Ние вършим много и добри дела, но не с добро намерение. Така ние хвалим мнозина, но не за да покажем техните съвършенства, а за да унизим чрез тях други. Самото дело е добро — защото се хвали добродетелен човек; но намерението е лошо — защото произлиза от сатанинско разположение; често правят това не от сърадване с брата, а от желание да навредят на другия. Още: някой извършва тежък грях, а друг, желаейки да го погуби, твърди, че той не е извършил нищо лошо, и насърчава съгрешилия, посочвайки общото свойство на природата; но често прави това не за да прости, а с намерението да го направи още по-безгрижен. А често изобличава, но не за да вразуми и поправи, а за да разкрие и осмее неговия грях. Такива намерения хората не знаят, а «Изпитващият сърцата» (Пс. 3:10) ги знае точно и ще разкрие всичко това навреме. Затова (апостолът) и казва: «Който и ще освети скритото в мрака и ще разкрие намеренията на сърцата». (1Кор.4:5)
Ако дори тогава, когато не знаем нищо за себе си, не можем да бъдем свободни от осъждане и дори за най-добрите дела, когато ги вършим не с добро намерение, подлежим на наказание, то представи си колко неправеден е човешкия съд. Човеците не могат да виждат всичко; това е възможно само за едното будно Око; хората можем да измамим, но Него — никога. Затова не казвай: мрак и стени ме обкръжават: кой ме вижда? «Създалият поотделно сърцата ни» (Пс. 32:15) знае всичко, защото «и тъмнината не е тъмна за Него” (Пс. 138:12).
Впрочем, грешникът с право казва, че мрак и стени го обкръжават. Ако не би имало мрак в душата му, той не би отхвърлил Божия страх и не би се отдавал на безсрамие, тъй като преди да се помрачи главната част (на душата), грехът не смее да влезе. Затова не казвай: кой ме вижда? Има Един, Който «прониква до... душа и дух, стави и мозък» (Евр. 4:12), макар самият ти да не виждаш себе си, да не можеш да разсееш облаците и, сякаш обграден отвсякъде със стена, да не си в състояние да погледнеш към небето.
Ще ти представим какъвто и да е грях и ти ще видиш, че действително така и става. Както крадците и подкопаващите стени, когато възнамеряват да откраднат нещо ценно, извършват това, като угасят светилото, така и порочният помисъл постъпва с грешниците. В нас има мисловен светилник, който постоянно гори. Ако духът на блудството, устремил се с голяма сила, угаси светлината му, той незабавно помрачава и завладява душата и веднага разграбва всичко, което се намира в нея. Когато порочното пожелание овладее душата, тогава нейното разумно око, помрачено, подобно на това както телесните очи се помрачават от облак и тъмнина, не може да вижда нищо — нито пропастта, нито геената, нито страха; и тя, най-сетне, като не е в състояние да се противи на силата на пожеланието, става лесно склонна към грях; пред очите ѝ сякаш се издига непроницаема стена, която не позволява на лъча на истината да просвети разума ѝ, защото порочните помисли, пораждани от пожеланието, я обкръжават от всички страни.
Тогава на човек му се представя блудницата, непрестанно явяваща се пред очите му, в неговия разум и мислите му; и както слепите, макар да стоят по пладне под открито небе, не могат да виждат светлината, защото очите им са затворени, така и той, макар от всички страни да го огласяват безброй спасителни догмати, бидейки предварително обхванат в душата си от тази страст, загражда слуха си за всички внушения. Това добре знаят онези, които са изпитали това. Но дано на вас не ви се наложи да го узнаете от опит. И не само този грях, но и всяка порочна страст произвежда същото.
Нека, ако желаете, обърнем словото си от блудницата към парите; и тук ще видим гъста и непроницаема тъмнина. Там, където има една любовница, затворена на едно място, страстта не е толкова силна; а когато навсякъде се представят пари — в работилниците за сребърни и златни изделия, в странноприемниците, в богатите домове, — тогава страстта действа силно. Когато човекът, болен от тази страст, види деца, разхождащи се по тържището, коне, украсени със злато, хора, облечени в скъпоценни одежди, тогава в душата му се разлива голяма тъмнина. Но какво да говорим за домовете и работилниците? Такива хора, мисля аз, дори когато видят богатство, изобразено на картина, и тогава се възмущават, досаждат им и беснеят: толкова много ги обкръжава тъмнина!
Ако насочат поглед към изображение на цар, те не се удивляват нито на красотата на камъните, нито на златната и пурпурна одежда, а се измъчват от страстта; и както нещастният любовник, като види изображението на любимата жена, не може да откъсне поглед от бездушната картина, така и те, виждайки бездушното изображение на богатството, страдат по същия начин, и още повече, колкото по-силно са предадени на страстта; за тях остава или да седят вкъщи, или, излизайки на тържището, да получават хиляди рани и с тях да се връщат вкъщи, защото има твърде много предмети, които поразяват очите им. Както онзи не вижда нищо друго освен жената, така и те не виждат по пътя нито бедните, нито нищо друго, от което биха могли да получат утешение, а устремяват очите си само към богатите и, взирайки се в тях, събират в душата си голям и силен огън.
Наистина, това е огън, който жестоко пояжда онзи, който е попаднал под неговата власт; и ако не съществуваше нито геена, нито бъдещо наказание, то още в настоящия живот би било наказание постоянно да страдаш и да не виждаш край на страданията си. Само това би могло да въздържа от такава болест; и няма нищо по-лошо от безумната страст, която кара човека да се прилепя дори към неща, които носят само горчивина и никаква полза.
Затова ви увещавам да изкоренявате страстта още в самото ѝ начало. Както появилата се в началото треска не предизвиква у болните прекалено силна жажда, но когато огънят ѝ нарасне и се усили, тогава поражда неутолима жажда, и ако някой им подаде питие, то не я утолява, а още повече усилва пламъка — така бива и с тази страст: ако в началото, когато тя нахлува в душата ни, не я спрем и не затворим вратите, то, влизайки, тя причинява неизлечима болест у онези, които са я приели. Защото всичко — и доброто, и злото — колкото по-дълго остава в нас, толкова по-силно става.
Това може да се види и във всичко останало. Дърво, наскоро посадено в земята, се изкоренява лесно, а такова, което е пуснало дълбоки корени с течение на дълго време – не лесно, а с голям труд; сграда, наскоро построена, лесно се разрушава, ако някой започне да я събаря, а онази, която е стояла дълго, създава много затруднения за желаещите да я разрушат; и звяр, който дълго е живял на някое място, не се изгонва лесно оттам.
Затова увещавам онези, които все още не са завладени от страстта, да не ѝ се предават, защото е по-лесно човек да се въздържи, отколкото, предавайки ѝ се, да се освободи от нея; а на онези, у които тя вече се е настанила и е нанесела вреда, обещавам надежда за пълно изцеление чрез Божията благодат, ако поискат да приемат лечението. Ако си представят хора, паднали в болестта на страстта и после освободили се от нея, ще получат добра надежда за изцеление от болестта.
А кой е падал в тази болест и бързо се е освободил от нея? Закхей (споменат в Евангелието). Кой е бил по-привързан към парите от митаря? Но той внезапно стана мъдър и угаси у себе си целия огън на страстта (Лука 19:8). Също и апостол Матей: и той беше митар и постоянно прекарваше живота си в дела на користолюбие; но внезапно изостави това пагубно занимание, унищожи у себе си жаждата за корист и се обърна към духовното придобиване (Мат. 9:9). Представяйки си тях и подобни на тях хора, не се предавай на отчаяние. Ако поискаш, и ти можеш бързо да се изцелиш.
Ако искаш, ние по примера на лекарите ще ти предпишем и подробни правила как да постъпваш. Преди всичко не бива да падаш духом и да се отчайваш за своето спасение; после – да гледаш не само примерите на хората, които са се поправили, но и на онези, които са загинали от страстите. Припомняйки си за Закхей и Матей, трябва да си представяме и Юда, и Гиезий, и Ахар, и Ахаав, и Анания и Сапфира, та чрез примерите на първите да се предпазим от отчаяние, а чрез примерите на последните да унищожим у себе си нехайството и да не допуснем душата да остане невнимателна към предлаганите увещания, а да се настроим да казваме същото, което казаха юдеите, пристъпили към Петър: „какво да направим, за да се спасим?“ (Деян. 2:37), и да чуем какво трябва да се прави.
А какво трябва да се прави? Трябва да се знае, че вещите са нищо, че богатството е избягал и неблагодарен роб, че то излага на безбройни беди притежаващите го – и подобни истини постоянно да си повтаряме. Както лекарите, за утеха на болните, изискващи студена напитка, ги уверяват, че тя ще им бъде подадена, споменават за извора, за съда, за необходимото за това време и за много друго – защото ако им откажат изведнъж, те могат да изпаднат в гняв и бяс – така да постъпваме и ние с користолюбците.
Ако те кажат: „Ние искаме да забогатеем“, да не казваме веднага, че богатството е зло, а да се съгласим и да кажем, че и ние им пожелаваме същото, но го пожелаваме в правото време – богатство истинско, доставящо вечни радости, събирано за самите тях, а не за други и често за врагове: да насочим вниманието им към правилата на мъдростта и да кажем, че ние не забраняваме забогатяването, а забогатяването по лоши начини; възможно е човек да забогатява, но без користолюбие, без грабеж и насилие, без лоша слава.
Спечелвайки ги към себе си с такива думи, нека все още да не им говорим за геената, защото болният отначало не може да понася тези напомняния; а в съжденията си да засягаме повече настоящите неща и да казваме: „Защо искаш да забогатяваш несправедливо? Нима за да събереш за другите злато и сребро, а за себе си – безбройни укори и проклятия? За да може ограбеният от теб да се измъчва и да страда, изпитвайки нужда от най-необходимото, навсякъде да те коси и с настъпването на нощта да ходи по площади и улички, недоумявайки и незнаейки как да прекара нощта? И нима той може да спи, когато изпитва безпокойство от стомаха си, мъчи се от безсъние, измъчва се от глад, страда често от студ и дъжд?“
Ти, измил се в банята, се обличаш в меки дрехи и се връщаш с радост и веселие, бързайки към приготвената разкошна вечеря; а той, непрестанно гонен от студ и глад, ходи по всички площади с наведена глава, протягайки ръце и дори от страх не смеейки да напомни на сития и почиващия си за необходимата храна, а често си и тръгва, обсипан с укори.
Затова, когато се върнеш у дома, когато легнеш на леглото си, когато в къщата ти има бляскаво осветление и е приготвена разкошна трапеза, спомни си за този сиромах и нещастник, който подобно на кучетата ходи по уличките в мрак и кал, и се връща оттам часто не у дома, не при жена си, не на леглото си, а на купчина слама, подобно на кучетата, лаещи през цялата нощ. Ти, ако видиш една малка капка, паднала от покрива, вдигаш целия си дом на крак, гониш слугите, пускаш всичко в движение; а той, лежейки в дрипи върху сламата и в калта, понася страшен студ.
Кой звяр няма да бъде поразен от тези обстоятелства? Кой е толкова жесток и безчовечен, че дори при това да не се преклони към милост? Но има хора, стигнали до такава жестокост, че казват: „Те страдат заслужено“. Вместо да ги съжаляват, да плачат и да облекчават нещастията им, те безжалостно и безчовечно обвиняват самите тях. Бих искал да ги попитам: кажи ми, защо страдат заслужено? Защото искат да ядат, а не да гладуват ли? „Не“ – ще кажеш, – „но защото прекарват живота си в безделие.“
А ти нима не прекарваш времето си в безделие и забавления? Или често не се предаваш на такова занимание, което е по-лошо от всяко бездействие, занимавайки се с грабеж, насилие и користолюбие? По-добре би било, ако и ти се предаваше на такова безделие, защото то е много по-добро от користолюбието. В същото време ти нападаш чуждите нещастия; не само че прекарваш времето си в безделие, не само че се предаваш на занимание, което е по-лошо от бездействието, но и обвиняваш нещастните.
Затова нека им разказваме за чуждите нещастия, за ранното сиротно състояние, за затворените в тъмници, за онеправданите в съдилищата, за излагащите живота си на опасност, за неочакваното вдовство на жените и внезапната сиромашия на богаташите – и с тези страшни събития да трогваме душата им. Чрез разкази за другите ще ги накараме да се боят от същото и за самите себе си.
Когато чуят, че синът на еди-кой си користолюбец и грабител и жената на еди-кой си, извършил множество несправедливости, след смъртта му са претърпели хиляди беди, защото онеправданите от него са отишли при жената и децата му и са извършили от всички страни общо нападение върху дома му, тогава всеки от тях, макар и да е най-безчувственият, очаквайки и за себе си същите беди и страхувайки се от същото за своите близки, ще стане по-благоразумен. Животът ни е пълен с подобни случаи и ние няма да изпитваме недостиг от начини за такова вразумяване.
Впрочем, съобщавайки всичко това, нека говорим не под формата на увещание или съвет, за да не се сторят думите ни неприятни, а под формата на разказ; от другите теми винаги да насочваме разговора си и към тази тема и колкото е възможно по-често да предлагаме такива разкази, без да позволяваме да се спираме на нищо друго освен на следното: как домът на еди-кой си, бивш преди това богат и знатен, е пропаднал; как е запустял дотам, че всичко в него е преминало в ръцете на други; колко съдебни разследвания, колко дела ежедневно се отварят за неговото имущество; колко от неговите роби едни са станали просяци, а други са умрели в тъмницата. Всичко това ще разказваме, изразявайки съжаление към покойника и своето презрение към настоящите блага, за да поразим жестоката им душа и със страх, и със състрадание.
А когато видим, че са трогнати от тези разкази, тогава най-после ще им говорим и за геената; но не сякаш искаме да ги уплашим, а изразявайки съжаление към другите, ще кажем: „Какво да говорим за настоящето? Животът ни не свършва тук; в бъдещето такива хора ги очаква още по-жестоко наказание – огнена река, отровен червей, нескончаем мрак, вечни мъки.“
Вразумявайки ги с такива разкази, ще поправим и тях, и самите себе си, бързо ще ги изцелим от болестта и самите ние ще заслужим в деня на бъдещия съд похвала от Бога, както казва Павел: „и тогава всеки ще получи похвала от Бога“ (1 Кор. 4:5).
Похвалата от хората е ненадеждна и често произтича не от добро намерение; а похвалата от Бога остава завинаги и свети ярко, защото когато дава похвала Оня, Който знае всичко преди да се е случило и е чужд на всяка страст, тогава добродетелта се разкрива с безсъмненост. Знаейки това, нека постъпваме така, че да заслужим похвала от Бога и да получим най-великите блага, на които да се удостоим всички ние по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Исус Христос, Комуто, заедно с Отца и Светия Дух, да бъде слава, власт и чест, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
Из Беседа 11 върху тълкуванието на Първото послание до коринтяните
Няма коментари:
Публикуване на коментар