събота, 31 октомври 2026 г.

Поучения от посланието на Свт. Петър Цетински, митр. Черногорски [1830 г.] до бърджаните

Петър, по Божия милост православен митрополит и руски кавалер,

Знаете как винаги и навсякъде съм ви говорил, както и на всички черногорци, като съм молил и заклевал всекиго да живеете помежду си в мир и съгласие. А колко труд и мъки съм понесъл отначало досега, това знае само единият Бог. И всичко съм вършил за общото народно благо и свобода, без никаква измама и лукавство, а с право и чисто сърце, желаейки да ви видя вас и останалите мои братя освободени от вражеското иго и насилие.


Не съм търсил собствена изгода и придобивки, а съм оставил църквите и манастирите, както и всички църковни, манастирски и домашни дела. Забравил съм дори душата и здравето си, а съм се посветил на вас и на другите черногорски братя, за да не изгубите, а да запазите своята чест и слава и да утвърдите вашата безценна волност и свобода, която Бог ви е дарувал повече, отколкото на всеки друг народ по света.


Така че чужденец да не господарува над вас и да не ви заповядва, нито да бъде господар на живота ви, на жените и децата ви, на имота и домовете ви, а вие сами, по взаимно съгласие, да установите уредби и закони за своето управление и съд, по които да можете да наказвате лошия и непокорния човек, та да се гордеете със свободата си и да живеете помежду си като братя – мирно, честно, без разпри и всякаква омраза.


Но ето голямата скръб и нещастие: не виждам да обичате това свое благо, нито да желаете да познаете своята волност и свобода. Защото, ако веднъж ги изгубите поради собственото си непослушание и злодеяния, тогава ще си спомните моите думи и ще видите дали съм говорил право и дали съм се трудил за общото ваше и на целия ни народ благо. Но тогава ще бъде късно, когато разумът вече няма да ви послужи с нищо.


Това не говоря само на вас, бърджаните, а еднакво и на всички черногорци, защото зная какво е свободата и какво е основата на всяко добро на този свят. Зная също какво е робството, неволята, пленничеството и чуждото иго за онзи, който го носи…


Не ви остава нищо друго, освен да престанете със злото и да се помирите по най-бързия и най-добрия начин, който знаете, а след това да не прогонвате своите християнски братя, които са под турско иго, и да им върнете плячката, която несправедливо сте им отнели, та сиромасите да не ви проклинат и да не навлечете Божия гняв върху себе си.


Ето, изпращам там господата главатари и съдии, за да се срещнат с вас и да разговарят, да отстранят смутовете и раздорите, които намерят във вашите места, и да утвърдят реда и единството сред целия народ. Затова моля всекиго и го заклевам в страшното Божие име: помислете за своето добро и послушайте онова, което съдът и вашите главатари кажат и отсъдят, според както съвестта им подскаже.


Накрая, постъпвайте справедливо: не проявявайте пристрастие към злия и злобен човек и не постъпвайте според неговите желания, а налагайте глоби и наказания на такива люде, за да не се върши зло.


А що се отнася до онова, което вече е станало, постарайте се да го уредите и помирите. А когото видите, че е извършил зло без никаква принуда, поради насилие и собствената си злонамереност, него накажете с наказание. И всички бъдете против онзи, който разрушава послушанието и съгласието.


Желая нашите братя от нашия народ винаги да бъдат съдии в нашата земя и онези, които бъдат поставени на тази длъжност по общо съгласие, да управляват народа и да ръководят делата разумно, та вашата обща слава, чест, свобода и благополучие непрестанно да нарастват щастливо и благополучно в мир и съгласие помежду ви.


И нека оставите всичко това на децата си след вас, та те вовеки да възхваляват и прославят имената ви и с радостен глас да могат да казват:

„О, блажени отци! О, славни наши родители, велики витязи и доблестни юнаци! Блажени и преблажени са вашите юначни дела, блажени са утробите, които са ви родили, и гърдите, които са ви откърмили! Вие угасихте междуособната война и кръвопролитието, вие установихте мир и спокойствие във вашите места, вие укрепихте съгласието и единството сред народа и запазихте, та да достигне до нас, най-скъпата волност и свобода, която ни оставихте в наследство. А ние ще носим скъпото ви име в паметта и сърцата си с най-голяма благодарност до гроба и ще го предаваме на синовете си от род в род, та името и славата ви да бъдат безсмъртни!“


Ето, мои скъпи юнаци, какво желая аз! Ето защо се трудя непрестанно и защо залагам душата и здравето си! Ето защо си навлякох безброй врагове. И ето, вие вече знаете в какво се състоят вашето щастие, вечно благо и благополучие!


Ако сега не пожелаете да обичате, цените и пазите всичко това и не се посветите на него с цялото си сърце, воля и всички сили, вие сами ще станете самоволни палачи на себе си и на децата си, вечни злосторници и мъчители. А аз в това, както пред Бога, така и пред целия свят, няма да имам никакво участие.


Оставам ваш доброжелател,

Владика Петър

23 февруари 1800 г., в Станевичи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар