Блажени Василий се родил в началото на управлението на великия московски княз Йоан Василиевич III (1462–1505 г.) и на преосвещения Макарий, митрополит Московски и на цяла Русия в село Елахово край Москва, където днес се намират улиците Елаховска и Басманая. Баща му се казвал Яков, а майка му — Ана. По техните молитви той възлюбил Бога и по тяхната вяра им бил даден. От ранна младост възлюбил Бога и тръгнал след Него: оставяйки родителския дом и своя род, в надежда за бъдещите блага той заменил тленния живот с духовен, та вместо телесен баща имал отсичането на бремето на греховете, вместо майка — чистотата, вместо братя — копнежното стремление към небесния Йерусалим, вместо деца — сърдечните въздишки. На шестнадесетгодишна възраст той поел върху себе си подвига на юродството — да бъде безумен и глупец заради Христа — и прекарал в него 72 години.
Заради всичко това той силно изнурявал себе си с различни сурови подвизи. Той бил толкова беден, че нямал за себе си дори малка колиба и не носел на тялото си дрехи, но винаги пребивавал без покрив и ходел гол и през зимата, и през лятото — зиме измъчван от студа, а лете страдайки от жегата. Живеейки сред глъчката и врявата, но имащ душа, свободна от страстите, той винаги прекарвал живота си като юродив, безумен заради Христа. Той нищо не говорел и се преструвал на ням, желаейки по този начин да скрие своите добродетели от хората и да бъде познат само на Бога.
Но „не може се укри град, който стои на върх планина“ (Мат. 5:14), защото славата за него, поради чистотата на живота му и героическото му търпение, достигнала до ушите на благоверния цар и велик княз Йоан IV Василиевич Грозни, самодържец на цяла Русия, за чийто живот му разказал преосвещеният митрополит Макарий (1543–1564 г.). И двамата много се удивлявали на неговото търпение и прославяли Бога, задето Той в тяхно време дарувал такъв свят мъж.
Бил у блаженния Василий такъв странен обичай, да се приближава към домовете, където се пиянствало и хората се ругаели и, да целува стените на тези домове. А по домовете на благочестивите, тихи и кротки християни, Василий, хвърлял камъни. Когато го попитали, защо прави това, блаженният казал: „Когато в един дом съгрешават, аз виждам как ангелите биват изгонени извън пределите на този дом и плачат около стените му, затова отивам до стените, и ги целувам. А в домовете, където хората живеят благочестиво, бесовете не могат да проникнат вътре и стоят около стените на този дом - затова и хвърлям камъни по тях”.
Така, неизменно подвизавайки се в трудове и търпение, в глад и жажда и всеки ден излагайки себе си на смъртни опасности, блаженият Василий прекарал своя живот. Накрая се разболял и лежал на одъра. Благоверният цар и велик княз Йоан Василиевич, самодържец на цяла Русия, като чул за скорошното отшествие на светителя към Бога, дошъл при него заедно със своята благочестива царица и велика княгиня Анастасия и с благородните си царевичи Йоан и Теодор, за да го посети и да приеме от него благословение. Намирайки се на смъртно легло и при издъхване, блаженият пророчески казал на царевич Теодор:
- Всичко, което принадлежи на твоите предци, ще бъде твое: и ти ще бъдеш техен наследник.
Като казал това, блаженият предал душата си в Божиите ръце. От тялото му целият град се изпълнил с благоухание и множество граждани се стекли на погребението му. Гледката била трогателна: царят и князете сами носели на раменете си тялото на светителя до светия храм; архиереите и свещениците с целия клир прославяли блажения, като пеели псалми и църковни песнопения, а народът със сълзи възклицавал, казвайки:
- Преблажени Василие, моли се усърдно на Христа, нашия Бог, за нашия град Москва и за всички руски градове и села, за нашия христолюбив цар, за неговата благочестива царица и за благородните им деца, а на неговата войска бъди победа над враговете.
Участвайки в погребението на блажения, царят и царицата проливали сълзи едновременно радостни и печални: радостни, защото в такава кончина на светителя те виждали доказателство за неговото съвършенство и за причисляването му към лика на светиите; а печални, защото се лишили от такъв светъл подвижник. Още тогава мнозина получили изцеление чрез допир до светите мощи на блажения.
Преосвещеният митрополит Макарий със свещения събор, след като изпял над тялото на светителя псалми и погребални песнопения, го погребал с чест на втория ден на август 1552 година. Тялото на блажения Василий било погребано близо до църквата „Света Троица“ на Рва, където през 1554 г. Йоан Грозни наредил в памет на покоряването на Казан да бъде издигнат Покровският храм, по-известен с името храм на свети Василий Блажени. През 1588 г. мощите на блажения Василий започнали да даряват множество изцеления; и същата година по заповед на цар Теодор Йоанович над мястото на погребението на блажения бил издигнат храм в негово име. Бил изработен сребърен кивот, който после бил позлатен и украсен с бисери и скъпоценни камъни. Било установено празнуването на неговата памет на 2 август. Мощите на блажения и днес почиват в този храм.
Блаженият живял общо осемдесет и осем години, от които седемдесет и две прекарал в подвига на юродството. Господ прославил блажения с чудеса и след неговата смърт, през 1588 година.
На нашия Бог слава сега, винаги и во веки веков.
Превод с някои допълнения от: Ава Jустин. Житија Светих за август
Няма коментари:
Публикуване на коментар