ВЕЛИК ПОКАЕН КАНОН НА СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ, ГЛАС 6 (2-ра част)

 ВЪВ ВТОРНИК НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА

ОТ ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Песeн 1

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение - Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на мояой е мой Бог и ще  баща и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави.

Припев: Помилвай мe, Боже, помилвай мe.

Надминах Каиновото убийство, бидейки съзнателно убиец на душевната ми съвест; укрепвайки плътта, аз воювах с душата чрез злите си дела.

Не се уподобих, Иисусе, на праведния Авел; никога не Ти принесох приятни дарове, нито богоугодни дела, ни чиста жертва, нито живот непорочен.

Както Каин, и ние с тебе, окаяна душо, принесохме на Създателя скверни дела, жертва порочна и живот непотребен; затова и сме осъдени.

Ти ме създаде от земната пръст, дарявайки ме с плът и кости, с дихание и живот, но, Творче мой, Избавителю мой и Съдия, приеми ме каещия се.

Изповядвам Ти, Спасителю, всичките си грехове, които сторих и раните на душата и тялото ми, които вътрешни убийствени помисли злодейски ми причиниха.

Макар и да съгреших, Спасителю, зная че Ти Си човеколюбив, милостиво наказваш и милваш с любов, виждаш сълзите и като Баща бързаш да призовеш блудния син.

Слава: Свръх-същностна Троице, на Която се покланяме като на Бог Един, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.

И ныне: Богородице, надежда и защита на тия, които Те възпяват, вземи от мене тежкото греховно бреме и като пречиста Владичица ме приеми каещия се.

Песен 2

Ирмос: Чуй, небе, и аз ще заговоря и ще възпея Христа, Който по плът се роди от Девата.

Грехът уши ми кожените ризи, снемайки от мене първоначалната богоизтъкана одежда.

В изобличение на моите самоволни страсти съм облечен като със смоковни листа в срамно одеяние.

Облякох се в срамна дреха, опетнена и окървавена с нечистотата на моя страстен и отдаден на насладите живот.

Подложих се на страстното мъчение и тлението на плътта, затова сега врагът ме угнетява.

Като предпочетох с невъздържанието си живот самовластен и привързан към земното, сега съм впрегнат в тежко бреме.

Украсих кумира на плътта с многоцветни одеяния от гнусни помисли и съм подложен на осъждане.

Грижейки се усърдно само за външното благолепие, пренебрегнах вътрешната богообразна скиния.

Погребах първообразната красота със страсти, Спасителю, но както някога загубената драхма - Ти потърсú и намерú я.

Съгреших и като блудницата Ти викам: единствен аз съгреших пред Тебе; приеми като миро, Спасителю, моите сълзи.

Като митаря Ти викам: помилвай, помилвай ме, Спасителю, защото никой от потомците Адамови не съгреши колкото мене.

Слава: Тебе – Единия Бог на всичко в три Лица възпявам: Отец и Син и Дух Свети.

И ныне: Пречиста Богородице Дево, единствена всевъзпявана, усърдно се моли да се спасим.

Песен 3

Ирмос: Утвърди, Господи, върху камъка на Твоите заповеди моето недостойно сърце, защото единствен Ти Си свят и Господ.

Тебе – Разрушителят на смъртта - придобих като Извор на живота; затова преди смъртта си викам: съгреших, очисти, спаси ме.

Съгреших, Господи, съгреших Ти! Очисти ме, защото няма друг между човеците, който да е съгрешил колкото мене и когото да не надминах по грехове.

Подражавах, Спасе, на блудните Ноеви съвременници и наследих присъдата им да се издавят във водите на потопа.

Подражавайки на отцехулителя Хам, ти, душо, с лице обърнато назад, срамотата на своя ближен не прикри.

Бягай, душо моя, от пламъка на греха, подобно на Лот, бягай от Содом и Гомор, от огъня на всяко неразумно желание.

Смили Се над мене, Господи, кога дойдеш с Твоите ангели, за да въздадеш на всички заслуженото според делата.

Слава: Троице проста, несъздадена, безначално Естество, възпявана в три Ипостаси, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята власт.

И ныне: Ти, Богомайко, роди безмъжно във времето Роденият извън времето от Отца Бог Син, и о, дивно чудо, кърмейки Го остана девица.

Песен 4

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Дева да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”.

Бодърствай, душо моя, и бъди мъжествена като древния велик патриарх, за да придобиеш деятелност с познание, за да станеш ум виждащ Бога и да постигнеш непристъпния мрак в съзерцание и ще станеш като добрия търговец.

Великият патриарх Йаков, раждайки дванайсетте патриарси, тайнствено ти разкри, душо моя, стълбицата на деятелното възхождане, премъдро уподобявайки децата като стъпала, а своите стъпки по тях – като възкачване нагоре.

Подражавайки на омразния Исав, душо, ти отдаде на измамника първенството на твоята първоначална красота, лиши се от отеческото благословение и двойно се препъна – по действие и разум; затова сега покай се.

Исав бе наречен Едом поради крайното си женолюбие; разпалвайки се постоянно от невъздържание и осквернявайки се от сластолюбието, той се нарече Едом, което значи разпалване на грехолюбивата душа.

Душо моя, като чу за Иов, получил оправдание на гноището, ти не подражава на неговото мъжество, нито придоби неговата непоколебимост във всичко, що узна, видя и изпита, но се показа нетърпелива.

Преди въздигнат на престол – сега изпонаранен на гноището; преди многодетен и славен – сега бездетен и бездомен; но Иов счете гноището за палат, а струпеите си – за бисери.

Слава: Като неразделно по същност и неслитно по Лица богословствам за Тебе, Троично едно Божество, съ-царствено и съ-престолно; възпявам Те с небесната трисвета песен.

И ныне: Ти роди и остана девица, пребъдвайки Дева по естество; Роденият от Тебе обновява законите на природата: девствената утроба ражда, понеже когато Бог пожелае изменя се порядъкът на естеството, защото Той твори, каквото поиска.

Песен 5

Ирмос: Нощем бодърствам, Човеколюбче, и Те моля просвети ме и води ме чрез Твоите заповеди, и научи ме, Спасителю, да върша Твоята воля.

Слушала си, душо, как в древност Мойсей в кошницата беше носен по речните вълни, където, като в чертог, той избягна от злото намерение на фараона.

О, нещастна душо, ти си слушала за бабите, които някога, по заповед на фараона, трябваше да умъртвяват младенците от мъжко потомство – този образ на целомъдреното деяние, но вместо това, бояха се от Бога. И ти стани сега младенец и като Мойсей сучи премъдрост.

Ти, окаяна душо, не уби своето плътско мъдруване, както великият Мойсей уби египтянина; кажи ми как тогава чрез покаяние ще се вселиш в пустинята, където ще бъдеш свободна от страстите?

В пустинята се засели великият Мойсей; иди и ти, душо, подражавай на неговия живот, та и ти в къпината да видиш Божието явяване.

Представи си, душо, Моисеевият жезъл, удрящ по морето и сгъстяващ дълбината, като образ на божествения Кръст; с него и ти можеш да сториш велики неща.

Аарон принасяше на Бога огън чист и непорочен; но Офни и Финеес, както и ти, душо, принесохте чужд на Бога, осквернен живот.

Слава: Тебе, Единия Бог - Троица, славим: свят, свят, свят Си Отче, Сине и Душе, проста Същност, Единице вечно покланяема.

И ныне: От Тебе, нетленна и безмъжна Майко – Дево, моя състав прие Оня, Който сътвори вековете и Се съедини с човешката природа.

Песен 6

Ирмос: От цялото си сърце призовах милосърдния Бог, и Той ме чу как викам от преизподния ад и изведе от тлението моя живот.

Вълните на моите грехове се обърнаха, Спасе, и внезапно ме покриха, както някога вълните на Червеното море покриха египетските колесници.

Неразумни бяха твоите желания, душо, както у древния Израил; понеже ти безразсъдно предпочете сластолюбивото пресищане от страстите пред божествената манна.

Кладенците Хананейски на помислите ти предпочете, душо, пред Камъка с цепнатината, от Който като от чаша тече реката на премъдростта и излива струите на богословието.

Като древния безразсъден народ в пустинята, ти също, душо моя, предпочете свинското месо и египетските ястия.

Когато Твоят раб Мойсей удари с жезъла си по камъка, Христе, той предизобрази Твоите животворни ребра; от тях ние всички черпим жива вода.

Подобно на Иисус Навин, изследвай и огледай, душо, каква е обетованата земя и засели се в нея, спазвайки закона.

Слава: Троица Съм проста, и Единица неразделна, съединена по естество, разделна по Лица, казва Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне: Твоята утроба ни роди Бога, приел нашия образ; Него, като Творец на всичко, моли, Богородице, да получим оправдание с Твоите молитви.

Господи, помилвай (3). Слава... И ныне...

Кондак, глас 6:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят приближава и ти ще се смутиш, но събуди се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Песен 7

Ирмос: Съгрешихме, постъпвахме беззаконно и неправедно пред Тебе, нито опазихме, нито вършихме това, което Си ни заповядал; но не ни оставяй до край, Боже на нашите отци.

Когато пренасяха Ковчега на колесница и воловете го наклониха, тогава заради едно докосване до него Оза изпита Божия гняв; но ти, душо, отбягвай неговата дър-зост и истинно благоговей пред божествените неща.

Слушала си ти за Авесалом, как въстана срещу самото естество; знаеш неговите гнусни дела, с които оскверни ложето на баща си Давид; но ти самата, душо, подражаваш на неговите страсти и стремежите на похотта.

Ти, душо, пороби величието на своята свобода на твоето тяло; защото намирайки в сатаната друг Ахитофел, ти се съгласи с неговите съвети; но Самият Христос ги разпръсна, за да можеш ти да се спасиш.

Някога великият Соломон, бидейки изпълнен с благодатта на премъдростта, стори зло пред Бога и отстъпи от Него; но с твоя проклет живот, душо, ти на него заприлича.

Увлечен от своите плътски страсти, уви, оскверни се любителят на премъдростта; той възлюби блудните жени и се отчужди от Бога; на него, душо, и ти подражаваш с ум, изпълнен със срамно сладострастие.

Ти, душо, се сравни с Ровоам, който не послуша съветниците на баща си; ти стана като най-порочния слуга Йеровоам, древния отстъпник; но бягай от подобно подражание, викайки към Бога: съгреших, смили се над мен.

Слава: Бог Се възпява като Троица проста, неразделна и единосъщна, Една по естество, Светлини и Светлина, Трима Святи и Един Свят! Възпей и ти, душо, и прослави Извора на Живота – Бога на всичко.

И ныне: Възпяваме Те, благославяме Те, покланяме Ти се, Богомайко; защото роди Един от неразделната Троица, Христа Бога, и единствена отвори за нас, живеещите на земята, небесните обители.

Песен 8

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове.

Като стана подобна на Озия, душо, ти двойно придоби неговата проказа, защото мислиш неправедно и вършиш беззаконие; остави всичко що имаш и пристъпи към покаяние.

Слушала си как в древност ниневийците във вретище и пепел се каеха пред Бога, но ти не ги последва в покаянието им, а се показа най-лоша от всички съгрешили преди и след Закона.

Слушала си, душо, как Йеремия в тинестия ров с ридание викаше към град Сион и просеше сълзи; подражавай на неговия плач и ще се спасиш.

Йона побягна към Тарсис, предвиждайки обръщането на ниневийците, защото като пророк той знаеше Божието милосърдие и бе загрижен да не се окаже пророчеството му лъжовно.

Слушала си, душо, как Даниил в рова затвори устата на зверовете; знаеш и как отроците с Азарий угасиха с вяра пламъка на пещта.

Стария Завет изцяло ти приведох, душо моя, в пример; подражавай на боголюбивите дела на праведните и бягай от греховете на порочните.

Слава: Безначални Отче, съ-безначални Сине, Утешителю благий – Душе правий; Родителю на Словото Божие, Слово на безначалния Отец, животворящ и съзидателен Душе, Единна Троице, помилвай ме.

И ныне: Като от пурпурна коприна, Пречиста, в Твоята утроба се изтъка духовната багреница – Емануиловата плът; затова и наистина Те почитаме като Богородица.

Песен 9

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб като Богоневеста и Майка православно величаем.

Христос бе изкушаван: дяволът Го изкушаваше, показвайки Му камъните, за да ги превърне в хлябове; възведе Го на планината, за да види в миг единствен всичките царства на тоя свят; бой се, душо, от това, бди и се моли всеки час на Бога.

Гълъбът, който възлюби пустинята, Христовият светилник, гласът на викащия възгласи, проповядвайки покаяние; но Ирод извърши беззаконие с Иродиада; виж, душо моя, не се оплитай в мрежите на беззаконниците, но възлюби покаянието.

В пустинята се посели Предтечата на благодатта и от цяла Иудея и Самария идваха, за да го слушат и изповядваха греховете си, усърдно приемайки кръщение; но на тия ти не подражаваш, душо.

Бракът е честен и ложето - нескверно, защото Христос някога ги благослови, вкусвайки по плът храна на сватбата в Кана Галилейска и водата във вино претвори, явявайки първото Си чудо, за да можеш ти, душо, да се промениш.

Христос изцери разслабения, който взе одъра си, и въздигна мъртвия юноша - чедо на вдовицата, както и слугата на стотника; и откривайки Се на самарянката, душо, Той ти предначерта как да служиш на Бога в Дух и истина.

Господ изцери кръвоточивата чрез докосването й до края на одеждата Му, очисти прокажените, просвети слепите и хромите изправи, глухите, немите и прегърбената изцери със слово, за да се спасиш ти, нещастна душо.

Слава: Отца да прославим, Сина да превъзнесем, на Божествения Дух с вяра да се поклоним, неразделна Троице, Единица по същество, Светлина и Светлини, Живот и Животи, оживотворяващ и просвещаващ краищата на вселената.

И ныне: Пази Своя град, Богородителко пречиста, защото чрез Твоята защита той владичества с вяра и от Тебе получава сила, чрез Тебе победоносно отблъсква всяко изкушение и враговете взима в плен, държейки ги в подчинение.

Припев: Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Андрее честний и трижди блажен отче, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за тия, които те възпяват - да се избавим от гняв и скръб, от тлението и безмерните съгрешения всички ние, които с вяра почитаме твоята памет.

Катавaсия:

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб, като Богоневеста и Майка, православно величаем.