Роден от благочестиви и боголюбиви родители в Карпениси, Тесалия, Николай получил християнско възпитание в родителския дом. Баща му го изпратил на училище и той се научил на грамотност, а особено изучил Светото Писание.
Когато баща му се преселил в Цариград, той наел
петнадесетгодишния си син Николай да работи в бакалницата му, в която се
продавали най-различни стоки. Оттук Николай получил прозвището “Пантопол”,
тоест на гръцки дребен търговец, продавач, бакалин.
Срещу тяхната бакалница се намирала бръснарница на един
турчин, приятел на Николаевия баща. Този бръснар бил много образован и познавал
агарянските книги. Николаевият баща, желаейки синът му да научи и турската
писменост, се уговорил с бръснаря той да преподава на Николай турски език.
Много умен и прилежен, Николай бързо напредвал в това
учение. Той така лесно и бързо усвоил турската писменост, че бръснарят се
удивлявал на способностите му. Затова силно желаел по някакъв начин да потурчи Николай.
И с тази цел замислил следния план: поканил няколко свои приятели турци —
еничари, и се уговорил с тях да дойдат при него в определен ден, когато Николай
щял като урок по турски език да прочете салавати, тоест изповядване на
мюсюлманската вяра.
И наистина постъпили така. В уречения ден те дошли при
бръснаря; дошъл и Николай на урок по турски език. Бръснарят, който вече бил
приготвил на хартия написаните салавати, по своя обичай първо сам ги прочел
като урок, а след това дал на Николай да ги повтори. Николай прочел салаватите,
без да знае, че това е изповядване на турската вяра.
Когато Николай завършил четенето, присъстващите турци по
знак на бръснаря извикали:
— Николай, ти стана турчин, понеже прочете салаватите!
Изумен от това, Николай отговорил:
— Аз съм християнин, а не турчин. А всеки урок, който
учителят ми даде, съм длъжен да прочета.
Тогава турците сграбчили Николай и насила го отвлекли при
каймакама, заместника на везира. И го обвинили пред него, като казали:
— Ефенди, този младеж пред нас прочете салаватите. Ако искаш
доказателство, ето хартията, на която са написани салаватите и от която той ги
прочете. И сега ние казваме, че той е турчин, а той се подиграва с нашата вяра.
Каймакамът тогава казал:
— Николай, ти прочете салаватите, значи си станал турчин.
Николай без никакъв страх високо отговорил на съдията:
— Днес учителят ми даде като урок този написан на хартия
текст и ми каза да го прочета, а аз изобщо не знаех какво са тези салавати.
Смятах, че щом учителят ми го дава, съм длъжен да го прочета.
Тогава каймакамът казал:
— Понеже, Николай, прочете салаватите, трябва да станеш
турчин. И аз ще ти дам високо положение, ще те направя богат, ще те обсипя с
почести и ще те прославя из цялата империя.
Николай отговорил:
— Аз съм християнин и вярвам, че Христос е истинският Бог. А
положението, богатството и почестите, които ми предлагаш, не са ми нужни. Няма
да се отрека от моя Христос; за Неговото име ще умра; няма да се потурча.
Каймакамът заповядал да вържат ръцете на Николай отзад и да
го привържат към един стълб. После му казал:
— Николай, виждаш ли какво ще правим сега с теб? По-добре се
потурчи.
Светецът му отговорил:
— Ти си властник — прави каквото искаш; аз съм християнин. Законът
не позволява да потурчвате някого насила.
Тогава каймакамът заповядал да повалят Николай на земята и
да го бият, като мислел по този начин да го принуди да приеме мюсюлманската
вяра. Но блаженият извикал с висок глас:
— Защо ме биете? Аз съм християнин; вярвам, че Христос е
моят истински Бог. Дори да разкъсате цялото ми тяло на малки късчета, аз няма
да се отрека от Христа. Него изповядвам, Нему се покланям, Него имам за свой
Помощник. Той невидимо стои до мен и ме укрепява.
Когато каймакамът видял, че побоят с нищо не помага, той
заповядал да хвърлят мъченика в затвора за убийци, като издал заповед на
тъмничарите да не му дават нито хляб, нито вода. И така светият мъченик
прекарал в тъмницата шестдесет и пет дни.
След това отново бил изведен пред каймакама — радостен и
весел, сякаш бил на някакво угощение. Каймакамът го заплашил със смърт, ако не
промени решението си и не приеме мюсюлманската вяра. В отговор на това храбрият
мъченик високо и безстрашно извикал:
— Християнин съм, в Христа вярвам, от Христа не се отричам,
дори да ме подложат на хиляди мъки!
Каймакамът заповядал отново да хвърлят мъченика в тъмницата
и там често да го бият с тояги. И докато светият мъченик пребивавал в
тъмницата, безмилостно бит и измъчван, при него дошъл един много богат турчин и
му предложил дъщеря си за жена и дюкян, пълен със скъпи стоки, само ако се
потурчи.
Но богомъдрият мъченик сметнал това предложение за прах, за
сянка, за паяжина. И казал на турчина:
— Аз имам в сърцето си скрито богатство — вярата в моя Христос,
Който ми е приготвил на небето дивно жилище, неувяхваща слава, безсмъртна
радост, неизказано наслаждение, ненадмината чест и непреходно царство. Това
Господ е обещал на онези, които Го обичат, за да царуват вечно с Него.
Като чул този отговор, турчинът си отишъл с празни ръце.
След това, по заповед на каймакама, светият мъченик отново
бил изведен от тъмницата пред съдията. Като видял блажения младеж, чието лице
цялото сияело, съдията започнал да му говори кротко и ласкаво:
— Чуй ме, младежо: ако не искаш преждевременно да изгубиш
живота си, приеми нашата вяра и тогава ще познаеш цялото ѝ благодеяние и
красота, защото сега си млад и не можеш да разбереш истината.
А мъченикът отново възкликнал:
— Християнин съм и желая да умра християнин. Защо се бавите?
Защо губите време? Една милост искам от вас: колкото може по-скоро да ме
предадете на смърт.
Като чул това, съдията окончателно се убедил, че мъченикът е
непоколебим в християнската си вяра, и решил да бъде отсечена главата му.
Тогава палачите взели мъченика и го повели към мястото на
екзекуцията. И всички видели велико чудо: лицето на светия мъченик сияело от
някаква вътрешна духовна радост, подобно на лицето на светия първомъченик
Стефан. И наистина изглеждало, че мъченикът отива на сватба, а не на смърт.
С цялото си сърце той бързал към смъртта за Христа, както
жадният елен бърза към потока. Защото силният огън на Христовата любов пламтял
в сърцето му и той заедно със свети апостол Павел възкликвал: „Кой ще ни отлъчи
от Христовата любов? Неволя ли, или скръб? Или гонение, или глад, или голота,
или опасност, или меч?“ (Рим. 8:35).
Когато стигнали до мястото на екзекуцията, мъченикът
коленичил и прострял главата си. И докато се молел, палачът отсякъл блажената
му глава и той получил венеца на мъченичеството. А светата, чиста и непорочна
негова душа се възнесла на небесата, цяла сияеща с небесна светлина, цяла
озарена от слънчевата радост, за да блаженства там вечно със светите Ангели и
Мъченици в пресветлата светлина на Пресветата Троица.
Божията благодат останала в светото и честно негово тяло.
Защото всички съвсем ясно видели как в продължение на три цели нощи божествена
светлина слизала върху него от небето и го озарявала, така че цялото му тяло
сияело и светело.
На това християните много се радвали, а агаряните скърбели.
И някои от християните отишли при съдията, дали му немалко сребро и получили
разрешение да вземат светите мощи на мъченика. Те ги взели и ги погребали с
чест в манастира на Пресвета Богородица на Халки.
И ставали, и непрестанно до днес стават чудеса и се даряват
изцеления от светите мощи на светия мъченик на всички, които прибягват към тях
с вяра, в името на Отца и Сина и Светия Дух — Единия Бог в Троица, Комуто
подобават чест и слава, сега и винаги и во веки веков. Амин.
Превод от: Ава Jустин. Житиjа за септембар
Няма коментари:
Публикуване на коментар