до край, Боже на нашите отци. (2)

Съгреших, беззаконствах и наруших Твоята заповед; защото в грехове съм роден и към раните си добавих още язви; но Сам ме помилвай като добросърдечен, Боже на нашите отци.

Тайните на сърцето си изповядах пред Тебе, мой Съдия; виж смирението ми, виж и скръбта ми; обърни ми внимание и Сам ме помилвай като добросърдечен, Боже на нашите отци.

Някога Саул загуби ослиците на своя баща, но неочаквано с известието за тях получи царство; гледай, душо, и не се забравяй, предпочитайки своите скотски желания пред Царството Христово.

В древност богоотецът Давид двойно съгреши, уязвен от стрелата на прелюбодейството и пронизан от копието на угризението поради убийството, но ти, душо моя, още повече страдаш от своеволните си пожелания.

Някога Давид към беззаконието прибави беззаконие, защото прелюбодейството съедини с убийство, но скоро принесе двойно покаяние; а ти, душо, макар да стори по-големи грехове, не се разкая пред Бога.

Давид изписа като на икона покайна песен, за да изобличи деянието, което стори, казвайки: „Помилвай ме, пред Теб Едничкия съгреших, но Сам Ти ме очисти, Боже на всичко!”.

Слава: Бог Се възпява като Троица проста, неразделна и единосъщна, Една по естество, Светлини и Светлина, Трима Святи и Един Свят! Възпей и ти, душо, и прослави Извора на Живота – Бога на всичко.

И ныне: Възпяваме Те, благославяме Те, покланяме Ти се, Богомайко; защото роди Един от неразделната Троица, Христа Бога, и единствена отвори за нас, живеещите на земята, небесните обители.

Песен 8

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове. (2)

Спасителю, помилвай ме, грешния; издигни ума ми към обръщане; приеми ме каещия се; смили се над мене, който Ти викам: съгреших Ти - спаси ме, беззаконствах - помилвай ме!

В древност Илия с колесницата на добродетелите възходи в небесата, издигайки се над земните неща; душо моя, размисляй за това възхождане.

Някога Елисей с кожуха на Илия раздели на две Йорданските струи; но ти, душо, не стана причастна на тая благодат поради невъздържанието си.

В древност Елисей, приемайки кожуха на Илия, получи двойна благодат от Бога; но ти душо, не стана причастна на тая благодат поради невъздържанието си.

Жената от Сонам благонравно нагостú праведника Елисей, а ти, душо, не прие в дома си нито странник, нито пътник; но с ридание ще бъдеш изхвърлена от брачния чертог.

Непрестанно ти, нещастна душо, подражаваш на скверния Гиезиев нрав; поне в старостта си отхвърли неговото сребролюбие и оставяйки своите зли дела, геенския огън избегни.

Слава: Безначални Отче, съ-безначални Сине, Утешителю благий – Душе истинен; Родителю на Словото Божие, Слово на безначалния Отец, животворящ и съзидателен Душе, Единна Троице, помилвай ме.

И ныне: Като от пурпурна коприна, Пречиста, в Твоята утроба се изтъка духовната багреница – Емануиловата плът; затова и наистина Те почитаме като Богородица.

Песен 9

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб, като Богоневеста и Майка, православно величаем. (2)

Умът е изранен, тялото - разслабено, духът боледува, словото изнемощя, животът гасне, краят дебне пред вратата; и тъй, окаяна моя душо, какво ще сториш щом дойде Съдията да изследва твоите дела?

Пред теб представих, душо, Моисеевия разказ за сътворението на света, а след това и цялото Писание на Стария Завет, което ти разказа за праведни и за неправедни; от тях на вторите си подражавала, а не на първите, съгрешавайки пред Бога.

Законът изнемогна, бездейства и Евангелието и цялото Писание в теб стои в пренебрежение; всяко праведно слово у пророците загуби сила; твоите рани, душо, се умножиха и няма лекар, който да те изцели!

Сега ти давам примери от Новозаветното Писание, о, душо, които да те приведат в съкрушение. Подражавай прочее на праведните, а от грешните се отвръщай и умилостиви Христа с молитви, пост, чистота и благоговение.

Христос Се въплъти и призова към покаяние разбойници и блудници; покай се, душо, дверите на Царството вече са разтворени и първи го грабят каещи се митари и фарисеи и прелюбодейци.

Христос стана Младенец, приобщавайки Се към мен по плът и доброволно изпита всичко свойствено на естеството, освен греха, давайки ти, душо, подобие и образ на Своето снизхождение.

Христос спаси мъдреците, пастирите призова, множеството младенци направи мъченици, прослави стареца и престарялата вдовица. Нито на делата, нито на живота им си подражавала ти, душо, но горко ти, когато застанеш пред Съда.

Пости Господ четиридесет дни в пустинята и накрая огладня, разкривайки в Себе Си човешката природа; душо, не се лени, ако срещу теб се устреми врагът, нека чрез молитвата и поста да отстъпи пред твоите нозе.

Слава: Отца да прославим, Сина да превъзнесем, на Божествения Дух с вяра да се поклоним, неразделна Троице, Единица по същество, Светлина и Светлини, Живот и Животи, оживотворяващ и просвещаващ краищата на вселената.

И ныне: Пази Своя град, Богородителко пречиста, защото чрез Твоята защита той владичества с вяра и от Тебе получава сила, чрез Тебе победоносно отблъсква всяко изкушение и враговете взима в плен, държейки ги в подчинение.

Припев: Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Андрее честний и трижди блажен отче, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за тия, които те възпяват - да се избавим от гняв и скръб, от тлението и безмерните съгрешения всички ние, които с вяра почитаме твоята памет.

Катавaсия:

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб, като Богоневеста и Майка, православно величаем.