Какво прощение можем да получим ние, които не помним и греховете, извършени след Кръщението? Какво говориш, човече? Оскърбил си Бога и Го забравяш? Това е ново оскърбление, нова вражда! В какви грехове тогава просиш прошка за себе си? В онези ли, които и сам не знаеш? Наистина, така е. Ти, разбира се, не се грижиш и не мислиш как ще дадеш отчет за греховете си, щом дори не се стараеш да ги помниш, а се шегуваш с това, с което не бива да се шегуваш.
Но ще дойде време, когато вече няма да ни бъде до шеги. Ние непременно трябва да умрем (предвид крайното безчувствие на мнозина се налага да се говори и за очевидното), непременно трябва и да възкръснем, непременно трябва и да застанем пред съда, трябва и да бъдем подложени на мъчение. Впрочем последното не е неизбежно, ако пожелаем.
В първото — тоест в нашата смърт, във възкресението и в съда — не ние сме властни, а нашият Владика; а дали ще бъдем подложени на наказание, или не, зависи от нас, защото това е в областта на възможното. Ако пожелаем, ще направим и невъзможно това, както са го направили Павел, Петър и всички светии, доколкото за тях вече е невъзможно да бъдат подложени на мъчение.
И така, ако пожелаем, и за нас по същия начин ще бъде невъзможно да претърпим каквото и да било страдание. Макар да сме обременени с безброй грехове, все още можем да се поправим, докато живеем тук. Затова нека се постараем да поправим себе си.
И който е достигнал старост, нека си представя, че скоро ще се пресели оттук и че вече достатъчно се е насладил на приятностите на живота (макар какво удоволствие е да прекарваш живота си в грях? Но аз говоря така, съобразявайки се с начина му на мислене), нека след това помисли, че и за кратко време може да измие всичките си нечистотии.
Нека и юношата отново си представи неизвестността на часа на смъртта и това, че, докато мнозина от старците често още пребивават тук, юношите биват отнасяни от смъртта преди тях. За да не злоупотребяваме с времето до нашата кончина, то е оставено неизвестно за нас.
Затова и един премъдър, за наше увещание, казва: „Не се бави да се обърнеш към Господа и не отлагай от ден на ден” (Сир. 5:8), „защото не знаеш какво ще роди настъпващият ден“ (Притч. 27:1). Отлагането поражда опасение и страх, а незабавното обръщане към Бога — сигурно и надеждно спасение.
И така, дръж се за добродетелта; в такъв случай, дори и да се преселиш оттук в младостта си, ще се преселиш безопасно; дори и да достигнеш старост, ще се преселиш обогатен и през целия си живот ще имаш двоен празник — и като въздържал се от порока, и като възлюбил добродетелта.
Не казвай: „Ще има още време, когато трябва да се обърна към Бога“; такива думи твърде много разгневяват Бога. Защо? Защото Той ти е обещал безкрайни векове, а ти не искаш да се потрудиш дори през настоящия живот, кратък и бързо отминаващ, и се оказваш толкова небрежен и малодушен, че търсиш дори тази най-кратка част от живота.
Не са ли едни и същи твоите пиршества всеки ден? Не са ли едни и същи трапезите? Не са ли същите блудниците? Не са ли тъй и зрелищата? Не са ли същите парите? Докога ще обичаш това като нещо вечно? Докога ще имаш ненаситна похот към греха?
Помисли, че колкото пъти си блудствал, толкова пъти сам си осъдил себе си, защото такова именно е свойството на греха: едва е извършен, и съдията вече произнася присъдата.
Напивал си се, отдавал си се на пресищане, ограбвал си чуждото? Спри най-сетне, обърни се по противоположния път, въздай благодарение на Бога, че не те е отнел от средата на живите в самия миг на извършването на греховете, и не желай да ти бъде дадено още време да вършиш зло.
Мнозина са изгубили живота си в същия онзи момент, когато са се отдавали на користолюбие, и са отишли на явно мъчение. Бой се, да не претърпиш и ти същото, без никаква надежда за оправдание.
Но мнозина, ще кажеш, Бог е оставил да доживеят до дълбока старост, за да се покаят. И какво от това? Нима и на теб ще даде? „Може би ще даде“ — казваш ти. Какви са тези думи: „може би“? Помисли само, че става дума за твоята душа; представи си и обратното, размисли и кажи: „Ами ако не даде?“
Но ти отново казваш: „Ами ако даде?“ Да приемем, че би дал (Бог); но незабавното обръщане е и по-безопасно, и по-полезно от късното. Наистина, ако вече си започнал да се обръщаш към Бога, то във всеки случай това е полезно за теб — независимо дали ще получиш, или няма да получиш отсрочка. Ако обаче винаги отлагаш, то може би именно заради това няма да получиш отсрочка.
Отивайки на война, ти не казваш: „Не е нужно да правя духовно завещание — може би ще се върна“; тръгвайки се да се жениш, не казваш: „Ще взема бедна жена — мнозина, въпреки това, противно на очакванията, са станали богати“; възнамерявайки да строиш къща, не казваш: „Ще построя върху изгнила основа — много къщи са стояли и така“.
А когато става дума за душата, се опираш на нещо изгнило: на „може би“, „все някога“, и поверяваш себе си на неизвестното.
„Не на неизвестното — ще кажеш ти, — а на Божието човеколюбие, защото Бог е човеколюбив.“ Зная и аз това; но и при Своето човеколюбие Той е отнел от средата на живите онези, за които казах. Ами ако и ти, дори след като живееш дълго, останеш същият? Защото който сега е безгрижен, такъв ще бъде и на старост.
„Не“ — казваш ти. Но който разсъждава така, след като доживее до осемдесет години, ще отложи до деветдесет; а след като доживее до деветдесет, ще отложи до сто; а след сто години ще стане още по-безгрижен. И така целият ти живот ще бъде прахосан напразно и върху теб ще се изпълни онова, което е казано за юдеите: „И погуби дните им в суета“ (Пс. 77:33).
И добре би било, ако само в суета, а не в зло. Но ако отидем там с тежко бреме от грехове (а това именно означава — в зло), тогава ще дадем храна на огъня и обилна трапеза на червея.
Затова ви моля и умолявам — най-сетне бъдете мъжествени и се откажете от греха, за да получим обещаните блага, на които дано всички ние се сподобим по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, Комуто с Отца и Светия Дух подобават слава, власт и чест, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Из Беседа 22 от Тълкувание на Второто послание до коринтяни
Няма коментари:
Публикуване на коментар