Пета неделя след Пасха - на самарянката

Поучение за неделята от св. Игнатий Брянчанинов

(из Аскетическая проповед)

Истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят (Йоан. 4:23).

Възлюбени братя! Днес чухме в Евангелието, че истинните служители на истинния Бог ще Му се покланят с Дух и Истина, че Бог иска да има такива поклонници. Ако Бог желае да има такива поклонници и служители, то очевидно е, че само такива приема и са Му благоугодни. Това учение ни е възвестил Сам Синът Божий. Да вярваме в Христовото учение! С цялата си любов да приемем всесвятото Христово учение! За да можем да Го последваме с точност, трябва да видим какво означава да се покланяме на Бог-Отец с Дух и Истина.

Истината е нашият Господ Иисус Христос, както Сам Той е засвидетелствал за Себе Си: Аз съм пътят и истината и животът (Йоан. 14:6). Истината е Словото Божие: Твоето слово е истина (Йоан. 17:17). Това Слово предвечно е било в Бога, произнасяло се е от Бога и към Бога; това Слово е Бог, това Слово е Творецът на всичко съществуващо, видимо и невидимо (Йоан. 1:1, 3; Кол. 1:16). Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца (Йоан. 1:14). Бога никой никога не е видял, но Словото Божие, Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го изповяда (Йоан. 1:18). Изповядал Бога пред човеците, в пълнота явил Бога на човеците Син Божий, Словото Божие; Той им явил недостъпната за тях истина, като засвидетелствал и запечатал неоспоримата истина с изобилно преподаване на Божествената благодат. От Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат: благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа (Йоан. 1:16, 17). Това значи: чрез Иисуса Христа ни е дадено не някаква повече или по-малко подробна и ясна представа за благодатта и истината, но самата благодат, самата истина са преподадени на човеците и насадени в тях. Ние сме станали причастници на Божественото естество (2 Петр. 1:4).

Истината има свойствения на Нея Дух. Този Дух се нарича Духът на Истината (Йоан. 15:26 и 16:13). Той е Дух, изхождащ от Отца (Йоан. 15:26). Той е Светият Божий Дух (Йоан. 14:26). Той е Дух на Сина (Гал. 4:6), като неотстъпно съприсъстващ на Него, като съставящ, заедно с Отца и Сина, едно неразделно и неслитно Божеско Същество. Приемането на Истината е и приемане на Светия Дух: защото Всесвятата Истина възвестява за Себе Си, че Тя ще изпрати Светия Дух от Отца на Своите ученици. Естествено е Светият Дух да присъства там, където действа Светата Истина, и да запечатва Нейните действия. По същия начин, където действа Светият Дух, там има обилно явяване на Истината, както и Господ е казал на Своите ученици: Кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина (Йоан. 16:13). Изобразявайки чудното отношение на Божественото Слово към Божествения Дух, Господ е казал за Духа: Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. Всичко, що има Отец, е Мое (Йоан. 16:14, 15). Духът възвестява и явява на човеците съестествения на Него Син - Духът, привлечен от човеците чрез вярата в Сина, съестествен на Духа. Светият Дух изгражда духовно истинния християнин и го преобразява в жилище Божие (Еф. 2:22); Той изобразява и вселява Христа във вътрешния човек (Еф. 3:16, 17). Той осиновява човеците на Бога, правейки ги подобни на Христа и насаждайки в тях Христовите свойства (Йоан. 14:6). Човеците, осиновени от Бога, в молитвите си се отнасят към Него като към Отец, защото Дух Свети напълно явно и осезаемо свидетелства на духа на обновения от Него човек (Рим. 8:16) за съединяването на този човек с Бога, за осиновяването му от Бога. Понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч Отче! (Гал. 4:6). Именно такива поклонници се признават за истинни поклонници на Бога! Именно такива поклонници, покланящи се на Бога с Дух и Истина, търси и приема Бог. Извън истинното християнство няма нито богопознание, нито богослужение.

Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Йоан. 14:6), е казал Господ. За този, който не вярва в Господа Иисуса Христа, няма Бог: всякой, който отрича Сина, няма и Отца (1 Йоан. 2:23), който не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него (Йоан. 3:36). Невъзможно е да пристъпим към Бога, невъзможно е да влезем в каквото и да е общение с Бога иначе, освен посредством нашия Господ Иисуса Христа, единствен Посредник и Ходатай, единствено средство за общение между Бога и човеците! Няма истинно познание на Господа Иисуса Христа без посредничеството на Светия Дух! Никой не може, е казал Апостолът, да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго (1 Кор. 12:3). Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов (Рим. 8:9). Извън християнството няма добродетел, достойна за небето! „Доброто - е казал преподобният Марк Подвижник - не може да се извършва, нито да се вярва в него, освен в Христа Иисуса и Светия Дух". Недостойни за Бога са естествените човешки добри дела, произлизащи от нашето паднало естество, в което доброто е примесено със злото, в което доброто в по-голямата си част е едва забележимо сред многото зло. Падналото естество е способно изключително на зло, както е засвидетелствал Сам Бог: помислите на човешкото сърце са зло още от младините му (Бит. 8:21). Вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си (Лук. 11:13). Такава е цената пред Евангелието и пред Бога на естествената човешка доброта, и на действията, произлизащи от нея. Падналото естество напразно прославя своите гръмки и велики добри дела! Такова самохвалство е свидетелство за ужасна слепота! Такова самохвалство е наволно изобличение на качествата на гръмките човешки дела, възбуждани и подхранвани от тщеславието. Зловонието на гордостта, което излъчват от себе си тези варосани гробници, е мерзостно пред Бога: пред Него е благоприятен тамянът на смирението.

По тази причина Господ е заповядал отричане от естеството на падналото и заслепено човечество, несъзнаващо своето горчиво падение, напротив, виждащо в него някакво ве¬ликолепно тържество, търсещо да развие това тържество. За спасението е необходимо отричане от греха! Но грехът толкова се е усвоил на нас, че се е превърнал в естество, в самата ни душа. За отричане от греха е станало жизнено необходимо отричането от падналото естество, отричането от душата (Мат. 10:39), отричането не само от явните зли дела, но и от многоуважаваните и прославени от света добри дела на ветхия човек; жизнено необходимо е да заменим своя начин на мислене с Христовия разум, а дейността според влечението на чувствата и указанията на плътското мъдруване - с усърдното и внимателно изпълнение на Христовите заповеди. Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни (Йоан. 8:31, 32). Забележителни и дълбоки думи! Прякото последст¬вие, произлизащо от тях, се състои в това, че грехът държи човека в робство единствено посредством неправилни и лъжливи понятия. По същия начин е очевидно, че пагубната неправилност на тези понятия се състои именно в признаването за добро на това, което всъщност не е добро, и в непризнаването за зло на това, което всъщност е убийствено зло.

Който е от Бога, той слуша Божиите думи (Йоан. 8:47), е казал Господ. Братя! Да се смирим пред нашия Господ! В противоположност на ожесточените иудеи, отхвърлили и Господа, и Неговото учение, да окажем послушание към Господа, с покорност към Неговото всесвято и спасително учение! Да отхвърлим начина на мислене, наследен от нашето паднало естество и от враждебния на Бога свят! Да усвоим за себе си начина на мислене, предлаган ни от Господа в Неговото свето Евангелие! Да последваме Истината, и ще наследим Истината. Истината освобождава човешкия ум от невидимите вериги на заблужденията, с които го е оковал грехът. Нещо повече: всесилната Истина, доставяйки духовна свобода на ума, с обновяването и оживяването му с живот свише - Словото Божие, го извежда на пътя на Христовите заповеди, и отдалечава от него пътя на лъжата (Пс. 118:29). Душата, оживена от Истината, пее заедно с вдъхновения пророк: Ще се затека по пътя на Твоите заповеди, кога разшириш сърцето ми. Господи, посочи ми пътя на Твоите устави, и ще седържа о него докрай. Вразуми ме, и ще спазвам Твоя закон и ще го пазя от все сърце (Пс. 118:32-34). Такава душа неизбежно ще стане причастница на Светия Дух, Който не може да не присъства там, където присъства и властва Божествената Истина, Който в Своя тайнствен съвет с Всесветата Истина говори за Себе Си така: Причастник съм на всички, които Ти се боят и които пазят Твоите заповеди (Пс. 118:63 - слав.) .

Докато човек пребивава в своето паднало естество, дотогава е потопен в мрака на най-дълбоко неведение: той не знае как и за какво трябва да се моли (Рим. 8:26), той е неспособен да служи на Бога. Само вярата в Христа дарява познание на Истината; вярата, изразявана с изпълнението на Христовите заповеди, привлича в сърцето на вярващия благодатта на Светия Дух, както е казал боговдъхновеният пророк: Привлякох Духа, защото жадувам за Твоите заповеди (Пс. 118:131 - слав.). Само истинският християнин, християнинът с вяра и дела, може да бъде истинен поклонник на Бога, да Му се покланя и да служи на Бога, като на Отец, с Дух и Истина. Амин.