Доколкото душата се различава от тялото, дотолкова и духовното началство се различава от гражданското. Последното съди само за явните престъпления — или по-точно, дори и тях не всички, а само онези, които са били разкрити, и често прикрива и самите тях; напротив, духовният съд учи онези, които влизат в него, че Съдията, Който съди всички нас, ще ни разкрие напълно, ще ни изложи пред лицето на цялата вселена и че е невъзможно да се скрием от Него. Така християнството много по-добре от външните закони поддържа живота ни в ред. Наистина, ако и страхът от скритите грехове прави човека по-внимателен, отколкото опасението само от явните, и изискването да дадем отчет дори за малките прегрешения повече ни подтиква към добродетел, отколкото наказанието за тежките провинения, то очевидно и началство от такъв род утвърждава живота ни повече от всяко друго.
Но ако искаш, нека разгледаме и начина, по който се поставят едните и другите началници. И тук ще видиш голяма разлика. Наистина, духовно началство може да получи не този, който е дал пари, а този, който е показал примерен начин на живот. Поставеният в това началство не се въвежда в него заради човешка слава, нито заради собственото си спокойствие, а заради трудове и пот, и заради ползата на мнозина. Затова той получава и голяма помощ свише от Духа. Там началството се ограничава само с това да заповядва какво трябва да се прави; а тук то самото съдейства чрез молитви и благодат.
Освен това там няма и дума за любомъдрие; няма никой, който да учи какво е душата, какво е светът, какво ще стане с нас след настоящия живот, къде ще се преселим оттук и как да достигнем добродетелта; там говорят само за договори, съюзи и пари, а за тези неща изобщо няма никаква грижа. Междувременно в Църквата винаги се говори именно за тях.
Затова напълно справедливо ще бъде да наречем Църквата и съдилище, и лечебница, и училище по любомъдрие, и възпиталище на душата, и школа, в която тя опитно се учи да се възнася към небесата.
А че духовното началство същевременно е и най-кроткото, въпреки по-голямата му взискателност, се вижда от следното. Гражданският началник, ако залови прелюбодеец, веднага го наказва. Но каква е ползата от това? Това означава не да изкорениш порока, а да отхвърлиш наранената душа. Духовният началник, напротив, когато намери виновния, бърза не да го накаже, а да изгони страстта от него. Ти постъпваш така, както ако при възникнала болка в главата не се опиташ да успокоиш болестта, а отсечеш главата. Аз обаче не постъпвам така, а отстранявам самата болест. Отделям такъв човек от Тайнствата и от свещения двор, а когато той се въздигне, очисти се от греха и се поправи чрез покаяние, отново го приемам.
Но как може — ще кажеш — да се изгони грехът на прелюбодеянието? Може, и то напълно може, ако човек подчини себе си на (църковните) закони. Църквата наистина е духовна баня, която чрез многообразни начини на покаяние измива не нечистотата на тялото, а скверността на душата.
Ако ти оставяш грешника ненаказан, го правиш още по-лош, а ако го наказваш, го оставяш неизлекуван; аз обаче нито оставям без наказание, нито наказвам като теб, а едновременно и налагам наказание, каквото ми подобава, и поправям онова, което той е извършил.
Искаш ли да узнаеш още по-добре как ти, като оголваш меча над престъпниците и им посочваш пламъка, постигаш у тях твърде малко изцеление, докато аз и без това ги довеждам до съвършено здраве? Тук не са ми нужни разсъждения и думи; представям за свидетелство морето, земята и самата човешка природа.
Изследвай какви са били човешките дела, докато още не е съществувало това съдилище; тогава дори по име не са познавали онези добродетели, които днес се извършват. Кой се е осмелявал да приеме смъртта? Кой е презирал богатството? Кой е пренебрегвал славата? Кой, избягал от светските тревоги, е обиквал планините и пустинята — майката на любомъдрието? Къде тогава се е знаело дори името на девството? Всичко това и още много други, още по-важни неща са били плод на това съдилище, дело на това началство.
И така, като виждате всичко това и знаете, че оттук идва всичко полезно за живота и за изправянето на цялата вселена, идвайте по-често в църковните събрания, за да слушате Божието слово и да се молите. И ако така устроите живота си, тогава, като покажете живот, достоен за небето, ще можете да получите обещаните блага по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава заедно с Отца и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Из Беседа 15 от Тълкуванието на Второто послание до коринтяните
Няма коментари:
Публикуване на коментар