„Добре ни е да бъдем тук“ (Мат. 17:4), казва Петър. Понеже бил чул, че на Христос предстои да отиде в Йерусалим и да пострада, той, страхувайки се и треперейки за Него, след направеното му изобличение не смее да пристъпи и да повтори същото: „Бъди милостив към Себе Си“ (Мат. 16:22), но от страх изразява същата мисъл с други, вече не толкова ясни думи.
Сега, като вижда планината и уединената пустиня, той помислил, че самото място осигурява безопасност; и не само се надявал на безопасността на мястото, но и мислел, че Иисус вече няма да отиде в Йерусалим. Петър иска Христос да остане тук завинаги и затова споменава за шатрите. „Ако това стане — мислел той, — ние няма да отидем в Йерусалим; а ако не отидем, и Христос няма да умре, защото там, казвал Иисус, книжниците ще Го нападнат.“
Но, като не се осмелил да каже това по този начин, а желаел то да стане, Петър без всякакъв страх казал: „Добре ни е да бъдем тук!“ Тук се намират Моисей и Илия: Илия — който свалил огън от небето върху планината; Моисей — който влязъл в мрака и беседвал с Бога; и никой няма да узнае, че сме тук.
Виждаш ли колко пламенно Петър обича Христа? Не мисли, че предложеното от него убеждение не е било обмислено; но разсъждавай за това колко пламенен е бил той и как любовта към Христа го е изгаряла.
А че Петър казал това не от страх за себе си, се вижда от думите му, които произнесъл, когато Христос предсказвал бъдещата Си смърт и Своето заминаване — от думите: „Душата си ще положа за Тебе; дори и да ми се наложи да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе“ (Марк 14:31).
Забележи как заради Христа той се излагал на опасности: когато тълпата, нападнала Христа, дошла, той не само не избягал, но, като извадил нож, отсякъл ухото на слугата на първосвещеника. Така той не се грижел за себе си, а треперел за своя Учител.
По-нататък, тъй като думите му били решителни, сега той се замисля и, за да не навлече отново върху себе си укор, продължава: „Ако искаш, нека направим тук три сенника: един за Тебе, един за Моисея и един за Илия.“
Какво говориш, Петре? Не ти ли малко преди това Го отличаваше от слугите, а сега отново Го смесваш със слугите? Ето колко несъвършени били учениците преди Кръста!
Макар Петър да имал откровение от Отца, той не го задържал постоянно, а се смущавал от страх — не само от онзи страх, за който казах, но и от страха, който се родил в него при самото видение.
Затова другите евангелисти, като говорят за това и показват, че причината за смущението, с което той произнасял тези думи, бил именно този страх, казват следното. Марк: „Не знаеше какво да каже; понеже бяха уплашени“ (Марк 9:6). А Лука, след като казва: „Нека направим три сенника“, добавя: „Не знаеше какво говореше“ (Лука 9:33).
Освен това, показвайки, че както Петър, така и останалите ученици били обзети от голям страх, Лука казва за тях: „Бяха налегнати от сън; но като се пробудиха, видяха Неговата слава“ (Лука 9:32).
Под „сън“ тук евангелистът разбира голямото отежнение, което произлязло в тях от видението. Както прекомерният блясък ослепява очите, така и те тогава били поразени от сиянието. Тази светлина се явила не през нощта, а през деня, и слабото им зрение било отегчено от величието на блясъка.
Какво следва по-нататък? Нито Сам Христос казва нещо, нито Моисей, нито Илия; но по-великият от всички и по-достоен от всички за вяра Отец говори от облака. Защо именно от облака? Така Бог винаги се явява. „Облак и мрак са около Него“ (Пс. 96:2); още: „седи върху лек облак“ (Ис. 19:1); още: „Ти правиш облаците Твоя колесница“ (Пс. 103:3); също: „облак Го взе от погледа им“ (Деян. 1:9); още: „с небесните облаци идваше като Син Човешки“ (Дан. 7:13).
Затова, за да повярват учениците, че този глас е гласът на Самия Бог, се явява облак, и то светъл: „Докато той още говореше, ето, светъл облак ги осени; и ето, глас от облака, който говореше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте!“ (Мат. 17:5).
Когато Бог изрича заплахи, тогава показва тъмен облак, както например на Синайската планина: „Моисей влезе сред облака и възлезе на планината“ (Изх. 24:18), „и дим се издигаше от нея като дим от пещ“ (Изх. 19:18). По същия начин и пророкът, говорейки за заплахи, казва: „И направи тъмнината Свое покривало, около Него е Неговото селение, тъмна вода във въздушните облаци“ (Пс. 17:12).
Тук обаче, понеже Той имал намерение не да ги уплаши, а да ги поучи, се явява светъл облак. И докато Петър казал: „Нека направим три сенника“, Сам Той показал неръкотворен покров. Ето защо там има огън и дим като от пещ, а тук — неизречена светлина и глас.
После, за да покаже, че не говори просто за някого от тримата, а именно за Христа, другите двама, когато се разнесъл гласът, се отдалечили; защото, ако беше казано просто за някого от тях, след отдалечаването на двамата не би останал само Иисус.
Защо тогава облакът осенил не само Христа, но всички? Ако беше осенил единствено Христа, можеше да се помисли, че гласът идва от Самия Христос. Затова и евангелистът, като предотвратява именно това разбиране, казва, че гласът бил от облака, тоест от Бога.
Какво казва този глас? „Този е Моят възлюбен Син“! Ако Иисус е възлюбеният Син, тогава не бой се, Петре! Ти вече е трябвало да познаваш Неговата сила и да бъдеш уверен в Неговото възкресение. Ако не го знаеш, то поне се ободри от гласа на Отца.
Ако Бог е всемогъщ — както Той наистина е — тогава и Синът е всемогъщ. Затова не се бой от заплашващите опасности.
Ако все още не се съгласяваш, то поне размисли, че Той е Син, и то възлюбен Син: „Този е Моят възлюбен Син“! Ако е възлюбен, не се бой. Кой ще погуби онзи, когото обича?
И така, не се смущавай. Макар любовта ти към Него да е безмерна, ти не Го обичаш така, както Го обича Родилият Го, Който благоволи в Него.
Той Го обича не само защото Го е родил, но и защото Синът е равен на Него във всичко и има една воля с Него. Следователно причината за Неговата любов е двойна, или дори тройна: че Той Му е Син, че е възлюбен и че в Него е цялото Негово благоволение.
Какво означава: „в Когото е Моето благоволение“? Отец сякаш казва: „В Него е Моето успокоение и Моето наслаждение“; и това е така, защото Той е напълно равен на Отца във всичко; Неговата воля е една с волята на Отца и, бидейки Син, Той във всичко е едно с Родилия Го.
„Него слушайте“ — тоест, ако Той поиска да бъде разпнат на кръста, не Му се противи.
Из Беседа 56 от Тълкуванието на Евангелието според Матей
Няма коментари:
Публикуване на коментар