Тогава онези, които се намират в Юдея, да бягат в планините; и който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; и който е на нивата, да не се връща да вземе дрехите си. (Мат. 24:16–18)
След като каза за бедствията, които ще постигнат града, за изкушенията на апостолите и за това, че те ще бъдат непобедими и ще преминат през цялата вселена, Спасителят отново говори за бедствията на юдеите и показва, че когато апостолите, след като просветят цялата вселена, ще се прославят, тогава юдеите ще бъдат сполетени от бедствия.
Но виж как Той говори за войната, представяйки нейната жестокост с думи, които на пръв поглед изглеждат незначителни: „Тогава – казва Той – онези, които се намират в Юдея, да бягат в планините.“
„Тогава“ – но кога? „Когато всичко това се случи, когато видите мерзостта на запустението на святото място.“
От това заключавам, че Той говори за войските. „Тогава бягайте“ – казва Той. Вече няма да имате никаква надежда за спасение. Понеже често се е случвало юдеите, по време на жестоки войни, отново да се укрепяват – например при Сенахирим и Антиох, когато, макар войските да нападнали града и храмът да бил превзет, Макавеите, устремили се срещу враговете, обърнали хода на събитията – за да не очакват и сега някаква подобна промяна, Той отнема от тях всякаква надежда.
Добре ще бъде, казва Той, ако някой се спаси дори гол. Затова и на намиращия се на покрива не позволява да влезе в къщата, за да вземе дрехите си – показвайки неизбежността на бедствието, неговата прекомерна жестокост и огромното нещастие, както и това, че онзи, който попадне в него, непременно ще загине.
По същата причина добавя, че и намиращият се на нивата да не се връща да вземе дрехите си. Ако дори онези, които са в къщата, трябва да бягат от нея, още по-малко трябва да се връщат онези, които вече са извън нея. „Горко на бременните и на кърмачките“ (Мат. 24:19) – на първите, защото, обременени от бременността и поради слабостта си, няма да могат лесно да бягат; а на вторите – защото, свързани с връзките на състраданието към децата си, няма да могат да спасят заедно със себе си и кърмачетата. Парите лесно могат както да бъдат пренебрегнати, така и да бъдат запазени, същото се отнася и за дрехите. Но как може човек да избегне онова, с което го свързва самата природа? Как може бременната жена да бяга леко? Как може кърмачката да остави детето си?
След това, отново показвайки величината на бедствието, казва: „Молете се да не се случи бягството ви през зимата или в събота; защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била от началото на света досега и няма да бъде.“ (Мат. 24:20–21)
Виждаш ли, че Той говори на юдеите и предсказва бедствията, които ще ги постигнат? Апостолите не спазвали съботата и не се намирали в Йерусалим по времето, когато Веспасиан извършил това, тъй като повечето от тях вече били починали. А ако някой от тях все още бил жив, той тогава се намирал в други части на вселената.
Но защо казва: „нито през зимата, нито в събота“? През зимата – поради трудността на времето; в събота – поради изискването на закона. Бягството било необходимо и то възможно най-бързо, но юдеите по онова време не смеели да бягат в събота от уважение към закона, а през зимата бягството било трудно. Затова Христос казва: „Молете се. Защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била от началото на света досега и няма да бъде.“
Нека никой не мисли, че това е казано с преувеличение. Нека прочете съчиненията на Йосиф Флавий и ще разбере истинността на тези думи. Никой не може да каже, че Йосиф, като вярващ, е преувеличил описанието на тези бедствия, за да потвърди казаното. Той е бил юдей, и то твърде строг юдей, ревнител и един от онези, които са живели след идването на Христос. Какво казва той? Че тези бедствия надминали всяко описание на бедствия и че подобна война никога не се е случвала с нито един народ. Такъв бил гладът, по думите му, че самите майки с ненаситност изяждали децата си и поради това между тях възниквала жестока борба, а при мнозина дори коремите на мъртвите били разкъсвани.
Бих попитал сега самите юдеи: защо върху тях се излял толкова велик и непоносим Божий гняв, превъзхождащ всички бедствия, които дотогава били сполетявали не само Юдея, но и цялата вселена? Не е ли очевидно – заради това, че дръзнали да разпнат Христа и вследствие на Неговото предсказание? Всички могат да потвърдят това, а заедно с всички и преди всички – самата истина на събитията.
Забележи необикновената жестокост на бедствията: в сравнение не само с бедствията, които вече са се случили, но и с онези, които ще настъпят във всички последващи времена, те се оказват най-жестоките от всички. Наистина никой не може да посочи подобни бедствия нито в цялата вселена, нито в цялото време – било минало, било бъдещо.
И това е справедливо. Никой от хората, живели преди или след това, не се е осмелявал на престъпление толкова беззаконно и ужасно. Затова Христос казва:„Ще бъде голяма скръб, каквато не е била от началото на света досега и няма да бъде. И ако не се съкратят онези дни, не би се спасила нито една плът; но заради избраните онези дни ще се съкратят.“ (Мат. 24:21–22)
С това Той показва, че юдеите са заслужавали още по-голямо наказание от това, а под „дни“ разбира дните на войната и обсадата. Следователно смисълът на думите Му е следният: ако войната на римляните против града беше продължила по-дълго, всички юдеи щяха да загинат (под „всяка плът“ Той тук разбира юдеите), както намиращите се извън града, така и онези вътре в него. Те не само воювали против онези, които се намирали в Юдея, но и изгонвали и преследвали разпръснатите навсякъде заради омразата към тях.
А за кои избрани говори тук Христос? За вярващите (християните), които се намирали сред юдеите. За да не кажат юдеите, че тези бедствия са се случили заради евангелската проповед и поклонението на Христа, Той показва, че вярващите не само няма да бъдат причина за тези злини за тях, но, напротив, ако тях ги нямаше, всички те напълно биха погинали.
Ако Бог беше допуснал войната да продължи, не би се запазил и остатъкът от юдеите; но за да не погинат заедно с невярващите юдеи и вярващите сред тях, Той скоро прекратил сражението и сложил край на войната. Затова Христос казва: „Но заради избраните онези дни ще се съкратят.“ Той казал това и за да утеши вярващите, които се намирали сред юдеите, и да ги успокои, за да не се страхуват, че ще погинат заедно с тях.
Ако тук Божието промишление за вярващите е толкова велико, че заради тях и други биват спасени и дори остатъкът от невярващите юдеи се запазва заради християните, тогава каква чест ги очаква при раздаването на венците? С тези думи Христос утешавал вярващите, за да не скърбят заради собствените си опасности, понеже и невярващите понасят същите бедствия, при това без никаква полза, дори със загубата на живота си. И не само ги утешавал, но още по таен и незабележим начин ги отвличал от юдейските обичаи.
Наистина, ако промяна към по-добро вече няма да има и храмът няма да съществува, очевидно е, че и законът ще бъде отменен. Впрочем, Той не казал това ясно, а само намекнал за него, като говорил за пълната гибел на юдеите. Не го казал ясно, за да не порази учениците преди времето.
Затова не говорил за това и от самото начало; но, след като предварително оплакал града, накарал учениците да Му покажат камъните и да Му зададат въпрос, за да им предвъзвести под формата на отговор на въпроса всичко бъдещо. Забележи премъдрото разпореждане на Духа в това, че Йоан не е написал нищо за тези събития, за да не изглежда, че пише въз основа на самото повествование за случилото се (а той дълго време живял и след разрушаването на Йерусалим); но за това пишат онези, които умрели преди това разрушение и не са видели нито едно от тези събития, така че отвсякъде сияе силата на пророчеството.
Беседа 76 върху Евангелието според Матей
Няма коментари:
Публикуване на коментар