Ако искате да развиете в себе си физическа сила, трябва да се упражнявате с тежести, да се занимавате с гимнастика. От това мускулите увеличават обема си и придобиват здравина и еластичност. Ако искате да развиете паметта си, трябва да се упражнявате в заучаване наизуст, във възпроизвеждане на чутото, в припомняне на миналото. Носачите по железопътните гари поразяват с удивителната си памет за лица, развита благодарение на постоянните упражнения. Те помнят всички пътници, които се обръщат към тях, в хилядното множество без труд намират онези, които им трябват, и дълго време след това могат по памет да опишат външността на своите клиенти, да кажат колко багаж са имали и за къде са им били взети билетите. Ако искате да се научите да четете гладко, да пишете красиво, лесно да решавате аритметични задачи, трябва да се упражнявате в това, за да развиете съответните способности. И така е във всичко.
Обратно, ако прекратите упражненията си, ще загубите онова, което сте придобили. Така хора, които някога са завършили училище и са умеели сравнително добре да четат и пишат, живеейки на село, често напълно разучават това. Тези така наречени рецидиви на неграмотността се обясняват именно с липсата на упражнения и практика. Прекратете физическата работа и гимнастическите упражнения и мускулите ви ще станат отпуснати и слаби.
Някога по улиците на Париж всеобщо внимание привличал един индийски факир, който непрекъснато ходел с вдигната над главата ръка. Оказало се, че в продължение на редица години той със съзнателно усилие на волята се заставял да държи ръката си в това неестествено изпънато положение. В резултат мускулите, които сгъват ръката, поради продължителната липса на употреба загубили силата си, ръката се вкочанила и престанала да се сгъва и движи.
Имало е случаи, когато европейци, изхвърлени вследствие на корабокрушение на необитаем остров и принудени да останат там 15–20 години, почти забравяли да говорят, тъй като поради липсата на събеседници били обречени на мълчание през целия този период. Когато случайно преминаващ кораб ги забелязвал и ги свалял от острова, те нерядко не били в състояние да разкажат своята история, тъй като почти били забравили родния си език и трябвало отново да го учат.
Самият говорен орган — мускулите на езика и гласните струни — може да атрофира от неупотреба. Имало е случаи, когато хора, дълго време намирали се в единична изолация и през цялото време мълчали, след края на затворничеството били принудени да започнат с упражнения за произнасяне на членоразделни звуци, навикът към което бил напълно изгубен.
Разказват, че в подземните езера на Мамутовата пещера в Америка се срещат видове риби, гущери и жаби, които по външното си устройство по нищо не се отличават от видовете, живеещи на земната повърхност, но имат една особеност: у тях изобщо няма очи. При някои все още могат да се забележат слаби следи от очните кухини, а при други няма и това. Органът на зрението е атрофирал без остатък. От какво се е случило това? Може би тук просто имаме работа с особен подземен сляп вид риби и земноводни? Учените не мислят така и обясняват посоченото явление по друг начин.
Някога предците на тези животни, принадлежали към нормален наземен вид, случайно попаднали в подземните езера, където има всички условия за съществуване, но където не прониква нито един слънчев лъч и цари вечен мрак. При липсата на светлина органът на зрението — окото — се оказал напълно ненужен. В новата среда за живота били нужни слухът, обонянието и осезанието, но окото останало без употреба и по силата на общия закон зрението започнало да отслабва. Този процес на постепенно отслабване на органа на зрението продължил в редица последващи поколения животни и в резултат след много години от окото не останала дори очна кухина. То атрофирало от неупотреба.
Същият закон действа и в духовния живот. Човек може от неупотреба да изгуби волята, паметта, съобразителността — всички духовни способности. А най-страшното, разбира се, е за човека умъртвяването на духовния живот. А това се случва много често.
Погледнете така наречените делови хора, изцяло погълнати от търговия, печалби и търговски операции. Те са толкова погълнати от всичко това, че за духовен живот не им остава време, и духовно не израстват, оставайки завинаги духовни джуджета. Малко по малко се губи мисълта за Бога, за нравствения закон, изгубва се любовта към истината, отвращението към греха, сърдечната чувствителност към нравствените въпроси.
С една дума, по този път лесно може да се стигне до онова състояние, което пророк Исаия характеризира така:
„С уши ще чуете — и няма да разберете, и с очи ще гледате — и няма да видите. Защото огрубя сърцето на този народ, и с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха, за да не видят с очите си, и да не чуят с ушите си, и да не разберат със сърцето си, и да не се обърнат, та да ги изцеля.“ (Ис. 6:9–10)
Ние обикновено смятаме за грешници само онези, които грешат явно. Но и онзи, който не използва дадените му способности за слава Божия, за полза на ближните, за своето спасение, за развитие на духовния живот — също е грешник пред Бога и на Страшния Христов съд ще чуе страшната присъда:
„Негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Мат. 25:30)
В резултат на пренебрегването на духовните дарования възникват следните печални явления:
1. Духовните способности, като вяра, любов, надежда, молитва, търпение, покорност към Бога и други, започват да отслабват, стават ненадеждни и в решителен, тежък момент могат да изменят на човека. Така в гората дърветата, изгнили отвътре, първи падат под напора на бурята.
2. По-лесно се поддаваме на изкушенията и по-често отстъпваме пред съблазните, изменяйки на нравствения закон.
3. Страда силата на волята и нейната нравствена устойчивост. В крайна сметка волята не е нищо друго освен постоянен избор между различни подбуди и възможни направления на нашата дейност.
Да допуснем, че ви молят да окажете някаква услуга. Вашата леност и егоизъм не желаят това. Но у вас има и други подбуди — евангелски подбуди, подбуди на любов към ближния, които изискват от вас: „На оногова, който проси от тебе, дай; и от онзи, който иска да вземе назаем от тебе, не се отвръщай“ (Мат. 5:42).
Налага ви се да избирате между едното и другото решение, между „да“ и „не“, между съгласие и отказ. Изпълнението на молбата изисква известно усилие на волята и ако преодолеете себе си и направите това усилие, изпълнявайки онова, на което ви учи Евангелието, вие сте победили леността и егоизма и волята ви малко се е укрепила нравствено. Ако обаче останете пасивни и безучастни и, подчинявайки се на леността и себелюбието, не направите необходимото усилие на волята, вие сте победени и волята ви донякъде е отслабнала.
Друг пример: да предположим, че в ума ви се е появила съблазнителна прелюбодейна мисъл. Можете да я задържите в съзнанието си и да се наслаждавате на нея или, помнейки за чистотата, която Господ изисква, веднага да я прогоните, насочвайки вниманието си към нещо друго. Отново предстои избор и от това какво решение ще вземете — дали ще се подчините на съблазънта без съпротива или твърдо ще я отблъснете от себе си — зависи дали волята ви ще отслабне и ще се разпусне, или ще се укрепи.
Именно в този постоянен избор, който ежедневният живот предоставя на човека, се състои упражняването на нравствената воля — онази дейност, която я укрепва. Оттук е ясно колко важна е дейността за развитието на волята и колко вредни са пасивността и безучастието.
Главното средство за укрепване на нравствената воля е непрекъснатата дейност в духа на евангелските заповеди. Без тази дейност, без постоянни усилия, в каквото и да се проявяват те — в молитва, благотворителност или аскетически подвиг — волята може напълно да атрофира и тогава всеки нравствен постъпък ще представлява невероятна трудност.
4. Застоят в духовния живот винаги се съпровожда и от отслабване на гласа на съвестта. Отначало чувствителната и отзивчива към всяко нравствено зло съвест постепенно започва да заглъхва, ако човек не обръща внимание на нейните изисквания. Ако навиеш будилника и не ставаш, когато звъни, скоро можеш да свикнеш с това и да спиш спокойно, без да се събуждаш, както умеят да спят църковните пазачи на камбанарията под звъна на камбаните. Така е и в духовния живот: ако пренебрегваме указанията на съвестта, малко по малко човек престава да чува нейния глас и нравствено заспива. Към зловонието може да се привикне; към злото също може да се привикне, ако не се борим с него.
5. Накрая, при отсъствие на духовна дейност са неизбежни съмненията, скептицизмът, малодушието и духовната апатия. Не може да има нито енергия, нито решителност.
Такива са психологическите последици от духовната леност и бездействие.
Още по-важни са последиците в областта на тайнственото и благодатното.
1. При бездействие губим благодатния живот. „Не искате да дойдете при Мене, за да имате живот“, казва Господ на юдеите (Ин. 5:40). Той обещава този живот, но за това трябва да вървим към Него. Който стои на едно място, тоест не полага никакви усилия и не прави никакви движения, той никога няма да дойде при Христа, Източника на живота.
2. Светлината на живота обикновено се придобива от нас на практика, тоест чрез проверка на Евангелието чрез опита и чрез действен живот според неговите заповеди.
3. Като не се опитваме да живеем според Евангелието, ние отстраняваме от себе си благодатните дарове и Божията помощ, защото Божията благодат съдейства на човека при неговите собствени усилия и без това не може да го спаси.
От всичко казано дотук нека се постараем твърдо да запомним главния извод: духовният живот е непрекъсната дейност. Няма по-вредна грешка от това да си въобразявате, че след като сте извършили едно или няколко добри дела, вече сте си осигурили блаженство и можете да почивате на лаврите си.
Така в старо време богатите търговци, след безпътно прекаран живот, понякога се опитвали да го изкупят чрез построяване на храм или чрез даряване на камбана, тежаща хиляди пуда. Ако този дар не е съпроводен с искрено покаяние и решителен прелом в живота в духа на Евангелието, той не може да спаси човека.
„И праведникът“, казва Божието слово, „ако отстъпи от правдата си и върши неправда, ако върши всички онези мерзости, които върши беззаконникът, ще живее ли? Всички добри дела негови, които е вършил, няма да се припомнят; за беззаконието си, което върши, и за греховете си, в които е съгрешил, той ще умре“ (Иез. 18:24).
Животът е вечно движение. Той никога не стои на едно място. И духовният живот също постоянно се движи: или нагоре, или надолу, или към доброто, или към злото — но да стои неподвижен той не може. Това прилича на плаване с лодка нагоре по реката. Вие се движите напред само докато гребете. Щом оставите веслата, веднага започвате да се носите назад.
Но ако добросъвестно работите над себе си, стараейки се да живеете според Божиите заповеди, и, ползвайки се от евангелската светлина, се опитвате да поправяте своите недостатъци, тогава незабелязано за вас във вашата душа расте Царството Божие, тоест онова висше състояние на нравствено съвършенство, когато Господ започва безразделно да царува в душата над вашите мисли, желания и чувства.
Как расте това семе на Царството Божие, по какви закони — човекът не знае и често дори не забелязва, докато не се прояви резултатът от растежа и семето не се превърне в пълновесен клас. Но когато семето израсне, то изпълва цялата душа, изтласквайки всичко излишно и ненужно. Така „синапеното зърно, което, когато се сее в земята, е по-малко от всички семена на земята; а когато бъде посяно, изниква и става по-голямо от всички злакове“ (Марк. 4:31–32).
Из Беседа 4 върху Евангелието според Марк
Няма коментари:
Публикуване на коментар