„А когато Петър дойде в Антиохия, аз лично му се противопоставих, защото той заслужаваше изобличение. Защото, преди да дойдат някои от Иаков, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, той започна да се държи настрана и да се отстранява, боейки се от обрязаните“ (Гал. 2:11–12).
Мнозина, четейки тези думи от посланието без нужното внимание, мислят, че с тях Павел изобличава лицемерието на Петър; но това съвсем не е така, това е невъзможно да се допусне, тъй като тук ще открием велико благоразумие и у Петър, и у Павел, скрито насочено в полза на слушателите.
Но първо е необходимо да кажем за дръзновението на Петър и за това как той винаги преваря всички (Христови) ученици. Благодарение на това той получи и името си за своята твърда и непоколебима вяра: когато бяха питани всички общо, той, преваряйки останалите, отговаря: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“ (Мт. 16:16), за което тогава му бяха поверени и ключовете на небесното царство. Също така и на планината той единствен се явява говорещ, и когато (Господ) беседваше за кръста, а всички останали мълчаха, той единствен каза: „Милостив бъди към Себе Си“ (Мт. 16:22). И макар тези думи да не бяха плод на зряло разсъждение, все пак произлизаха от пламенна любов. А и навсякъде го виждаме по-ревностен от другите и преварящ ги в опасностите. Така, когато (Господ) се яви на учениците на брега, той, докато другите бързаха към брега с ладията, не беше в състояние да дочака ладията да стигне до брега; а и след възкресението на (Господа), когато юдеите, дишащи убийство и неистовстващи, търсеха да изтребят (учениците), той пръв се изправи, осмели се, издигна глас и каза, че Разпнатият е възкръснал и се намира на небесата.
Но не е едно и също да отвориш заключените врати и да сложиш начало на делото, а след това да продължиш започнатото със същата смелост. И така, как би могло да се случи, че онзи, който предаде душата си в ръцете на такова множество народ, след това някога би станал лицемер? Който, въпреки че беше подложен на бичуване и окови, не се съгласи ни най-малко да отстъпи от дръзновението си, и то в самото начало на проповедта, в центъра на столицата, където го грозеше толкова голяма опасност – как такъв човек би се уплашил от повярвалите юдеи след толкова много време и в Антиохия, където нямаше никаква опасност, и то след като вече бе придобил велика слава и я беше засвидетелствал с такива дела? Който не се страхуваше от самите юдеи, и то в самото начало и в тяхната столица, как след изтичането на толкова време и намирайки се в чужд град, би се уплашил от онези, които са се отделили (от юдеите)?
И така, Павел казва това не срещу Петър; но го казва със същото намерение, с което е казал: „А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха.“ (Гал. 2:6). Впрочем, за да не оставаме по-дълго в съмнение относно това, е необходимо да разкрием причината за казаното.
Апостолите позволяваха обрязването в Йерусалим, тъй като беше невъзможно изведнъж да ги отклонят от закона; но когато дойдоха в Антиохия, те вече не спазваха нищо подобно, а живееха еднакво с вярващите от езичниците; така без съмнение е постъпвал тогава и Петър. Но когато дойдоха от Йерусалим онези, които знаеха, че той е проповядвал там по друг начин, той престана да постъпва по езически, боейки се да не ги обиди, и промени начина си на живот, имайки предвид две цели: да не доведе до съблазън повярвалите юдеи и да даде на Павел благовиден повод за изобличение. Защото, ако онзи, който е проповядвал в Йерусалим, без да отхвърля обрязването, беше променил начина си на мислене в Антиохия, то повярвалите (в Христа) юдеи щяха да помислят, че той постъпва така от страх пред Павел, и учениците щяха да го осъдят в крайност на лекомислие, а това би могло да стане немалка съблазън.
Впрочем, със своята промяна той не би подал такова подозрение на Павел, тъй като за последния, който ясно знаеше всичко, беше известно и намерението, с което действаше Петър. Ето защо Павел изобличава, а Петър търпи това, за да могат учениците, виждайки мълчанието на учителя въпреки направената му забележка, толкова по-лесно да променят начина си на мислене.
Ако Павел ги увещаваше не при такива обстоятелства, той не би постигнал нищо съществено; а сега, възползвайки се от удобния случай за строго изобличение, то той внуши много по-голям страх у учениците на Петър. А ако Петър, изслушвайки изобличението, беше почнал да противоречи, то някой справедливо би могъл да го обвини, че той извращава делото на спасението; а сега, когато единият изобличава, а другият мълчи, повярвалите сред юдеите бяха поразени от голям страх. Ето защо той толкова силно изобличава Петър.
И виж с каква предпазливост говори той, като дава на благоразумните да разберат, че думите му не са дело на раздор, а дело на мъдро разсъждение. „А когато – казва, – Петър дойде в Антиохия, аз лично му се противопоставих, защото той заслужаваше изобличение“ (Гал. 2:11). Не каза – „заслужаваше изобличение от мен“, а – „от другите“. А ако и сам (Павел) го осъждаше, то не би се поколебал да каже това. Думите му пък: „аз лично му се противопоставих“ са само образен израз. Ако те наистина бяха в несъгласие помежду си, то, разбира се, не биха почнали да се изобличават един друг в присъствието на учениците, тъй като с това биха дали голяма съблазън; а сега това привидно несъгласие беше полезно.
И както Павел отстъпи (на апостолите) в Йерусалим, така и те на него в Антиохия. В какво пък се състоеше пререканието? „Понеже, преди да пристигнат някои от Йаков, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните.“ (Гал. 2:12); не от това се боеше, да не би самият той да се изложи на опасност – наистина, онзи, който не се боеше в началото, още повече не можеше да се бои сега, – но за да не отпаднат (учениците), тъй като той и сам казва на галатяните: „Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви“ (Гал. 4:11), и още на коринтяните: „Боя се обаче да не би, както змията прелъсти Ева... така и вашите умове да се повредят“ (2 Кор. 11:3). Защото страхът от смъртта нищо не значеше за тях, но страхът от гибелта на учениците силно поразяваше душите им.
„Тъй че дори и Варнава бе увлечен от тяхното лицемерие“ (Гал. 2:13). Не се учудвай, че той нарича постъпката (на Петър) лицемерие, защото, както вече казах, той не иска да разкрива намерението, за да могат (юдеите) да се поправят. Тъй като те бяха силно привързани към закона, именно поради това той нарича постъпката (на Петър) лицемерие и толкова силно го изобличава, за да унищожи напълно пусналото корени у тях предубеждение.
А Петър, слушайки това, също се прави на даващ вид, че наистина е виновен, за да могат благодарение на направената му забележка (повярвалите юдеи) да се поправят. Ако Павел беше почнал да изобличава самите повярвали от юдеите, те с презрение и негодувание биха отхвърлили неговото изобличение, тъй като все още не хранеха към него голямо уважение; а сега, виждайки, че техният учител, бидейки изобличаван, мълчи, те не можеха нито да пренебрегнат, нито да противоречат на това, което казваше (Павел).
„Но когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина“ (Гал. 2:14). Нека не ви смущават и тези думи, тъй като той ги казва не за изобличение на Петър, но придава такъв вид на думите, та те, бидейки изслушани, да донесат полза на онези, които чрез изобличението на Петър трябваше да станат по-добри.
„Казах на Петър пред всички“ (Гал. 2:14). Виждаш ли как поправя другите? Именно затова и каза – „пред всички“, за да се уплашат и слушащите. Какво пък каза? „Ако ти, бидейки юдеин, живееш по езически, а не по юдейски, защо караш езичниците да живеят по юдейски?“ (Гал. 2:14). Но не езичниците, а юдеите бяха увлечени към лицемерие (от примера на Петър); защо тогава обвиняваш в това, което го е нямало? Защо обръщаш речта си не срещу лицемерящите юдеи, а срещу езичниците? Защо също обвиняваш само Петър, докато и останалите лицемереха заедно с него?
Нека разгледаме в какво се състои самото обвинение. „...Ако ти, бидейки юдеин, живееш по езически, а не по юдейски, защо караш езичниците да живеят по юдейски?“ Но нали криеше се само един (Петър): какво тогава той иска да постигне, казвайки това? Иска да направи така, че изобличението да не побужда подозрителност срещу себе си. Ако той беше казал: „Ти правиш лошо, като спазваш закона“, повярвалите юдеи биха го обвинили в дръзкост срещу техния учител; а сега, обвинявайки го заради своите ученици, т.е. обърналите се от езичниците, той прави с това речта си лесно възприемаема, и не само с това, но и с това, че оставяйки изобличението на всички останали, го обърна изцяло срещу апостола. „Ако ти – казва, – бидейки юдеин, живееш по езически, а не по юдейски“, почти съвсем явно казвайки им с това: „вие подражавате на своя учител, а междувременно и сам той, бидейки юдеин, живее по езически“. Но онзи не каза така явно, защото увещанията му не биха приели, а разкрива мисълта на Петър под вида на забележка заради езичниците. По същия начин, ако той беше казал: „Защо караш обърналите се от юдеите да живеят по юдейски?“, думите му биха били много по-непоносими; а сега, сякаш вземайки страната на учениците от езичниците, а не от юдеите, с това само поправя последните. Защото упреците стават най-лесно възприемаеми тогава, когато не са твърде сурови. Пък и от езичниците никой не можеше да обвинява Павел, защото той говореше срещу юдеите.
А всичко това устрои за добро Петър със своето мълчание, приемайки върху си вида на лицемерие, за да освободи с това юдеите от действителното лицемерие. И така, отначало той насочва речта си лично към Петър, казвайки: „ако ти, бидейки юдеин“, а после я обръща към всички изобщо, без да изключва и себе си, и казва така: „Ние по природа сме юдеи, а не грешници от езичниците“ (Гал. 2:15). Думите му бяха в действителност само увещание, но на тях им беше придан вид на укор поради присъстващите тук повярвали юдеи.
***
„Обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса“ (Гал. 2:16). Виж с каква предпазливост казва той всичко това. „Ние оставихме закона – казва, – не защото той беше лош, а защото беше немощен. Затова, ако законът не дава оправдание, то излишно е и обрязването.“
Впрочем, така говори той сега, а по-нататък показва, че обрязването е не само излишно, но и опасно; и особено забележително е, че отначало той каза само: „человек се оправдава не чрез дела по закона“, а по-нататък се изразява много по-силно: „Ако пък, търсейки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха?“ (Гал. 2:17). „Ако – казва, – вярата в Христа не може да оправдае, а отново е необходимо да следваме закона, то, оставяйки закона заради Христа и не получавайки оправдание чрез това изоставяне, а подлагайки се на осъждане, ние ще трябва да признаем за виновник на осъждането Този, към Когото преминахме, оставяйки пак заради Него закона.“
Виж до каква неизбежна нелепост доведе той своите думи и с каква сила се подвизаваше! „Ако не биваше да оставяме закона – казва онзи, – а ние го оставихме заради Христа, то как ще бъдем съдени?“ Но защо говориш и съветваш Петър, който знаеше това по-съвършено от всички? Нима не на него Бог откри, че необрязаният човек не бива да бъде осъждан за това, че не е обрязан? Нима не той, разсъждавайки за това с юдеите, толкова силно им се противопостави въз основа на това откровение? Нима не той също изпращаше от Йерусалим ясни наставления относно това?
И така, той говори това не за изправяне на Петър, но намирайки за нужно да обърне речта си към Петър, изобличаваше междувременно учениците. При това тези думи се отнасят не само до галатяните, но и до всички онези, които подобно на тях боледуват от същата болест. Защото, макар в настоящо време мнозина вече да не се обрязват, то постят и спазват съботата заедно с тях, а правейки това, лишават самите себе си наравно с тях от благодатта. Ако в действителност за онези, които само се обрязваха, няма да има никаква полза от Христа, то когато се присъединява към това още и постът, и съботата, и вместо една заповед се изпълняват две – виж каква опасност ги грози, която с времето става още по-силна!
Онези постъпваха така в началото, когато още съществуваше техният град, храмът и всичко останало, а тези, бидейки свидетели и на наказанието, което понесоха юдеите, и на разрушението на техния град, и въпреки това спазващи закона в още по-голяма мяра, какво оправдание могат да представят, запазвайки го тогава, когато и самите юдеи, дори при цялото си желание, не могат вече да го спазват? Ти се облече в Христа, стана член на Владиката, съчислен си към вишния град, и все още пълзиш около закона? Как тогава е възможно да достигнеш до (небесното) царство?
Послушай думите на Павел, който казва, че със спазването на закона се събаря Евангелието. И ако искаш, узнай как е възможно това, и тогава се устраши и се постарай да избегнеш грозящата бездна. Защо наистина спазваш съботата и постиш заедно (с юдеите)? Без съмнение, защото се боиш да оставиш закона и неговите предписания; но ти не би се устрашил да оставиш закона, ако не презираше вярата като слаба и сама по себе си неможеща да донесе спасение. Защото, ако се боиш да не спазваш съботата, то очевидно е, че си се устрашил от закона като имащ сила все още и в настоящото време. Ако пък отново е нужен законът, то без съмнение е нужна не част от него и не една някоя си заповед, а е нужен целият закон; а ако е целият, то по такъв начин малко по малко ще се унищожи и оправданието чрез вяра. Ако спазваш съботата, защо тогава няма да принасяш и жертви? Ако в действителност е необходимо да се изпълнява законът, то е необходимо да се изпълнява целият; ако пък не трябва да се изпълнява целият, то не трябва да се изпълнява и част от него. Ако, от друга страна, се страхуваш да не бъдеш подложен на осъждане за престъпване на една част от закона, то толкова повече трябва да се страхуваш за престъпване на целия закон; а ако нарушаването на целия закон не подлага на осъждане, то ясно е, че не подлага на него и нарушаването на част от него; ако пък нарушаването на една част подлага на осъждане, то толкова повече нарушаването на целия закон. А ако е необходимо изпълнението на целия закон, то е необходимо да се отречеш от Христа, или, следвайки Христа, да станеш престъпник на закона. Защото, ако трябва да се изпълнява законът, то неизпълняващите го са престъпници, и виновник за това престъпване на закона ще се окаже у нас Христос, тъй като Сам Той освобождаваше от (изпълнението на) закона и на други заповяда да освобождават.
Из Тълкуванието на Посланието до галатяните
Няма коментари:
Публикуване на коментар