Един ден баща й, по време на свада, убил свой съсед турчин. Местните власти го заловили и го отвели в Солун при пашата, за да бъде предаден на смърт. Но пашата му пощадил живота, тъй като Ангелининият баща се съгласил да се потурчи. Съпругата му, християнка, не понесла този срам и не приела мъжа си – отстъпник от вярата. Виждайки, че е безполезно да го убеждава, благочестивата жена престанала да се грижи за него и насочила цялата си любов към любимата си дъщеря.
По онова време Ангелина била още малко момиче. Майка й я наставлявала в Христовата вяра и я увещавала никога да не се отрича от нея. Казвала й, че голямото съкровище на християните е православната вяра. Тази мъдра жена знаела, че турците рано или късно ще поискат и те да приемат исляма, и предчувствала предстоящото им мъченичество.
Минало време, откакто бащата се потурчил. През 1764 г. синът на солунския паша видял Ангелина на селската чешма, когато си наливала вода, и се прехласнал по красотата й. Попитал коя е и съобщил на баща си, че желае да направи красивата християнка своя жена. Пашата изпратил заповед на потурчения баща да даде дъщеря си на сина му, след като първо я убеди да приеме исляма.
Бащата, опиянен от мисълта да стане сват на пашата, се затичал към дома си. Но щом съобщил „радостната вест“, майката и дъщерята го прогонили. Рекли му, че не желаят да имат нищо общо с него. Той обаче не се отказвал – със сладки думи и ласкателства се опитвал да склони Ангелина, но тя останала непоколебима.
Баща й продължавал да настоява дъщеря му час по‑скоро да приеме исляма, за да престанат турците да го безпокоят, а Ангелина, пламнала от любов към Христа, кротко му рекла:
– Нима съм малодушна като тебе, та да се отрека от моя Творец и Създател, Господа Иисуса Христа, Който заради нас претърпя Кръст и смърт? Това никога няма да сторя! Готова съм на всякакви мъчения, дори и на самата смърт, от любов към моя Господ Христа.
Така говорела истинската дъщеря на небесния Цар Христос. Като видял нейната непоколебимост, потурченият баща известил турците. Те веднага изпратили хора да доведат Ангелина на съд. А благоразумната й майка, като видяла пратениците, рекла на дъщеря си:
– Чедо мое най‑любимо, дъще моя пресладка! Ангелино, сърце мое, ето настъпи часът, за който съм ти говорила. Постъпи като мое послушно чедо и дръж се мъжествено във всички мъчения, които ти предстоят, и не се отричай от Христа!
Ангелина й отвърнала през сълзи:
– Не бой се, майко моя! И аз имам същото желание и същата цел. Само Бог да ми бъде на помощ! Моли се за мене, майко!
Слугите вързали мъченицата и я повели на съд, а загрижената майка вървяла след нея. Въвели Ангелина в съдилището, но не позволили на майка й да влезе вътре.
Съдията рекъл:
– Девойко, потурчи се!
Светицата отвърнала:
– Не, няма да сторя това! Никога няма да се отрека от моята вяра и от моя Господ Христос.
Щом чул това, съдията се разгневил и заповядал да съблекат Ангелина, да я вържат за стълб и да я бият с тояги. Двама служители я били дълго време, но мъченицата понесла страданията с голямо мъжество.
След това турците започнали да я засипват с ласкателства и да й обещават почести и дарове, стига да се отрече от вярата си. Но Христовата невеста сметнала всичко това за нищо.
Пашата пак рекъл:
– Потурчи се, Ангелино, и ще те взема за жена на сина си.
Христовата мъченица отвърнала:
– Дяволът да вземе и тебе, и сина ти!
Заради тези думи отново я подложили на жесток побой, докато не разкъсали и ризата й. Съдията казал:
– Не те ли е срам, че те бият гола пред толкова хора? Или ще се потурчиш, или ще ти строша всичките кости една по една!
Мъченицата отвърнала:
– Никога няма да се потурча, защото вашата вяра никога не може да замени за мене моя Господ Христос!
Обезумели от гняв, турците отново я били безмилостно, докато не строшили костите й. Плътта й се откъсвала, а кръвта й се леела по земята като поток.
В едно дивно видение на самата мъченица в по‑ново време (2011 г.) тя разказала какви нечовешки мъчения е претърпяла: била повесена на ръцете и удряна с пръчки с набити гвоздеи, потапяни в червена отрова; била стегната върху железни колела, които остъргвали ребрата й; колелата разкъсвали плътта й; отровата изгаряла раните; крайниците й били почти откъснати. Болките били непоносими, а виковете й се чували по цялото село. Земята се обагрила в червено. Накрая я оставили като мъртва.
Тогава един християнин я взел и известил майка й. Тя дотичала, прегърнала дъщеря си и попитала:
– Какво направи, чедо мое?
Мъченицата едва отворила очи и рекла:
– Какво можех да направя, майко, освен онова, за което ти ме посъветва? Опазих вярата си.
Майката вдигнала ръце и очи към небето и благодарила на Господа. В този миг светата мъченица предала душата си в Божиите ръце. Пречестното й тяло започнало да излъчва чудно благоухание. Света Ангелина пострадала на 27 септември 1764 г. по стария Юлиански календар.
Турците, победени от крехката девица, за да скрият срама си и да лишат мощите й от почитание, я погребали в турско гробище до селския площад, сякаш е мюсюлманка. Улиците, по които минало тялото й, благоухаели дни наред. На следващата нощ от небето слязла светлина като сияйна звезда и озарила гроба.
Християните, видели това, прославили Бога и решили да не оставят тялото й в поругание. Трима младежи – Циоплас, Калимерис и Буклас – дали клетва да откраднат тялото и да го препогребат тайно. Турците не разбрали, тъй като по обичай не отваряли гробове след погребение.
Близо два века и половина мястото на препогребването останало неизвестно. През януари 2012 г. жена от Солун имала сънно видение: явила й се висока руса девойка с изключителна красота, нарекла се Ангелина и казала:
– Мощите ми са в двора на стария храм „Св. Архангели“ в Осса. На седем стъпки от южната врата, при олтара.
Земята станала прозрачна и се видели костите й в присвита поза. Светицата добавила:
– И костите ми са наранени от горчива червена вода.
Мощите били открити вечерта на 8 февруари 2012 г., на неголяма дълбочина, точно както светицата посочила. Костите били с жълто‑кехлибарен цвят, а някои – обагрени в розово‑червено.
Паметта на света Ангелина се чества на 27 септември (10 октомври) – деня на нейната героична мъченическа смърт, която тя претърпяла за Христа, Комуто подобава слава во веки веков. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар