Възкресни ексапостиларии и Утренни евангелски
стихири,
съответни на 11–те Утренни възкресни Евангелия.
Стихирите са творение на император Лъв Мъдри († 912 г.),
а ексапостилариите – на сина му император Константин († 959)
Ексапостиларий 1
Нека възлезем с учениците на
планината Галилейска, за да видим с вяра Христа, Който приема власт над
небесното и земното и да узнаем как Той учи да се кръщават всички народи в
името на Отца и Сина и Светия Дух, обещавайки да пребъде с тайнослужителите до
свършека на света.
Богородичен:
Ти се радваше заедно с учениците, Богородице Дево, защото видя Христа
възкръснал на третия ден от гроба, както Сам предрече. Той им Се яви, учейки и
откривайки им тайните и повелявайки им да кръщават в името на Отца и Сина и
Духа, та и ние да вярваме в Неговото възкресение и Теб да славим, Отроковице.
Първа евангелска стихира, глас 1:
Пред възхождащите на планината ученици застана
Господ, преди възнесението Си от земята. Покланяйки Му се, те узнаха за
дадената Му повсеместна власт и бяха пратени да проповядват по вселената за
възкресението Му от мъртвите и за възнесението Му на небесата, а Христос –
истинският Бог и Спасител на нашите души, обеща да пребъде с тях во веки.
Ексапостиларий 2
Виждайки камъка отместен, мироносиците се
възрадваха, защото съзряха юношата, седящ в гроба, който им рече: „Ето, Христос
възкръсна! Кажете на Петър и на останалите ученици: побързайте към планината
Галилейска, там Той ще ви Се яви, както предрече на Своите приятели!”.
Богородичен: Ангел принесе на Девата поздрав:
„Радвай се!” преди Твоето зачатие, Христе; ангел отмести и камъка от Твоя гроб.
Първият вместо печал възвести знамението на неизказаната радост, а вторият
вместо Твоята смърт, проповядва Те като Подател на живота и Те величае,
възвестявайки за Възкресението на жените и на тайнослужителите.
Втора евангелска стихира, глас 2
Дошлите с Мария жени-мироносици, недоумяващи как ще
изпълнят намерението си, видяха отместения камък и божествения юноша, който
успокои смущението в душите им с думите: „Възкръсна Иисус Господ! Затова
възвестете на проповедниците - Неговите ученици да побързат към Галилея, където
ще Го видят възкръснал от мъртвите, като Животодател и Господ!”.
Ексапостиларий 3
Христос възкръсна и никой не бива да се съмнява в
това, защото Той Се яви на Мария, после Го видяха пътниците към Емаус и пак Се
яви на събралите се единадесет, посветени в тайните, и пращайки ги да кръщават
Се възнесе на небето, от където беше слязъл, утвърждавайки проповедта им с
множество знамения.
Богородичен: О, Слънце, като Жених излизащ от брачен
чертог, Ти изгря в този ден от гроба, плени ада и унищожи смъртта! По молитвите
на Тази, Която Те роди, прати ни светлина, просвещаваща сърцата и душите,
светлина, насочваща всички да вървят по пътеките на Твоите заповеди и по пътя
на мира.
Трета евангелска стихира, глас 3
Учениците, които не повярваха на Мария Магдалина,
благовестила им за възкресението от мъртвите и за явяването на Спасителя, бяха
укорени за жестокосърдечието си; но въоръжени със знамения и чудеса те бяха
пратени на проповед. И Ти, Господи, Се възнесе при Отца - изначалната Светлина,
а те пък проповядваха навсякъде словото, потвърждавайки го с чудеса. Затова
ние, просветените от тях, славим Твоето възкресение от мъртвите, човеколюбиви
Господи!
Ексапостиларий 4
Засиявайки с добродетели, нека видим в живоносния
гроб мъжете в бляскави одежди, които се явиха на мироносиците, приклонили лица
към земята, и като се убедим във възкресението на Владетеля на небесата да
побързаме заедно с Петър към Живота в гроба и удивявайки се на станалото да
останем, за да видим Христа.
Богородичен: Като каза „Радвайте се!”, Ти претвори
скръбта на прародителите, Господи, донасяйки на света вместо нея радостта от
Твоето възкресение. Затова чрез Тази, Която Те роди, Подателю на живота,
изпрати ни светлината на Твоето милосърдие, просвещаваща сърцата, за да Ти
зовем: „Човеколюбче, Богочовече, слава на Твоето възкресение!”
Четвърта евангелска стихира, глас 4
Беше още ранно утро и жените дойдоха на гроба Ти,
Христе, но не намериха търсеното от тях Твое тяло. И докато недоумяваха,
застаналите пред тях ангели в бляскави дрехи им казаха: „Защо търсите Живия
сред мъртвите? Той възкръсна, както бе предсказал. Защо не помните словата
Му?”. Жените им повярваха и разказаха за видяното, но благовестието им се прие като
лъжливо – неразбиращи бяха все още учениците; но Петър се затича към гроба и
като видя, прослави в себе си Твоите чудеса.
Ексапостиларий 5
Възкръснал от мъртвите Животът и Пътят - Христос
съпътстваше Клеопа и Лука, които Го познаха в Емаус при преломяването на хляба.
Душите и сърцата им горяха, когато Той им говореше по пътя и изясняваше чрез
Писанията това, което претърпя. Нека заедно с тях възкликнем: „Възкръсна и яви
Се също и на Петър!”
Богородичен: Възпявам Твоята безкрайна милост,
Творче мой, защото Себе Си понизи, за да понесеш и спасиш съкрушеното човешко
естество и бидейки Бог, благоволи от чиста Богоотроковица да се уподобиш на
мене и да слезеш дори до ада, за да ме спасиш, по молитвите на Родилата Те,
Всещедри Владико!
Пета евангелска стихира, глас 5
О, колко премъдър е Твоят промисъл, Христе! Как на
Петър само чрез повивките Ти даде да разбере Твоето възкресение! А съпътствайки
Лука и Клеопа Ти беседва с тях, но не веднага им Се откри, затова и беше
укорен, че като странник в Йерусалим, не Си узнал случилото се в него през ония
дни. Но като устройваш всичко за полза на творението, Ти им откри пророчествата
за Тебе и когато благослови хляба бе познат от тях, чиито сърца и преди горяха,
от това, че Те познават. Затова на събралите се ученици, те ясно пропо-вядваха
за Твоето възкресение, чрез което се смили над нас.
Ексапостиларий 6
Показвайки,
че по природа Си Човек, Спасителю, след възкресението Си от гроба, Ти застана
посред учениците и вкусвайки храна ги научи на кръщение с покаяние. И Се
възнесе към небесния Отец, обещавайки на учениците да им изпратиш Утешителя,
свръхбожествен Богочовече, слава на Твоето възкресение!
Богородичен: Творецът на света и Бог на всичко, прие
човешка плът от Твоите пречисти кърви, Пресвята Дево, и обнови цялото ми тленно
естество, като Те запази и след раждането такава, каквато бе преди това. Затова
всички вярно Те прославяме зовейки: „Радвай се, Владичице на света!”
Шеста евангелска стихира, глас 6:
Ти Си истинският мир, Христе, и давайки на човеците
Божия мир, след възкресението Си в страх приведе Своите ученици, които мислеха,
че виждат дух. Но Ти успокои душевния им смут, показвайки ръцете и нозете Си. И
понеже още не вярваха, чрез вкусването на храната и чрез припомнянето на
ученията, Ти отвори умовете им, за да разбират Писанията. И давайки им
Отеческото обещание, благослови ги и Се възнесе на небето. Затова заедно с тях
Ти се покланяме, Господи, слава Тебе!
Ексапостиларий 7
Когато Мария рече, че са взели Господа, затичаха се
към гроба Симон Петър и другият ученик - тайнозрител, когото Христос обичаше.
Тичаха двамата и намериха само повивките вътре да лежат, а кърпата за главата
отделно от тях. Затова пак останаха в безмълвие, докато не видяха Христа.
Богородичен: Велики и преславни неща Ти стори заради
мен, многомилостиви Христе мой, защото от Дева - Отроковица Се роди неизказано,
Кръст прие, смърт претърпя и възкръсна в слава и нашето естество освободи от
смърт. Слава Христе на Твоята слава, слава на Твоята сила!
Седма евангелска стихира, глас 7:
Ето - тъмно е и рано, и защо, Марийо, стоиш при
гроба с потънала в дълбок мрак душа и се питаш къде положен е Иисус? Но виж
тичащите ученици, как чрез плащаницата и кърпата се увериха във възкресението и
си спомниха писанията за това. Заедно с тях и ние, които чрез тях повярвахме,
възпяваме Тебе - Подателя на живота Христа.
Ексапостиларий 8
Виждайки в гроба двамата ангели, Мария се удиви и
като не позна Христа, мислейки Го за градинаря, Го запита: „Господине, къде си
положил тялото на моя Иисус?” И когато Той я назова по име, тя позна, че това е
самият Спасител и чу тия думи: „Не се допирай до Мене, но иди и кажи на братята
Ми, че отивам при Отца.”
Богородичен: Един от Троицата неизказано си родила,
Богородице, в две естества, с две воли и Един по ипостас. Моли Го винаги за
тия, които с вяра Ти се покланят, да се избавят от всяко вражеско нападение,
защото всички сега към Тебе прибягваме, Владичице Богородице.
Осма евангелска стихира, глас 8
Горещите сълзи на Мария не напразно се проливат,
защото ето, тя се сподоби с ангелското наставление и видя самия Иисус. И понеже
като немощна жена още мислеше за земното, Ти не я допусна да се докосне до
Тебе, Христе, обаче като проповедничка я прати при Твоите ученици, за да им
донесе благата вест за Твоето възхождане към Отеческото наследие. Заедно с нея,
удостой и нас с Твоето явяване, Владико, Господи!
Ексапостиларий 9
Като влезе при заключени врати, Владико, Ти изпълни
апостолите с Пресветия Дух и духвайки дари ги с мир им рече да връзват и
развързват грехове. А след осем дни показа Своите ребра и ръце на Тома, с
когото викаме: „Ти Си Господ и Бог!”
Богородичен: Като видя Твоя Син възкръснал от гроба
на третия ден, Богоневесто, Пресвета Дево, Ти забрави всяка скръб, която като
майка претърпя, гледайки Го страдащ. И изпълнена с радост, заедно с учениците в
почит Го възпяваш; затова сега спасявай тия, които Те изповядват за Богородица.
Девета евангелска стихира, глас 5
Като в последните времена, в късен час на първия ден
след събота, Ти застана пред Своите приятели, Христе, и чудото чрез чудо
потвърди - влизайки през заключени врати ги увери в Твоето възкресение от мъртвите.
Ти изпълни с радост учениците и им преподаде Светия Дух, за да прощават
грехове; и Тома не остави да потъне във вълните на неверието. Затова дай и на
нас истинско познание и прошка на греховете, добросърдечни Господи!
Ексапостиларий 10
Някога в Тивериадското море Натанаил, Петър и други
двама, а също и Тома заедно със Зеведеевите синове излязоха за риба. По
Христовата заповед те хвърлиха мрежата отдясно и извадиха много риба. Петър Го
позна и към Него заплува и така за трети път им се яви, като им предложи хляб и
риба на огъня.
Богородичен: Възкръсналия на третия ден от гроба
Господ моли, Дево, за тия, които Те възпяват и с любов Те облажават, защото
всички Те имаме за спасително прибежище и ходатайка пред Него. Твое наследие и
Твои раби сме, Богородице, и всички на Твоето застъпничество се надяваме.
Десета евангелска стихира, глас 6
След слизането Ти в ада и възкресението от мъртвите,
Христе, скърбящи както подобава от разлъката си с Тебе, Твоите ученици се
върнаха към своята работа, и пак кораби и мрежи, и никакъв улов! Но Ти, Спасителю,
явявайки Се като Владика на всичко, заповяда да хвърлят мрежата отдясно и
веднага думата Ти се оправда и хванаха голямо множество риби и чудна вечеря се
приготви на брега. Както в нея участваха тогава Твоите ученици, така и нас сега
удостой мислено да й се насладим, Човеколюбче Господи!
Ексапостиларий 11
След божественото възкресение, запитвайки три пъти
Петър: „Любиш ли Ме?”, Господ го постави за началник на пастирите на Своите
овце. А той, виждайки оня, когото Иисус обичаше, че върви подире, попита
Владиката: „А този какво?” Господ му рече: „Ако искам той да пребъде, докато
пак дойда, тебе що ти е, друже Петре?”.
Богородичен: О, страшно тайнство! О, преславно чудо!
Смъртта чрез смърт съвършено бе унищожена. Кой не ще възпее и не ще се поклони
на Твоето възкресение, Слове, и на непорочно родилата Те по плът Богородица? По
Нейните молитви избави всички ни от геената!
Единадесета евангелска стихира, глас 8
Явявайки
се на учениците Си след възкресението, Спасителю, Ти възложи на Симон паството
като награда за любовта му, изисквайки от него да го пасе с грижа. Затова и
казваше: „Ако Ме любиш, Петре, паси агънцата Ми, паси овцете Ми.” Той пък,
показвайки веднага приятелска обич, питаше за другия ученик. По техните
молитви, Христе, запази Своето стадо от погубващите го вълци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар