Георги бил родом от Филаделфия в Мала Азия, син на християнски родители. По занятие бил абаджия, като имал дюкян в село Караджасу.
Случило се така, че необмислено приел исляма, но след няколко дни се разкаял и започнал горчиво да оплаква страшния си грях. В това покайно разположение избягал от селото и заминал за Света Гора. Там изповядал греха си пред отците и получил необходимата епитимия, за да го изкупи. Така отново бил върнат към християнската вяра.
В продължение на много години се подвизавал, за да измоли от Господа прошка за ужасния си грях, но съвестта му била изгаряна от думите на Спасителя: „А който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец Небесен“ (Мат. 10:33). И той почувствал с цялата си душа, че може да заличи греха на отричането си от Христа, ако изповяда Христа пред онези, пред които се бил отрекъл от Него.
Тогава взел решение да постъпи именно така. Споделил намерението си с някои от отците, като ги помолил да се молят на Бога да му даде сили да понесе мъченичество за Господа Христа. След това заминал за село Караджасу. Турците веднага го разпознали и го отвели при съдията, като го обвинили, че някога се отрекъл от Христа и приел тяхната вяра, а сега носи християнско облекло. Съдията го попитал истина ли е това. Георги отговорил с голяма смелост:
- Истина е. Някога, поради необмисленост, се отрекох от своята християнска вяра и приех вашата. Но след като пътувах много, се убедих, че вашата вяра е лъжлива, и ето, дойдох да ви я върна. Моята християнска вяра е чисто злато, а вашата е тенекия. Заявявам пред вас: отново съм християнин, казвам се Георги и от любов към Христа съм готов да пролея кръвта си. Това е моето решение — чу го. А сега прави с мен каквото искаш. Няма да се отрека от моя Христос!
Съдията се опитал по различни начини да убеди Георги да промени решението си, на той останал твърд и непоколебим. Тогава съдията заповядал да го хвърлят в тъмница и там да го измъчват по различни начини, докато се отрече от вярата в Христа. В продължение на осем дни Христовият изповедник бил подлаган непрестанно на всевъзможни мъчения. Стягали главата му с менгеме толкова силно, че очите му излезли от очните кухини. Но храбрият Христов воин възкликнал:
- Каквото и да ми причинявате, никога повече няма да се отрека от вярата си! Родих се християнин, християнин съм и като християнин искам да умра!
След това съдията постановил мъченикът да бъде обезглавен. Отведен на мястото на екзекуцията, славният Христов подвижник бил посечен на 2 октомври 1794 година. Така блаженият получил венеца на мъченичеството от Христа, нашия Бог и Подвигоположник, Комуто подобават всяка слава, чест и поклонение, заедно с Неговия безначален Отец и с Пресветия, Благ и Животворящ Негов Дух, през всички векове. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар