26 септември / 9 октомври – Преставяне на Св. Апостол и Евангелист Йоан Богослов

На Великата вечерня – 1-ви антифон на 1-ва катизма. На Господи воззвахъ, стихири на 8, глас 1, под.: Небесныхъ чиновъ:

Съзерцателят на неизразими откровения * и проповедникът на възвишените тайни Божии, * Заведеевият син, * който ни написа Христовото Евангелие, * ни научи да богословстваме * за Отца, и Сина и Светия Дух. (3)

Арфата, на която Бог свири небесни песнопения, * тайнописецът и богословесната уста * красиво пее песента на песните; * защото, движейки устните си като струни, * а езика си – сякаш е перце, * той се моли да бъдем спасени. (3)

Възвестявайки с гръмогласния си език * скритите слова на божествената мъдрост, * възлюбен на Бога апостоле, * ти винаги зовеш на висок глас, с непрестанно движещи се устни: * В начало бе Словото! * И така наставляваш всеки човек * в богопознанието. (2)

Слава, глас 2: О, човешки роде, нека както подобава добре да възхвалим сина на гърма, основата на божествените слова, началника на богословието и първия проповедник на истинските догмати на Божията мъдрост, възлюбения Йоан, девственика, защото, имайки постоянно в себе си божественото Слово, той каза, че То е отначало и винаги е неразделно и единосъщно на Отца, обяснявайки ни православно Светата Троица; той също ни показа, че Словото твори заедно с Отца, че То е живоносно и е истинската Светлина. О, страшно чудо и превелика мъдрост! Защото изпълнен с любов, той бе изпълнен с богословие, слава, чест и вяра, бидейки основател на нашата най-чиста вяра, заради която ще получим вечните блага в Съдния ден.

И ныне, Богородичен догматик, глас 2: Премина сянката на закона, щом дойде благодатта; както къпината гореше и не изгаряше, така и Ти, Дево, роди и Дева остана. Вместо огнения стълб, възсия Слънцето на правдата, и вместо Мойсей – дойде Христос, спасението на нашите души.

Вход, прокимен на деня и паримии.

На литията, стихири на глас 1, от патр. Герман и Андрей Пир:

Изливат се реки от богословие от твоята уста, апостоле, и напоявана от тях, Божията Църква се покланя православно на единосъщната Троица; моли се сега на Троичния Бог, Йоане Богослове, да утвърди и да спаси душите ни.

Градината на чистотата възсия за нас отново с благоуханно миро в настоящия празник, за да викнем към апостола: Йоане апостоле, който се облегна на гърдите на Учителя, изля дъждове от слова върху света и опази Девата като зеницата на окото си, моли Христа да ни дари с велика милост.

Учениче на Спасителя, девствениче и Богослове, когато Христос Бог бе разпнат, Той повери Девата Богородица на твоите грижи като на девственик; и ти я опази като зеницата на окото си. Затова моли се да се спасят нашите души.

Като очевидец на неизказани тайни, ти възкликна, викайки: „В началото предвечното Слово беше у Бога и То бе Бог!“; апостоле Йоане, най-любими и верни приятелю Христов, сладост на Троицата, непоклатимо утвърждение на Ефес и Патмос, наша помощ, моли се, всеблаги Богослове, да се избавят от видими и невидими злочестиви врагове тия, които винаги с вяра празнуват твоята памет.

Слава, глас 4: Облегнат на гърдите на Христа Учителя, възлюбени учениче, на Господнята вечеря ти узна неизказани неща и с небесния си глас прогърмя към всички, казвайки: „В начало бе Словото и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог!“ – истинската Светлина, Която просвещава всеки човек, идващ на света, Христос – Бог, Спасителят на нашите души.

И ныне, Богородичен, глас 4: Синът, Когото заедно с Отца и Духа * серафимите прославят във висините, * желаейки да претвори първосъздадения човек, * неизразимо понизи Сам Себе Си в Твоята утроба, * всевъзпявана Богородице; * и възсиявайки от Тебе, * Той просвети целия свят чрез Своето Божество, * като го избави от измамата на идолопоклонството; * и като го обожи в Себе Си, * въздигна рода човешки в небесата * - Христос Бог, Спасителят на нашите души.

Стиховни стихири, глас 4, под.: Звани свыше:

Богословствайки за Сина на Всевишния, * Който е съ-вечен и единосъщен на Отца, * неизменна Светлина от Светлината, * Образ на Отеческата Ипостас, * просиял извън времето безстрастно от Отца, * Създател и Господ на всички векове, * ти, възлюбени, проповядваше на света Христа, нашият Бог, * като Този, Който е извел от мрака светлината. * Моли Го да спаси * и просвети нашите души.

Стих: По цялата земя излезе тяхното вещание и до край-вселена думите им.

Приемайки светлината на Утешителя * и просветен от нея, богословстваше * и възвестяваше на всички, възлюбени, * че Той произхожда от Отца * и чрез Сина се открива на човечеството, * равен по чест, съ-престолен и единосъщен * с безначалния Отец и с Бога-Слово. * Затова те почитаме с песни * като основа на божествената вяра, * в която ни запази непоклатими * чрез твоите молби към Господа.

Стих: Небесата проповядват славата на Бога и за сътвореното от ръцете Му възвестява небосклонът.

Като се изкачи на върха на богословието, * ти научи неизразимите Божии тайни: * за едната същност на Божеството, * общата Му слава, * царство и господство, * винаги разделян в три Ипостаси, * по същност неделими и обединени в едно неслитно божествено единство. * Проповядвайки така, Богослове, * ти славиш неразделната Троица; * моли Я да спаси и просвети душите ни.

Слава, глас 6, от преп. Йоан Дамаскин: Апостоле Христов, Евангелисте и Богослове, като посветен в неизказаните тайни ти прогърмя за нас неизразимите учения на Премъдростта, обяснявайки на верните, че Христос е отначало, отхвърляйки така хулите на еретиците, че било е време, когато не е съществувал. И като се показа най-възлюбен и близък приятел на Христа, имайки, подобно на красноречивите Исая и Мойсей Боговидец дръзновение пред Бога, моли се усърдно за нашите души.

И ныне, Богородичен, глас 6: Моят Творец и Избавител Христос Господ произлезе от Твоята утроба, о Пречиста, и в мен – човека Се облече и от древното проклятие освободи Адам; затова към Теб, Всечиста, като към Божия Майка и истинска Дева „радвай се” непрестанно зовем с ангелския поздрав: „Радвай се, Владичице, защита, покров, и спасение на нашите души!”.

На петохлебието – тропар на апостола (2) и Богородице Дево… (1)

Тропар, глас 2:

Апостоле, от Христа Бога възлюблен, побързай да избавиш безответните люде, защото Този, Който ти позволи да се облегнеш на гърдите Му, приема от тебе коленопреклонение. Моли Го, Богослове, да разпръсне мъглата, налегнала върху народите, като просиш за нас мир и велика милост.

На Утренята, тропар на Апостола (2), Слава, и ныне, Богородичен възкресен, глас 2: Вся паче смысла…

Слава, и ныне: Всички Твои тайни, Богородице, са преславни и превишават ума; с чистота запечатана и със запазено девство, Ти си знайна като Майка, родила истинския Бог: моли Го да се спасят нашите души.

Първи седални, глас 8, под. Премудрости:

Наречен си син на божествения гръм, за да проглушиш ушите на злочестивите, о, всемъдри, а в праведните сърца най-сладко да тръбиш за въплъщението на Словото; като истински приятел се облегна на Христовите гърди, откъдето почерпи разбиране за откровенията и на всички проповядваше за Онзи, Който е съ-безначален на Отца. Йоане апостоле, моли Христа Бога да даде опрощение на греховете на тия, които празнуват с любов твоята свята памет. (2)

Слава, и ныне, Богородичен: Зачевайки в утробата си Премъдростта и Словото без да изгориш, Майко Божия, Ти роди на света Този, Който държи целия свят, и в обятията си държеше Този, Който храни всички, Твореца на мирозданието; затова с вяра Те прославям и Те моля, Всесвята Дево, да се избавя от прегрешенията и в Съдния ден, когато застана пред лицето на моя Създател, Владичице Пречиста, ела ми на помощ, защото можеш всичко, каквото поискаш, Всевъзпявана.  

Втори седални, глас 8, под. Премудрости:

Като остави риболова в дълбините, с въдицата на Кръста ти открито улови за вярата всички народи като риби, защото, както ти каза Христос, ти стана ловец на човеци, улавяйки ги за благочестието; затова по целия Патмос зася разбирането за Словото и спечели Ефес с твоите беседи, Богослове Апостоле; моли Христа Бога да даде опрощение на греховете на тия, които празнуват с любов твоята свята памет. (2)

Слава, и ныне, Богородичен: Всесвета Дево, Майко Божия, моля Те изцели душата ми от страшните страсти и дай прошка на моите съгрешения, които аз, окаяният, в безумие извърших, осквернявайки душата и тялото си. Горко ми, какво ще правя в оня час, когато ангелите ще разлъчат душата от страстното ми тяло? Тогава ми бъди помощница и най-гореща застъпница, защото Тебе имам за надежда аз, недостойният Твой раб.

Полиелей, величание, избран псалом.

Седални след полиелея, глас 8, под. Премудрости:

Облягайки се на гърдите Иисусови, ти получи дръзновение да попиташ като ученик: „Кой е Твоят предател, Господи?“. И понеже беше най-възлюбен от Него, о, всехвални, Той явно ти посочи предателя чрез натопения хляб. Затова, като посветен в неизказаните тайни, ти учиш за въплъщението на Слово до краищата на земята, Богослове Апостоле; моли Христа Бога да даде опрощение на греховете на тия, които празнуват с любов твоята свята памет. (2)

И ныне, Богородичен, глас 8: Небесната Врата и Кивот, всесвятата Планина, светозарния Облак нека да възпеем, небесната Стълба, духовния Рай, Евиното Избавление, великото Съкровище на цялата вселена, защото чрез Нея се извърши спасението на света и опрощението на древните съгрешения. Затова Й зовем: моли Твоя Син и Бог да дарува опрощение на греховете на тия, които благочестиво се покланят на Твоята пречиста Рожба.

Степенни, 1-и антифон на 4-ти глас.

Прокимен, глас 4: По цялата земя излезе тяхното вещание и до край-вселена думите им. Стих: Небесата проповядват славата на Бога и за сътвореното от ръцете Му възвестява небосклонът.

Стихира след 50 псалом, глас 2:

Богослове, девствениче, възлюбен ученик на Спасителя, с твоите молби ни спасявай от всякаква вреда, молим те, защото сме твое паство.

Канони – на Пресвета Богородица, глас 2 и два на апостола – първият на глас 2, от преп. Теофан Изповедник, с акростих в оригинала: Сина на гърма красиво възпявам в Христа; и вторият на глас 6, от преп. Йосиф Песнописец, с акростих в оригинала: Моления принасям на божествения тайнозрител. Катавасия: Отверзу уста моя…

Песен 1

Ирмос: Съкрушителната Божия сила някога повали в морската дълбина фараонската войска, а сега въплътилото Се Слово унищожи зловредния грях; Той е преславният Господ, Който славно Се прослави.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Избирайки Те като единствена красива, предобра във всичко и непорочна сред жените, Бог Се всели в Твоята непорочна утроба; моли Го, Всенепорочна, да избави от порока на греховете всички, които Те възпяват.

Както е написано в псалома, Ти застана като Царица отдясно на Царя, Който възсия от Твоята утроба; моли Го, Всенепорочна, да ме постави от дясната Му страна в Деня на въздаянието, Богоневесто.

Раждайки небесния Дъжд, Ти обнови напълно изсъхналото поради всякакви беззакония човешко естество, но моля Те, Богоневесто, сухата бразда на моята душа да покажеш като плодородна.

Умъртвени от дървото на познанието, о, Пречиста, ние бяхме призовани към вечния живот от Дървото на живота, Христа Бога, Който чрез Тебе, Богородице, разцъфна свръхразумно; моли Го с дръзновение да се спасят нашите души.

Ирмос: същият.

Припев: Свети апостоле и евангелисте Йоане Богослове, моли Бога за нас.

Като получи небесното Царство, което проповядваше, блажени, и бидейки събеседник на небесното Слово, запазú чрез твоите молитви повярвалите в твоята свята проповед и богословие.

Проявявайки могъщ разум, ти отхвърли всичко земно и свръзките на естеството, о, всемъдри, и пребъдвайки разумно и духовно със Словото, освободи от неразумието онези, които живееха неразумно.

Възприемайки най-богословско разбиране за небесните неща, ти проповядваше Бога Слово; и така благовести на всички: „В начало бе Словото, и Словото бе при Отца, и Словото бе Бог!“.

Богородичен: Хорът на божествените девици божествено Те възпява, Богородице Владичице, като най-красива сред жените и украсена с красотите на божествеността; защото неизказано роди Словото и Благодетеля.

Ирмос: Когато Израил преминаваше пеша през морето като по суша, виждайки потъващ фараона - своя гонител, извика: „Нека възпеем Бога с победна песен!”.

Припев: Свети апостоле и евангелисте Йоане Богослове, моли Бога за нас.

С озарен ум ти проникна в дълбините на Духа, Богослове, и ясно ни разказа за удивителното раждане, зовейки: „В начало беше Бог Слово!“.

Притиснати от множество изкушения, страдания, скърби и тежки нападения, ние прибягваме с вяра към тебе, Богослове; бъди помощник на твоите раби.

Лекувайки жестоките страсти на нашите души като отличен лекар, о, премъдри, избавú ни от огъня и вечното осъждане чрез твоето ходатайство.

Богородичен: О, Пречиста, Която зачена Бога, станал човек заради нас, моли Го да Се смили в Деня на съда над нас, които много сме Му прегрешили.

Песен 3

Ирмос: Като лилия разцъфтя пустинята - безплодната църква на езичниците при Твоето пришествие, Господи; в нея се утвърди и моето сърце.

Излязъл от Твоята утроба, о, Всенепорочна, Творецът в мен, човека, Се облече, дарявайки с нетленна одежда този, който бе оголен от множество неприлични дела.

Ти роди Всепочитания Бог Слово, Владичице; моли Го усърдно да Се смили над моята смирена душа, тъгуваща сред унизителните удоволствия.

О, Пречиста, изцели раните на моята душа, и смиреното ми сърце, отровено от змийската отрова, излекувай с Твоя тайнствен лек.

Имайки дръзновение пред Твоя Син като Негова Майка, Владичице, изпроси помощ за отчаяните люде и повали високомерието на беззаконниците.

Ирмос: същият.

Свръхразумната тайна за Троицата ти разкри чрез твоя богословски език, богоблажени Йоане; в нея се утвърди и моето сърце.

Твоят език стана пишещо перо на Всесветия Дух, записвайки написаното от Бога твое свято и божествено Евангелие.

Ти почерпи от бездната на мъдростта, когато с богомъдро дръзновение полегна върху Извора на Премъдростта, всемъдри, и стана Негов богопроповедник.

Богородичен: Само Тебе славим като Дева и Майка, защото стана Застъпница за нашето спасение, Всенепорочна, и света избавяш чрез Твоите молитви.

Ирмос: Никой не е свят като Тебе, Господи Боже мой, Който въздигаш силата на Твоите верни, Благий, и ни утвърждаваш върху камъка на Твоето изповедание.

Със светъл и чист разум си беседвал със Словото, трижди блажен Богослове, и като научи от Него тайни, които явно надвишават човешките слова, просвети цялото творение.

Избавú ме от оковите на страшните грехове, трижди блажени, и ме свържи с любовта към Владиката и Бога, Когото горещо заобича и се назова Негов богослов.

Ти си ни даруван, Богослове, като защитник, ходатай, избавител и молитвеник пред Господа, чудотворец и извор на изцерения; затова те и почитаме.

Богородичен: Когато Словото, Което неизказано Се въплъти от Тебе, Богородице, бе издигнато на Кръста, То те предаде на Своя девствен ученик като Дева Отроковица.

Седален, глас 8, под. Премудрости:

Полегна на гърдите на Премъдростта и усвои разбирането на духовните неща, та божествено да прогърмиш: „В начало беше Словото!“. Ти първи ясно описа безначалното раждане и на всички проповядва въплъщението на Словото. Затова, улавяйки народите с езика си като с мрежа, по благодатта на Духа поучаваш краищата на света и ги просвещаваш с чудеса, Богослове Апостоле; моли Христа Бога да дарува прошка на греховете на тия, които с любов празнуват твоята свята памет. (2)

Слава, и ныне, Богородичен:  Като се оплетох в изкушенията, причинени ми от видими и невидими врагове, вълнувам се от бурята на безчислените мои съгрешения, но прибягвам към пристана на Твоята благост и горещото Ти застъпничество, Чиста Дево, като към мой истински покров. Затова, Богородице Пречиста, моли усърдно Този, Който Се въплъти безсеменно от Тебе, за всички Твои раби, призоваващи Те непрестанно, да им дари опрощение на греховете, задето достойно възпяват Твоята слава.

Песен 4

Ирмос: От Девата Се роди не ходатай, ни ангел, но Самият въплътил Се Господ и спаси цялото ми естество; затова и Ти викам: „Слава на Твоята сила, Господи!”.

Ороси ме с капки умиление, Владичице, потушаващи изгарящия зной в моето сърце и прогони скръбните досадни помисли.

Не ме пренебрегвай, о, Пречиста, задето съм пронизан от меча на насладите и цял лежа в рани, но ме изцели с копието и кръвта на Твоя разпнат Син, нашия Бог.

Обогатена с власт над всичко сътворено, удостой ме с божествената благодат, защото съм изпаднал в тежка нищета, за да мога да Те величая като моя най-добра Застъпница, Всенепорочна.

Христос, Сиянието на Отца, възсия от Твоята утроба, Дево, не познала брак, и разпънат на Кръста, Той озари света, унищожавайки бесовския мрак.

Ирмос: същият.

Словото те показа като достоен богослов, като те научи превъзходно да разбираш неизказаните тайни на Неговата божественост и промисъла Му за човека.

Като придоби божествен разум и девствено тяло, славни, ти стана жив и духовен храм, и жилище на всевъзпяваната Троица, о, най-свещени.

Ти бе удостоен с осиновяване от Пречистата Дева, девствениче блажени, и така стана брат на Този, Който те избра и те направи Свой ученик и богослов.

Богородичен: Изцелявайки древното прегрешение на Ева, в Тебе, Всенепорочна и Пречиста, Се посели Пребожественият, за да обнови изцяло мен, падналия човек.

Ирмос: „Христос е моята Сила, Бог и Господ!” – така достойно пее светата Църква с разум чист, празнувайки в Господа.

С капките на Словото ти напои цялата земя, благочестиви, и пресуши мътните води на нечестието; затова те и почитаме.

Моля те, всемъдри, да препашеш душата ми със сила и мощ, защото е разслабена от всякакви нападения на нечистите врагове; затова прибягвам под твоята закрила.

Бидейки храм на Божествения Дух, покажи като Божи храмове всички, които седят с вяра в твоя свят храм, чрез твоето застъпничество, Богослове.

Богородичен: Да възпеем божествения Божий Храм; Светата Дева всички ясно да облажим, защото се обожихме и от злини се избавихме чрез Нея.

Песен 5

Ирмос: Ходатай между Бога и човеците Си бил, Христе Боже, защото чрез Тебе бяхме приведени от нощта на незнанието към Твоя Отец – Изворът на светлината.

О, Пречиста, Която роди Пътя на живота, насочи ме сега по правия път, защото чрез страшни падения неразумно пропаднах в безпътица и пропаст.

Безразсъдно отдалечавайки се от богоразумието, аз блудно заживях в далечната страна, лутайки се в страстите си; но върни ме и ме спаси чрез Твоите утехи, о, Пречиста Дево.

С твоите животворни води напой мене, Твоя раб, който горя в пламъка на греховете и съм обгарян от нападенията на демоните, Пречиста Дево и Майко.

Ето! По неизразим начин, Богородице Пречиста, Ти имаше Христа Бога в утробата си, както предвъзвести Исая, и Го роди свръхестествено, Богородителко.

Ирмос: същият.

Чрез благодатта се показа като небесен ум, Богослове, бидейки изцяло свят и обожен поради близостта си с първоначалната Светлина и чистото си съзерцание към Него.

С чист ум и свята уста, боговдъхновени, и с пречисти устни проповядаше твоето Евангелие, като изложи всеобщото спасение за всички верни.

Живеейки с Христа от младини, ти стана орган на Неговата благодат, изучен в богословието и свръхестествено бе наставляван за славата на Троицата.

Богородичен: Помнейки Твоите слова сега Те облажаваме, Всенепорочна, защото чрез Теб наистина получихме неизказано блаженство и приехме неостаряващия живот.

Ирмос: Моля Те, Благий, да просветиш с божествената Своя светлина душите на тези, които на ранина Те призовават, Слове Божи, за да Те познаят като истински Бог, призоваващ ги от греховния мрак.

Ти засия като утринна зора над живеещите на земята, явно проповядвайки на света духовния Изток, Който дойде в плът, унищожавайки мрака на многобожието.

С твоето свещено богословие ти напои всяка душа, о, свещен вестителю, апостоле; затова към теб зова: „Напой цялото ми сърце, изсъхнало от греховете!“.

Ранен съм от стрелите на врага, но с твоето застъпничество, о, премъдри, целия ме изцели, моля те и ме насочи към Божия път, защото винаги блуждая в беззакония.

Богородичен: Когато стоеше заедно с възлюбения ученик до Кръста на Твоя Син, Всенепорочна, Ти стенеше и плачеше, и се удивляваше на Неговото велико състрадание към хората.

Песен 6

Ирмос: Попаднал в греховната бездна, призовавам бездната на Твоето неизследимо милосърдие: от тлението ме Боже, изведи.

Не допускай да стана радост за демоните на бъдещия Съд, Владичице, но като погледнеш добросърдечно към мен, помоли Съдията, Твоя Син.

С моите лукави и беззаконни помисли и деяния Те прогневих, Господи, и все пак дръзвам да приведа Твоята Майка пред Теб, за да се застъпи за мен. Пощади ме и ме спаси!

Като родила Съдията, Бога на всички, всевъзпявана Владичице, избави ме от осъждането, защото аз сам се осъдих чрез моите прегрешения.

Умоли Иисус Спасителя, Когото роди свръхестествено по плът, Пречиста Дево и Майко, да бъдат избавени от беди Твоите раби.

Ирмос: същият.

Иисус, моя Бог и Господ, приемайки твоята чистота и съвършена святост, като брат те прие, Богослове.

Ти увенча светия си живот и с надежда легна на гърдите на Премъдростта, славни, и оттам източи благодат.

Ярките божествени зари на твоето богословие, о, славни, просветиха цялата вселена и с трислънчевата Светлина я озариха.

Богородичен: Този, Който разпростря небето по Своя воля, Тебе, Богомайко Чиста, яви като друго, земно небе, и възсиявайки от Теб ни Се яви.

Ирмос: Като гледам морето на живота да се вълнува от бурите на изкушенията, аз прибягвам към Твоето тихо пристанище и Ти викам: „Изведи от тлението моя живот, Многомилостиви!”.

Богословският ти език бе наистина като перо на бързописец, който добре изписа върху скрижалите на нашите сърца истинското разбиране и съвсем новия Закон, Богослове.

О, славни, който като най-превъзходен лозар накара издънките на безбожието до корен да изсъхнат, насади в душата ми Божия страх, за да може да разцъфне с плодородието на добродетелите.

Този, Който явно произлезе от Девата, те нарече Неин син, приснопаметни; заедно с Нея се моли онези, които вършат угодни Нему дела да станат Божии чеда.

Богородичен: Чрез Теб, Всенепорочна, Бог Се яви на човеците в плът; винаги Го умолявай да умъртви нашите пагубни плътски мъдрувания, о, Всечиста.

Кондак, глас 2:

Кой може да изброи твоите велики дела, девствениче? Защото точиш чудеса и изливаш изцеления, и се молиш за нашите души като богослов и приятел на Христа.

Икос: Както дръзко и непостижимо е да се разгадаят небесните висоти и морските дълбини, или да се изброят звездите и морския пясък, тъй също невъзможно е да се говори за Богослова, когото Христос възлюби и увенча с толкова много венци. Защото облягайки се на гърдите Му, той яде с Него на тайната вечеря като богослов и приятел на Христа.

Песен 7

Ирмос: Богопротивната заповед на беззаконния мъчител разпали силен пламък; но Христос поръси благочестивите отроци с росата на Духа, затова Той е благословен и препрославен. 

Понеже си моя сила и песен, мое спасение, непоколебима помощ и непобедима стена, Владичице, сражавай се с демоните, които воюват против мен и постоянно търсят да ме умъртвят.

Като даде плът на Бога, Дево, Ти обожи човечеството чрез девствените Твои кърви; затова Те умолявам: чрез Твоите молитви избави мене, осквернения от страстите и заблудения от коварствата на врага.

Пещта предизобразяваше Твоето раждане, Всенепорочна, защото тя не изгори младежите, както и непоносимият Огън не погълна Твоята утроба. Затова Те молим: избави рабите Си от вечния огън.

В Теб единствена се проявиха пречисто зачеване и нетленно раждане, след които Ти остана си девица, защото зачена Бога, Който е над всички и стана човек, о, Пречиста - спасение и избавление на верните.

Ирмос: същият.

Сияейки с божествен блясък, ти ясно богословстваше за Светия Дух, че Той изхожда от безначалния Отец и в Сина почива неотстъпно, като единосъщен.

В теб, блажени, Слънцето на правдата Христос Си съгради жилище, направи те вечно движимо небе, възлюбени, и чрез твоя богословски език ти Го проповядваше навсякъде, всеславни.

Силата на твоите слова излъчваше божествен звук, всеблажени, досточудни, а небесното твое Евангелие обгърна цялата земя с величието на догматите.

Богородичен: В Теб единствена се проявиха пречисто зачеване и нетленно раждане, след които Ти остана си девица, защото зачена Бога, Който е над всички и стана човек, о, Пречиста - спасение и избавление на верните.

Ирмос: Ангелът направи росоносна пещта за благочестивите отроци, но Божието повеление, изгарящо халдеите, накара мъчителя да вика: „Благословен Си, Боже, на нашите отци!”.

Да възпеем Богослова - гръмотевицата, която се разнесе по краищата на вселената и накара всяко ухо наистина се издигне от земята, а Христос, Създателя на всичко, да бъде възвеличаван непрестанно.

Явното великолепие на твоя дом озарява всеки ум и, винаги събирайки се в него, ние благочестиво възпяваме Твореца на всичко и с вяра те възхваляваме като наш застъпник.

Знаем, че си звезда светлозарна, учениче Христов, и се молим да бъдем просветени от твоето светло сияние, за да се избавим от мрака на страстите и от всякакви опасности чрез твоето ходатайство.

Богородичен: Благославяме Те, Всенепорочна, Която роди благословения Господ, отменил с божествени благословии проклятието на човешката природа и така обнови нас, овехтелите поради тлението.

Песен 8

Ирмос: Някога по Божествена заповед огнената пещ във Вавилон прояви различни действия, изгаряйки халдеите и разхлаждайки верните, които пееха: „Благословете Господа, всички Негови дела!”.

Бъди ревностна за доброто, като избягваш злото и се грижиш да вършиш благочестиви дела, душо моя, имайки Божията Майка като непосрамваща Застъпница за всички пред Този, Който е милостив и Човеколюбец.

Ти освободи човечеството от оковите на древното осъждане, Богородителко, затова Те моля: развържи всяка зла връзка в моето сърце, Пречиста, свързвайки ме с божествената любов на Създателя.

Като родила Сиянието на Отеческата слава, Богородице, озари сърцето ми, обременено от безславието на прегрешенията и ме покажи причастник на вечната слава, за да Те прославям с вяра и любов.

Всевишният, истинското Слънце на правдата, ни Се яви въплътен на Теб, Богородителко, озарявайки всичко с божествените Си лъчи; затова ние Го възпяваме с песни.

Ирмос: същият.

Ти се яви във вселената като преминаваща светла мълния, блажени, и просвети света с блясъка на чистотата, сиянието на девството и догматите на благочестието, о, възлюбени от Христа Бога.

Като очисти тялото, душата, и ума си, благовести небесното Христово евангелие и стана съжител на небесните ангели, и сега зовеш: благославяйте Господа, всички творения Господни.

Ти стана светъл стълб и божествена жертва в небесния храм, престол на разума, жилище на мъдростта и орган на богословието, пеейки: благославяйте Господа, всички творения Господни.

Богородичен: За да премахнеш първото проклятие и древната смъртна присъда на прамайката, Ти Се роди от Богомайката Дева, Слове Божий, и дари непреходно безсмъртие за всички.

Ирмос: От пламъка Ти източи роса за благочестивите и с вода изгори жертвата на праведника, защото Ти вършиш всичко по Своя воля, Боже, и Тебе превъзнасяме във всички векове.

Ти донесе изобилие от блага чрез речта на своя език, блажени, и като ги улови, съживи умъртвените поради злото, които приеха твоята свещена проповед. Затова те почитаме като посветен в неизразими тайни.

Твоят храм, Апостоле, се показа като нов божествен рай, който радва душите на всички с чудеса като с цветя и прогонва зловонието на страстите.

Боже, Боже мой, послушай ме и ме избави от враговете, които ме нападат всеки ден и съкрушават смиреното ми сърце, защото имам Твоя божествен ученик, като молитвеник пред Тебе.

Богородичен: Възрадвана от Бога Владичице, моли Иисус Спасителя, Който Се въплъти от Твоите пречисти кърви, да пощади нас, Твоите раби, и да ни спаси от вечните мъки.

Песен 9

Ирмос: Синът на безначалния Отец, Бог и Господ, въплъщавайки Се от Девата, ни Се яви, за да просвети помрачените и да събере разпръснатите; затова Те величаем, всевъзпявана Богородице.

Вкусвайки от забранения плод, Адам се натъкна на горчива смърт чрез дървото, но Твоят Син, Който Се прикова на Дърво, Пречиста, изля сладостта на безсмъртието; затова Те почитаме.

Ти си Царица, неизказано родила Христа, Царя и Господа, Който разруши царството на ада; моли Го усърдно, Дево, да удостои с небесното Царство тези, които Те почитат.

О, Дево, родила Благия и бидейки Ти самата блага, направи добро смиреното ми сърце, разяждано от потоците на сладострастието и отвори ми вратите на доброто, за да се покая.

Този, Който издигна Се на Кръста, умря и така умъртви змията; затова Ти викам: помилвай моята душа, умъртвена от зли дела, о, Слове, и я оживи по молитвите на Тази, Която Те роди.

Ирмос: същият.

Сега не в гадания, а лице в лице се удостои да съзерцаваш Потока на сладостта и напояван от Реката на мира и Извора на безсмъртието, наслаждаваш се на обожението.

Ти помоли Христа за земен престол, но вместо това Той ти дари гърдите Си, на които като полегна, ти се обогати с красив, постоянен и непоклатим трон, Богослове, украшение на апостолите.

Ти угаси безбожната мъдрост на елините, обявявайки премъдро: „В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и наистина Словото бе Бог, чрез Когото всичко е станало: видимото и невидимото.“

Богородичен: Ти изгря като утро в нощта на живота, блеснало с лъчите на девството и ни яви духовния Изток – Слънцето на правдата, Всечиста Богомайко.

Ирмос: За човеците е невъзможно да видят Бога, към Когото и ангелските ликове не дръзват да погледнат, но чрез Теб, Всечиста, въплътеното Слово стана видимо за човеците. Като Го величаем заедно с небесните войнства, ние и Тебе облажаваме.

Като Господар на времената и сезоните, по пладне Изкупителят висеше на Кръста и повери Приснодевата на теб, блажени, като девственик, и дари с неизменна слава тези, които те величаят.

Пребъдвайки с горните божествени войнства и пеейки заедно с тях божествените песнопения, Апостоле Христов, спасявай чрез твоите свети ходатайства тия, които в твоя свят храм пеят и възпяват преблагия Бог.

От всички беди спасявай нас, които те молим с вяра, блажени Богослове, напътствайки стъпките ни към Господа чрез Духа и насочвайки ни по пътя на мира чрез заповедите на Вседържителя.

Богородичен: С радост отправяме благодарствен зов към Тебе, Майко Божия, и викаме така: „Радвай се, най-възвишен Божий Престол! Радвай се, Облаче на Светлината! Радвай се, райска Градино, чрез Която се сподобихме със сладостта на рая!

Светилен, под.: Духомъ святилище...:

Словото те избра като девственик по душа и тяло, блажени Богослове, девствениче, и те показа като чуден писател и служител на Неговото божество; и когато премина от земята, ти не умря, а вечно живееш в Бога, пребъдвайки безсмъртен.

Втори светилен, под. Жены услышите...:

Слава: Като син на гърма ти провъзгласи богословието на всички, казвайки: "В начало бе Словото!“, апостоле Йоане; защото, облегнат с вяра на гърдите на твоя Учител, ти почерпи оттам струите на богословието, с които напояваш цялото творение.

И сега: Стоейки при Кръста на Своя Син и Бог, заедно с учени­ка девственик, Всечистата чу Създателя да казва: „Ето Твоят син!“; а на ученика рече: „Ето Майка ти!“. Заедно с него и ние Те възпяваме, Богородителко Дево.

Хвалитни стихири на 4, глас 8, под.: О, преславнаго чудесе:

Блажени Йоане всемъдри, * с изобилния плам на любовта Христова * сред всички ученици ти бе най-обичан * от всевиждащото Слово, Което съди цялата вселена * с везните на справедливостта, * и украсен с красотите на чистотата и девството, * ти озари ума и тялото си, богоблажени.

Да възхвалим сега с духовни песни * всепочитания Йоан като Христов служител, * защото е цвят на девството, * приятно жилище на светите добродетели, * орган на мъдростта, * храм на Духа, * светоносна уста на благодатта * и най-светло око на Църквата.

Като легна на Господните гърди, * ти почерпи мъдрост от водите на богословието * и напои света, Йоане всесветли, * и с познание за Троицата пресуши морето на безбожието, * ставайки стълб и облак одушевен, * който ни води към небесното наследство.

Божествени Евангелисте, * сине на гърма, * с твоето благовестие ти откри на света Извора на благата, * непоклатимото Царство, * вечния живот и неизказаната радост, * наслаждението от богосъзерцанието * и богатите Христови дарования, * които превъзхождат човешките помисли.

Слава, глас 8: Благовестителю Йоане, равноангелен Богослове и девствениче, от Бога нау­чен православно си проповядвал на света, че от пречистото ребро изтекоха кръв и вода, чрез които придобихме вечния живот за нашите души.

И ныне, Богородичен, глас 8: Владичице, приеми молитвите на Твоите раби и ни избави от всяка нужда и печал.

Велико славословие.

На литургията, блаженствата на 8 – от канона на глас 3, трета песен, и от канона на глас 6 - шеста песен.

След Апостола:

Алилуя, глас 1: Ще изповядат небесата Твоите чудеса, Господи, и Твоята истина в събранието на светиите. Стих: Бог е прославян всред събора на светиите.