Светият преподобномъченик Тимотей бил селянин от тракийското село Кисани. В св. Кръщение бил наречен Трендафил. Когато достигнал зряла възраст, той се оженил и от брака си имал две дъщери. Богоугодният и мирен живот на това щастливо семейство предизвикал завистта на злобния враг и той замислил план да разруши тяхното единство. За тази цел разпалил със сладострастие сърцето на един мюсюлманин към жената на Трендафил. Този човек насила я отвлякъл, обърнал я в мюсюлманската вяра и я настанил в своя харем.
Съкрушен от скръб по своята жена, лишена от вечните блага, добрият Трендафил започнал усърдно да се моли на Всевишния Творец да обърне погиналата ѝ душа към светлината на познанието на истината. Същевременно Трендафил се страхувал да не сполети и дъщерите му същото, което постигнало тяхната майка, затова ги настанил при свои роднини.
Тъгата по любимата му жена тежко притискала нещастния Трендафил и той решил на всяка цена да я изтръгне от ръцете на врага. Затова, наред с усърдната си молитва към Господа, започнал чрез други хора тайно да увещава жена си да изостави мюсюлманската вяра, защото за отстъплението си от православната вяра я очакват вечни мъки.
Усердните молитви на Трендафил били чути от Бога и Той вложил в сърцето на отстъпницата благата мисъл да се върне към истината. Скоро тя почувствала отвращение към мюсюлманската вяра, разкаяла се за своето падение и решила да се върне към християнската вяра. Но понеже знаела, че сама много трудно би могла да се измъкне от ноктите на своя похитител, предложила на Трендафил привидно да приеме мюсюлманската вяра, а след това чрез съда да поиска от похитителя да му върне съпругата, тъй като по друг начин било невъзможно тя да се освободи от харема. А след като тя бъде освободена, двамата щели да оставят света и да заминат: той – в Света гора, където да приеме монашество, да се моли на Бога и да проси прошка за своето неволно падение, а тя – в женски манастир, където, подобно на него, чрез покаяние да лекува раните си.
Като чул това предложение на жена си, Трендафил решил заради нейното спасение от погибел да изпълни желанието ѝ, подражавайки в това на свети апостол Павел, който заради спасението на своите братя сам пожелал да бъде отлъчен от Христа. И тъй, като възложил надеждата си на Бога, той отишъл в съда и заявил желанието си да приеме мюсюлманската вяра, но при условие, че му бъде върната жената. Желанието на Трендафил било незабавно изпълнено: обърнали го в мюсюлманската вяра и след като извършили над него обрязване, върнали жена му.
След като си възвърнал съпругата, Трендафил се преструвал, че спазва мохамеданския закон, но всъщност той и жена му тайно изповядвали християнската вяра и изпълнявали всички църковни треби. Макар старателно да криели това, турците все пак ги подозирали и започнали зорко да ги следят. Трендафил разбрал, че вече е невъзможно да останат сред мюсюлманите. Затова поверил дъщерите си на роднини, простил се с тях и тайно заминал със жена си за град Енос, а оттам – за Кидония. Там оставил жена си в женски манастир, а сам се отправил към Светата гора Атонска.
След пристигането си на Света гора, Трендафил постъпил в братството на Лаврата на преподобни Атанасий. Там с усърдие се подвизавал в монашеските подвизи и тайно проливал горчиви сълзи, молейки милосърдния Господ да му прости неволния грях. Игуменът, като виждал неговото усърдие в упражняването на добродетелите, го постригал в монашество с името Тимотей. След като приел ангелския образ, Тимотей прибавял труд към труда и в братството на Лаврата бил като ангел, украсявайки се с незлобие и дълбоко смирение. Възложените му послушания изпълнявал с особено усърдие. Така прекарал в Лаврата около седем години, възраствайки от сила в сила.
По това време до Лаврата достигнала вестта, че в Смирна преподобномъченикът Агатангел Есфигменски благополучно завършил мъченическия си подвиг и че дори самите турци се удивлявали на неговото мъжествено търпение. Тази вест, както и обстоятелството, че той пролял кръвта си заради отричането си от Христа и с нея измил от себе си петното, което му бил нанесъл всезлобният враг, оказали силно въздействие върху Тимотей. Осъзнал, че и той е длъжен, подобно на свети Агатангел, заради отричането си от Христа да Го изповяда пред мюсюлманите като истински Бог и да приеме мъченическа смърт.
Тази мисъл за мъченичеството започнала да го преследва на всяка крачка. Но тъй като не бил изпитал собствените си сили и не разполагал със съвета на опитни старци и с необходимата подготовка, той не се решавал да осъществи намерението си. Затова с благословението на игумена на Лаврата преминал в Есфигменския манастир. Там се поверил на духовното ръководство на същия онзи игумен, който заедно със стареца Герман бил участвал в подготовката на свети Агатангел за мъченическия подвиг. Скоро Тимотей бил постриган там във великия ангелски образ и под ръководството на игумена започнал да се подготвя да приеме мъки за името на Господа Иисуса Христа.
Имайки всеки ден пред очите си светите мощи на новия преподобномъченик Агатангел, Тимотей с голямо благоговение и съкрушено усърдие молел светия мъченик да изпроси от Щедрия Господ благодатта да пострада за Неговото свято име. Очевидно свети Агатангел приел с любов молитвите на Тимотей, защото сърцето му така се разгоряло от любов към Господа Христа, че той изгарял от желание колкото се може по-скоро да пострада за пресладкия Иисус. Затова изложил намерението си пред игумена, молейки го да му даде благословение за мъченически подвиг. Но игуменът, желаейки да изпита Тимотей и сякаш не обръщайки внимание на молбата му, отказал да му даде благословение.
Това ни най-малко не смутило Тимотей, който поради дълбокото си смирение и безпрекословно послушание приел думите на игумена така, сякаш идвали от Самия Господ. Минало доста време, но Тимотей ставал все по-непоколебим в намерението си и често споменавал желанието си и молел за благословение да тръгне по пътя на мъченичеството. Когато опитният духовен ръководител, игуменът, се убедил, че намерението на Тимотей е твърдо и неизменно, той се съгласил, дал му благословение и го изпратил с писмо до Мириофитската епархия, на брега на Пропонтида, при йеромонах Герман, бивш спътник на свети Агатангел, който по това време се намирал в тези места по църковни дела. Игуменът го молел да подготви Тимотей за мъченическия подвиг.
На раздяла с игумена Тимотей го помолил за благословение да се отбие и да се прости с дъщерите си, тъй като мястото, където живеели, се намирало по пътя му към Пропонтида. Игуменът отказал и му наредил първо да отиде при стареца Герман и да изпълнява онова, което той го посъветва.
Достойният ученик изпълнил напълно нареждането на своя наставник: минавайки през селото, в което живеели дъщерите му, Тимотей заплакал от скръб. При излизането си от селото той срещнал един свой познат селянин, който го помолил да се отбие в дома му. Тимотей отказал, тъй като нямал време. Тогава селянинът отишъл при дъщерите на Тимотей и им казал, че е видял баща им, който минал през селото и продължил пътя си. Дъщерите веднага се затичали след баща си. А Тимотей, като се обърнал и видял децата си да тичат след него, сам хукнал, за да избяга от тях. Нито молбите им, нито сълзите им могли да спрат ревностния послушник, който бягал от тях, докато те не се върнали обратно в селото. Така заради послушанието Тимотей пренебрегнал родителската любов.
Като пристигнал в Пропонтида, Тимотей намерил стареца Герман и му предал писмото на Есфигменския игумен. След като прочел писмото, Герман приел Тимотей с радост и братска любов като бъдещ мъченик и го поканил да бъде негов гост. Подготвяйки Тимотей за мъченическия подвиг, Герман се радвал в душата си, че Господ го удостоил да подготви още един мъченик за изповядването на Неговото свято име. И като видял непоколебимото намерение на Тимотей, след няколко дни го благословил за мъченическия подвиг.
Заедно с Тимотей се намерил и друг последовател – йеромонах Евтимий, който, като видял мъжествената решителност на Тимотей, също се разпалил от ревност и заявил желанието си заедно с него да пострада за Христа и да приеме мъченическа смърт. Герман прославил Бога за тази нова жертва, укрепил и двамата с наставления и им наредил да се преоблекат в светски дрехи, да отидат в село Кисани и там да се срещнат с християните, преминали към мюсюлманската вяра, и да се опитат да ги върнат към християнството. Като изслушал нареждането, Тимотей помолил стареца да му позволи да се прости с дъщерите си. Но старецът, предвиждайки, че от тази среща може да произлезе духовна вреда, не му позволил и кротко му казал:
- Чедо, не се обръщай назад, а с Божията благодат върви към мъчението. Нека Спасителят на света ти помогне и те укрепи в него! Що се отнася до дъщерите ти, давам ти дума, че сам ще ги посетя след завършването на твоя мъченически подвиг.
Тимотей, който поставял любовта към Господа Христа над всичко, с болка потиснал в себе си чувството на бащинска любов и се съгласил да постъпи според съвета на Герман. И тъй, снабдени с благословение и молитва, Евтимий и Тимотей заминали за Кисани, където се отбили в дома на един бивш християнин, познат на Тимотей, който вече бил отстъпник. След обичайния поздрав Тимотей започнал да увещава отстъпника да се върне при Христа, като му посочвал вечните мъки, които очакват отстъпилите от православната вяра. Но упоритият отстъпник, вместо да благодари за добрите съвети, отишъл и ги наклеветил пред съдията, който наредил незабавно да ги доведат в съда.
Когато застанали пред съдията, мъчениците безстрашно изповядали, че са християни, и изобличили заблудата и лъжата на мюсюлманската вяра. Като чул хулите срещу своята вяра, съдията се разгневил и наредил на слугите си здраво да вържат ръцете на мъчениците зад гърба им и така да ги отведат в Одрин, тъй като смятал, че няма право да ги съди. При това слугите проявили зверска жестокост: стегнали ръцете на Тимотей толкова силно, че плешките му почти се допрели една до друга.
На следващия ден Христовите страдалци пристигнали в Одрин. Там научили следното: ден преди това двама Христови подвижници – йеромонах Николай и монах Варнава – мъжествено изповядали Христовата вяра. След кратко съвещание съдиите ги хвърлили в различни тъмници, оковали нозете им в клада и наредили в продължение на един месец да ги бият по стъпалата, като всеки ден увеличават броя на ударите с два, започвайки от 38 удара. Тази вест укрепила Евтимий и Тимотей и те с радост очаквали мъченията за Господа Христа.
Когато мъчениците Евтимий и Тимотей били доведени пред съдиите, те най-напред ги увещавали да се отрекат от християнската вяра. Но като видели тяхната непоколебимост, постановили следното: йеромонах Евтимий да бъде затворен в тъмница и да бъде бит по стъпалата, както Николай и Варнава, а Тимотей да бъде оставен без наказание, но с условието в срок от един месец да се върне към мюсюлманската вяра. Ако не го направи, да бъде предаден на смъртно наказание.
Два дни по-късно в Одрин пристигнал старецът Герман, духовният наставник на Тимотей. Чрез свой таен пратеник той узнал от светите мъченици, намиращи се в тъмницата, че желаят да се причастят със светите Христови Тайни. Незабавно отишъл в църквата, взел три частици нафора и ги изпратил чрез същия християнин на светите мъченици в тъмницата.
На следващия ден старецът Герман научил, че в същата тъмница, където се намирали Евтимий и Тимотей, затварят и онези, които не са платили данъка. Затова помолил един християнин да отиде при събирача на данъци и да му съобщи, че не е платил данъка. Събирачът намерил Герман в странноприемницата, където бил отседнал, и поискал да му покаже квитанция за платения данък. Герман заявил, че няма такава, защото още не е платил данъка. Събирачът незабавно наредил да го отведат в тъмницата.
Когато учениците видели своя учител в тъмницата, от вълнение и радост заплакали и облени лицата си с радостни сълзи. Всички с радост и сълзи се целували един друг. Прекарали цялата нощ в бдение и молитва и мрачната тъмница се превърнала в църква. След края на бдението Христовите мъченици се изповядали пред своя старец, а след това се причастили със светите Христови Тайни. Когато се съмнало, благочестиви християни откупили Герман и той бил освободен.
За посрамване на враговете на християните Господ извършвал явно чудо: докато изповедниците всеки ден били безмилостно бити по стъпалата, те високо се радвали и благодарели на Господа за ударите; а палачите след всяко биене изнемогвали и от злоба скърцали със зъби.
Най-сетне настъпил денят, в който Божият промисъл призовал при Себе Си свети мъченик Тимотей. В този ден съдиите го повикали в съда и с добро и със сила го увещавали да се върне към мюсюлманската вяра. Но тъй като той решително отказал, те произнесли присъдата: да му бъде отсечена главата, а тялото му да бъде хвърлено в реката. Това било извършено на 29 октомври 1820 година.
Междувременно старецът Герман силно скърбял, че враговете на Христовата Църква лишили християните от утехата и радостта да притежават светите мощи на Христовия страдалец Тимотей. Но за да се сдобие поне с окървавените му дрехи, той дал на палачите голяма сума пари и получил от тях дрехите на мъченика. С тази скъпоценна светиня той се отправил към Света гора.
Като минавал през селото, в което живеели дъщерите на свети Тимотей, той се отбил при тях, съобщил им радостната вест за мъченическата кончина на баща им и им дал част от дрехите на светителя. А когато пристигнал в Света гора, братята от Есфигменския манастир посрещнали с лития дрехите на свети преподобномъченик Тимотей, тържествено ги внесли в църквата и ги положили в ковчега заедно с дрехите на свети мъченик Агатангел.
След посичането на свети Тимотей Христовите изповедници Евтимий, Николай и Варнава били освободени от тъмницата и с поругание изгонени от града. По молитвите на свети преподобномъченик Тимотей, Христе Боже, удостой и нас да получим вечна слава на небесата. Амин.
Превод от: Ава Jустин. Житиja за октобар
Няма коментари:
Публикуване на коментар