Беседа за празника Успение Богородично от св. Григорий Палама

Настоящото ми слово към вашата любов е породено и от любов, и от необходимост. Говоря не само защото, поради любовта си към вас, желая спасителното слово да достигне до вашия боголюбив слух и по този начин да напои душите ви, но и защото за мен е крайно необходимо, наред с похвалите в църквата, да изложа величието на Приснодевата и Богомайката. И както желанието, бидейки двойно по-силно от обичайното, подбужда и склонява, така и неизбежната необходимост принуждава; макар че словото не може да постигне онова, което е по-високо от всяко слово, подобно на това, как окото не може да се взира право в слънцето.

А понеже не е свойствено да се говори за онова, което е над думите, то любовта към Богомайката трябва преди всичко да се освещава чрез песнопения. Ако „честна е смъртта на преподобните“ (Пс. 115:6) и „паметта на праведния е с похвали“ (Притч. 10:7), то колко повече — паметта на Святая святих, чрез Която е всяко освещение за светиите — паметта на Приснодевата и Богомайката, която подобава да извършим с най-велики доброхваления?

Ние днес тържествено празнуваме светото Успение, или преставяне, чрез което Онази, Която за кратко време бе „малко по-ниско от Ангелите“,  несравнимо превъзхожда Ангелите и Архангелите, и горните Сили, които са над тях, чрез Своята близост до Бога и чрез предопределените от вечността и извършили се над Нея чудни дела.

Защото заради Нея са били предсказанията на боговдъхновените пророци; чудотворенията, които предварително са посочвали към великото чудо на вселената — тази Приснодева и Богомайка; установленията на Духа, които по различни начини са изобразявали предварително бъдещата действителност; обещанията за раждането на Онази, Която безсеменно ще роди Родения предвечно от Бога Отца...

Царят на всичко възжела тайнствената красота на Приснодевата, както е предрекъл Давид, и в Нея се всели въплътената Сила на Всевишния — не чрез мрак и огън, както при боговдъхновения Моисей, и не посредством буря и облаци, както на пророк Илия е явила Своето присъствие; а непосредствено, без всякаква завеса, Силата на Вишния осенила пречистата и девствена утроба.

Така неизказано се вселило в Нея и от Нея произлязло облеченото в плът Слово Божие, и „на земята се яви и с човеците поживя“ (Вар. 3:38), обожило нашата природа и дарувало нам, според думите на Божествения апостол, онова, „в което ангелите желаят да проникнат“ (1 Петр. 1:12). И в това е чудното прославление и пречестната слава на Тази Приснодева.

А какво слово е в състояние да изясни онова, което е станало след неизреченото раждане? Защото Тя, Която е съдействала и състрадавала на извършеното чрез Нея свише изтощаване на Словото Божие, и заедно с Него по достойнство се прославя, и заедно с Него справедливо се превъзнася, като прибавя величие към чудните величия.

Но и след възнесението на Небето на Въплътилия се от Нея Тя, по даденото ѝ от Него превъзхождащо ума и словото величие, сякаш Му съперничела чрез многообразни подвизи и молитви, както и чрез грижите Си за целия свят и чрез насърченията Си към проповедниците във всички краища на земята; и изобщо за всички била единствена опора и утешение, всячески съдействала на евангелската проповед и ясно показвала в Самата Себе Си както живот, изпълнен с борба, така и господство над ума и словото.

Затова, разбира се, и смъртта ѝ е животворна, като я пренася в небесния и безсмъртен живот; и възпоменанието ѝ е радостен празник и всемирно тържество. Ръцете на Нейния Син приели богоносния дух на Приснодевата; от Него също, малко по-късно, и сродното на този дух тяло било преселено във вечната и небесна обител. Всичко това било справедливо и напълно подобавало.

Наистина, мнозина от века са се удостоявали с Божието благоволение, слава и могъщество, както казва и Давид: „За мене пък, Боже, Твоите приятели са твърде почетни, твърде се укрепи тяхното владичество. Ще ги преброя, и те са повече от пясъка“ (Пс. 138:17–18). „Много дъщери — според Соломон — придобиха богатство и много извършиха сила“ (Притч. 31:29).

Но Тази — Пречистата Дева — се възвисила над всички и над всичко: Тя единствена, като застанала между Бога и човешкия род, направила Бога Син на човека, а хората направила синове Божии; Тя направила земята небе и обожила човешкия род; Тя единствена от всички, над всяко естество, станала Майка на Бога по естество, а чрез неизреченото раждане станала Царица на всяко съществуващо в света и надсветовно творение. И като по този начин се възвисява над подвластните ѝ чрез Самата Нея, а чрез Божествения Дух Самата Тя става причастница на най-висшето избрание, Тя се явява най-висшата сред превъзнесените и най-блажената Царица на блажения род.

А сега, Тази, Която има небесно жилище, прилично на Небето и сякаш съответстващо на Самата Нея, в което днес се е преселила от земята, е застанала отдясно на Вседържителя „в одежда позлатена, преизпъстрена“ (Пс. 44:10), според изреченото за Нея от псалмопевеца пророк.

Под позлатената одежда разбирай боголепното ѝ тяло, преизпъстрено с многообразни добродетели; защото Тя единствена сега заедно със Сина Си има небесно обиталище в богопрославено тяло. Понеже земята, гробът и смъртта не са имали власт да задържат докрай животворящото и богоприемно тяло — по-добро жилище от небето и от небесата на небесата.

И наистина, ако душата, в която обитава Божията благодат, оставяйки земното, се възнася на небето, както това е станало ясно от много примери и ние вярваме в него, то как би могло да не бъде възнесено от земята на небето тяло, което не само е приело в себе си Единородния и Предвечен Син Божий, неизчерпаемия източник на благодатта, но и Го е родило и явило?

Как би могла да стане пръст и да се подложи на тление Онази, Която още тригодишна, когато още не е имала в Себе Си Небесния Вселил се, когато още не е родила Въплътилия се, е обитавала в Светая Светих? Затова и родилото Го по естество тяло се прославя заедно с Родения с богоприлична слава и заедно с Христа, Който е възкръснал тридневно преди това, се съ-възкресява според пророческата песен като „кивот на Неговата светиня“ (Пс. 131:8).

За апостолите имало и доказателство за Нейното възкресение от мъртвите — плащаницата и погребалните повивки, единствените неща, оставени в гроба и единствените, намерени в него от дошлите да го видят; точно както било и по-рано с Нейния Син и Господ.

Но не било необходимо Тя да пребивава още известно време на земята, както Нейният Син и Бог; и затова Тя направо от гроба била възнесена в пренебесното жилище, откъдето сияе със светозарен и божествен блясък, озарявайки оттам всяко земно същество, и за това от всички верни бива почитана с поклонение, възхвалявана и възпявана.

Дори и онова, което бе казано в началото — че Тя за кратко време била унизена пред Ангелите (имаме предвид вкусването на смъртта) — и това трябва да служи за умножаване във всичко на величието на Богомайката. Затова справедливо всичко се съединява и съдейства на днешното тържество.

И така, подобавало е Онази, Която е вместила Изпълващия всичко и Съществуващия над всичко, и Сама да достигне всичко и да стане над всичко чрез Своите добродетели и висотата на Своето достойнство. И затова всичко онова, което от века е помагало на най-добрите измежду отделните личности да стават още по-добри, и което притежават само облагодатените от Бога — всеки поотделно — всичко това Тя съвместява в Себе Си и единствена пребогато превъзхожда всички неизречимо: чрез придобиването на безсмъртие след смъртта, чрез пребиваването на небето в плът заедно със Сина и Бога и чрез изобилното изливане оттам на преизобилната благодат върху всички, които Я почитат. Тя дори дарява дръзновение да прибягваме към Нея, Която е съсъд на толкова много благодеяния: щедро раздава блага и никога не престава да ни оказва тази полезна помощ и щедро даряване.

Като гледа към Този Източник и Съкровищница на всяко благо, някой би казал, че Девата извършва заради добродетелта и заради живеещите добродетелно онова, което за сетивната светлина и живеещите под нея е слънцето. Но ако насочи умствения си взор към Слънцето, което по пресъществен начин е възсияло за хората от Тази Дева — към Слънцето, Което по природа и в преизобилие притежава всичко онова, което на Нея е дадено по благодат, — тогава Девата веднага се явява като небе. Защото по Божието благоволение, чрез всички благодеяния, Тя е придобила наследство, толкова по-драгоценно от облагодатените небесни и наднебесни същества, колкото небето е по-високо от слънцето и слънцето е по-блестящо от небето.

Какво слово може да опише боголепната Ти красота, Богомайко Дево? Защото е невъзможно всичко Твое да бъде изложено чрез разсъждения и думи, понеже всичко това превъзхожда ума и словото. Но все пак е необходимо да Те възпяваме, ако Ти човеколюбиво ни позволяваш това.

Защото Ти си вместилище на всички благодатни дарове и пълнота на всяка праведност, отражение и одушевен образ на всяка благост и всяка доброта, като единствена, напълно удостоена с даровете на Духа, а особено като единствена, имала в утробата Си вселилия се Онзи, у Когото е съкровищницата на всичко това, и станала чудна обител за Него.

И затова днес, преминала чрез смъртта към безсмъртие и праведно преставила се от земята на Небето, в наднебесните обители, Ти си станала Негова съжителка за вечни времена и там, без да изоставяш грижите за Своето достояние, чрез непрестанните Си молби към Него Го умилостивяваш към всички.

Толкова по-близо до Бога от всички приближени до Него е Богородица и толкова по-големи почести Тя получава в сравнение с всички — имам предвид не само земнородните, но и всички ангелски свещеноначалия. За техните чинове иерархии още по-рано е написал Исаия: „И Серафимите стояха около Него“ (Ис. 6:2). А за Нея отново Давид: „Застана Царицата отдясно на Тебе“ (Пс. 44:10).

Виждате ли разликата в предстоянието? От тази разлика можете да разберете и различието в чина според достойнството. Защото Серафимите са около Бога, а непосредствено до Самия Него е само Едната Царица, Която е възхвалявана и прославяна от Самия Бог, Който сякаш възвестява за Нея на обкръжаващите Го Сили — Ангелските — и говори, както е казано в Песен на песните: „Хубава си, мила Моя“ (Песн. 6:4), най-блестяща от светлината, най-сладостна от Божия рай и най-прекрасна от целия видим и невидим свят.

Но Тя по право е застанала не само близо, но и отдясно, защото там, където Христос е седнал на Небесата, там сега е застанала и Тази, Която е възлязла от земята на Небето — не само защото го е желаела и взаимно е била желана повече от всички, и не само според самите закони на естеството, но и защото Тя е Неговият истински Престол.

Този Престол видял и Исаия сред Херувимския лик и го нарекъл висок и превъзнесен (Ис. 6:1), показвайки с това превъзнасянето на Богомайката над Небесните Сили. Затова пророкът и представя тези Ангели да славословят Бога от Нея и да казват: „Благословена е славата Господня от мястото Му“ (Иез. 3:12).

А патриарх Иаков, който в тайнствено видение съзерцавал същото, изрекъл: „Колко е страшно това място! Това не е друго, а дом Божий и това са врата Небесни“ (Бит. 28:17). А Давид отново, събирайки в себе си множеството спасени, сякаш използвайки някакви струни или различни звуци, съгласувани от тази Приснодева от различните народи в едно съзвучие, прибавя към песента за Нея думите: „Ще споменавам Твоето име от род в род; затова народите ще Те славят вечно и во веки веков“ (Пс. 44:18).

Виждате ли, че цялото творение прославя Тази Майка Дева — и не за определено време, а во век и во веки веков? Оттук можем да разберем, че и Тя няма да престане през всички векове да благотвори на цялото творение; говоря не само за нашето творение, но и за самите безтелесни и свръхестествени чинове, защото че и те заедно с нас чрез Нея Единствената се приобщават и се докосват до Бога, до Неприкосновеното Същество, ясно е показал Исаия: той видял, че Серафимът не взел непосредствено въглена от жертвеника, а го взел посредством щипците, с които се докоснал до пророческите уста, подавайки очистване (Ис. 6:6).

Това видение на щипците било тъждествено с онова велико зрелище, което съзерцавал Моисей — с къпината, обхваната от огън и несгаряща (Изх. 3:2). Кой не знае, че тази къпина и тези щипци са Майката Дева, приела неопалимо Огъня на Божеството, както и тук при зачатието служил Архангелът, който чрез Нея приобщил на човешкия род Онзи, Който взема върху Себе Си греха на света, и ни очистил чрез това неизречено приобщаване?

И затова Тя е единствената посредница между сътворената и несътворената природа; и никой няма да дойде при Бога, ако не бъде озарен чрез Нея като чрез истински боголепен светилник, понеже „Бог е посреде нея, и не ще се поклати“ (Пс. 45:6).

Ако пък въздаянието бива според мярката на любовта към Бога и който обича Сина, ще бъде възлюбен от Него и от Самия Отец и ще стане обиталище на Двамата, които тайнствено се вселяват и пребъдват в него според Господните обещания (Ин. 14:21), то кой ще Го възлюби повече от Майката, Която не само Него, Единородния, но и Единствена Го е родила безмъжно, за да бъде двойно предмет на любов за Съединилия се с Нея и Приобщилия се?

Кой би бил по-възлюбен от Майката от Единородния, Който при това неизречено се е родил от Нея Единствената в последните времена и предвечно от Единия Отец, колкото и да е била умножена, съобразно с подобаващото ѝ положение и с дължимата ѝ по закона чест от Дошлия да изпълни закона?

И така, както чрез Нея Единствената Дошлият при нас „на земята се яви и с човеците поживя“ (Вар. 3:38), бидейки невидим преди Нея, така и в последващото време Той се явява като всеки източник на божествено просвещение, като пълно откровение на Божествените тайни и като цялостно въплъщение на духовните дарования, оставайки при това невместим за всички, освен за Нея.

А Тя Самата, първа от всички приела превъзходната пълнота на Изпълващия всичко във всичко, дарява на всички Онзи, Когото е вместила, като дарява на всеки според възможността и съответно на мярката на чистотата му, така че Тя е и хранилище, и притежателка на богатството на Божеството.

Ако пък такъв е вечният закон на Небесата — че чрез по-малките сред по-големите влизат в общение с онези, които имат по-голяма сила, — то, разбира се, несравнимо най-голямо влияние има Майката Дева, чрез Която се приобщават към Бога всички, които изобщо се приобщават; и всички, които познават Бога, Я познават като вместилище на Невместимия, и всички, които възпяват Бога, ще съвъзпяват и Нея с Бога.

Самата Тя е виновница за всичко, станало преди Нея, и застъпница за всички, станали след Нея, и посредница на вечните блага. Тя е предмет на пророческите предречения, началница на апостолите, утвърждение на мъчениците, основа на учителите. Тя е слава на земнородните, радост на Небесните и похвала на цялото творение. Тя е начало, източник и корен на неизречените блага, Тя е глава и съвършенство на всяка светиня.

О, Божествена и сега Небесна Дево! Как да изрека всичко за Теб? Как да Те прославя, Съкровищнице на Славата? Чрез Теб се просветлява зрението на ума, чрез Теб се просвещава духът чрез осеняването на Светия Дух, понеже Ти си станала хранилище и съсъд на дарованията; но не така, че да ги задържаш в Самата Себе Си, а така, че изпълваш всичко с даровете на благодатта. Защото Владетелят на неизчерпаемите съкровища ги предоставя на Теб за раздаване; иначе защо би създал блаженство, което да бъде скрито и неродено?

Затова, о Госпожо, подай изобилно на целия Твой народ и на това Твое достояние от Твоята милост и Твоите дарове. Дарувай избавление от бедствията, които ни обкръжават; виж колко много и колко велики външни и вътрешни бедствия ни потискат. С Твоята сила преобрази всичко към по-добро; въздай на нашите страдания Твоята помощ и изцеление, като даряваш на душите и телата ни щедра благодат, необходима за всичко.

А ако не бихме могли да вместим тази благодат, направи ни достойни да я вместим и ни дай толкова, че, спасявани и укрепвани чрез Твоята благодат, да прославим въплътилото се заради нас Предвечно Слово, заедно с Неговия Безначален Отец и Животворящия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.