Искам да ви разкажа, братя мои, за прекрасния и съвършен живот на един дивен мъж, който започнал и завършил своя подвиг със слава. Но се боя да представя това чудно и светло свидетелство, което разкрива боголюбивата му добродетел. Защото житието на този мъж е прекрасно и съвършено, а аз съм немощен и необразован. Образът на добродетелта е светъл и чуден, а боите ми са мрачни и безрадостни. Но макар да съм немощен и необразован, все пак ще говоря; макар да не постигам напълно съвършенството и да нямам достатъчно сили да опиша всичко, все пак ще разкажа онова, което мога, за живота на втория Авраам — онзи, който живял в наши дни, водел на земята ангелски и небесен живот, придобил адамантено търпение и се удостоил с пренебесна благодат. Защото още в младостта си очистил себе си, за да стане храм на Светия Дух, и приготвил себе си като свят съсъд, та да се всели в него Бог, Който го призовал.
И така, този блажен имал твърде богати родители. Те го обичали повече, отколкото подобава на човешката природа, и още от детството му го обучавали, с надеждата да го възведат до високи длъжности. Но самият той не желаел това: още от младини прекарвал времето си в църквите, с наслада слушал Божественото Писание и усърдно го изучавал. Родителите му го принуждавали да встъпи в брак, но той не желаел това. Все пак, след многократните им настоявания, от голямо уважение към тях се съгласил. Но когато на седмия ден се извършвал бракът и той седял с невестата си на брачното ложе, внезапно в сърцето му заблестяла благодатта, подобно на някаква светлина. Той оставил ложето и излязъл от дома. Светлината на благодатта му служела за водач и следвайки я, той напуснал града. На разстояние две мили намерил една изоставена килия, влязъл в нея и се заселил там с голяма радост, прославяйки Бога с веселие в сърцето си.
След това ужас обхванал родителите и сродниците му. Те обикаляли навсякъде и търсели блажения. А след седемнадесет дни го намерили в килията, където се молел на Бога, и като го видели, се удивили. Но блаженият им казал:
- Защо се удивлявате? По-добре прославете Бога, Човеколюбца, Който ме избави от тинята на моите беззакония, и се помолете за мен, та да мога докрай да нося игото, което Господ благоволи да възложи върху мен, недостойния, и да изпълня Неговата воля, като поживея богоугодно.
Те му отговорили:
- Амин.
Авраамий ги помолил да не го безпокоят често. Затворил входа и се уединил в килията, като оставил само едно малко прозорче, през което приемал храната си. Умът му се просветил от благодатта и той преуспявал в своя съвършен начин на живот, придобивайки голямо въздържание, бодърстване и сълзи, смиреномъдрие и любов. Славата за него се разнесла навсякъде и всички, които чували за него, идвали да го видят и да получат духовна полза, защото на блажения била дадена благодатта на словото на премъдростта и разума. Тази вест и тази слава за него били като светозарно светило за родителите му.
Родителите на Авраамий починали десет години след неговото отричане от света, като му оставили наследство и много злато. Но той помолил един свой искрен приятел да раздаде всичко това на бедните и сираците, за да няма самият той никаква пречка в молитвените си подвизи. След като това било сторено, той живеел в пълно безгрижие. Блаженият се грижел единствено умът му да не бъде обвързан с нищо земно. На земята нямал нищо освен една туника и власеница, които носел, както и една чашка, от която се хранел. Но при всичко това той придобил изключително смиреномъдрие и еднаква любов към всички: не предпочитал богатия пред бедния, нито началника пред подчинения, а почитал всички еднакво, без да гледа на лицето на човека. Никога и никого не изобличавал дръзко, но словото му, изпълнено с любов и кротост, било подправено със сол. Защото кой някога се е наситил на сладостта на словото му, когато слушал неговия превъзходен отговор? Или кой би могъл някога да се нагледа достатъчно на благолепното му и ангелоподобно лице?
През цялото време на своето подвижничество, подвизавайки се с всяко усърдие повече от петдесет години, той не променил своето правило. Поради безмерното си усърдие и любовта, която имал към Христа, цялото това време му се струвало като няколко дни и целият му подвижнически живот не му бил достатъчен.
+++
В околностите на града имало едно твърде голямо селище, чиито жители — от малък до голям — били езичници. Никой не можел да ги обърне към вярата. Макар местният епископ да поставил там много презвитери и дякони, нито един от тях не успял да ги отвърне от идолското безумие. Всички си тръгвали безуспешно, защото нямали сили да понесат притесненията на гонението, което им било повдигнато. Не веднъж и дваж там идвали множество монаси, но и те не постигнали по-голям успех в обръщането на жителите.
Един ден епископът седял със своето духовенство и си спомнил за блажения. Тогава казал на присъстващите:
- Не познавам друг толкова съвършен мъж, който в наше време да е украсен с всички добродетели, угодни на Бога, както господин Авраамий.
Клириците му отговорили:
- Наистина той е Христов раб и съвършен подвижник.
А епископът продължил:
- Намислил съм да го ръкоположа за служение в онова езическо селище, защото чрез своето търпение и любов той ще може да обърне жителите му към Бога.
И като станал незабавно, епископът заедно с духовенството си отишъл при Авраамий. Когато влезли и го поздравили, епископът започнал да му говори за селището и да го моли да отиде там. Авраамий изслушал думите му, твърде много се натъжил и казал на епископа:
- Позволи ми, отче, да оплаквам беззаконията си, защото съм несъвършен и немощен за такова дело.
Епископът отново му казал:
- Ти си силен чрез Христовата благодат. Не се отклонявай от изпълнението на това послушание.
Блаженият отвърнал:
- Умолявам твоето преподобие, смили се над моето несъвършенство и ми позволи да оплаквам бедствията си.
Епископът му казал:
- Ето, ти си оставил всичко, възненавидял си света и всичко, що е в света, и си разпнал самия себе си. Но след като си извършил всичко това, нямаш послушание.
Като чул тези думи, Авраамий заплакал и казал:
- Кой съм аз — мъртво куче — и какво представлява животът ми, та да мислиш така за мен?
Но епископът му казал:
- Ето, като седиш тук, спасяваш само себе си, а там, с Божията благодат, можеш да спасиш мнозина и да ги обърнеш към Бога. Затова сам прецени кое въздаяние е по-голямо: това или онова — да спасиш само себе си или заедно със себе си да спасиш и мнозина други.
А блаженият, продължавайки да плаче, казал:
- Да бъде волята Господня! Но от послушание отивам.
Тогава епископът го извел от килията, взел го със себе си в града и след като го ръкоположил, го изпратил с радост, придружен от духовенството. А блаженият по пътя се молел на Бога с думите:
- Ти виждаш моята немощ, Човеколюбиви и Благий Господи! Изпрати ми Твоята благодат и помощ, та да се прославя Твоето свято име.
Когато пристигнал в селището, той видял, че жителите му били обзети от безумието на идолослужението. И като въздъхнал, заплакал. След това въздигнал очи към небето и казал:
- Ти, Единствени Милосърдни, Единствени Човеколюбче, не презирай делото на Твоите ръце!
И незабавно изпратил в града до своя искрен приятел да му изпрати останалата част от имуществото. След като получил това, за няколко дни построил църква и отправил в нея молитва към Бога, като Го призовавал с много сълзи и казвал:
- Господи, събери разпръснатите Твои люде, въведи ги в този Твой храм и просвети очите на ума им, за да Те познаят Тебе, Единствения Истински Бог.
След като завършил молитвата си, излязъл от църквата и влязъл в езическото капище, съборил идолите им и разрушил жертвениците. Като видели това, жителите се нахвърлили върху него като диви зверове и с бичове го изгонили от селището. Но той се върнал и отново дошъл на мястото си. Влязъл в църквата и със сълзи и ридания умолявал Бога за тяхното спасение.
Когато настъпила утринта, жителите дошли и го намерили да се моли, от което се изпълнили с ужас и изумление. Всеки ден те идвали в църквата не за да се молят, а за да гледат красотата на сградата и нейните украси. Блаженият започнал да ги умолява да познаят истинския Бог, но те го набили с тояги, сякаш бил бездушен камък. Като помислили, че вече е умрял, оставили го и си тръгнали.
В полунощ той дошъл на себе си и, като въздъхнал дълбоко, заплакал и казал:
- Защо, Владико, презря моето смирение? Защо отвръщаш лицето Си от мен? Защо отхвърляш душата ми и оставяш без внимание делото на Твоите ръце? Сега, Човеколюбиви Владико, погледни към Твоите раби и им дай да Те познаят, защото няма Бог освен Тебе.
След молитвата станал, отишъл в селището, влязъл в църквата и започнал да пее. Когато настъпил денят, жителите отново дошли, видели го и ужас ги обхванал. Тогава, изпаднали в ярост, тези жестоки и безчовечни хора, лишени от всякакво милосърдие, започнали безпощадно да го измъчват. След това отново му сложили въже и го извлекли извън селището, както и предишния ден.
Понасяйки всичко това като адамант, Авраамий пребивавал цели три години сред тези големи скърби и лишения. Бил бит, оскърбяван, влачен и притесняван, понасял глад и жажда. Но въпреки всичко, което му се случвало, не намразил жителите и не изпитвал негодувание срещу тях, а напротив — изпълвал се към тях с все по-голяма любов и чрез кротостта си укротявал гнева им, който пламтял като буен огън. Когато го засипвали с ругатни, той ги умолявал, увещавал ги и с ласкави думи се стараел да ги спечели: към старците се обръщал като към бащи, към младите — като към братя, а към децата — като към свои чеда.
Един ден всички жители на селището, от малък до голям, се събрали заедно и с удивление започнали да си говорят:
- Виждате ли търпението на този човек и неизразимата му привързаност към нас? Сред толкова много скърби и бедствия, които му причинихме, той не си тръгна оттук, не каза на никого от нас лоша дума и не ни намрази, а понасяше всичко с голяма радост. Ако с него не беше живият Бог, за Когото говори, ако нямаше Царство, рай, съд и въздаяние, той не би търпял всичко това от нас. И как иначе сам той съкруши всички богове, а те не можаха да му сторят никакво зло? Наистина той е Божи служител и всичко, което ни говори, е божествено и истинно. Нека отидем и повярваме в Бога, Когото той проповядва.
Като казали това, всички единодушно се отправили към църквата при него, възклицавайки:
- Слава на Пренебесния Бог, Който изпрати Своя раб, за да ни избави от заблудата и да ни спаси!
Когато блаженият ги видял, възрадвал се с голяма радост и лицето му разцъфнало като прекрасен цвят. Той отворил уста и им казал:
- Благословени сте вие, отци, братя и чеда, които сте дошли в името Господне! Пристъпете и единодушно да въздадем слава на Бога, Който просвети очите на сърцата ви, за да Го познаете. Приемете върху себе си печата на живота, за да се очистите от идолската нечистота, и с цялата си душа повярвайте, че има Бог — Творец на небето и земята и на всичко, което се намира на тях; Бог Безначален, Непостижим, Неизречим, Необхватен, Неизменен, Безкраен, Светоподател, Човеколюбив, Велик и Чуден, Страшен и Могъщ, Милостив и Благ. Повярвайте и в Неговия Единороден Син, Който е Сила и Премъдрост на Отца, Сияние на Отчата слава и чрез Когото всичко е сътворено. Повярвайте и в Неговия Свети Дух, Единосъщен и равночестен на Него през безпределните и безкрайни векове, Който животвори всичко. И като повярвате, ще наследите вечния живот.
Всички му отговорили:
- Да, отче наш и наставниче на нашия живот! Нека бъде така, както ни говориш и учиш. Така вярваме и така славим Бога.
Тогава блаженият пристъпил към тях и кръстил всички — от малък до голям, на брой около хиляда души — в името на Отца и Сина и Светия Дух. Всеки ден той без пропуск им чел Божественото Писание, като ги поучавал и им говорел за Небесното Царство, за вярата и оправданието, за възкресението на мъртвите и за Страшния съд. Както добрата и добре обработена земя, приела семето в себе си, принася прекрасен плод — едно сто, друго шестдесет, а трето тридесет пъти повече, — така и те с голяма готовност приемали словото му и с наслада слушали неговото учение. Той бил пред тях като Божи ангел. И както здравата и прекрасна сграда се крепи чрез своите връзки, така и всяка душа била привързана към него с любов и пламенна преданост, а умовете им се просветлявали чрез утехата на неговата вяра и учение.
Цяла година след тяхното обръщане към вярата блаженият останал при тях, като непрестанно, денем и нощем, ги поучавал в Божието слово. Но след това, когато видял тяхното усърдие към Бога и твърдостта им във вярата, както и любовта, грижите, почитта и уважението, които му отдавали, той се уплашил да не би по този начин да наруши своето подвижническо правило и умът му да се обвърже по някакъв начин с грижите за земното. Затова през нощта станал и започнал да се моли на Бога, казвайки:
- Единствени Безгрешни, Единствени Свети, Който почиваш сред светиите, Единствени Човеколюбиви и Милосърдни Владико, Ти, Който призова тези Твои люде от тъмнината и ги утвърди в Твоята чудна светлина на познанието, освободи ги от оковите на врага, обърна ги от заблудата и им даде вяра в Тебе — запази ги докрай, Владико! Господи, застъпи се за това Твое стадо, което си придобил чрез Своето човеколюбие, и го осени с Твоята всемогъща благодат. Просвещавай винаги сърцата им, та като извършат угодното Тебе, да се удостоят с вечен живот. Помогни и на мен, немощния, и не ми вменявай това дело за осъждане, защото Тебе желая и към Тебе се стремя!
След като завършил молитвата си и три пъти осенил селището с кръстния знак, той тайно се отдалечил на друго място. Когато настъпила утринта, жителите, според обичая си, дошли да го потърсят, но като не го намерили, изпаднали в ужас. Като заблудени овце те обикаляли и търсели своя пастир, със страх и плач призовавайки името му. А когато го търсили навсякъде и не го открили, силно се натъжили и незабавно отишли при епископа, за да му съобщят случилото се.
Епископът ги изслушал и изпитал голяма скръб. Затова наредил усърдно да потърсят блажения, особено заради сълзите на паството му и за негово утешение. Търсили го навсякъде като скъпоценен камък, но никъде не го намерили. Когато изпратените се върнали без успех, епископът пристигнал в селището заедно с цялото си духовенство, утешил жителите със словото на живота и поставил измежду тях презвитери, дякони и четци, защото всички били утвърдени във вярата и в Христовата любов.
А блаженият, като чул за пристигането на епископа и поставянето на духовенството, твърде много се зарадвал и, прославяйки Бога, казал:
- С какво да Ти се отплатя, Благий мой Владико, за всичко, с което си ме дарил? Ще Ти се поклоня и ще прославя Твоя спасителен домостроителен промисъл!
+++
След като се помолил така и се възрадвал, той се върнал в предишната си килия. Построил си малка килия извън предишната, а самият той се затворил във вътрешната, като с голяма радост и веселие на сърцето си преградил входа. Когато жителите на селището чули за това и дошли при блажения Авраамий, те се възрадвали с голяма радост, че отново са намерили истинския наставник на своя живот. Започнали да го посещават като свой баща, получавайки наставление и просвещение не само чрез словото му, но и чрез неговия живот. И смятали за изключително голяма милост за себе си възможността да го виждат и да слушат от него спасителните слова.
Какво чудо, възлюбени! Този блажен мъж, напълно достоен за похвала и слава, сред толкова многобройните скърби, които претърпял в селището, не нарушил своето подвижническо правило и не се отклонил от него нито надясно, нито наляво. Слава на Господа, нашия Бог, Който му дарувал такова търпение!
Затова сатаната, древният враг на доброто и човеконенавистникът, като видял, че с всички тези скърби, които му причинил в селището, не успял нито да го прогони, нито да го хвърли в униние, нито да отклони ума му от неговото намерение, а напротив — че блаженият, подобно на злато в пещ, просиявал несравнено повече и се прославял, преуспявайки в търпението, голямата любов към Бога и усърдието, и ставал спасителен пример за все повече и повече хора, — като видял всичко това, врагът на доброто силно се разярил срещу блажения Авраамий и дошъл при него с множество привидения, за да го уплаши и да го въведе в заблуда.
В полунощ, когато Авраамий стоял и пеел псалми, внезапно го озарила светлина, по-ярка от слънчевата, и се чул глас, сякаш на множество хора, който му казвал:
- Блажен си ти, господине Авраамие, наистина блажен, защото никой не се е сравнил с теб по всички твои добродетели и никой не е изпълнил цялата Моя воля така, както ти. Затова си блажен.
Но блаженият веднага разпознал ласкателството на лукавия и, като издигнал глас, казал:
- Твоята тъмнина да върви с теб към погибел, защото си изпълнен с ласкателство и измама. Аз съм грешен човек, но понеже имам благодатта на моя Бог, упованието си на Него и Неговата помощ, не се боя от теб и многобройните ти привидения не ме плашат. За мен непоколебима стена е името на моя Господ и Спасител Иисус Христос, Когото възлюбих. И в Неговото име ти забранявам, нечисто и преокаяно куче!
Едва изрекъл тези думи и в същия миг врагът станал невидим като дим. А блаженият, с голямо усърдие и без никакво смущение, сякаш изобщо не бил видял никакви привидения, продължил да благославя Бога.
След няколко дни, когато блаженият отново се молел през нощта, сатаната дошъл с брадва и започнал да разбива килията му. След като пробил стената, извикал със силен глас:
- Побързайте, приятели мои, побързайте, нека влезем по-скоро и го удушим!
А блаженият му казал:
- Всички народи ме обиколиха, но с името Господне им се противих (Пс. 117:10).
И врагът веднага станал невидим, а килията останала неповредена.
Още след няколко дни, когато Авраамий пеел псалми в полунощ, видял, че рогозката под нозете му гори с много силен пламък. Той угасил огъня, като го стъпкал, и казал:
- Ще настъпвам аспида и василиск и ще стъпча лъв и змей“ (Пс. 90:13), и цялата вражеска сила, с името на нашия Господ Иисус Христос, Който ми помага.
А сатаната, като побягнал, извикал:
- Ще те надвия, злонравнико, и ще намеря начин да те накажа за твоето пренебрежение към мен!
Един ден, когато блаженият се хранел според обичая си, врагът влязъл в килията му под образа на младеж и се приближил с намерение да преобърне чашката му. Но Авраамий се досетил и я задържал, а сам продължил да се храни, без да обръща внимание на коварството му. Младежът отскочил назад, застанал пред блажения и, като поставил светилник със запален фитил, започнал да пее високо псалома:
- Блажени непорочните в пътя си, които ходят в закона Господен.
Той изпял голяма част от псалома, но блаженият не му отговорил, докато не изял цялата си храна. След като се нахранил, осенил себе си с кръстния знак и казал на младежа:
- Щом знаеш, нечисто и преокаяно, безчувствено и страхливо куче, че те са блажени, защо тогава ги смущаваш? Наистина блажени са всички, които обичат Бога от цялото си сърце.
А дяволът му отговорил:
- За да ги надвия, им преча във всяко добро дело.
Но блаженият продължил:
- Няма да успееш, проклетнико, да попречиш на никого от онези, които се боят от Бога. Ти надвиваш само подобните на себе си, които по собствена воля са отстъпили от Бога. Тях побеждаваш и въвеждаш в заблуда, защото Бог не пребивава в тях. А от онези, които обичат Бога, ти изчезваш като дим от вятъра. Една тяхна сълзлива молитва те прогонва така, както вихрушката разпръсва праха. Жив е моят благословен Бог во веки — това е моята похвала! Не се боя от теб, дори цял живот да стоиш пред мен, и няма да се занимавам с теб, нечисто куче. Презирам те така, както човек би подминал някое смазано кученце.
Щом блаженият изрекъл тези думи, врагът веднага станал невидим.
И отново, след като изминали много дни, когато блаженият завършвал псалмопението си, врагът дошъл с множество привидения. Те хвърлили въжета около килията и, като я повлекли, започнали да си викат един на друг:
- Хвърлете го в бездната!
Но блаженият ги погледнал и казал:
- Обиколиха ме като пчели в кошер и пламнаха като огън в тръни, но с името Господне им се противих (Пс. 117:12).
Тогава сатаната извикал:
- Горко ми, горко ми! Не зная какво да правя с теб! Защото във всичко ме надви, презря цялата ми сила и ме стъпка. Но въпреки това няма да те оставя, докато не те победя и не те смиря!
А блаженият му казал:
- Анатема на теб и на цялата ти сила, нечисти! Слава и поклонение на нашия Владика, Единствения Свети Бог, Който направи така, че ние, които Го обичаме, да те тъпчем! Знай прочее, окаянико и немощнико, че не се боим нито от теб, нито от твоите привидения.
Дълго време дяволът се стараел да победи блажения чрез различни изкушения, привидения и яростни нападения, но не успял да смути духа му. Напротив, с това още повече го подбуждал към усърдие и любов към Бога. Понеже Авраамий възлюбил Бога с цялата си душа, стараел се да живее според Неговата воля и се удостоил с Неговата благодат, дяволът не бил в състояние да му навреди.
С търпение блаженият хлопал на вратите, за да му се отвори съкровищницата на Божията благодат. И щом тя се отворила, той влязъл и избрал три скъпоценни камъка: вярата, надеждата и любовта. С тях украсил останалите добродетели, изплел многоценен венец и го принесъл на Царя на царуващите — Христа. Защото кой е възлюбил Бога с цялото си сърце и ближния си като себе си така, както Авраамий? Кой е бил толкова състрадателен и милосърден? За кой монах, като чуел за неговия добродетелен живот, не се молел той, та да бъде запазен от дяволската примка и да завърши безукорно своето поприще? Или, като чуел за някой грешник или нечестивец, не започвал веднага със сълзи да умолява Бога за него, за да се спаси?
През цялото време на своя подвиг той не променял подвижническото си правило. Същевременно нямало ден, в който да не пролива сълзи. Не позволявал на устата си нито смях, нито дори усмивка. Не помазвал тялото си с елей и не миел с вода нито лицето, нито нозете си. Така се подвизавал, като всеки ден умирал чрез своето произволение.
И наистина, това било необикновено чудо! Въпреки удивителното си въздържание, голямото бодърстване, обилните сълзи, лежането върху голата земя и телесното смирение той никога не отслабвал в своята дейност, не се изтощавал, не проявявал леност и не изпадал в униние. Напротив, умът му, подкрепян от силата на благодатта, подобно на гладен и жаден човек, не можел да се насити на сладостта на подвига. Изглеждал като разцъфнала роза и по тялото му не личало, че е понесъл толкова много подвизи, но телосложението му оставало съразмерно със силите му. Божията благодат укрепвала блажения и затова дори при успението му лицето му било светло и ни давало да разберем, че душата му е съпроводена от ангели.
Но върху него се явила и друга дивна Божия благодат: една и съща власеница, в която се облякъл, му служила непрестанно в продължение на петдесет години, а след него и други се удостоили да я носят, макар вече да била овехтяла.
+++
Но сега възнамерявам да разкажа на вашето единодушно събрание, възлюбени, за едно необикновено дело, което той извършил на старини. За разумните и духовно просветените хора то наистина е изключително, изпълнено с поука и умиление. А самото дело е следното.
Блаженият имал единствен брат, след чиято смърт останало едно сираче — девойката Мария. Нейни познати я взели и я довели при чичо й, когато била на седем години. Той й наредил да живее във външната килия, тъй като самият той се бил затворил във вътрешната. Между двете килии имало прозорче, през което той я учел на Псалтира и на останалите Писания. Тя прекарвала времето си с него в бодърстване и псалмопение. Както той спазвал въздържание, така и тя спазвала същото. Като преуспявала усърдно в подвижничеството, стараела се да придобие всички добродетели, защото блаженият многократно се молел на Бога за нея, та умът ѝ да бъде устремен към Него и да не се обвързва със земни грижи.
Баща й бил оставил голямо имущество, което блаженият наредил незабавно да бъде раздадено на бедните. А самата тя всеки ден умолявала чичо си, казвайки:
- Моля те, отче, умолявам твоята светиня и твоето преподобие да се помолиш за мен, та да се избавя от непристойните и лукави помисли, от всички козни на врага и от различните дяволски примки.
Така тя се подвизавала с голямо усърдие, спазвайки своето подвижническо правило. А блаженият се радвал, като виждал нейния добродетелен живот, усърдието, кротостта и любовта й към Бога. Тя прекарала с него двадесет години в подвижнически труд, като прекрасна агница и непорочна гълъбица.
Но след като изминали двадесет години, хитрата в измамите змия, като видяла, че Мария израствала в добродетелите на монашеския живот, че цялата й душа била устремена към небесното, се разяждала и изгаряла от най-силен огън и замисляла козни, за да я улови в примката си, а чрез това да хвърли блажения в скръб и грижи и да отвлече ума му от Бога чрез безпокойството за нея. И както този „мъдър“ в злобата си звяр, изгарян от завист към прародителите, намерил змия, чрез която да прелъсти обитателите на блаженството и да ги превърне в жители на многоотрудената земя, която ражда тръни, така и сега той намерил и избрал съсъд, приготвен за погибел.
Имало един човек, който носел името монах. Той често посещавал блажения, привидно за да беседва с него, и правел това с голямо усърдие. Но когато видял през прозорчето блажената девица, помисълът му се помрачил и нещастникът пожелал да разговаря с нея. Дълго време, около една година, той я дебнел, докато не намерил удобен случай и не я лишил от блаженото пребиваване в този наистина истински рай. Защото, вече прелъстена от лукавата змия, тя отворила вратата на килията и излязла навън, изгубвайки величието на боголюбивото и чисто девство.
И както на прародителите, след като вкусили от плода, им се отворили очите и те разбрали, че са голи, така и Мария, след като извършила греха, се ужасила в ума си и изпаднала в отчаяние. Разкъсала власеницата си, удряла лицето си и искала да се удуши. С плач си говорела:
- Сега вече съм мъртва! Погубих дните си, погубих плода на своите подвизи и въздържание, погубих труда на сълзите си и разгневих Бога. Сама себе си погубих, преподобния си чичо хвърлих в най-горчива скръб и станах за посмешище на дявола. Защо след всичко това да продължавам да живея аз, нещастната? Горко ми! Какво извърших! Горко ми! На какво се подложих! Горко ми! От каква висота паднах! Как се помрачи умът ми? Как се оставих да бъда измамена от лукавия? Как паднах — не разбирам! Как се подхлъзнах — не мога да проумея! Как се оскверних — не зная! Какъв облак покри сърцето ми, та не видях какво върша? Къде да се скрия? Къде да отида? В каква бездна да се хвърля? Къде са наставленията на моя преподобен чичо? Къде са поученията на неговия приятел Ефрем, когато ми казваше: „Бъди внимателна към себе си и пази душата си чиста за нетленния и безсмъртен Жених, защото твоят Жених е свят и ревнив“? Не смея вече да погледна към небето, защото умрях за Бога и за хората. Не мога повече да отправям поглед към този прозорец. Защото как аз, грешницата, ще заговоря отново с този свят мъж? Ами ако от прозореца излезе огън и ме изгори? Много по-добре е да отида там, където никой не ме познава, защото вече нямам никаква надежда за спасение.
Като станала, тя незабавно заминала за друг град, преоблякла се и се настанила в една странноприемница. Когато това се случило с нея, преподобният видял насън една огромна змия, страшна на вид и силно съскаща. Тя излязла от леговището си, допълзяла до килията му и, като намерила гълъбицата, я погълнала, а след това се върнала обратно в леговището си.
Като се събудил, блаженият се натъжил твърде много и започнал да плаче, казвайки:
- Нима сатаната повдига гонение срещу Светата Църква и ще отвърне мнозина от вярата? Нима в Божията Църква ще възникнат разкол и ерес?
След това се помолил на Бога и казал:
- Човеколюбиви Предвиждащи всичко Господи, само Ти знаеш какво означава това велико видение.
След два дни той отново видял същата змия да излиза от леговището си, да влиза в килията му и да полага главата си в нозете на блажения, след което тялото й се пръснало, а гълъбицата се оказала жива и непокътната, без никакво петно. Изведнъж Авррамий се събудил от съня и веднъж, а после и втори път повикал Мария, казвайки:
- Стани! Защо днес вече втори ден се лениш да отвориш уста за славословие на Бога?
Но понеже тя не му отговорила и вече втори ден той не чувал да пее псалми, както обикновено, тогава разбрал, че видението, което му се явило, се отнасяло до Мария. Въздъхнал дълбоко и заплакал:
- Горко ми! Зъл вълк похити моята агница и моето чедо попадна в плен!
След това повишил глас и казал:
- Спасителю на света, Христе, върни Твоята агница Мария в кошарата на живота, за да не слезе старостта ми със скръб в ада. Не презирай молението ми, Господи, но скоро изпрати Твоята благодат, за да я изтръгне от змиевата паст.
Двата дни, през които му се явило видението, означавали двете години, които племенницата му прекарала далеч от него. Той не преставал денем и нощем да умолява Бога за нея. След две години до него достигнала вест къде се намира тя и как живее. Тогава повикал един свой познат и го изпратил там, за да се осведоми подробно за нея, да установи мястото и да разбере как прекарва живота си. Пратеникът отишъл, узнал всичко в подробности, видял я и, като се върнал, известил блажения за всичко, описвайки му и мястото, и нейното поведение.
Като се уверил, че това наистина е тя, блаженият наредил да му донесат войнишки дрехи и да му доведат кон. Отворил вратата на килията, излязъл, облякъл войнишките дрехи, сложил на главата си висока качулка, която скривала лицето му, взел със себе си и една монета, възседнал коня и потеглил на път. Както човек, изпратен да разузнае някой град или страна, облича дрехите на местните жители, за да остане неразпознат от тях, така и блаженият Авраамий пътувал в чуждо облекло, за да надвие врага.
И наистина, достоен за удивление е този дивен втори Авраам! Защото както онзи Авраам излязъл на война срещу царете, победил ги и върнал своя племенник Лот, така и този втори Авраам излязъл на война срещу дявола, победил го и върнал своята племенница.
И така, когато пристигнал на мястото, влязъл в странноприемницата, настанил се там и започнал да се оглежда наоколо, за да види Мария. Но след като минало доста време и той все още не я бил видял, с усмивка казал на съдържателя на странноприемницата:
- Чух, приятелю, че при теб има една хубава девойка. Бих се радвал да я видя.
Съдържателят, като видял белите му коси и напредналата му възраст, го осъдил в мислите си, а после му отговорил:
- Има такава, и то много красива.
А Мария била необикновено красива. Блаженият го попитал:
- Как се казва?
Той му отговорил:
- Мария.
Тогава Авраамий му казал с приветливо лице:
- Повикай я, за да се повеселя днес с нея, защото по слуховете съм се привързал много към нея.
Повиканата Мария дошла при него. Щом Авраамий я видял в онова облекло и в образа на блудница, цялото му тяло и цялото му същество едва не се превърнали в сълзи. Но чрез духовната си разсъдителност и въздържание той се укрепил в сърцето си като в непристъпна крепост, за да не се досети Мария кой е и да не избяга.
Докато седели и пиели, блаженият започнал да разговаря с нея като човек, обзет от неугасим пламък на любов към нея. Така мъжествено се подвизавал този блажен срещу дявола, че, като взел пленницата, я върнал обратно в брачния чертог на Христа! Докато блаженият разговарял с нея, тя станала, прегърнала го и целунала шията му. Когато го целунала, усетила от кожата му благоуханието на неговия ангелски живот и веднага си спомнила за предишните си подвизи. Въздъхнала и казала:
- Горко ми!
Съдържателят на странноприемницата с удивление й казал:
- Вече две години живееш тук, госпожо Мария, и никога не съм чувал от теб нито въздишка, нито подобни думи. Какво ти стана сега?
Тя му отговорила:
- О, да бях умряла преди три години! Тогава щях да бъда блажена.
И веднага блаженият, за да не събуди подозрение у нея, строго й казал:
- Тъкмо сега, в мое присъствие, ли се сети за греховете си?
Но в сърцето си тя не си казала: „Този човек ми изглежда точно като моя чичо“. Единственият Човеколюбив и Премъдър Бог така устроил всичко, че тя да не го познае и от страх да не избяга. Тогава Авраамий веднага извадил монетата, подал я на съдържателя и му казал:
- Приготви ни хубава вечеря. Днес ще се повеселим с тази девойка, защото дойдох отдалеч заради нея.
Ето истинска премъдрост по Бога! Ето духовна разсъдителност! Каква хитра уловка срещу дявола! Каква саможертва за една човешка душа! Каква мъдрост, която погубва змея и просвещава душата! Онзи, който в продължение на петдесет години не вкусвал хляб, сега яде месо, за да спаси душата, уловена от дявола. Множеството свети ангели на небето се удивили на това безразличие, или по-скоро — на великодушието на блажения, удивили се с каква готовност и без да подбира храната, той ядял и пиел, като си повтарял казаното в Евангелието:
- Днес подобаваше да се развеселим и зарадваме, защото тази моя дъщеря беше мъртва и оживя, беше изгубена и се намери (Лук. 15:32).
О, премъдрост на премъдрите и разум на разумните! О, достойно за удивление и чудно безразличие, надминаващо всякаква строгост и въздържаност, чрез което той спасил душата, като я изтръгнал от отровните зъби на змията!
Когато се наситили от вечерята, девицата му казала:
- Да станем, господине, и да отидем да спим.
Той отговорил:
- Да отидем.
И влезли в спалнята. Блаженият видял високо застланото ложе, без колебание се качил на него и седнал.
Не зная как да те нарека и с какво име да те назова, съвършени Христов човече! Да те нарека ли въздържателен или безразличен? Мъдър или безумен? Разсъдителен или неразсъдителен? Ти, който през всичките петдесет години на своето подвижничество си спал само върху една рогозка, с каква готовност си се настанил на постелята! Всичко това си извършил за слава Христова и за похвала на драгоценния пред Бога твой живот.
Така Авраамий отишъл сам, ял месо, пил вино и отседнал в странноприемница, за да спаси една погиваща душа. А ние, малодушните, проявяваме неуместна придирчивост тъкмо когато трябва само да кажем на ближния една полезна дума!
И така, той седял на леглото, а Мария му казала:
- Позволи ми, господине, да ти събуя обувките.
Но блаженият й рекъл:
- Затвори вратата и тогава ела да ги вземеш.
Тя най-напред настоявала да му събуе обувките, но той не й позволявал. Тогава тя затворила вратата, приближила се до него и блаженият й казал:
- Приближи се до мен, господарке моя Мария.
Когато тя се приближила, Аврамий я задържал, за да не може да избяга от него. Свалил качулката от главата си и, облян в сълзи, започнал да й говори:
- Не ме ли познаваш, чедо мое Мария? Не съм ли аз твоят отец Аврамий? Не ме ли познаваш, чедо мое? Не аз ли те възпитах? Какво се случи с теб, чедо мое? Къде е ангелският образ, който носеше, чедо мое? Къде са сълзите? Къде е бдението, съпроводено с душевна скръб и съкрушено сърце? Къде е лежането върху голата земя и честото прекланяне на колене? Как от небесната висина падна в бездната на погибелта? Защо не ми извести, че адската буря те е обхванала? И аз заедно с Ефрем щях да въззова към Онзи, Който може да спасява от смърт. Защо, изпаднала в пълно отчаяние, си се предала на дявола? Защо ме изостави и ме потопи в непоносима скръб? Кой от човеците, чедо мое, е безгрешен, освен Единия Бог?
Тя пък, обзета от ужас, се вцепенила, не можела да вдигне лицето си и, смаяна, стояла неподвижно като камък в ръцете му, победена от срама и страха. А блаженият продължил да й говори със сълзи:
- Не ми ли отговаряш, чедо мое Мария? Нима не заради теб, чедо мое, дойдох тук с толкова болка? Твоят грях е върху мен, чедо. Аз ще дам отговор за теб пред Бога в съдния ден. Аз ще принеса покаяние за този твой грях.
Така той я умолявал и увещавал до полунощ. А тя, донякъде насърчена, му проговорила:
- От срам не мога да вдигна лице към теб. Как ще призова пресвятото име на моя Христос? Осквернена съм с нечистотата на тинята.
Блаженият й казал:
- Твоят грях е върху мен, чедо мое; Бог ще потърси от ръцете ми отговор за този твой грях. Само ме изслушай. Да тръгнем и да се върнем на нашето място, защото и нашият възлюбен Ефрем плаче за теб и умолява Бога за теб. Умолявам те, чедо, смили се над старостта ми, пожалей белите ми коси. Моля те, възлюбено мое чедо, стани и ме последвай!
А тя му казала:
- Ако Бог приеме покаянието ми, ще тръгна. Но падам пред теб и умолявам твоето преподобие, целувам светите ти стъпки, защото се смили над мен и дойде тук, за да ме изтръгнеш от дяволската мрежа.
И като положила главата си при нозете му, тя плакала цяла нощ, повтаряйки:
- С какво ще ти се отплатя, господарю, за всичко това?
Когато настъпило утрото, блаженият й казал:
- Стани, чедо мое, да си тръгваме оттук.
Тя му отвърнала:
- Тук имам малко злато и дрехи. Какво ще заповядаш да направя с тях
Блаженият й казал:
- Остави ги тук, защото всичко това е дял на лукавия.
И като станали, веднага излезли. Той я качил на коня, а сам вървял пред нея, радвайки се. И както пастирът, когато намери изгубената овца, я взема на раменете си, така и блаженият вървял с радостно сърце.
Когато пристигнали на мястото, той я затворил във вътрешната килия, а сам останал във външната. А тя, облечена във власеница, със смирение и много сълзи, в бдение и въздържание, неотклонно, усърдно и без страх се обръщала към Бога, падала пред Него и Го умолявала, докато достигнала целта на своето покаяние. Такова е истинското покаяние в пълния смисъл на думата — действително изцеление и обновление на душата. С такова усърдие всеки трябва да изповядва греховете си пред Бога. Защото кой би имал толкова каменно и жестоко сърце, че, като чуе гласа на нейния плач, да не се съкруши и да не прослави Бога? В сравнение с нейното покаяние нашето покаяние е само сянка и призрак. С такова търпение, усърдие и сърдечна борба тя непрестанно се обръщала към Бога, молейки Го да й даде знак, за да се увери дали покаянието й е прието. Затова благият и Човеколюбив Бог й дарувал благодатта на изцеленията като несъмнен знак, че покаянието ѝ е угодно на Бога.
+++
А блаженият живял още десет години, станал свидетел на искреното й покаяние и на изключителното ѝ усърдие и заради това прославял и възвеличавал Бога. Така този истински преподобен мъж и Божи раб починал в дълбока старост. Той умрял на седемдесет години, след като се подвизавал петдесет години с голямо усърдие. Водейки дивна борба, той се обогатил със смирение и любов; не гледал, както обикновено правят мнозина, на лицето на човека — нито предпочитал едного, нито унижавал другиго. През цялото това продължително време на подвижничество той никога не се предавал на леност и не отстъпвал от правилото на най-съвършения живот, но бил винаги в такова духовно разположение, сякаш всеки ден умирал.
Такъв бил животът на блажения Аврамий, такова било неговото богоугодно житие и такива били подвизите на неговото търпение. Като сърна, освободила се от примката, той излязъл от тази тленна обител. Никога не позволявал на своя твърд и адамантен разум да излиза извън себе си и да се обръща назад! Сред изкушенията, които врагът повдигнал срещу него в селото, отчаянието не успяло да се промъкне в душата му, лишена от защита, а сред непрестанната борба той никога не се уплашил от бесовските привидения. И подвигът, свързан с блажената Мария, той извършил така, че чрез духовната мъдрост и неизказаното благоразумие на своята привидна, според човешкото мнение, простота, която в действителност била изкусна проницателност, той стъпкал змията и изтръгнал от зъбите й своята драгоценна гълъбица, за да я представи на нейния истински Жених — Иисус Христос.
Такива били подвизите и трудовете на блажения Аврамий. Тук ги описахме за утеха и удовлетворение на желанието на онези, които се стремят да придобият вечен живот, за похвала и слава на Бога, Който подава на всички ни онова, което е полезно. А останалите му добродетели ще опишем при друг случай.
По време на неговата кончина се събрали почти всички жители на града и околните села. Всеки от дошлите с благоговение се приближавал до честното и свято негово тяло и вземал от дрехите му по нещо за благословение. И ако доближавали взетото до човек, страдащ от каквато и да било болест, той незабавно получавал изцеление.
А блажената Мария живяла още пет години, подвизавайки се свръх всяка мяра. Ден и нощ тя не преставала със сълзи да умолява Бога, така че онези, които минавали покрай това място и денем, и нощем чували нейния плач, неведнъж спирали, обзети от състрадание. И те самите започвали да плачат, като си спомняли собствените си грехове, умолявали Бога и Го прославяли. А в часа на кончината й лицето й изглеждало озарено от благодатта, сякаш присъстващите виждали благосклонното и славно присъствие на светите ангели. И заедно с тях прославяли Бога, Който по Своето неизречимо човеколюбие спасява онези, които се надяват на Него в Христа Иисуса, нашия Господ.
+++
Горко ми, възлюбени мои! Тези светии имали прекрасна кончина: с дръзновение се откъснали от земното и се свързали с Бога чрез любовта, а аз съм неподготвен и нямам усърдие в своето произволение. Ето, настигнала ме е безкрайната зима, а аз съм гол и не съм си приготвил никакъв запас. Сам се удивлявам на себе си: защо всеки ден греша и всеки ден се покайвам; в един час съграждам, а в следващия разрушавам; вечер казвам: „Утре ще се покая“, но щом настъпи утрото, ме обзема леност и прекарвам деня в разсеяност. После отново по пладне казвам: „През следващата нощ ще бъда бодър и със сълзи ще умолявам Бога да бъде милостив към греховете ми“, но когато настъпи нощта, потъвам в сън! Онези, които заедно с мен са получили сребърниците, се подвизават ден и нощ и слава придобиват власт над десет града, а аз поради своето бездействие съм скрил сребърниците в земята. Скоро ще дойде моят Господ и ето, сърцето ми трепери; цели дни оплаквам леността си, без да имам каквото и да било оправдание пред Него.
Смили се над мен, Единствен Безгрешен, спаси ме, Единствен Човеколюбив, защото не познавам друг и не съм вярвал в друг освен в Теб — благословения Отец, в Твоя Единороден Син, Който се въплъти заради нас, и в Твоя Свети Дух, Който животвори всичко. И сега си спомни за мен, Владико, и ме изведи от тъмницата на моите беззакония. Защото от Тебе, Владико, зависи и едното, и другото: и кога да влезем в този век, и кога да го напуснем. Спомни си за мен, който нямам какво да отговоря, и спаси мен, грешния. Твоята благодат, която в този век беше моя защита, мое прибежище, моя похвала и слава, нека сама ме покрие с крилете си в онзи страшен и трепетен ден. Защото Ти, Който изпитваш сърца и утроби, знаеш, че се отклоних от много криви пътеки и от много съблазни — под „криви пътеки“ разбирам пътищата на еретическите умувания и неправилното тълкуване. Но не по своя сила се отклоних от тях, а по Твоята благодат, защото Ти просвещаваше ума ми. Умолявам Те, Свети Владико, спаси душата ми в Твоето Царство и ме удостой да Те благославям заедно с всички, които са Ти благоугодили, защото на Тебе подобават слава, поклонение и величие — на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар