8 / 21 май – Памет на св. славен, всехвален апостол, евангелист, възлюбен девственик Йоан Богослов и на преп. Арсений Велики

 На Великата вечерня, на Господи воззвахъ, 3 стихири на празника, 4 на апостола, глас 1, под.: Небесныхъ чиновъ:

Съзерцателят на неизразими откровения * и проповедникът на възвишените тайни

Божии, * Заведеевият син, * който ни написа Христовото Евангелие, * ни научи да богословстваме * за Отца, и Сина и Светия Дух.(2) 

Арфата, на която Бог свири небесни песнопения, * тайнописецът и богословесната уста * красиво пее песента на песните; * защото, движейки устните си като струни, * а езика си – сякаш е перце, * той се моли да бъдем спасени.

Възвестявайки с гръмогласния си език * скритите слова на божествената мъдрост, * възлюбен на Бога апостоле, * ти винаги зовеш на висок глас, с непрестанно движещи се устни: * В начало бе Словото! * И така наставляваш всеки човек * в богопознанието.

3 стихири на преподобния, глас 8, под.: О, преславнаго чудесе…:

Отче богомъдри Арсение, * след като озари ума си с извори от сълзи, * ти беседваше с Бога, * и чрез непрестанно очистване и осияване * се показа като най-ярък огневиден стълб на благочестието, * о, блажени, похвала на монасите. * И сега, запази всички нас * с твоите молитви.

Отче богомъдри Арсение, * като препаса ума си с въздържание, * ти го накара да се издигне * към Първопричината, * и, изоставяйки светските суети и техните вълнения, * ти наистина смеси чистотата на ума * с най-голямо желание, * блажени и премъдри.

Преподобни отче Арсение, * търсейки Бога и благочестиво желаейки * да се озариш от Неговите световидни сияния, * ти изостави цялото великолепие на високото си положение * и императорския дворец, * и като получи безсмъртното наследство, * сега пребъдваш с Христа, богоблажени.

Слава, глас 2: О, човешки роде, нека както подобава добре да възхвалим сина на гърма, основата на божествените слова, началника на богословието и първия проповедник на истинските догмати на Божията мъдрост, възлюбения Йоан, девственика, защото, имайки постоянно в себе си божественото Слово, той каза, че То е отначало и винаги е неразделно и единосъщно на Отца, обяснявайки ни православно Светата Троица; той също ни показа, че Словото твори заедно с Отца, че То е живоносно и е истинската Светлина. О, страшно чудо и превелика мъдрост! Защото изпълнен с любов, той бе изпълнен с богословие, слава, чест и вяра, бидейки основател на нашата най-чиста вяра, заради която ще получим вечните блага в Съдния ден.

И ныне, от Цветния триод.

Вход, прокимен на деня и паримии на апостола.

На литията, стихири на глас 1, от патр. Герман и Андрей Пир:

Изливат се реки от богословие от твоята уста, апостоле, и напоявана от тях, Божията Църква се покланя православно на единосъщната Троица; моли се сега на Троичния Бог, Йоане Богослове, да утвърди и да спаси душите ни.

Градината на чистотата възсия за нас отново с благоуханно миро в настоящия празник, за да да викнем към апостола: Йоане апостоле, който се облегна на гърдите на Учителя, изля дъждове от слова върху света и опази Девата като зеницата на окото си, моли Христа да ни дари с велика милост.

Учениче на Спасителя, девствениче и Богослове, когато Христос Бог бе разпнат, Той повери Девата Богородица на твоите грижи като на девственик; и ти я опази като зеницата на окото си. Затова моли се да се спасят нашите души.

Като очевидец на неизказани тайни, ти възкликна, викайки: „В началото предвечното Слово беше у Бога и То бе Бог!“; апостоле Йоане, най-любими и верни приятелю Христов, сладост на Троицата, непоклатимо утвърждение на Ефес и Патмос, наша помощ, моли се, всеблаги Богослове, да се избавят от видими и невидими злочестиви врагове тия, които винаги с вяра празнуват твоята памет.

На преподобния, глас 5: Преподобни отче, като чу призива на Евангелието Господне, ти остави света, считайки богатството и славата за нищо. Затова към всички викаше така: „Възлюбете Бога и придобийте вечната благодат, и нищо не предпочитайте пред Неговата любов, та кога дойде в славата Си, да получите упокоение заедно с всички светии.“ По неговите молитви, Христе, запази и спаси нашите души.

Слава, глас 4: Облегнат на гърдите на Христа Учителя, възлюбени учениче, на Господнята вечеря ти узна неизказани неща и с небесния си глас прогърмя към всички, казвайки: „В начало бе Словото и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог!“ – истинската Светлина, Която просвещава всеки човек, идващ на света, Христос – Бог, Спасителят на нашите души.

И ныне, на от Цветния триод.

Стиховни стихири, глас 4, под.: Звани свыше:

Богословствайки за Сина на Всевишния, * Който е съ-вечен и единосъщен на Отца, * неизменна Светлина от Светлината, * Образ на Отеческата Ипостас, * просиял извън времето безстрастно от Отца, * Създател и Господ на всички векове, * ти, възлюбени, проповядваше на света Христа, нашият Бог, * като Този, Който е извел от мрака светлината. * Моли Го да спаси * и просвети нашите души.

Стих: По цялата земя излезе тяхното вещание и до край-вселена думите им.

Приемайки светлината на Утешителя * и просветен от нея, богословстваше * и възвестяваше на всички, възлюбени, * че Той произхожда от Отца * и чрез Сина се открива на човечеството, * равен по чест, съ-престолен и единосъщен * с безначалния Отец и с Бога-Слово. * Затова те почитаме с песни * като основа на божествената вяра, * в която ни запази непоклатими * чрез твоите молби към Господа.

Стих: Небесата проповядват славата на Бога и за сътвореното от ръцете Му възвестява небосклонът.

Като се изкачи на върха на богословието, * ти научи неизразимите Божии тайни: * за едната същност на Божеството, * общата Му слава, * царство и господство, * винаги разделян в три Ипостаси, * по същност неделими и обединени в едно неслитно божествено единство. * Проповядвайки така, Богослове, * ти славиш неразделната Троица; * моли Я да спаси и просвети душите ни.

Слава, глас 6, от преп. Йоан Дамаскин: Апостоле Христов, Евангелисте и Богослове, като посветен в неизказаните тайни ти прогърмя за нас неизразимите учения на Премъдростта, обяснявайки на верните, че Христос е отначало, отхвърляйки така хулите на еретиците, че било е време, когато не е съществувал. И като се показа най-възлюбен и близък приятел на Христа, имайки, подобно на красноречивите Исая и Мойсей Боговидец дръзновение пред Бога, моли се усърдно за нашите души.

И ныне, от Цветния триод.

На петохлебието – тропар на апостола (2) и Богородице Дево… (1)

Тропар, глас 2:

Апостоле, от Христа Бога възлюблен, побързай да избавиш безответните люде, защото Този, Който ти позволи да се облегнеш на гърдите Му, приема от тебе коленопреклонение. Моли Го, Богослове, да разпръсне мъглата, налегнала върху народите, като просиш за нас мир и велика милост.

На Утренята, тропар от Цветния триод (1),  на Апостола (1), 

Слава, на преподобния, глас 8: 

С потоците на твоите сълзи ти напояваше безплодната пустиня, * и с въздишки от дълбините на душата си направи труда си стократно по-плодотворен, * и стана светилник за цялата вселена, сияейки с чудеса. * Арсение, отче наш, * моли Христа Бога да спаси нашите души.

И ныне, от Цветния триод.

Първи седални, глас 1, под. Гробъ твой:

Като ученик на Христа, Учителя на всички, ти поучаваше хората и просвещаваше света, водейки ги към познанието за Него, апостоле. Затова всички те наричаме проповедник на истината, Богослов и приятел на Христа, облегнал се на Неговите гърди.(2)

Слава, и ныне, от Цветния триод.

Втори седални, глас 5, под. Собезначальное слово…:

Нека с химни и свещени похвали всички да възпеем Апостола и ученика на Христа, пречестния Йоан, който проповядваше божественото раждане на нашия Изкупител и Цар Христос от Бога Отца, защото той непрестанно се моли да бъдат помилвани нашите души.(2)

Слава, и ныне, от Цветния триод.

Полиелей, величание, избран псалом.

Седални след полиелея, глас 8, под. Премудрости:

Облягайки се на гърдите Иисусови, ти получи дръзновение да попиташ като ученик: „Кой е Твоят предател, Господи?“. И понеже беше най-възлюбен от Него, о, всехвални, Той явно ти посочи предателя чрез натопения хляб. Затова, като посветен в неизказаните тайни, ти учиш за въплъщението на Слово до краищата на земята, Богослове Апостоле; моли Христа Бога да даде опрощение на греховете на тия, които празнуват с любов твоята свята памет.(2)

И ныне, от Цветния триод или Богородичен, глас 8: Небесната Врата и Кивот, всесвятата Планина, светозарния Облак нека да възпеем, небесната Стълба, духовния Рай, Евиното Избавление, великото Съкровище на цялата вселена, защото чрез Нея се извърши спасението на света и опрощението на древните съгрешения. Затова Й зовем: моли Твоя Син и Бог да дарува опрощение на греховете на тия, които благочестиво се покланят на Твоята пречиста Рожба.

Степенни, 1-и антифон на 4-ти глас.

Прокимен, глас 4: По цялата земя излезе тяхното вещание и до край-вселена думите им. Стих: Небесата проповядват славата на Бога и за сътвореното от ръцете Му възвестява небосклонът.

Стихира след 50 псалом, глас 2:

Богослове, девствениче, възлюбен ученик на Спасителя, с твоите молби ни спасявай от всякаква вреда, молим те, защото сме твое паство.

Канони – от Цветния триод, на апостола, глас 8, и на преподобния, глас 8. Катавасия – от Цветния триод

Песен 1

Ирмос: Някога Моисеевият чудотворен жезъл с кръстообразен удар раздели морето и потопи колесниците на фараона, спасявайки беглеца Израил, който пеш премина и възпя с песен Бога.

Припев: Свети апостоле и евангелисте Йоане Богослове, моли Бога за нас.

Бидейки чист и възлюбен от нетленната Светлина - Христос, ти се облегна на гърдите Му и с дръзновение в душата почерпи от бездната на Премъдростта светлината на разума, блажени апостоле Йоане.

Богословствайки по свръхестествен начин, о, възлюбен от Христа, ти гръмко провъзгласи: „В начало бе Словото, живо и ипостасно като Своя Отец; и Словото бе Бог; и Словото стана плът, и Бог остана неизменен.“

Богородичен: Ако напуснем прибежището на Твоя покров, о, Пречиста, попадаме под ударите на всички беди, които ни сполетяват. Затова сега Те молим: от дълбините на нашите прегрешения изведи нас, падналите, чрез Твоите божествени молби, Пречиста.

Ирмос: същият.

Припев: Преподобни отче Арсение, моли Бога за нас.

Подчинявайки се на божествената заповед на Учителя, ти изостави славата на царско богатство, както направи Моисей Законодателят; и бягайки от хората, ти стана съжител на ангелите и заедно с тях сега се радваш.

Бягайки от светските метежи като от греховни извори, Арсение, ти обузда езика си с безмълвие; затова, в тишина, запазвайки безметежен своя ум, ти стана достолепен дом на упокоение за божествения Дух.

Богородичен: Славни неща се говорят за Тебе от род в род, Богородице Мария, вместила в утробата си Бога Слово, но останала чиста; затова подир Бога всички Теб почитаме като наша Застъпница.

Песен 3

Ирмос: О, Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.

От рибар ти стана ловец на човеци и богослов, мъдри Йоане, като пренебрегна бащината и светската любов, и с божествено желание последва Словото и Учителя.

Очистил душевните очи, Богослове, ти съзря неизказаната слава на Словото, Единородния Син на Отца, чрез Когото всичко мъдро е създадено, и чрез Божествения Дух.

Богородичен: Под Твоето спасително прибежище прибягваме, Богородице Дево, и чрез Твоите молитви се спасяваме от нападенията на враговете и от бъдещата мъка се избавяме, Пречиста.

Ирмос: същият.

Отче Арсение, разкъсаното вехто рубище на твоята бедност, приета в подражание на Христа, покри блясъка на предишните ти одежди, спечелвайки ти одеянието на неизказаната слава.

Получавайки помощ от Бога чрез сърдечно съкрушение, отче Арсение, ти отблъсна вражеските нападения на духовете на тщеславието, побеждавайки ги чрез смирение.

Богородичен: Ти се яви по-висша от херувимите и серафимите, Нескверна Богородице, защото прие невместимия Бог в утробата си; затова всички верни Теб, Пречиста, с песни Те прославяме.

Кондак на преподобния, глас 3, под.: Дева днесь…:

От Рим възсия като велико слънце, * достигна Цариград, преблажени, * и го освети със своите думи и дела, * разпръсквайки напълно тъмнина на невежеството. * Затова те почитаме, славо на отците, преподобни Арсение.

Икос: Вслушвайки се в гласа на Господа и изоставяйки красотите на този свят, преподобни и богомъдри, ти пожела монашеския живот, подражавайки на ангелското житие и се яви напълно преобразен като ангел в тяло, принасяйки на Христа пост и сълзи, непорочна молитва и всенощно бдение. Така ти стана храм на Троицата, образец за монасите, наставник в добродетелите и горещ молитвеник за тия, които непрестанно те почитат. Затова те почитаме, славо на отците, преподобни Арсение.

Седален на апостола, глас 8, под. Премудрости:

Полегна на гърдите на Премъдростта и усвои разбирането на духовните неща, та божествено да прогърмиш: „В начало беше Словото!“. Ти първи ясно описа безначалното раждане и на всички проповядва въплъщението на Словото. Затова, улавяйки народите с езика си като с мрежа, по благодатта на Духа поучаваш краищата на света и ги просвещаваш с чудеса, Богослове Апостоле; моли Христа Бога да дарува прошка на греховете на тия, които с любов празнуват твоята свята памет.

Слава, на преподобния, глас 8: Бягайки от светските суети и усъвършенствайки живота си в безмълвие, ти умъртви страстите и впери ума си към Бога, ставайки огнен стълб и светило за всички верни, които те почитат; ти се прояви и като плодоносно дърво, напоявано от дъжда на твоите сълзи, богоносни Арсение; моли Христа Бога, да даде прошка на греховете на онези, които с любов почитат твоята свята памет.

И ныне, от Цветния триод. 

Песен 4

Ирмос: Ти Си моя крепост, Господи, Ти Си и моя сила, Ти Си моя радост и мой Бог, Който без да остави недрата на Отца посети нашата нищета; затова заедно с пророк Авакум Ти викам: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!”.

Господ те нарече син на гърма и чрез Духа ти даде прогърмиш, че Той неизказано и непостижимо Се ражда от Отца; затова с песни достойно прославяме твоята всесветла памет, Богослове.

Ти се изкачи до висините чрез добродетелите, Апостоле, и съзря сияещото със слава Единородно Слово в плът, Което пребъдва вечно в недрата на Отца, и се удостои да чуеш Отеческия глас, свидетелстващ че То е Негов Син.

Богородичен: Като прибягвам сега под Твоето застъпничество, Всенепорочна, да не се посрамя аз, Твоят раб, защото Тебе имам като Застъпница пред Бога и непревземаема Крепост. Моля се чрез Теб да бъда удостоен се наслаждавам на бъдещата тишина и на божествения живот.

Ирмос: същият.

Ти се прояви като борец с естеството, отче Арсение, защото подчини страстите на властта на твоя ум, заповядвайки на съня сякаш ти е слуга; затова сред всенощни бдения си викал: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!“.

Ти търсеше Бога с цялото си желание, преподобни, и силно желаеше Открилия ти Се и като стана напълно боговиден чрез чистотата, ти разговаряше с Този, Когото желаеше, придобивайки осветен разум чрез недостижимо единение с Него, отче Арсение.

Богородичен: Ти си за верните похвала, Безневестна, Ти си Застъпница и Убежище на християните,  Стена и Пристанище: защото принасяш молби към Твоя Син, Всенепорочна, и спасяваш от беди онези, които с вяра и любов Те признават за Пречиста Богородица.

Песен 5

Ирмос: Защо отхвърли ме от Своето лице, о, Светлина неугасима, и покри ме – окаяния - чуждата тъма? Но моля се, обърни ме отново в светлината на Твоите заповеди и изправи моите пътища.

Като видя най-чистата Светлина, Която изгря сред мрака на света, Йоане, ти се преобрази от любовта; и като светилник на благочестието освети със светлината на богословието поколенията на множество народи.

Узнавайки, че старият закон е даден от Мойсей, но че божествената благодат е дошла чрез Христа, нашия Бог, о, възлюбен сине на гърма, ти провъзгласи Неговата божественост с точния език на богословието.

Богородичен: Ти си моята защита и сила, моето утвърждение и нерушима крепост, о, Пречиста, и Тебе призовавам: денем и нощем пази ме от всякаква вреда, причинявана ми от злия Велиар, за да Те прославям с вяра и любов.

Ирмос: същият.

Разбирайки добре хитростите на врага, отче, ти благочестиво отхвърли подбудителя на древното непослушание на първосъздадения Адам; затова, ликувайки в непорочното и богато райско пристанище, моли Христа Владиката за нас.

Отричайки се от себе си, ти отхвърли всяко сладострастие, понесе своя кръст на рамо, желаейки Христа, и се показа достоен Негов съ-наследник в небесата, о, Арсение.

Богородичен: Имайки майчино дръзновение пред Твоя Син, Всечиста, молим Те - не ни лишавай от родствената си грижа, защото ние, християните, само Теб предлагаме като благоприятно омилостивение пред Владиката.

Песен 6

Ирмос: Бездната на моите грехове и бурята на моите прегрешения ме смущават и ме тласкат надолу в дълбините на отчаянието; но както на Петър, протегни и на мен Своята мощна ръка, Кормчио мой.

Исаия съзря предобраза на божествения Огън във въглена, който очисти устните му и го удостои с пророческо служение; а ти, блажени Йоане, се допря до гърдите на въплътения Бог-Слово.

Единородното Слово, Което седи в лоното на Отца, възвести на теб като на възлюбен ученик, посветен в Неговите тайни, блажени Йоане, че досега никой никога не е видял безплътния Бог, но То Се въплъти и стана видимо.

Богородичен: Просвети душата ми, Всевъзпявана Дево Богородице, родила Сиянието на Отеческата слава, защото, имайки Твоята истинска благодат, ние отбягваме непристойните беседи.

Ирмос: същият.

Чрез безстрастието ти благочестиво умъртви плътското мъдруване, преподобни отче Арсение, и като не обикна земното наследство, от Христа пожела да получиш наследство във висините.

Появата на слънцето прекъсна твоето всенощно бдение, но несравнимото сияние на духовното Слънце сияеше сред нощта на твоя отруден живот и те просветли докрай, Арсение.

Богородичен: Бидейки състрадателна като родила Човеколюбното Слово, спаси ни от горчивите и страшни беди, защото само Теб, Пречиста Владичице, ние, верните, придобихме като непобедима Застъпница.

Кондак, глас 2:

Кой може да изброи твоите велики дела, девствениче? Защото точиш чудеса и изливаш изцеления, и се молиш за нашите души като богослов и приятел на Христа.

Икос: Както дръзко и непостижимо е да се разгадаят небесните висоти и морските дълбини, или да се изброят звездите и морския пясък, тъй също невъзможно е да се говори за Богослова, когото Христос възлюби и увенча с толкова много венци. Защото облягайки се на гърдите Му, той яде с Него на тайната вечеря като богослов и приятел на Христа.

Песен 7

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки, играейки сякаш на поляна, пееха: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Ти усърдно се откъсна от връзките на естеството, всеблажени, и като застъпник пред Бога и вестител на боговдъхновеното богословие научи всички да зоват: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Ти счете богатството и златото за плява, о, всеблажени, и чрез божественото действие превърна златото в сено, богословствайки за Твореца и Господа така: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Слава: Единородно Слово Божие, ние възприехме, че Светият Дух, Който изхожда от безначалния Отец, е неделим от Теб; и Ти призова апостолите да зоват: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

И ныне: Ти стана Храм и Палат на Царя Христа и само Ти бе Соломонов Одър, около Който има шейсет юнаци, както казва Писанието; и заедно с Тебе, Дево, сега те пеят и зоват:  „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Ирмос: същият.

Помнейки пагубността на предишните благоуханни мазила, ти реши да търпиш зловоние заради тях, отче Арсение, и така се превърна в сладко благоухание Христово чрез участието ти в благодатта, за да зовеш: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Навлизайки в божествения мрак още докато бе в тяло, отче Арсений, и като се научи да познаваш безначалния Отец и Светия Дух в Христа, ти възпя Единството на Троицата, викайки: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: Православно богословствайки за единия Отец на единствения Единороден Син, ние Те възвестяваме като Господ на всички, признавайки за единосъщен и съ-вечен Твоя единствен праведен Дух, Който изхожда само от Отца.

Богородичен: Без да вкусиш брак, Ти роди във времето Надвременния, о, Пречиста, и носейки Словото, Което преди бе безтелесно, Ти Му даде плът. В един глас ние Го възпяваме и Му зовем: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седмократно разпали силата на пещта за богопочитателите, но когато ги видя спасени от висшата сила, той викна към Твореца и Избавителя: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Благолепна, знаменита и преславна възсиява над Църквата твоята памет, Евангелисте на Христа Бога, и я благоукрасява с благочестие. Затова, радвайки се, верни, пеем: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Слава: Христе, за Тебе богословстваше Йоан, който ни научи да Те възпяваме заедно с Отца и Духа като Единовластен Бог и да зовем: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

И ныне: Ти роди Бога Слово в плът, Всенепорочна; моли Го да ме избави от огъня, защото, ето, целият ми живот се превърна в бреме и изцяло се поробих на тежки грехове. Затова към Теб прибягвам, Дево, и Тебе призовавам, о, Възрадвана.

Ирмос: същият.

С изворите на твоите сълзи благоразумно потуши мъчителните разпалвания на душепагубните страсти и геенския огън, о, Арсение; и нас избави от тях като непрестанно молиш Христа, Спасителя на света, Когото благославяме през всички векове.

В себе си ти разпали седем пъти по-силно от седмократно разпалваната вавилонска пещ пещта на умилението; и оросяван в нея с просветлението на благодатта, ти викаше към Твореца и Спасителя: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Припев: Пресвета Троице, Боже наш, слава Тебе.

Троичен: Трисияйното Божество, Което сияе с една Светлина от едната Същност в трите Ипостаси: безначалния Отец, съ-природното на Отца Слово и единосъщния и съ-царуващ Дух, отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!

Песен 9

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог Се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества Тебе величаят.

Стоейки пред Кръста на Учителя с Пречистата Дева Богородица, възлюбеният ученик, чистият инструмент на богословието, като девственик прие поръчението да се грижи за Нея и стана пазител на непорочната Богородица; и затова сега достойно той е облажаван.

Пречистият Христос те възлюби заради твоя свят и непорочен живот, блажени Йоане, който живя като ангел на земята, и те възприе като Свой брат, наричайки те син на Своята Майка, Богородица; заедно с Нея всички ние те облажаваме.

Богородичен: Бъди за мен стълб на спасението, Пречиста; направи безсилни демонските пълчища, укроти вълненията на изкушенията и бедите, прогони далеч нападенията на страстите, давайки ми пълна свобода и ме дари с изобилни Божи дарове.

Ирмос: същият.

Мойсей се удиви, че се удостои да види раждането на Девата в предобраза на горящата къпина, а ти като се съедини в екстаз изцяло с божествения Дух, стана огневиден; затова те облажаваме, Арсение.

Христос, незалязващата Светлина, те осия и радостта те понесе към небето; ти постигна неопетнен живот чрез постоянното помнене на смъртта и затова достойно получи плодовете на своите трудове, всеблажени.

Богородичен: О, Дево Майко Божия, Ти свръхестествено роди в плът Божието Слово, Което всеблагият Отец изрече от утробата Си преди началото на времето. Сега ние Го приемаме като по-висш от телесността, макар да Се облече в тяло.

Светилен на апостола, под. Жены услышите...:

Като син на гърма ти провъзгласи богословието на всички, казвайки: "В начало бе Словото!“, апостоле Йоане; защото, облегнат с вяра на гърдите на твоя Учител, ти почерпи оттам струите на богословието, с които напояваш цялото творение.

Слава, на преподобния: Ти се отвърна от страстната привързаност към света като непотребна и изсушавайки плътта си с пост, възроди силата на своята душа, преподобни Арсение, и така се обогати с небесна слава; затова непрестанно се моли за нас на Господа.

И ныне, от Цветния триод.

Хвалитни стихири – 3 от Цветния триод и 3 на апостола, глас 8, под.: О, преславнаго чудесе:

Блажени Йоане всемъдри, * с изобилния плам на любовта Христова * сред всички ученици ти бе най-обичан * от всевиждащото Слово, Което съди цялата вселена * с везните на справедливостта, * и украсен с красотите на чистотата и девството, * ти озари ума и тялото си, богоблажени.

Да възхвалим сега с духовни песни * всепочитания Йоан като Христов служител, * защото е цвят на девството, * приятно жилище на светите добродетели, * орган на мъдростта, * храм на Духа, * светоносна уста на благодатта * и най-светло око на Църквата.

Като легна на Господните гърди, * ти почерпи мъдрост от водите на богословието * и напои света, Йоане всесветли, * и с познание за Троицата пресуши морето на безбожието, * ставайки стълб и облак одушевен, * който ни води към небесното наследство.

Слава, глас 8: Благовестителю Йоане, равноангелен Богослове и девствениче, от Бога нау­чен православно си проповядвал на света, че от пречистото ребро изтекоха кръв и вода, чрез които придобихме вечния живот за нашите души.

И ныне, от Цветния триод.

Велико славословие.

На литургията, блаженствата на 8 – от 3-та песен от канона в Цветния триод и от 6-та песен от канона на апостола.

След Апостола:

Алилуя, глас 1: Ще изповядат небесата Твоите чудеса, Господи, и Твоята истина в събранието на светиите. Стих: Бог е прославян всред събора на светиите.