„Бъдете единомислени, живейте в мир…” (2 Коринтяни 13:11)
Случва се хората да имат едни и същи мисли, но да нямат мир помежду си, например когато са съгласни по догматите на вярата, а враждуват един против друг. Напротив, тук Павел изисква и едното, и другото — и единомислие, и съгласие.
„И Бог на любовта и мира ще бъде с вас.“ Не само увещава и съветва да имат мир, но и моли Бога за това; и действително, тук той или се моли, или предсказва бъдещето, а по-правилно — прави и двете едновременно.
„Ако — казва той — постъпвате така, тоест, ако мислите едно и също и имате мир помежду си, тогава и Бог ще бъде с вас, защото Бог е Бог на любовта и мира; Той се радва на това и се весели заради него. Оттук — от Неговата любов — и във вас ще има мир. Оттук — избавлението от всички злини. Тази любов спаси вселената, тя прекрати дългогодишната вражда на земята, тя съедини земята с небето, тя направи хората ангели. Нека и ние я възлюбим, защото тя е майка на безброй блага. Чрез нея сме спасени, чрез нея са ни дарувани всички неизказани блага.“
След това, насочвайки ги към любовта, апостолът казва: „Поздравявайте се един друг със свято целувание“ (2 Кор. 13:12).
Какво означава „свято“? Не лицемерно, не коварно, каквото е било целуванието, с което Юда целуна Христос. Затова е дадено целуванието — да поражда любов, да разпалва искрено разположение, за да се обичаме един друг така, както братя обичат братя, както децата — бащите, а бащите — децата, или още повече — защото онази любов е по природа, а нашата е от благодатта. Чрез целуванието душите се съединяват помежду си. Затова и когато се завръщаме от пътувания, се целуваме един друг, когато душите ни отново влизат във взаимно общение. Целувката на устните особено изразява разположението на нашата душа.
Може да се каже още нещо за това свято целувание. Какво именно? Ние сме храм Христов. Затова, когато се целуваме един друг, ние целуваме преддверията и входа на храма. Не виждате ли как мнозина целуват вратите и на този храм — едни, прекланяйки глава, други, докосвайки ги с ръка и поднасяйки ръката към устните си? И през тези врати и двери — нашите уста — Христос е влизал и влиза при нас, когато се причастяваме. Вие, причастниците с Тайнството, разбирате какво казвам.
Не с обикновена чест са удостоени нашите уста, които приемат Тялото на Владиката. Затова именно тук, преди всичко, ние се целуваме един друг. Нека чуят това онези, които се отдават на сквернословие и злословие — и нека се ужасят при мисълта как оскверняват устата си. Нека чуят това и онези, които се целуват срамно.
Послушай какво Бог е изрекъл чрез твоите уста — и ги пази от осквернение. Чрез тях Той е говорил за бъдещия живот, за възкресението, за безсмъртието, за това, че смъртта вече не е смърт, и за много други неизказани тайни.
Наистина, онзи, който пристъпва към Тайнството, се приближава до устата на свещеника като към прорицалище. Нека послушаме колко страшни са те. Пристъпващият е загубил живота си още в прародителите и идва да го потърси и да поиска съвет как да го намери и придобие. Тогава Бог говори чрез устата на свещеника как да го намери; и устата на свещеника са по-страшни от самото очистилище. Последното никога не е издавало такъв глас, а е предричало за неща много по-низши — за земни войни и за земен мир. Напротив, тези уста говорят за небето, за бъдещия живот, за нови неща, превъзхождащи разума.
След като казал: „Поздравявайте се един друг със свято целувание“, апостолът добавил: „Поздравяват ви всички светии“ (целуват ви всички светии), като по този начин им дава радостна надежда. Това той е написал вместо целувание, съединявайки ги помежду им чрез това взаимно приветствие, защото от същите уста произлизат и целуванието, и думите. Виждаш ли как той съединява всички помежду им — и отдалечените по плът, и близките: първите посредством писанието, а последните посредством целуванието?
„Благодатта на нашия Господ Иисус Христос, и любовта на Бога и Отца, и общението на Светия Дух да бъдат с всички вас. Амин.“ (2 Кор. 13:13) Така, след като ги е съединил помежду им и чрез приветствията, и чрез целуванията, той отново завършва словото си с молитва, а чрез нея всячески се старае да ги съедини и с Бога.
Из Беседа 30 върху Второто послание до коринтяните
Няма коментари:
Публикуване на коментар