Ученикът Христов Николай се родил от благочестиви родители в село Кириях на остров Хиос. От малък Николай бил изпълнен със страх Божий, бил скромен, кротък, мълчалив, незлобив и послушен. Баща му починал рано и той останал сирак. Когато навършил двадесет години, отишъл в град Магнезия, където изучавал зидарския занаят. Духовният му отец, един архимандрит, го научил на много истини на християнската вяра и го утвърдил здраво по пътя на християнския живот. И Николай с цялата си душа се отдал на дивен подвижнически живот на покаяние: молитва, пост и бдение. Много често не вкусвал никаква храна по два и три дни.
Веднъж, когато се молел пред светата икона на свети Йоан Предтеча, той я целувал и я обливал с горещи сълзи, а изпълнен с пламенна любов към Господа Христа, казвал:
- Светителю Божий, както твоята глава бе отсечена заради любовта към Христа, така удостой и мене да ми бъде отсечена главата заради любовта към Христа.
Междувременно турците, виждайки в Николай добър, трудолюбив и красив младеж, решили по всякакъв начин да го привлекат към своята вяра и да го потурчат. С тази цел го изправили и пред съда. Отначало се опитвали да го склонят с големи обещания и ласкателства. На всичко това Николай отговарял:
- Роден съм от християнски родители, възпитан съм като християнин и съм християнин; никога няма да се отрека от Христа и желая да умра като християнин.
Тогава започнали да заплашват младия изповедник с различни мъчения. А когато и това не помогнало, турците го повалили и безмилостно му нанесли петстотин удара с тояги по стъпалата на краката. След това, целия изранен и измъчен, го хвърлили в тъмница, оковали краката му в клада и го поставили в страшно оръдие за изтезания, наречено „тубруки“.
След това за втори път извели мъченика на съд. И отново последвали големи обещания от страна на съдиите и най-различни ласкателства. Те говорели на младия мъченик:
- Чедо, смили се над младостта си, над красотата си, над живота си! Не се лишавай от тези блага, а ни послушай: ще те удостоим с големи почести, ще ти дадем злато и сребро, скъпоценни дрехи и ще те осиновим! Ако не се съгласиш, ще те подложим на страшни мъчения и ще те умъртвим с най-ужасна смърт.
Мъченикът им отговорил:
- Нито приемам ласкателствата ви, нито смятам обещанията ви за нещо, нито се боя от мъченията и смъртта. Християнин съм и никой, и нищо не може да ме отдели от любовта Христова. Но имам едно предложение към вас: съгласете се първо да ви кръстя и да ви направя християни, а след това правете с мене каквото пожелаете.
Тези думи страшно разгневили турците и те произнесли присъда, която незабавно изпълнили: в тъмницата поставили на земята голяма дъска, осеяна с остри гвоздеи, и положили мъченика върху тях. Върху гърдите и корема му поставили огромен камък, около шията му стегнали верига, а краката му отново поставили в тубруки. А Христовият мъченик понасял всичко това с радост, славейки Бога.
Но Господ Иисус Христос, Който е крепост и сила на мъчениците, не оставил Своя служител без помощ и утеха в такова изпитание. Защото в полунощ станало страшно земетресение, от което камъкът паднал от гърдите на мъченика, дъската с гвоздеите се счупила, а мъченикът, с Божията помощ, се изправил без никакво увреждане и рана, напълно здрав и невредим. Тъмницата пък се изпълнила с неизказано дивно благоухание.
Когато на следващия ден турците видели мъченика напълно здрав и невредим и научили какво се било случило, те се засрамили, но не се вразумили. Напротив, опитали се с нови мъчения да принудят светия мъченик да се отрече от Христа. Забили нож в гърба му и го принуждавали да се отрече от Христа, но той не пожелал. Тогава забили друг нож във врата му, като изисквали от него същото, но той останал непоколебим. Накрая забили и трети нож, принуждавайки го да приеме исляма, но светият мъченик решително отказал. Тогава започнали безмилостно да бият Христовия подвижник, а той три пъти извикал:
- Пресвета Богородице, помогни ми!
Най-сетне един агарянин хванал светия мъченик за косата и го заклал като агне. Така младият славен мъченик се подвизавал в добрия подвиг, опазил вярата и завършил спасителния път на мъченичеството, като получил от Бога неувяхващия венец на вечната слава. Това станало, когато бил на двадесет и три години, на тридесет и първи октомври, по пладне, през 1754 година.
В мига, когато светият мъченик Николай бил заклан, паднал гъст мрак и покрил целия остров Хиос. А сред този всеобщ мрак само мъртвото лице на светия мъченик сияело като най-ярката звезда. И тази божествена светлина озарявала три дни и три нощи светите мощи на мъченика, които лежали под стража на мястото на неговата гибел.
Като гледали тази светлина, заблудените агаряни казвали, че огън слязъл от небето, за да изгори тялото на мъченика. Това послужило за повод да прободат и обезобразят лицето на мъченика, което сияело с красотата на Божията благодат. Но Господ Христос прославил Своя мъченик не само с небесна светлина, но и с чудно, неизказано благоухание, което изпълвало въздуха, докато светото му тяло лежало на мястото на неговата гибел. Накрая, след три дни, турците хвърлили светото тяло на светия мъченик в морето, за да не могат християните да го вземат и погребат.
По светите молитви на Твоя мъченик, Господи, помилуй и спаси нас, защото си благ и човеколюбив. Амин.
Превод от: Ава Jустин. Житиja светих за октобар
Няма коментари:
Публикуване на коментар