24 юли/ 6 август – Св. мъченица Христина

 На Вечернята, на Господи воззвах, стихири на 6, под. Яко добля:

Този, Който нарежда всичко според Своя промисъл, * даде ти името Христово, което заслужаваше, * защото ти се сподоби с по-добър край и по име и по дела, * като се обручи с Христа * благочестиво и с вяра. * И като дъщеря на небесния Цар * се радваш заедно с Него, молейки се за нас, мъченице.

Желаейки Небесния Отец, * о, славна, * ти отхвърли безбожния си баща; * и възлюбвайки горния Йерусалим * като своя майка, * ти отхвърли пристрастната любов на майка си, * и обогатена с Христа вместо всички тях, * след това положи душата си, мъченице, * оставайки непоколебима в мъченията.

Нито страстната привързаност на родителите ти, * нито удоволствието от храната, * нито притежанието на богатства, о, славна, * нито заплахите за мъчения, * нито огънят, ни мечът, ни бездната или колелото, * нито пък нападението на дивите зверове * бяха в състояние да те разлъчат от любовта на Твореца, * дево мъченице Христино, * слава и похвала на мъчениците.

Слава, глас 2: Като многоценно миро ти принесе кръвта си на Христа, твоя Жених, мъченице Христино, непобедима страстотерпице, и получи от Него като награда нетленен венец, досточудна. И призовавайки Пресветия Дух, с твоето слово възкреси от мъртвите умрелия от ухапването на отровната змия, затова с небесните чертози те удостои Иисус, Човеколюбецът и Спасителят на нашите души.

И ныне, Богородичен, или Кръстобогородичен, под. Егда от древа: След като изтърпя много мъки * по време на разпятието на Твоя Син и Бог, * о, Пречиста, * Ти стенеше, плачеше и викаше с глас: * „Горко ми е, мое сладко Чедо! * Как страдаш несправедливо, * желаейки да избавиш потомците Адамови?“. * Затова, Пречиста Дево, молим Те с вяра: * омилостиви Го към нас.

Стиховни от Октоиха

Слава, глас 2, от Анатолий: Ти наистина прояви двойното действие на твоето християнско име: като се обручи с Христа в чистотата на твоето девство, с благословията на Отца и с действието на Духа, ти засия по-ярко от слънчевите лъчи, понасяйки непоколебимо мъченията. Затова предложи себе си като чиста и непорочна жертва на небесния олтар, радвайки се завинаги с хоровете на девиците и мъчениците. С тях, Христино, съименнице  Христова, измоли за тези, които те почитат мир и велика милост.

И ныне, Богородичен, или Кръстобогородичен, под. Егда от древа: Когато беззаконните люде, Спасителю, * приковаха Теб - Живота на всички, на дървото, * Твоята пречиста и пренепорочна Майка, * стоеше до Теб и плачеше: * „Горко ми, сладко мое Чедо, * Светлина за моите очи! * Ти, Който постави земята върху водите: * как търпиш да бъдеш прикован на дърво * между двама злодеи?“.

Тропар, глас 4:

Следвайки евангелския призив ти се обручи за Христа, Христино славна, като счете за нищо тленната слава и похотта на този свят, и пренебрегвайки самото си тяло, доблестно претърпя мъченията; затова с похвали почитаме твоите страдания, мъченице, едноименна на Христа.

Канон, глас 8, от преп. Йосиф Песнописец с акростих в оригинала:

Възпявам теб, едноименната на Христа отроковица. Катавасии: Отверзу уста моя…

Песен 1

Ирмос: Като мина през морето като по суша и избягна египетското зло, израилтянинът викаше: да възпеем нашия Избавител и Бог.

Припев: Света мъченице Христино, моли Бога за нас.

Твоят дух се утвърди в благите надежди, Христино, и се устреми към Бога, възнасяйки се от земните неща, за да се преобрази във вечните обители.

Като виждаме посечената и лежаща в нозете на злочестивия мъчител страстоносна отроковица, нека всички принесем хвала на нашия Спасител, Който я показа като истинска победителка.

Ти пожела от все сърце да видиш прекрасната красота на Царя – Жених, затова самата ти се украси с божествени страдания, страстотерпице.

Богородичен: Ти зачена Словото на Отца, Което неизказано Се съедини по Ипостас с плътта от Тебе, Майко чиста; като Го пожела, Христина придоби слава чрез мъченията.

Песен 3

Ирмос: Ти Си утвърждение за прибягващите към Тебе, Господи, Ти Си светлина за помрачените и Теб възпява моят дух.

Обръщайки поглед и мисъл към небесата, славна, ти ги позна като творения на Твоя Създател.

Чрез вярата в истинския Бог ти придоби неоскъдняващо богатство и затова остави нищетата на идолите.

Благодарна песен ти запя на Твореца Христа, мъченице, бидейки завързана към дървото, на което претърпя остъргване и раздробяване на чистото ти тяло.

Богородичен: Укроти смущението на помислите ми, Чиста Владичице, и утеши всяка печал на моята душа, Родителко на Христа.

Седален, глас 1, под. Гроб Твой:

Ти с любов принесе пречистата ти кръв като съд с миро на Христа, твоя Жених, и в замяна получи от Него божествен и неувяхващ венец, досточудна мъченице; затова прие благодатта на изцеренията чрез силата на Духа.

Слава, и ныне, Богородичен, глас 1: Безмъжна, чиста, Богородице Дево, едничка Застъпница и Покров на верните, от беди, скърби и люти нападения избави всички, които се уповават на Тебе, Отроковице, и спаси нашите души с твоите божествени молитви.

Или Кръстобогородичен: Като Те видя мъртъв на Кръста, Христе, Твоята всепорочна Майка викаше: „Сине мой, Който с Отца и Духа Си безначален, какъв е този Твой неизказан промисъл, чрез който спасяваш творението на Твоите пречисти ръце, Всещедри?“.

Песен 4

Ирмос: Чух, Господи, тайната на Твоя промисъл, проумях делата Ти и прославих Твоето Божество.

Ти се насищаше с божествените рани, наслаждавайки се от видението на своя Жених, едноименна на Христа мъченице, съзерцателко на Неговата красота.

Вързана за колелото на мъченията, мъченице, ти зовеше: „Величая Те, Господи, и прославям Твоето име, защото Ти укрепяваш тия, които Те обичат!”.

Мъченицата говореше: „Към Тебе се привързах, уязвена от Твоята любов; покажи ме победоносна в страданията!”

Богородичен: В древност, славният сред пророците Исая Те нарече Жезъл, от Който разцъфна Господ, Богородице Майко Приснодево.

Песен 5

Ирмос: Бодърствайки от зори, викаме към Тебе, Господи: спаси ни, защото Ти Си наш Бог, освен Тебе другиго не знаем!

Понеже бе като ангел в плът, мъченице, затова небесните ангели те насищаха с ангелска храна.

Ти не се отдели от Камъка на живота, Христино, затова враговете те завързаха за камък и те хвърлиха във водата.

Устремена към висотата ти полетя като гълъбица на крилете на Божествения Дух и намери покой в своя Създател.

Богородичен: Бидейки мъртъв от греха, оживи ме, Дево Майко, родила Безсмъртния Живот.

Песен 6

Ирмос: Молитвата си ще излея пред Господа и Нему ще разкажа мъката си, защото душата ми се изпълни с нещастия и животът ми се до ада приближи, затова се моля като Иона: от тлението ме, Боже, изведи!

Твоето сърце намери наслада в красотата на пресладкия Христос, страстотерпице, и ти побърза към благоуханието на неговите страдания, зовейки: „Женише мой, заради Твоята любов сега предавам се на заколение!”.

Виждайки твоята любов към небесния Отец, мъченице, твоят баща показа варварския си нрав и те подложи на многообразни мъки, понеже бидейки злочестив той не можа да разбере ограничеността на тварната природа.

Като лилия в долините на мъченичеството и като благоухаещ цвят ти разцъфна, съименнице на Христа, честна мъченице, и източвайки благодатно миро помаза сърцата на верните, съжителко на светите ангели.

Богородичен: Като разбраха дълбината на Твоята тайна, Дево, богогласните пророци, просветени отдалеч с божествения Дух, възвестиха Те като Майка на Владиката на всичко.

Кондак, глас 6, под.: Вознесыйся:

Станала си като световидна гълъбица със златни криле и си полетяла към небесната висота, почитана Христино, затова честваме твоя светъл празник, покланяйки се с вяра на светите  ти мощи, източващи за всички божествено изцеление на душите и телата.

Икос: Възпявайки благочестиво Светата Троица, честна дево мъченице, ти показа на намиращите се тогава в мрачната тъма на страшния гняв как Нейното сияние просвещава верните. Ти избегна от ръцете на мъчителя като втора Текла, избягала от беззаконниците. Ти премина невредимо през мрежите на неприятеля. Затова наистина възпяваме честната ти смърт, благодарейки на единия Бог, Който заради тебе ни дарява божествено изцеление на душите и телата.

Синаксар: Света великомъченица Христина претърпяла мъчения от трима управители около 295 г. в град Тир, централна Италия, потопен след това в езерото Болсена. По нейните молитви, Христе Боже, помилвай и ни спаси. Амин!

Песен 7

Ирмос: Еврейските отроци в пещта с дръзновение победиха пламъка и превърнаха огъня в роса, викайки: благословен Си, Господи Боже, во веки!

Приближавайки се към клокочещия огън, ти възпя с песен Благодетеля на всички, Който оросяваше твоето сърце: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”

Пожелавайки да бъдеш с единия Бог, ти не се погрижи за изгарящите твои телесни членове и не се отрече от Христа, девице, пеейки: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”

С лъчите на твоите кърви ти изсуши струите на идолопоклонството, а сега напояваш бездната на изцеленията, дево мъченице, погасила пламъка на страстите.

Богородичен: С Твоето божествено зачатие, Ти надхвърли законите на естеството, Дево, и свръхестествено роди Бога, пеейки: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”   

Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата сила, той викаше към Твореца и Избавителя: отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!

Бурното море на мъките без вреда преплува под божественото покровителство, потопявайки чрез твоя подвиг змея в дълбината, мъченице, и така достигна тихото пристанище на рая, пеейки: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде превъзнасяйте Господа във всички векове!”

Ти умъртви жестокият змей чрез живоносните си подвизи и чрез твоите молитви приспа неукротимите зверове, и оставайки незасегната от тяхната злина, ти пееше на Господа, Христино: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде превъзнасяйте Господа във всички векове!”

Чрез живо слово ти въздигна умрелия от змиината отрова, мъченице страстоносна, защото Бог, Който победи смъртта със Своето божествено погребение, чу твоите молитви, о Христино. Към Него викаш непрестанно: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде превъзнасяйте Господа във всички векове!”

Богородичен: Твърда помощница на верните, Приснодево, избави ме от измамата на лукавата змия, която жестоко ме напада, защото Ти си вярна наставница на надяващите се на Тебе, които непрестанно викат: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде превъзнасяйте Господа във всички векове!”

Песен 9

Ирмос: Ние, спасените чрез Тебе, Дево чиста, признаваме Те наистина за Богородица, като Те величаем с безплътните ликове.

Украсена в бляскавите одежди на твоите мъки ти се сподоби със съзерцание на своя Жених, Христино, многострадална мъченице.

Понеже възлюби по-красивия от всички красоти Христос, ти придоби прекрасна красота и позлатена с нея, влезе в небесните чертози.

Ти се присъедини към безплътните ликове, славна, и се причисли към събранията на мъчениците, молейки за нас всещедрия Бог.

Споменът за теб сияе по-светло от слънцето, Христино, понеже с благодатните зари на Духа, ти просвещаваш тия, които те почитат.   

Богородичен: Благолюбива Дево, чрез Твоите молитви облекчи страдащата от грехове моя душа и ме избави от вечния огън.

Светилен, под. Жены, услышите:

Ти разцъфна като най-прекрасен цвят от трънен корен, Христино дево, обагрена с кървите от свещените страдания, мъченице; и сега спасявай от беди, тия, които празнуват твоята памет.

Богородичен: Богомъдрите девици, застанали около Теб като царствени родственички, Богородителко Марийо, са доведени като невести пред Твоя Син, Царя на всички, Пречиста. Моли Го за нас, Дево и Майко, Отроковице.

Хвалитни стихири, глас 4, самогласни:

Мъченице Христино, държейки в ръце Кръста като могъщо оръжие, вярата – като щит, надеждата – като броня, любовта – като лък, ти мъжествено победи мъчителите и по божествен начин обезсили коварствата на демоните; и с посечена глава, в Христа ликуваш, молейки се непрестанно за нашите души.

Изоставяйки бащиното богатство и истински желаейки Христа, мъченицата придоби слава и небесно богатство и постоянно ограждайки се с благодатна молитва, чрез оръжието на Кръста тя победи мъчителя. Затова ангелите, удивени от нейните подвизи, казваха: „Падна врагът, победен от жена, станала венценосна мъченица! И Христос царува вечно като Бог, дарявайки света с велика милост.”

Прославяме, Христе, Твоето голямо милосърдие и благост, които Ти изля върху нас, понеже и жени можаха да обезсилят лъжата на идолското нечестие чрез силата на Твоя Кръст, Човеколюбче, като не се уплашиха от мъчителите и ги победиха; и тъй можаха след Тебе да вървят и да достигнат в благоуханието на Твоя аромат, молейки се за нашите души.

Чудеса извършваше силата на Твоя Кръст, Христе, когато мъченица Христина се подвизаваше в страдалческия подвиг и отхвърли немощта на естеството, доблестно съпротивлявайки се на мъчителя. Затова и приемайки победен венец сега се моли за нашите души.

Слава, глас 5: Христос, Царят на славата, пожела красотата на твоето девство и с нетленен съюз те сгоди за Себе Си като непорочна невеста; защото, давайки сила на красотата ти по Своя воля, Той те показа непобедима от врага и страстите, и с двоен венец увенча теб, която понасяше горчиви рани и свирепи мъки, поставяйки те като всецяло украсена царица от дясната Си страна. Моли Го, почитаема и многострадална мъченице Христино, да даде спасение, живот и велика милост на тези, които те възпяват.

И ныне, Богородичен, или Кръстобогородичен, под. Радуйся: Заради нас, безгрешни мой Христе, Ти пожела да пролееш Твоята пречиста кръв като велика цена за нашето избавление, желаейки всички да получим спасение. Затова, като Те гледаше прикован, Твоята Майка, плачейки, късаше косите си и казваше: "О, Чедо мое, непорочен Агънче, Спасителю, Който пожела да избавиш света с Твоята скъпоценна кръв, как залезе пред очите ми, незалязващо Слънце, даряващо на всички просветление, мир и велика милост?“.

Стиховни от Октоиха.

Слава, глас 1:  Желаейки Христа и изоставяйки света, о, пречестна и славна Христино, ти се присъедини към войнствата във висините; измоли за нас велика милост.

И ныне, Богородичен, или Кръстобогородичен, под. Небесных чинов: Заставайки в подножието на Кръста * на Твоя Син и Бог, * и гледайки на Неговото дълготърпение, * пречиста Майко, * Ти плачейки, говореше: * „Горко ми, пресладко мое Чедо! * Как несправедливо понасяш всичко това, * Слове Божи, * за да спасиш човечеството?“.