…Тук аз искам да разпръсна пепелта на твоето униние, прибягвайки към други средства. Макар и да мисля, че унинието от гнойна рана и подутина се е превърнало в пепел, но и при такива обстоятелства не следва да пренебрегваме грижата за твоето здраве, защото и пепелта, ако не я издухваме внимателно, причинява вреда на най-добрия от членовете, помрачавайки прозрачността на очите и разстройвайки цялото здраве на безгрижния човек. …
Но може би ще кажеш: аз искам, но не мога, защото не съм в сьстояние да отхвърля от себе си гъстия и мрачен облак на унинието, дори и при упорита настойчивост. Това е само оправдание и предлог. Познавам благородството на твоя ум, познавам крепкостта на твоята богобоязлива душа, познавам изобилието на разсъдителност, силата на благочестието, зная, че за теб е достатъчно само да заповядаш на свирепстващото море на унинието, и всичко да стане спокойно. А за да стане това по-леко за теб, и ние, от своя страна, ще окажем съдействие. А как именно ще можеш лесно да направиш това? …
Когато чуеш, че една от църквите е паднала, а друга се колебае, трета се залива от свирепи вълни, четвърта е претърпяла други непоправими бедствия, една е взела вълк вместо пастир, друга морски разбойник вместо кормчия, трета палач вместо лекар, то, макар и да скърбиш - защото не можем да понасяме това без болка, - но скърби така, че скръбта да не преминава необходимите граници. Наистина, ако и в тези дела, в които ние сами грешим и в които ще трябва да даваме отговор, излишната скръб не е необходима и не е безопасна, а напротив, дори е много пагубна и вредна, то още по-излишно и напразно и, освен това, сатанинско и пагубно за душата дело е да малодушестваме и да се съкрушаваме за грешките на другите.
И за да знаеш, че излишната скръб наистина е дело на сатаната, аз ще ти разкажа една древна история. Един коринтски мъж (1 Кор. 5), причастил се със светите води и очистен чрез тайнството на Кръщението, взел участие в страшната трапеза и станал участник вьв всички наши тайнства (а мнозина казват, че той дори заемал мястото на учител), след това свещено въвеждане в общение с тайнствата съгрешил с най-тежък грях. Като погледнал с нечестиви очи на жената на своя баща, той не се удържал от тази безчестна похот, но дори привел своето необуздано желание в действие: и това, на което се решил, било не само блуд, но и прелюбодеяние, и по-точно казано, дело много по-тежко от прелюбодеяние. Затова и блаженият Павел, като чул (за престъплението) и не можел да даде подходящо име на греха, иначе показал тежестта на това беззаконие, като казал така: отвсякьде се слуша, че у вас има блудство, за каквото дума не става дори и между езичниците (1 Кор. 5:1). Не е казал: не е търпимо, но: не става и дума, желаейки да покаже крайната степен на това беззаконие. Той го предава на дявола, отлъчва го от цялата църква и не позволява някой да участва в общата трапеза с него. С такъв, казва той, не бива и да ядете (ст. 11). Накрая, проникнат от дух (на ревност), изисквайки за грешника висша степен на наказание, възползвайки се затова от сатаната в качеството на палач, та чрез последния да изтощи плътта на престъпника.
И въпреки това същият Павел, който отсякъл грешника от църквата, не му позволил дори да участва в обща трапеза с някого, заповядал на всички да плачат за него, - а вие сте се възгордели, казва, вместо по-скоро да плачете, за да се махне из средата ви оня, който е извършил тая работа, - отвсякъде го изгонвал като някаква зараза, затворил за него достъпа до всеки дом, предал го на сатаната, изисквал от него толкова голямо наказание - същият този Павел, когато видял, че той е поразен от скръб и се е разкаял за своя грях, и че със самите си дела свидетелства за отричане (от греха), и сам пак се изменил, така че на този, на когото предписал гореказаното, после дал противоположната заповед. Наистина, след като е казал, отсечете, отхвърлете, плачете и да го вземе дяволът, какво казва той сега? Моля ви да покажете към него любов, за да не пропадне той от преголяма скръб, за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли (2 Кор. 2:7, 8, 11).
Виждаш ли как неумерената скръб се явява сатанинско дело и плод на неговото коварство; виждаш ли как и спасителното лекарство той прави вредоносно вследствие на неумереността? И действително, то става вредоносно, и предава на него (на сатаната) човека, когато той пада в неумереност. Ето защо Павел казвал: за да не вземе сатаната преднина над нас.
Смисълът на неговите думи е следният: овцата се е покрила с краста, била е отделена от стадото, но се поправила от болестта и станала овца, каквато била преди (такава е силата на покаянието), и накрая се върнала в нашето стадо; да я привлечем към себе си всецяло, да я приемем с отворени обятия, да я прегърнем и въведем в единение със самите нас, защото дума ако ние не пожелаем да направим това, то значи, че дяволът ни прелъстява, завладявайки не своя, а този, който е станал наш - завладявайки поради нашето нехайство, потопявайки го, благодарение на прекомерно униние и, накрая, правейки го своя собственост. Затова и апостолът е добавил: защото не са ни неизвестни неговите замисли, тьй като дяволът има обичай да въвлича невнимателните в измама, дори и посредством това, което принася полза, ако това полезно не получава подобаващо приложение.
А ако Павел не позволява да се предаваме на излишна печал дори и при допуснат грях, и при това толкова тежък грях, но бърза, прави всичко и се грижи да премахне бремето на унинието, наричайки неумереността сатанинска, казвайки, че тя е удобна на дявола и е дело на неговата злост и на безчестните му намерения, то не е ли признак на крайно безумие и умопомрачение да се убиваме и да скърбим за това, в което са съгрешили други, и за което други ще трябва да дадат отчет - да се убиваме и скърбим до такава степен, че да привличаме в душата си неизказан мрак, безпокойство, смущение, тревога и неизразима буря? А ако ти пак ми кажеш същото, че макар и да желая, нямам сили, то и аз пак ще ти кажа същото, че това е само предлог и оправдание, защото аз познавам силата на твоята благочестива душа.
А за да направя по-лека за теб и съпротивата срещу това неуместно и пагубно униние, и победата над него, затова пак изпълнявай каквото ще ти заповядам. Когато чуеш, че някой разказва за тази гибел, бързо бягай от размисли за това, бягай и мисли за онзи страшен ден и размисляй за страшното седалище, за неподкупния Съдия, за огнените реки, протичащи пред това седалище и щумящи със силен пламък, за наострените мечове, жестоките наказания, за мъчението, нямащо край, за безпросветния мрак, за външната тьмнина, за смъртоносния червей, за неразрешимите вериги, за скърцането със зъби и безутешния плач, за зрелището на вселената, и по-точно - за зрелището на едното и другото творение: висшето и низшето. И силите небесни, се казва, ще се разклатят (Мат. 24:29), защото, макар и те да не виждат нищо грешно в себе си и да не са длъжни да дават отчет, но съзерцавайки как ще бъде съден целият човешки род и голямо множество народи, предстоят там не без страх.
И така, мисли за това и за онези изобличения, от които няма да има никаква възможност да се спасим. Този Съдия няма нужда нито от обвинители, нито от свидетели, нито от доказателства, нито от улики, но всичко, както е било извършено, обявява публично и пред очите на съгрешилите. Тогава няма да има никой, който да се яви и да ни спаси от наказание, (няма да помогнат) нито баща, нито син, нито дщеря, нито майка, нито някой друг родственик, нито съсед, нито приятел, нито защитник, нито пари, нито голямото богатство, нито величието на властта; всичко това ще бъде отстранено, като прах от нозете, и само подсъдимият ще очаква за своите дела или оправдателна, или обвинителна присъда. Тогава никой няма да се съди за това, което е съгрешил друг, а само за това, което е съгрешил всеки сам.
И така, като съединиш всичко това, като преумножиш този страх и го противопоставиш на сатанинската и душевредна печал, по такъв начин застани против нея в боен строй, в който още щом се покажеш, ще бъдеш в състояние да я разпръснеш и унищожиш по-лесно от паяжина. Наистина, тази печал, освен че е суетна и безполезна, е и много гибелна и вредна: а този страх е и необходим, и изгоден, и полезен, и свързан с голяма полза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар