Светият наш отец Георги, новият свещеномъченик, произхождал от Неаполската епархия, която на турски се нарича „Нев-Шехер“ и се намира в Мала Азия. Не е известно със сигурност дали се е родил в село Дар, разположено северно от Неаполис, или в друго село, наречено Кийоре, намиращо се южно от града.
Георги бил свещеник и през XVIII век служел в Неополския храм „Успение на Пресвета Богородица“. Любовта, незлобивостта, кротостта, смирението, братолюбието и боголюбието били главните украшения на неговата блажена душа. Той извършвал богослуженията като Божи ангел, утешавайки и поучавайки с думи и дела православните християни, които стенели под тежкото агарянско иго. Така живеейки и угаждайки на Бога, този божествен Георги се удостоил накрая с мъченически венец. Ето как станало това.
През 1797 година жителите на село Малакопа, отдалечено на около шест часа път пеша от Неаполис, поканили отец Георги да им служи на един голям празник, тъй като техният енорийски свещеник бил или болен, или се укривал от турския гняв. По онова време турците преследвали християните като отмъщение за въстанието, избухнало под предводителството на руския граф Орлов. О. Георги откликнал на поканата на жителите на Малакопа. Но понеже бил стар и немощен, възседнал магаре и потеглил на път, без да подозира никаква опасност.
Когато обаче наближил Малакопа, на мястото, наречено „Кобя-Дере“, тоест „Речният пролом“, пред него внезапно се появили турски овчари и по див и нечовешки начин нападнали този Божи човек, когото дори турците почитали като светец. Те го ограбили, съблекли го гол и след това го убили, като отсекли честната му глава. Хвърлили в близкия дол голото му тяло, пронизано с ножове, заедно със светата му глава. Така верният Господен служител Георги, „изпълнен с плодовете на правдата“ (срв. Притч. 3:9), запечатал своя чист и добродетелен живот с мъченическа кончина, полагайки душата си за своите ближни (срв. Иоан. 10:11).
Християните от Малакопа, без да знаят какво се било случило, очаквали идването на отец Георги, но напразно. Минали три-четири дни, а той все не се появявал. Това разтревожило и християните в Неаполис. Като научили от братята си в Малакопа, че той изобщо не е пристигнал, те тръгнали да го търсят. След като претърсили целия път, накрая намерили голото му тяло и честната му глава на мястото, където турците ги били захвърлили. Боейки се от турците, те набързо погребали светите му мощи на същото място, поставили върху гроба му камък с прост надпис: „Свещеник Георги“, и се отдалечили, оплаквайки своя дивен пастир.
Изминало доста време след това печално събитие, докато една нощ този свещеномъченик се явил насън на една благочестива вдовица. Разказал ѝ какво му се било случило и как пострадал по пътя за Малакопа. След това ѝ заповядал да съобщи на градските старейшини да дойдат в „Кобя-Дере“ и да вземат мощите му. Жената обаче не обърнала внимание на това видение. След няколко дни то се повторило и тя, изпълнена със страх, отишла и съобщила на един от старейшините.
Като чули това, благочестивите жители на Неаполис се отправили на път начело със свещеник Неофит, който служел в храма „Успение Богородично“ и бил син на съслужителя на свети Георги – свещеник Василий, за да пренесат мощите на светителя. Когато разкопали гроба, намерили мощите му цели и нетленни, изпълнени с божествено благоухание и благодат. Поклонили им се, положили ги в дървен ковчег и ги пренесли в дома на свещеник Неофит. Пред мощите непрестанно горяло неугасимо кандило, а множество народ се стичал там за молитви, изцеления и отслужване на молебни канони към светителя. Скоро по желание на градските старейшини мощите били пренесени в светия храм, но впоследствие отново били върнати в дома на споменатия свещеник.
При мощите на Христовия свещеномъченик ставали много чудеса. Ще споменем само някои от тях. Един иконописец от село Прокопия, който нямал деца, като чул за чудесата на свети Георги, отишъл със съпругата си при светителя и двамата горещо се помолили Бог да им дари дете. Обещали, че ако детето бъде момче, ще му дадат името Георги и шест месеца след раждането му ще го донесат пеша при светите мощи, като носят със себе си и един гърне с елей, за да благодарят на светеца. Бог чул молитвата им по застъпничеството на свещеномъченика и им дарил момче. Но от голяма радост те забравили обещанието си. След една година светителят се явил на иконописеца и му напомнил за даденото обещание, като го предупредил, че ако не го изпълни, ще му отнеме обратно детето. Изплашен, още на следващата сутрин той взел жена си, детето и елея и след цял ден път пеша пристигнали и се поклонили на светите мощи. По образа на явилия му се във видението светител иконописецът изписал и неговата чудотворна икона, която впоследствие мнозина преписвали.
Една друга жена от семейството на Демерзи Пандели водела на всяка вечерня своето болно тригодишно дете, което било обладано от зъл дух, търсейки изцеление за него. Също така един двадесетгодишен младеж, който страдал от непоносими болки в очите, ежедневно посещавал мощите на свещеномъченика. Като видяла младежа с превързани очи и чула стенанията му в двора на дома на отец Неофит, където в една малка килия почивали мощите, жената си помислила: „Щом този младеж, който толкова дълго се намира край светите мощи, не получава изцеление, как тогава ще оздравее моят син?“
Едва си помислила това, тя се спънала на стълбите и паднала по тях в безсъзнание, а малкият ѝ син паднал малко по-далеч от нея, без да получи никаква повреда.
Попадия Евгения и друга жена от дома, на име Мария, с голям труд свестили жената. Щом дошла на себе си, тя започнала да търси детето си и със сълзи изповядала греха на своето маловерие. След това с радост и благодарност пристъпила заедно с детето към мощите на светителя и малко след това детето получило пълно изцеление. По-късно то станало известен търговец на сирене в Неаполис.
Синът на някой си Тома Сария, на име Йоан, се разболял на дванадесетгодишна възраст от нервна болест и станал много опасен за околните. Близките му го вързали и го довели при светителя. Там го привързали за крака на кивота. След три дни момчето оздравяло напълно. По-късно и той станал търговец в Цариград.
Една друга жена на име Мария Тосуноглу разказвала за едно чудно събитие, случило се с нея: „Когато бях шестгодишно момиченце, се разболях и родителите ми ме изпратиха при леля ми, която живееше под къщата на Анестис Хаджипродромос. Там ме приеха с любов и ме оставиха да пренощувам до светителския кивот. На сутринта, когато се събудих, бях напълно здрава.“
Най-сетне дошла 1924 година, когато било извършено размяната на населението между Турция и Гърция. Гърците от Кападокия се готвели да заминат за Гърция и всеки вземал със себе си най-ценното, което можел да понесе. Архимандрит Игнатий, който служел в храма „Успение Богородично“ след смъртта на свещеник Неофит, в който след смъртта на Неофит отново били пренесени светите мощи, се погрижил преди всичко мощите на свещеномъченика да бъдат свалени до пристанището. В Мерсин мощите били натоварени на кораб.
Но около полунощ корабният екипаж забелязал с учудване някакъв свещеник, който се докосвал до машините, давал нареждания на моряците и след това изчезвал. Това се повторило и през следващата нощ. Капитанът на кораба, мислейки, че става дума за отец Игнатий, два пъти строго му направил забележка да не се меси в работата на екипажа и да не създава смут. Игнатий го уверявал, че няма никаква представа за какво става дума и че през цялата нощ не е мърдал от мястото си.
Малко след това се надигнала силна буря, която се усилвала през целия ден. Разбушувалите се вълни блъскали кораба, всичко на него се преобръщало и никой не можел да обясни откъде внезапно се била появила такава буря. Тогава отец Игнатий се приближил до капитана и му обяснил, че в корабното помещение се намират мощите на свети Георги. Те незабавно слезли до мястото, където се намирали мощите, и ги намерили обърнати наопаки. С благоговение поставили мощите на мястото им и в същия миг бурята престанала. Всички благодарили на Бога и на Неговия светител, а отец Игнатий отслужил молебен пред светите мощи.
Когато корабът пристигнал в Гърция, светите мощи били предадени на жителите на Неаполис, които благоговейно ги поставили в храма „Свети Евстатий“ в Нови Неаполис над Нова Йония (предградие на Атина), където се намират и до днес, като вършат чудеса и даряват благодатно благоухание, здраве и утеха на всички нуждаещи се.
Ето още едно дивно чудо на светителя. В местността Кокиня живеела седемнадесетгодишна девойка на име Мария Кутлиду заедно със своята майка. По време на немската окупация, поради глада, майката напуснала Егина и заминала с дъщеря си за Кардица, при сестра си монахиня, която живеела там в манастир. Там живеели спокойно, докато не започнала братоубийствената война между комунистите и националистите (която и в наши дни облива земята с невинна братска кръв не само в Гърция), от която дано Бог ни опази отсега и довека. Тогава започнали сатанинските убийства, обесвания и взаимни кланета, които със своите ужаси оставяли дълбоки следи в душите и сърцата на хората, особено в душите на невинните деца.
Така и малката Мария била ужасена, когато видяла как убиват една жена пред очите ѝ, и оттогава не могла да намери покой. Майка ѝ първо я завела за лечение в клиника във Волос, където останала двадесет и пет дни, а след това я преместили в Атина. Но и там лекарите не успели да ѝ помогнат. По съвета на Клеоника Ангелоглу, родом от малоазийския Неаполис, но живееща в Кокиня, нещастната майка завела болната си дъщеря при свещеномъченик Георги. Там пренощували до мощите на мъченика.
На сутринта, на разсъмване, в навечерието на празника на свети Евстатий, Мария заспала, докато майка ѝ и Клеоника продължавали усърдно да се молят.
Тогава Мария прошепнала насън: „Поп Георги, мамо, ме помаза с миро по шията.“
Като чула това, Ангелоглу казала на майка ѝ: „Дъщеря ти ще оздравее напълно.“ По време на утренята Мария започнала силно да се тресе и да трепери. Майка ѝ, желаейки да помогне на многострадалната си дъщеря, се опитвала да я придържа, но тя извикала: „Не ме докосвай, защото поп Георги ми постави инжекция в ръката.“ Като запретнали ръкава ѝ, те наистина забелязали на ръката едно напълно зачервено място. И от този миг Мария оздравяла напълно. Това се случило на 19 септември 1949 година.
Оттогава Мария всяка година от благодарност посещава храма „Свети Евстатий“, за да целува мощите на чудотвореца, свещеномъченика Георги Нови.
Светителят изцелил и Анастасий Стефанидис, живеещ в Нови Неаполис, на улица „Света Лавра“ № 40. Така този Христов новомъченик прославял и продължава да прославя своя Господ както приживе, така и след смъртта си, като смесил своята невинна кръв с кръвта на Агнеца и чрез нея дарява на света, отровен от Каиновата омраза, спасение и надежда.
По неговите свети молитви, Троице, Боже Трисвети, изцели и просвети и нас. Амин.
Превод от: Ава Jустин. Житиja светих за новембар
Няма коментари:
Публикуване на коментар