Светият Христов новомъченик Теофил бил родом от остров Закинт (в Йонийско море). Бил красив и смел младеж и служел като моряк на кораби. Веднъж, след като се скарал с началника на кораба, той слязъл на остров Хиос (в Егейско море) и не пожелал повече да плава.
Тогава го видял един турчин и поискал да стане моряк на неговия кораб. Теофил по никакъв начин не се съгласявал, защото не обичал иноверците мюсюлмани. Но турчинът го наклеветил, че го бил видял да носи турски фес на главата и следователно трябвало да стане турчин. Това потвърдили и други турци пред съдията, който поискал от Теофил да приеме исляма.
Тогава турците започнали да го убеждават с ласкателства и заплахи да премине в мюсюлманската вяра, но светецът решително отхвърлял всичко това, казвайки:
- Никога няма да се отрека от моя Христос, защото в Него вярвам и Него изповядвам.
Тогава турците насила го вързали и насилствено го обрязали, защото тогава той бил едва осемнадесетгодишен. Светият новомъченик горчиво плачел и усърдно се молел на Бога. Като чул, че се готвят да го изпратят в Цариград като дар за султана, той използвал удобен случай, избягал и се скрил на неизвестно място.
След това тайно отишъл на остров Самос, но по-късно отново се върнал на остров Хиос, където се намирал неговият предишен корабособственик, когото помолил да го вземе със себе си. Там го срещнали познати турци, познали го, заловили го и го отвели при съдията.
Съдията поискал от него да остане в мюсюлманската вяра, която уж бил приел, но светият новомъченик смело отвърнал:
- Християнин съм и като християнин искам да умра.
Затова дълго го измъчвали и накрая го хвърлили в тъмница, където прекарал три дни и три нощи.
При всички нови разпити и мъчения блаженият Теофил останал непреклонен и непоколебим, а дори изобличавал безбожието на мюсюлманите. Разгневеният съдия тогава го осъдил на смърт чрез изгаряне в огън. Но светият новомъченик му казал смело:
- Не се боя от тази временна смърт, защото тя ми дарява вечен живот според обещанието на моя Христос.
Накрая турците довели мъченика близо до женския манастир на светия великомъченик Георги на остров Хиос и там наклали голям огън. Самия Теофил принуждавали да носи дърва и да ги хвърля в огъня, което Христовият новомъченик вършел с радост.
Когато огънят силно се разгорял, той пред всички турци сам влязъл в пламъците, пеейки песни и химни на Бога и казвайки:
- В Твоите ръце, Христе мой, предавам духа си.
Така предал душата си на Господа и получил венеца на мъченичеството на 24 юли 1635 година.
Но Бог прославил Своя мъченик и с друго чудо. Докато го изгаряли, от святото му тяло се разнасяло такова благоухание, че всички присъстващи християни се радвали, а неверните агаряни се гневели и се срамували.
За да прикрият чудното благоухание на светия мъченик, безбожните агаряни веднага хвърлили в огъня вързана свиня, за да изгори и тя. Но и тогава били посрамени. Щом огънят изгорил въжетата, с които била вързана свинята, животното веднага изскочило от огъня и избягало. А благоуханието от тялото на светия новомъченик отново започнало да се усеща и то още по-силно.
Когато най-сетне огънят угаснал, благочестивите християни потърсили останалите кости на свети Теофил и, като ги откупили от турците срещу пари, ги положили в храма на светия великомъченик Георги в Пигади на остров Хиос, където и до днес се пазят частици от неговите свети мощи.
Неговото страдание е записано от мъдрия Георги Коресиос Хиоски, който също така му съставил богослужебна Служба и я издал в Закинт през 1856 г. Страданието му е описано и в Новия Мартирологион. Никифор Хиоски написал нова Служба на светеца, която била издадена в Атина през 1883 г., заедно с неговото Житие.
По неговите свети молитви нека Господ дарува и на нас Своята велика милост. Амин.
Превод от: Ава Jустин. Житиjа светих за jул
Няма коментари:
Публикуване на коментар