Какво означава да бъдеш смирен? Не означава ли това да понасяш унижение, порицание и клевети? А какво означава да бъдеш възвисен? Не означава ли да бъдеш в почит, в похвала, в слава? Добре. Нека видим как става това.
Сатаната бил ангел и се възгордял. И какво? Не е ли той повече от всички унизен? Не обитава ли земята? Не го ли порицават и хулят всички? Павел, бидейки човек, унизил себе си. И какво? Не го ли почитат? Не го ли хвалят? Не го ли прославят? Не е ли той приятел на Христа? Не е ли извършил дела, по-големи от онези, които Христос е извършил? Не е ли често заповядвал на дявола като на роб? Не го ли е изобличавал като палач? Не му ли се е присмивал? Не е ли тъпкал главата му с нозете си? Не се ли е молил за това с голямо дръзновение и заради други?
Какво казва Писанието за това? Авесалом се възвисил, Давид се смирил: кой от тях станал велик, кой славен? Какво всъщност би могло да бъде по-смирено от думите, които този блажен пророк изрекъл относно Семей: „Оставете го, нека злослови, защото Господ му е заповядал“ (2 Цар. 16:11)?
Ако желаете, нека разгледаме и самите дела. Нека дойдат двама души: и двамата богати, и двамата удостоени с голяма чест, и двамата гордеещи се с мъдростта, властта и другите светски преимущества. Нека единият търси почести от всички и, когато не ги получава, се гневи, изисква повече от дължимото и се възгордява. А другият нека презира това, да не се огорчава от никого заради него и дори да отхвърля оказваната му чест.
Кой от тях е по-велик — онзи, който не получава почести, но ги търси, или онзи, който презира дори онова, което му дават? Ясно е, че последният. И справедливо. Защото славата не може да бъде придобита по друг начин, освен като се избягва славата: докато я преследваме, тя бяга от нас; а когато бягаме от нея, тя ни преследва. Ако искаш да бъдеш славен, не желай слава; ако искаш да бъдеш възвисен , не се възвишавай сам.
Но има и друга причина, поради която онзи, който се отдалечава от почестите, бива почитан от всички, а който ги търси, бива презиран — именно това, че човешкият род по природа някак обича да спори и да се противопоставя.
И така, нека презираме славата: по този начин ще можем да станем смирени или, още по-добре — велики. За да бъдеш въздигнат от другите, не въздигай сам себе си. Който сам себе си въздига, него другите не въздигат; а който сам себе си унижава, него другите не унижават.
Гордостта е голямо зло. По-добре е да бъдеш глупав, отколкото горд; при първия се проявява само глупост — недостатък на ума, а при втория има нещо по-лошо — глупост, съчетана с безумие. Глупавият е зло само за себе си, а горделивият е язва и за другите.
Гордостта се ражда от глупостта; невъзможно е човек да бъде високомерен, без да бъде глупав. Който е прекомерно глупав, той е и горд. Чуй какво казва един мъдрец: „Видял ли си човек, мъдър в очите си? За глупавия има повече надежда, отколкото за него“ (Притч. 26:12).
Виждаш ли? Не напразно казах, че това зло е по-лошо от глупостта. „За глупавия — казано е — има повече надежда, отколкото за него.“ Затова и Павел казва: „не мислете за себе си високо“ (Рим. 12:16).
В телата, кажи ми, кои части наричаме здрави? Онези ли, които са прекомерно подути и твърде изпълнени с въздух и вода, или равните и с умерена величина? Очевидно последните. Така и надменната душа има болест, по-лоша от воднянката, а смирената е свободна от всяка болест.
А колко добри неща ражда в нас смиреномъдрието! Какво искаш? Търпение ли в бедствията? Незлобие ли? Човеколюбие ли? Трезвост ли? Внимателност ли? Всички тези добродетели произлизат от смиреномъдрието; а от гордостта — противоположното. Горделивият неизбежно става и обидчик, и свадлив, и гневлив, и жесток, и мрачен, и повече звяр, отколкото човек.
Ти си силен и се възгордяваш? Но именно затова трябва повече да се смиряваш. Защо толкова много мислиш за нещо нищожно? Та нали и лъвът е по-смел от теб, и глиганът е по-силен; а в сравнение с тях ти си по-незначителен дори от комар. И разбойници, и гробокопачи, и единоборци, и дори собствените ти роби — сред които може би има и най-глупави — са по-силни от теб. Струва ли си тогава да се хвалиш с това? И не унижаваш ли сам себе си, като се гордееш с него?
Ти си благообразен и красив? Това хвалене е присъщо и на гарваните. Ти не си по-красив от пауна — нито по цвят, нито по пера; в това птицата има преимущество: тя многократно те превъзхожда с перата и цветовете си. И лебедът е твърде красив, както и много други птици, с които, ако сравниш себе си, сам ще си се сториш нищожен. Освен това често и деца от ниско състояние, и неомъжени девойки, и блудни жени, и женоподобни мъже се хвалят с това. Струва ли си тогава да се гордееш с него?
Но ти си богат? С какво? Какво си придобил? Злато, сребро, скъпоценни камъни? С това могат да се хвалят и разбойници, и човекoубийци, и онези, които работят в рудниците. Значи трудът на осъдените е твоя похвала. Но ти се украсяваш и се кичиш? И конете могат да се видят с пищна сбруя; при персите могат да се видят и красиво украсени камили; а сред хората — и всички, които се появяват на сцената. И така, не е ли срамно да мислиш толкова много за онова, което имаш общо с безсловесните животни, с робите, с човекoубийците, с женоподобните, с разбойниците и с гробокопачите?
Но ти строиш великолепни палати? И какво от това? Много свраки живеят в още по-великолепни жилища и дори обитават свещени места. Нима не виждаш, че къщите на безумните богаташи, построени по полята и пустите места, служат за убежище на свраките?
Гордееш се с гласа си? Но никога не можеш да пееш по-приятно от лебеда и славея. Гордееш се с многостранността си в изкуствата? Но кой в това отношение е по-мъдър от пчелата? Кой изкусник, кой живописец, кой геометър може да подражава на нейните произведения? Гордееш се с финото си облекло? Но в това те превъзхождат паяците. Гордееш се с бързината на нозете? И в това предимството принадлежи на безсловесните — на заека и сърната; а и много от домашните животни няма да ти отстъпят по бързина на нозете.
Ти пътуваш? Но не повече от птиците; те извършват пътуването много по-удобно, без да имат нужда нито от пътни запаси, нито от товарни животни; за всичко им служат крилата — крилата са им и кораб, и товарно животно, и колесница, и вятър, и изобщо всичко, което може да бъде нужно. Имаш остро зрение? Но не като сърната и не като орела. Имаш тънък слух? Но магарето има още по-тънък. Имаш обоняние? Но кучето няма да ти позволи да го превъзхождаш в това.
Можеш да приготвяш запаси? Но отстъпваш в това на мравката. Носиш златни одежди? Но не такива, каквито носят индийските мравки. Здрав си? Но безсловесните ни превъзхождат многократно и по здраве, и по средства за поддържане на живота; те не се боят от бедността. „Погледнете — казано е — птиците небесни: те нито сеят, нито жънат, нито събират в житници“ (Мат. 6:26).
И така, ще кажат, Бог е създал безсловесните по-добри от нас. Виждаш ли какво безумие? Виждаш ли каква необмисленост? Виждаш ли колко много неща ни открива изследването?
Онзи, който се смяташе за по-висок от всички хора, се оказа по-нисък дори от безсловесните. Но нека го пощадим и да не му подражаваме; и след като го низведохме до степента на безсловесните заради това, че е помислил за себе си нещо по-високо от нашето естество, нека не го оставяме там, а да го възведем оттам — не заради него, защото той е заслужил такова състояние, а заради това да се проявят Божието човеколюбие и онази чест, на която сме удостоени.
Наистина, има у нас нещо такова, към което безсловесните изобщо не са причастни. Какво е то? Благочестието и добродетелният живот. Тук не може да става дума нито за блудници, нито за женоподобни, нито за човекoубийци: ние сме далеч от тях.
Какво е това? Ние познаваме Бога, признаваме Неговия промисъл, любомъдърстваме за безсмъртието — в това отношение безсловесните отстъпват. Ние съдим за това здраво, без да се съмняваме — в това отношение безсловесните нямат нищо общо с нас.
Ние, бидейки по-слаби от всички животни, владеем над тях. В това именно се състои превъзходството на властта — че ние, въпреки всички свои недостатъци в сравнение с животните, царуваме над тях; а това е, за да разбереш, че не ти си причината за това, а Бог, Който те е създал и ти е дарувал разум. Ние поставяме за тях мрежи и примки, подгонваме ги и ги залавяме.
У нас има целомъдрие, скромност, кротост, презрение към парите. Но понеже ти, който принадлежиш към числото на горделивите, нямаш нито една от тези добродетели, то, разбира се, поставяш себе си или по-високо от хората, или по-ниско дори от безсловесните.
Такава е гордостта и дързостта: тя или се възвисява прекомерно, или прекомерно се унижава, като никъде не спазва мярката. Ние чрез своите добродетели се уподобяваме на ангелите; обещано ни е царство и тържество с Христа.
Човек понася удари и не пада; презира смъртта, не трепери, не се бои от нея и не желае нищо повече. Затова всички, които не са такива, са по-лоши от безсловесните. Наистина, ако имаш много телесни преимущества, а душевни нямаш, как тогава да не си по-лош от безсловесните?
Представи си някого, който е крайно порочен и живее в разкош и изобилие: конят е по-способен от него за война, глиганът е по-силен, заекът — по-бърз, паунът — по-красив, лебедът — по-благозвучен, слонът — по-голям, орелът — по-зрящ, всички птици — по-богати.
Защо тогава си достоен да владееш над безсловесните? Заради разума? Но не. Ако го използваш неправилно, тогава отново си по-лош от тях, защото когато ти, имайки разум, се окажеш по-глупав от безсловесните, по-добре би било изобщо да не си бил разумен.
Не е едно и също, след като си получил власт, да я изгубиш, и изначално да не я приемеш. За царя, който е по-лош от оръженосците, би било по-добре да не е обличал пурпурната одежда. Точно така е и тук.
И така, знаейки, че без добродетел сме по-лоши от безсловесните, нека се подвизаваме в нея, за да бъдем хора или, още по-добре — ангели, и да се наслаждаваме на обещаните блага по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, с Когото на Отца и Светия Дух подобават слава, власт и чест, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Из Беседа 7 върху Посланието до филипяни
Няма коментари:
Публикуване на коментар