Грехът произлиза от това, че хората искат да бъдат по-мъдри от Божиите закони и не искат да се учат така, както Той е заповядал; затова и не научават нищо.
Така е било и в началото. Бог казал на Адам: това прави, а онова не прави; но той, мислейки да намери нещо повече, не послушал — и изгубил онова, което имал. После Той казал: не се спирайте на творението, но чрез него познавайте Твореца; а хората, сякаш открили нещо по-мъдро от казаното, си построили безброй лабиринти. Затова и самите те се заблудили, и влезли в сблъсъци помежду си; нито намерили Бога, нито узнали нещо ясно за творението, нито съставили за него подобаващо и вярно понятие.
След това, желаейки окончателно да унищожи тяхното високомерие, Той призовал преди всичко простите хора и чрез тях показал, че всички имат нужда от премъдрост свише. Не само по отношение на познанието, но и във всички други отношения хората и всички останали твари имат велика нужда от Него. И Той направил това, за да им даде силен подтик към покорност и преданост, та, отделяйки се от Него, да не погинат. Затова не им позволил да бъдат самодостатъчни.
Защото, ако и сега, когато имат нужда от Него, мнозина Го оставят, то ако това не беше така, до какво забвение не биха стигнали те? Не от завист Той ги лишил от основание за превъзнасяне, а за да ги избави от гибелта, която произтича от него.
„От Него сте и вие в Христа Иисуса, Който стана за нас премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление“ (1 Кор. 1:30).
С думите „от Него“, мисля, апостолът изразява не привеждането ни от небитие към битие, а привеждането ни към вярата, тоест това, че сме станали Божии чеда „ни от кръв, нито от плътска похот“ (Иоан 1:13).
Не мислете, че, лишавайки ни от основание за превъзнасяне, Той просто ни е оставил така — не, Той ни е дарувал друга, по-голяма похвала. Не бива да се хвалим пред Него. Вие сте Негови чеда и сте станали такива чрез Христа. Като казва: „Бог избра немощните на света... и неблагородните“ (1 Кор. 1:27–28), апостолът сега показва, че те са станали по-благородни от всички, защото имат за Отец Бога; и виновник за това благородство не е този или онзи човек, а Христос, Който ни е направил мъдри, праведни и свети. Именно това означават думите: „стана за нас премъдрост“.
***
Когато сами със собствените си сили търсим онова, което е над нас, тогава няма нищо по-глупаво, няма нищо по-безсилно от нас. Да изострим езика си можем, но да измислим непоколебими догмати не можем: нашите разсъждения сами по себе си приличат на паяжина.
Някои са стигнали до такова безумие, че казват, че от всичко съществуващо няма нищо истинско, а всичко е противоположно на онова, което ни се представя. Затова не приписвай нищо на себе си, а във всичко се хвали с Бога. Никога не приписвай нищо на някой човек; ако не бива да приписваме нещо дори на Павел, толкова повече на други: „Аз насадих, Аполос полива, но Бог направи да израсте“ (1 Кор. 3:6).
Който се е научил да се хвали с Господа, той никога няма да се превъзнася, а винаги ще се смирява и за всичко ще Му благодари. Не така постъпват езичниците, а те приписват всичко на себе си. Затова и правят от хората богове: така гордостта ги е завладяла!
***
И така, никой да не се срамува, че се занимава със занаят; а нека се засрамят онези, които напразно ядат хляба си и живеят в безделие, които имат множество слуги и непрестанно изискват услуги. Да приемаш храна винаги след труд — това е вид любомъдрие: душите на такива хора са по-чисти, мислите им — по-здрави.
Безделният човек и говори много празни неща, и върши много празни неща, и цял ден не се занимава с нищо, отдавайки се на удоволствия; а онзи, който е зает с работа, не допуска лесно нищо излишно нито в делата, нито в думите, нито в помислите си; душата му е напълно отдадена на трудолюбив живот.
Затова нека не презираме онези, които се прехранват от труда на ръцете си, а още повече да ги ублажаваме за това. Кажи ми, каква благодат заслужаваш ти, ако, получавайки наследство от баща си, живееш, без да вършиш нищо, и напразно го прахосваш? Нима не знаеш, че не всички ще дадем еднакъв отчет, но онези, които тук са получили повече блага, ще дадат по-тежък отчет, а обременените с трудове, бедност или нещо друго подобно — по-лек?
Това се вижда и от притчата за Лазар и богаташа. Ти, който не си употребил свободното си време за нищо полезно, справедливо ще бъдеш осъден; а бедният, който сред своите трудове е употребил оставащото време за подобаващи дела, ще получи велики венци.
Ще посочиш ли военното си звание и ще го приведеш като оправдание за своята безгрижност? Но и това оправдание е неоснователно. Корнилий бил стотник, но воинският пояс ни най-малко не попречил на неговото благочестие.
Ти, когато се занимаваш с шутове и танцьорки и прекарваш цялото си време по зрелища, не се позоваваш нито на необходимите задължения по военната служба, нито на страх пред началниците; а когато те каним в църквата — тогава се появяват безброй препятствия.
Какво ще кажеш в онзи ден, когато видиш пламъка, огнените реки и неразрешимите окови и чуеш скърцането със зъби? Кой ще ти помогне в онзи ден, когато видиш занаятчията, прекарал праведно живота си, да се наслаждава на велика слава, а себе си — този, който сега се украсяваш с нежни одежди и дишаш благоухания — да страдаш неизразимо?
Каква полза ще ти донесат богатството и изобилието и каква вреда ще донесат на занаятчията бедността?
Затова, за да не претърпим това, нека се уплашим от казаното и положим всяко старание да извършваме необходимите дела. Така, като умилостивим Бога за предишните си грехове и прибавим добри дела в бъдеще, ще можем да получим Небесното Царство по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, с Когото на Отца, със Светия Дух, подобават слава, власт и чест, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Из Беседа 5 от Тълкуванието на Първото послание до коринтяните
Няма коментари:
Публикуване на коментар